Р Е Ш Е Н И Е
№100
София, 27.07.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВпри участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 390 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е образувано по жалбата на министъра на правосъдието чрез главен юрисконсулт В.Д. срещу решението от 07.ІХ.2015г. по д.д. № 5/2015г. на Дисциплинарната комисия /ДК/ на К. на ЧСИ /КЧСИ/.
Ответникът по жалбата частен съдебен изпълнител Л. Т. Мурджанова, вписан в регистъра на КЧСИ под № 819, чрез процесуалния си представител адвокат Ем.Р. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
С. на КЧСИ е заел становище чрез юрисконсулт Д. за неоснователност на жалбата.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че жалбата е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
За да се произнесе по жалбата, ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното решение, подписано с особено мнение на един от членовете на състава, ДК на КЧСИ е отхвърлила искането на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ Мурджанова: 1. за нарушение на чл.19 ал.1 ЗЧСИ, изразяващо се в непредприемане на принудително изпълнение, поискано с 11 молби /посочени по входящи номера/ на взискателя, подадени след като в срока за доброволно изпълнение задължението не е изпълнено от длъжниците; 2. за нарушение на чл.434 ГПК, изразяващо се в това, че на 24.ІІ.2014г. 9.00 часа и на 21.VІІ.2014г. 9.00 часа – дати на насрочено принудително изпълнение – не е съставила протоколи, от които да се установява извършване на изпълнението или обстоятелства за отлагането му; 3. за нарушение на чл.434 ГПК, изразяващо се в това, че в постановлението за оправомощаване по чл.526 ал.1 ГПК не са посочени деня и мястото на съставяне; 4. за нарушение на чл.434 ГПК, изразяващо се в това, че на 17.VІІ.2014г. отказала да съдейства на оправомощения по чл.526 ал.1 ГПК взискател, като не е пристъпила към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание подлежащ на изпълнение изпълнителен лист; 5. за нарушение по чл.435 ал.1 ГПК, изразяващо се в това, че на 17.VІІ.2014г. е подписала съобщение до взискателката Н.К. за отказа на съдебния изпълнител, но съобщението не е връчено, с което е лишила последната от правото да узнае за отказа за извършване на искано изпълнително действие и да го обжалва.
За да постанови решение, ДК е взела предвид, че: изп.д. № 20128190402068 е образувано по молба от 09.Х.2012г. на О. и Н. К. за изпълнение на решение, с което Ел.Б., Ив.С., Г.С., Ал.С. и Г.С. са осъдени на основание чл.109 ЗС да премахнат незаконен строеж; на 06.ХІ.2012г. всички длъжници са получили покани за доброволно изпълнение, каквото не са сторили и до момента на проверката; на 07.ІІІ.2013г. са поискани указания от [община] относно организацията на последващи действия, каквито са уточнени с писмо от 02.ІV.2013г., а на 05.VІ.2013г. в общината са внесени представени от взискателя документи съобразно указанията; допълнително поискани на 07.VІІІ.2013г. от общината документи взискателят е представил на следващия ден; в отговор на ново запитване от ЧСИ от 04.ІХ.2013г. общината е отговорила на 27.ІХ.2013г., че взискателят следва да сключи договор със строителна фирма, което е изпълнено; събрани са и данни /последни на 22.І.2014г./ с оглед възможността имотът да е паметник на културата; въз основа на молба от 17.ХІІ.2012г. взискателите са оправомощени по реда на чл.526 ал.1 ГПК да извършат за сметка на длъжниците премахване на незаконния строеж, от постановлението за това не е видно кога е съставено, но е съобщено на страните; на 21.ІІ.2014г. постановлението е обжалвано от един от длъжниците, като с решение от 17.ІV.2014г. на ПОС то е потвърдено, копие от което ЧСИ е получил на 25.ІV.2014г.; с протокол от 07.ІІ.2014г. принудително изпълнение е насрочено за 24.