6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 189
София, 17.06.2016г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджива
любка андонова
при секретаря В.Стоилова
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1334/2016г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.290 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 13.01.2016г. по гр.д.№4028/2015г. на АС София, с което частично е уважен иск по чл. 2 ЗОДОВ.
Допуснато е касационно обжалване на решението в частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване по въпроса за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното прилагане принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД и за критериите при определяне справедливо обезщетение.
Жалбоподателят – Прокуратурата на РБ поддържа, че въззивното решение е , в частта му с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказцателно преследване, е неправилно и моли същото да бъде отменено като бъде намален размера на присъденото обезщетение.
Ответникът Д. Б. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че решение, в частта му с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, следва да се остави в сила, тъй като е постановено при точно приложение на материалния закон.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционноното решение, е осъдил Прокуратурата на Република България, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да плати на Д. Б. сумата 24000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 15000 лв. обезщетение за имуществени вреди от водено срещу ищеца, в периода 01. 10. 2003 г. – 25. 01. 2012 г., по сл.д. № 27/2003 г. на НСлС, пр.пр. № СП-79/2002 г. на СГП и НОХД № С-140/2005 г. на СГС, НО, 24 с-в, наказателно производство за престъпления по чл. чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 242, ал. 4, вр. ал. 1, б.а и б. е, вр. чл. 2, ал. 2 НК и по чл. 321, ал. 3, пр. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 250, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК, приключило с оправдателна присъда, ведно със законните лихви върху тези суми считано от 02. 04. 2014г. /предявяване на иска/ до окончателното им изплащане, както и сумата 156, 26 лв. разноски по делото, като искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата между сумите 24000 лв. и 45000 лв.
Съдът е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, и е доказан по основание.
Установено е, че по отношение на ищеца е било предявено, повдигнато и поддържано обвинение за две извършени престъпления от общ характер – по чл. чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 242, ал. 4, вр. ал. 1, б.”а” и б. „е”, вр. чл. 2, ал. 2 НК и по чл. 321, ал. 3, пр. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 250, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК, за периода 01. 10. 2003 г. - 25. 01. 2012 г., като същият първоначално бил задържан 24 часа, за периодите 2. 10. 2003 г. – 23. 02. 2006 г. и 12. 06. 2006 г. – 01. 12. 2009 г. по отношение на същия били взети мерки за неотклонение „парична гаранция 15000 лв.” и „парична гаранция 5000 лв.”, от 23. 02. 2006 г. до 12. 06. 2006 г. – „домашен арест”, от 01. 12. 2009 г. до приключване на наказателното производство – „подписка”, а за периода 7. 10. 2003 г. - 28. 02. 2011 г. му е била наложена забрана да напуска пределите на България. Наказателното производство е приключило с влязла в сила на 25. 01. 2012 г. оправдателна присъда от 01. 12. 2009 г. по НОХД № С-140/2005 г. на СГС.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е взел предвид обстоятелства от значение за същото: продължителността на периода, през който срещу ищеца е било повдигнато и поддържано обвинение в извършени престъпления от общ характер – 8 години и 4 месеца /от 01. 10. 2003 г. до 25. 01. 2012 г./, броя и тежестта на престъпленията, в извършването на които е бил обвинен и впоследствие оправдан ищецът – две тежки престъпления от общ характер по смисъла на чл. 93, т. 7 НК /по чл. чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 242, ал. 4, вр. ал. 1, б.”а” и б. „е”, вр. чл. 2, ал. 2 НК и по чл. 321, ал. 3, пр. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 250, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК, обстоятелството, че заради обвинението същият е бил задържан 24 часа, 4 месеца е бил под домашен арест, 7 години и четири месеца му е било забранено да напуска пределите на страната;г/. възрастта на ищеца и социалния му статус към започване на наказателното преследване и заеманата от него длъжност , данните по делото за конкретно изживените от него емоционални страдания и интензитета им – установено е , че преди повдигане на обвиненията ищецът бил контактен и жизнен, а в резултат на обвиненията започнал да страни от приятелите си, не искал да контактува с никого, изпаднал в депресия, изпитвал страхове, дразнел се от най-малкия шум. Прието е, че влошеното психично състояние на ищеца е в резултат от воденото наказателно производство – през март 2012 г., след проведен преглед при психиатър, било установено, че същият страдал от генерализирана тревожност с няколкогодишна давност на психичното разстройство, развитието на което заболяване се свързва с преживявания от ищеца хроничен стрес, без данни за хронифициране на заболяването или развитието на усложнения. Отченето е влошено здравословно състояние на ищеца от повдигнатите обвинения - влошаване на захарния диабет и артериалната хипертония /диагностицирани преди привличането на ищеца като обвиняем/, реализиран след 2006г. миокарден инфаркт, влошаването на заболяването парадонтоза, довело до изпадане зъбите на ищеца и обстоятелството, че няма данни делото да е придобило медийна известност заради действия на служители на Прокуратурата на Република България. Съдът е приел, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди не следва да се обсъжда направеното от Прокуратурата на Република България с въззивната жалба възражение за причиняване на твърдяните от ищеца неимуществени вреди и от воденото срещу него, едновременно с процесното, и друго наказателно производство, приключило с осъдителна присъда – от 10. 