ІІ.2014г. 9.00ч. и е разпоредено уведомяване на страните и общината, но изпълнение не е извършено; на 20.VІ.2014г. взискателите уведомили ЧСИ, че в имота има наематели, с искане за уведомяването им при насрочване на принудително изпълнение, каквото искане е заявено и с молба от 27.VІ.2014г.; въз основа на тези молби принудително изпълнение е насрочено на 21.VІІ.2014г. 9.00ч., за което длъжниците и наемателя са уведомени в началото на юли; във връзка с молбата на взискателя от 09.VІІ.2014г. за съдействие на ЧСИ при принудителното премахване на незаконния строеж, ЧСИ изготвил съобщения до взискателите от 17.VІІ.2014г., че те са оправомощени по реда на чл.526 ал.1 ГПК и че ЧСИ не следва и няма да предприема действия по принудителното изпълнение; О.К. е уведомен за отказа в кантората на ЧСИ, но е отказал получаване на съобщението, като няма данни Н.К. да е уведомена; на 03.ІХ.2014г. Съвета на КЧСИ отговорил по жалбата на взискателите, че не са налице основания за ангажиране отговорността на ЧСИ. След изтичане на срока за доброволно изпълнение взискателите са подали 11 броя молби до ЧСИ за съдействие: от 17.ХІІ.2012г. – за пристъпване към принудително изпълнение и за възлагане по чл.526 ал.1 ГПК – без разпореждане на ЧСИ; от 20.ІХ.2013г. за пристъпване към изпълнение – без разпореждане на ЧСИ; от 04.Х.2013г. за насрочване на изпълнение – без разпореждане; от 22.Х.2013г. за насрочване на дата за изпълнение – с разпореждане копие да се изпрати на общината; от 20.ХІІ.2013г. за насрочване на събаряне – без разпореждане; вх. № 2092/2014г. за спешни действия и незабавно насрочване на изпълнение – без разпореждане; от 06.ІІ.2014г за пристъпване към изпълнение – без разпореждане; вх. № 8689/2014г. за съдействие за изпълнение , тъй като в незаконния строеж са настанени наематели – оставена без уважение, тъй като искането е извън правата по изпълнителния лист; от 20.VІІ.2014г. за определяне на дата и час за изпълнение; от 27.VІІ.2014г. за уведомяване на длъжниците и наемателите им – на 30.VІ.2014г. е определена дата; от 09.VІІ.2014г. за съдействие и извършване на принудително събаряне – постановен отказ.
При тези обстоятелства дисциплинарният състав е счел, че не са извършени от ЧСИ нарушенията, обективирани в искането на министъра на правосъдието.
Във връзка с твърдяните нарушения на чл.19 ал.1 ЗЧСИ е прието, че при оправомощаване по чл.526 ал.1 ГПК ЧСИ не дължи активно поведение по извършването на заместимото действие – в случая премахване на незаконен строеж, а дължи единствено проверка за законосъобразността на искането на взискателя за оправомощаване; с оглед предвидените в чл.429 ГПК обективни и субективни предели на изпълнителния лист ЧСИ не би могъл да изпълнява срещу наемателите на длъжника-собственик, доколкото неправомерното владение и държане се осъществява от негово име, той отговаря за вредите от това по реда на чл.45 ЗЗД, което е пътят за защита на взискателя в случая – след като не е изпълнил срещу длъжника, а не желае да изпълнява срещу третото лице-наемател, с новото исково производство ще се обезщетят вредите от незаконосъобразното процедиране на длъжника; ако ЧСИ издаде постановление за възлагане по чл.526 ал.1 ГПК и спрямо наемателите, ще излезе извън пределите на изпълнителния лист и ще подлежи на наказателна, имуществена и дисциплинарна отговорност; след влязлото в сила постановление по чл.526 ал.1 ГПК изпълнението е изцяло в ръцете на взискателите и ЧСИ не би могъл да носи отговорност дори за бездействие, доколкото той не дължи никакви активни действия по изпълнението. С оглед на това нарушенията по т.1 и т.4 от искането не са извършени от ЧСИ Мурджанова.
Относно нарушението, изразяващо се в несъставяне на протоколи, от които да се установява дали е било извършено изпълнение или обстоятелствата за отлагането му, е прието, че доколкото от хронологията на подреждане на документите по делото безспорно става ясно защо изпълнение на 24.ІІ.2014г. и на 21.VІІ.2014г. не е осъществено /в първия случай – поради постъпила жалба от длъжниците, а във втория – поради отказа на ЧСИ, тъй като извеждане на наемателя излиза извън субективните предели на изпълнителния лист/, не се налага съставянето на протоколи, респективно липсата им по никакъв начин не създава неяснота или не опорочава действията на ЧСИ; предвид прилежността в прилагането на останалите документи по делото, това е по-скоро незначителен пропуск, който не следва да бъде третиран строго като изискващо наказание деяние.
Като неоснователно е оценено искането относно нарушението, изразяващо се в липса на ден и място на съставяне на постановлението за оправомощаване – върху л.55 е поставен щемпел с номера на постановлението – изх. № 3325/14.ІІ.2014г. по изп.д. № 2068/2012г., освен това постановлението е било предмет и на съдебен контрол, доказващо по категоричен начин индивидуализирането му.
Относно твърдението за нарушение, изразяващо се в незапознаване на Н.К. със съобщението за отказ, е прието, че на 18.VІІ.2014г. другият взискател се е запознал с текста на съобщението, а и още на 17.VІІ.2014г. двамата взискатели са отправили молба до КЧСИ с оплаквания от дейността на помощник ЧСИ, показващо, че въпреки неполучаването от Н.К. съобщение, тя е предприела действия, каквито е счела, че биха довели до разрешаване на проблемите й; доколкото производството по делото продължава, такова съобщение е връчено на Н.К. на 21.І.2015г. и тя е имала възможност да го оспори пред съда, като след получаване на това съобщение е подала жалба срещу постановлението за оправомощаването й по реда на чл.526 ал.1 ГПК.
Според особеното мнение на единия от членовете на ДК ЧСИ Мурджанова е извършила нарушенията, посочени в искането на министъра на правосъдието. Към 27.ІХ.2013г. проектът за събаряне на незаконния строеж е бил одобрен, а оправомощаването е извършено с постановление от 12.ІІ.2014г., т.е. 5м ЧСИ е бездействал, въпреки молбите на взискателите от 04.Х., 22.Х., 20.ХІІ.2013г., вх. № 2092/2014г. и от 06.ІІ.2014г., по които ЧСИ няма разпореждания. Не е споделен изводът на мнозинството, че датата на изпращане на постановлението в общината е дата на съставянето му, а и в писмото като дата на съставяне е посочена 12.ІІ.2014г., но в него дата не е посочена. Не е споделен и изводът, че за насрочените принудителни действия на 24.ІІ.2014г. и на 21.VІІ.2014г. не е било необходимо съставянето на протоколи съобразно изискването на чл.434 ГПК. Без значение за принудителното изпълнение е обстоятелството, че в подлежащия на събаряне незаконно построен етаж има наематели – в случая са ирелевантни собствеността и владението върху вещта предвид изпълнението на определено действие от длъжника, собствеността не е отречена, нито се отнема с изпълнението спрямо длъжниците и спрямо третите лица; приемането на противното би означавало, че се дава защита на наемателите в незаконнопостроения имот пред правото на собственика. Оправомощените взискатели могат да извършат действията вместо длъжниците, но за законосъобразното премахване на незаконно построеното е необходимо тези действия да се осъществяват под контрола на съдебния изпълнител, с оправомощаването не се прехвърлят правомощия по изпълнението, тъй като изпълнителното производство не се прекратява с него.
В жалбата на министъра на правосъдието са изложени съображения за допуснати процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното решение. Претендира се отмяна на решението и уважаване на искането за налагане на ЧСИ на едно от предвидените в закона дисциплинарно наказание. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата по жалба ЧСИ Л. Т. Мурджанова чрез процесуалния си представител адвокат Р. е заела становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Становище за неоснователност на жалбата е заел и С. на КЧСИ чрез юрисконсулт Д.. Претендира разноски.
Жалбата на министъра на правосъдието е частично основателна.