05. 2010г. по НОХД № 1707/2007 г. на СГС, влязла в сила на 20. 02. 2012 г., същият е бил признат за виновен в това, че в периода 15. 11. 2000 г. – 21. 05. 2001 г., в условията на продължавано престъпление, като управител на фирма е присвоил чужди пари с левова равностойност 357924, 96 лв. , поверени му да ги управлява и, на основание чл. 202, ал. 2, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което наказание е отложено за срок от пет години на основание чл. 66, ал. 1 НК, за което към въззивната жалба е била приложено и свидетелство за съдимост от 26. 05. 2015г. Съдът е счел, че обсъждането на това възражение и на описаното писмено доказателство би било недопустимо, съгласно чл.чл. 133, 147 и 266, ал. 1 ГПК, тъй като възражението не е направено в срока по чл. 131 ГПК и доказателството не е представено в съответните преклузивни срокове при първоинстанционното разглеждане на делото
Съдът е счел, че сумата 24000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от водено срещу ищеца, в периода 01. 10. 2003 г. – 25. 01. 2012 г. незаконно наказателно преследване е справедлив размер.
Със същото решение съдът е присъдил и сумата 15000 лв. обезщетение за имуществени вреди от водено срещу ищеца, в периода 01. 10. 2003 г. – 25. 01. 2012 г. незаконно наказателно преследване, в която част решението е влязло в сила, тъй като не е допуснато касационно обжалване за тази част от същато.
Допуснато е касационно обжалване на решението в частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване по въпроса за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното прилагане принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД и за критериите при определяне справедливо обезщетение
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че решението в обжалваната му част е постановено в противоречие с практиката на ВКС и следва да бъде отменено. В практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 04.02.2013г., по гр. д. № 85/2012г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. По тях трябва да има възможност да отговори ответника, а съдът при равнопоставеност на страните да събере доказателства. С оглед на същото съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1 107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1 568/2 011г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. , в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т.11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството, тежестта на извършените дейния, за които деецът е осъден, причинна връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал.1,т.3 ЗОДВПГ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване.
Настоящият състав намира, че с оглед отговора на поставения въпрос решението следва да се отмени в обжалваната му част, като се постанови ново по съществото на спора. В случая въззивният съд не е съобразил вида и характера на процесуалната принуда, която не е упражнявана само с оглед на обвинението, по отношение на което е постановено оправдателна присъда, но и с оглед воденото срещу него, едновременно с процесното, и друго наказателно производство, приключило с осъдителна присъда – от 10. 05. 2010г. по НОХД № 1707/2007 г. на СГС, влязла в сила на 20. 02. 2012 г., за тежко престъпление по чл. 202, ал. 2, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Съдът не е отчел обстоятелството, че ищецът е понесъл наложените му ограничения, с оглед и на другото водено срещу него наказателно преследване, като не е отчел причинната връзка между всяко едно от обвиненията и причинените вреди, поради факта че водените производства касаят почти един и същи период от време. В случая ищецът не е доказал засягането на съответните блага, произтичащо само от незаконосъобразното обвинение. Размерът на дължимото обезщетение според законовия критерий за справедливост не следва да надхвърля сумата 10 000 лева, тъй като не са установени специфични увреждания , произтичащи само от наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда. В този размер следва да бъде уважен предявения иск. Същият следва да се отхвърли като неоснователен за разликата над 10 000 лева до уважения от въззивния съд размер от 24 000 лева.
Разноски за настоящата инстанция на страните не следва да се присъждат с оглед изхода на спора.
Предвид изложените съображения, съдът
р е ш и :
ОТМЕНЯ решение от 13.01.2016г. по гр.д.№4028/2015г. на АС София, в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 10 000/ десет хиляди/ лева до 24 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, като вместо него ПОСТАНОВява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Б. М. срещу Прокуратурата на РБ, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за сумата над 10 000/десетхиляди/лева до 24 000/двадесет и четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, ведно с лихва считано от 02.04.2014г. до окончателното заплащане на сумата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|