Предмет на изпълнението по изпълнителното дело е заместимо действие на длъжниците. При неизвършването от тях на това действие в срока за доброволно изпълнение единственият предвиден в закона друг начин за осъществяване на резултата по влязлото в сила осъдително решение е взискателите да поискат оправомощаването им от съдебния изпълнител да извършат действието лично или чрез трети лица за сметка на длъжниците. Несъмнено установено е, че такова искане взискателите са заявили през м.декември 2012г. Несъмнено е и че практическото осъществяване на действието /събаряне на незаконно пристроена част към сграда/ е изисквало предварителна подготовка от страна на взискателите чрез изготвяне на проект за необходимите строителни дейности и определяне на техния изпълнител. Тя е била завършена към 22.Х.2013г. /когато по изпълнителното дело е представен сключен договор със строителна фирма/. Изпълнение, обаче, не е насрочено поради направеното на 30.Х.2013г. искане от О. К. да се предприемат действия от съдебния изпълнител по съгласуване на строителните работи с министерство на културата /МК/. С писмо, получено на 22.І.2014г., съдебният изпълнител е уведомен от МК, че няма пречка незаконният строеж да бъде премахнат. В този момент са настъпили всички необходими предпоставки за осъществяване на принудителното изпълнение и са предприети мерки в тази насока – издадено е /без посочване на дата/ постановление за оправомощаване на взискателите /по чл.526 ал.1 ГПК/ и са връчени съобщения на длъжниците за насроченото изпълнение на 22.ІІ.2014г. При тези обстоятелства са неоснователни оплакванията в жалбата във връзка с т.1 от искането, че ЧСИ е бездействала в период от 5 месеца, въпреки постъпилите след одобряването към 27.ІХ.2013г. на проекта за събаряне на незаконно построеното молби вх. № 22394/04.Х.2013г., вх. № 24020/22.Х.2013г., вх. № 27990/20.ХІІ.2013г., вх. № 2092/2014г. и вх. № 2182/06.ІІ.2014г., като недопустимо изследвала повторно въпроса дали събарянето следва да бъде извършено, което било постановено от съда.
Основателни, обаче, са оплакванията на жалбоподателя във връзка с т.1 и т.4 от искането му. По делото няма данни /поради несъставянето на протоколи по чл.434 ГПК/ за причината за неизвършване на присъденото заместимо действие на насрочените дати 22.ІІ.2014г. и на 21.VІІ.2014г. По силата на чл.438 ГПК пречка за изпълнението на първата дата не е представлявала подадената от един от длъжниците жалба срещу постановлението за оправомощаване, както незаконосъобразно е приела дисциплинарната комисия. Незаконосъобразен е и изводът, че съдебния изпълнител не дължи никакво активно поведение по извършването на заместимото действие, а дължи единствено проверка за законосъобразността на искането на взискателя за оправомощаване. За да се осъществи изпълнението, ЧСИ дължи съдействие, изразяващо се в осигуряване на достъп до имота на длъжниците и в отстраняване на създадени пречки по изпълнението /включително като поиска съдействие от полицейските органи или от кмета на общината /чл.431 ал.2 ГПК/. Оправомощаването на взискателите е само за извършване на заместимото действие /а не на изпълнението/, то, обаче, се осъществява в производство по принудително изпълнение, а за неговата законосъобразност е длъжен да следи съдебният изпълнител до окончателното му приключване /което не означава контролиране или извършване от него на строителните работи, в какъвто смисъл са възраженията на ЧСИ Мурджанова/. Това означава задължение на ЧСИ да се яви на мястото на изпълнението и да вземе отношение по всички направени от страните искания и заявления, като състави протокол. Негово задължение е вземането на отношение и в случай, че завари на мястото на изпълнение трето лице, като провери дали и от кога то заявява свои права, съобразно което да прецени да продължи ли изпълненито или да го отложи /в случая не е ясно дали третото лице въобще би попречило на осъществяването на присъденото заместимо действие/. С оглед на това категоричните откази на ЧСИ по молбата на взискателите от 26.V.2014г. и по молбата на О. К. от 09.VІІ.2014г. за съдействие за изпълнението на 21.VІІ.2014г., както и неизпълнението на задължението да присъства на насроченото такова на 22.ІІ.2014г., противоречат на закона и обосновават извод за проявено от него бездействие в нарушение на чл.19 ал.1 и ал.4 ЗЧСИ. При това положение и тъй като вмененото по т.1 от искането нарушение е за бездействие на ЧСИ поради непристъпване към принудително изпълнение, каквото в случая, както вече бе посочено, е следвало да се изрази в явяването му на мястото на изпълнението за оказване от него на съдействие на взискателите, са незаконосъобразни и изводите на дисциплинарната комисия, че ЧСИ не би могъл да изпълнява срещу наемателите на длъжниците-собственици на незаконно пристроения имот и че при това положение пътят за защита на взискателите е да търсят от длъжниците компенсаторно обезщетение. Да се приеме това, би означавало невъзможност за взискателите да осъществят защита на правото си на собственост, което е недопустимо.
Незаконосъобразен е и изводът на дисциплинарната комисия по т.2 от искането на министъра на правосъдието. Изпълнителният процес е строго формален процес, което осигурява законосъобразното му осъществяване. С оглед на това с разпоредбата на чл.434 ГПК е предвидено задължение за съставяне от съдебния изпълнител на протокол за всяко предприето и извършено от него действие. Несъставянето в случая на протоколи, установяващи обстоятелствата, поради които не е осъществено изпълнение на 24.ІІ.2014г. и на 21.VІІ.2014г., е нарушение на задълженията на ЧСИ, което не представлява незначителен пропуск, както неправилно е приела дисциплинарната комисия. Неоснователни /предвид и изложените по-горе съображения/ са възраженията на ЧСИ Мурджанова в тази насока, че поради оправомощаването на взискателите не е насрочвала принудително действие, което да върши лично, и не се е налагало да съставя протокол за такова; че взискателите не са посочили причина за решението си на насрочените дати да не отидат на мястото на изпълнението, или да не извършат действието, или да го отложат - именно констатации в тази връзка са били задължение на ЧСИ чрез съставянето на протоколи на мястото на изпълнение.
Формално нарушение на изискването по чл.434 ГПК е и непосочването в постановлението за оправомощаване на датата и мястото на съставянето му. Не може да се приеме за дата на съставянето на този документ изходящата дата, на която копие от него е изпратен на общината. Без значение в тази връзка е осъщественият съдебен контрол на постановлението: по жалба на един от длъжниците по изпълнението, оставена без уважение, в което производство въпрос относно датата и мястото на съставянето му не е поставян, и по жалба на Н. К., оставена без разглеждане поради непосочване на подлежащи на обжалване действия.
Неоснователни са релевираните в жалбата на министъра на правосъдието оплаквания във връзка с нарушението по т.5 от искането. Изявлението на ЧСИ, че той не следва и няма да предприеме действия по принудително изпълнение, е направено във връзка с молбата на взискателя О. К. от 09.VІІ.2014г. „ЧСИ да му съдейства и да извърши принудително събаряне на 21.VІІ.2014г.”. Съобщение за изявлението е връчено при отказ само на този взискател на 17.VІІ.2014г. В тази връзка още на същата дата двамата взискатели лично са депозирали в КЧСИ „молба” с искане за съдействие. Следователно невръчването на Н.К. на съобщение не я е лишило от правото да узнае за заявения отказ, при което не може да се направи извод за допуснато от ЧСИ дисциплинарно нарушение, обосноваващо дисциплинарната му отговорност.
Неоснователни са оплакванията на ЧСИ Мурджанова, че дисциплинарната й отговорност не следва да бъде ангажирана и тъй като всички предприети по изпълнителното дело действия са извършени от ПЧСИ Г.К., а отговорността е лична. Дисциплинарна отговорност по глава ІV ЗЧСИ е предвидена само за частния съдебен изпълнител. С оглед на обстоятелствата, че той може да овласти ПЧСИ, че ПЧСИ може да извършва всички действия от компетентността на ЧСИ, но само съгласно указанията на последния, че ЧСИ е длъжен да упражнява постоянен контрол на тези действия, и че само ЧСИ може да загуби правоспособност поради налагане на дисциплинарно наказание, се налага извод, че и за допуснати от ПЧСИ нарушения дисциплинарно отговаря ЧСИ.
По изложените съображения атакуваното решение на ДК към КЧСИ по д.д. № 5/2015г. следва да бъде отменено в частите по искането за налагане на дисциплинарно наказание за нарушенията по т.1 /бездействие във връзка с молби вх. № 2182/06.ІІ.2014г., вх. № 10880/09.VІІ.2014г., вх. № 8689/2014г. и вх. № 10376/27.VІ.2014г./, т.2, т.3 и т.4 и вместо него следва да бъде постановено друго за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ Мурджанова.
При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание ВКС на РБ взе предвид броят, видът и тежестта на всяко едно от вменените с искането нарушения, изявеното от ЧСИ Мурджанова отношение към тях, видно и от представените от нея пред касационния съд писмени доказателства за настъпили след визирания в искането на министъра на правосъдието период обстоятелства /насрочено за 27.VІІ.2015г. изпълнение на присъденото действие, съставен от ПЧСИ на същата дата и на мястото на изпълнението протокол, че достъпът до сградата е свободен, че е осигурено присъствие на служители на МВР и на [община] и че взискателите не са осигурили присъствието на изпълнител на строителните работи/, сочещи промяна в разбирането относно задълженията й в производството по принудително изпълнение, както и липсата на данни за други допуснати от нея нарушения. При това положение ВКС намира нарушенията за сравнително леки, обосноваващи налагането на наказание глоба в размер на 2000лв. на основание чл.68 ал.1 т.2 ЗЧСИ.
На основание чл.73 ал.4 ЗЧСИ в частта по искането на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание за нарушението по т.1 за бездействие и във връзка с молби вх. № 24792/17.ХІІ.2012г., вх. № 20713/20.ІХ.2013г., вх. № 22394/04.Х.2013г., вх. № 24020/22.Х.2013г., вх. № 27990/20.ХІІ.2013г., вх. № 2092/2014г. и вх. № 10157/20.VІІ.2014г., и за нарушението по т.5 решението на ДК следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото на Министерство на правосъдието следва да бъдат присъдени 180лв. разноски по компенсация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на ДИСЦИПЛИНАРНАТА КОМИСИЯ на КЧСИ от 07.ІХ .2015г. по д.д. № 5/2015г. в частите, с които е оставено без уважение искането на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ Мурджанова за нарушения: по т.1, изразяващо се в непредприемане на принудително изпълнение по молби вх. № 2182/06.ІІ.2014г., вх. № 10880/09.VІІ.2014г., вх. № 8689/2014г. и вх. № 10376/27.VІ.2014г.; по т.2, изразяващо се в несъставянето на протоколи за насроченото на 24.ІІ.2014г. и на 21.VІІ.2014г. принудително изпълнение, от които да се установява извършване на изпълнението или обстоятелствата за отлагането му; по т.3, изразяващо се в непосочване в постановлението по чл.526 ал.1 ГПК на деня и мястото на съставяне, и по т.4, изразяващо се в това, че на 17.VІІ.2014г. отказала да съдейства на оправомощения по чл.526 ал.1 ГПК взискател, като не пристъпила към изпълнение, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА на ЧСИ Л. М., рег. № 819 с район на действие Окръжен съд Пловдив, дисциплинарно наказание ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева по искането на министъра на правосъдието вх. № 29/05.І.2015г. за нарушенията, допуснати по изп.д. № 20128190402068: по т.1, изразяващо се в непредприемане на принудително изпълнение по молби вх. № 2182/06.ІІ.2014г., вх. № 10880/09.VІІ.2014г., вх. № 8689/2014г. и вх. № 10376/27.VІ.2014г.; по т.2, изразяващо се в несъставянето на протоколи за насроченото на 24.ІІ.2014г. и на 21.VІІ.2014г. принудително изпълнение, от които да се установява извършване на изпълнението или обстоятелствата за отлагането му; по т.3, изразяващо се в непосочване в постановлението по чл.526 ал.1 ГПК на деня и мястото на съставяне, и по т.4, изразяващо се в това, че на 17.VІІ.2014г. отказала да съдейства на оправомощения по чл.526 ал.1 ГПК взискател, като не пристъпила към изпълнение.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на ДИСЦИПЛИНАРНАТА КОМИСИЯ на КЧСИ от 07.ІХ.2015г. по д.д. № 5/2015г. в частите, с които е оставено без уважение искането на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ Мурджанова за нарушението по т.1 за бездействие и във връзка с молби вх. № 24792/17.ХІІ.2012г., вх. № 20713/20.ІХ.2013г., вх. № 22394/04.Х.2013г., вх. № 24020/22.Х.2013г., вх. № 27990/20.ХІІ.2013г., вх. № 2092/2014г. и вх. № 10157/20.VІІ.2014г., и за нарушението по т.5 - невръчване на съобщение на взискателката Н. К. за отказ на съдебния изпълнител да извърши искано действие, с което лишила взискателката от правото да узнае за отказа и да го обжалва.
ОСЪЖДА ЧСИ Л. М., рег. № 819 с район на действие Окръжен съд Пловдив, да заплати на Министерство на правосъдието 180лв. разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|