О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
София, 16.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети и трети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело N 4677/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Г. И. А., чрез служебен адв. С. Р. срещу определение № 331/ 22.05.2014 г. по ч.гр.д.№ 258/ 2014 г. на Апелативен съд-В..
К. прави оплакване ,че неправилно производството по делото е спряно,тъй като тя няма нужда от попечителство и не е налице влязло в сила решение, с което да е призната за недееспособна.Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Ответницата по жалбата Диана П. К. не изразява становище по нея.
По допускането на касационно обжалване настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна ,срещу определение, преграждащо хода на делото .
С обжалваното определение е потвърдено определение от 12.03.2014 г. по гр.д.№262/2013 г. на Окръжен съд-Разград, с което производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.3 ГПК.Въззивният съд е приел,че е необходимо учредяване на настойничество или попечителство спрямо касаторката, че тази необходимост е установена с писмени доказателства и заключение на вещо лице, както и че спирането е в неин интерес.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК , касаторката поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Поставя следните процесуалноправни въпроси:
-дали наличието на висящо производство, респ. влязло в сила решение за поставяне под запрещение е предпоставка за спиране на производството на това основание, или е достатъчно установяването, че страната не може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си;
-по какъв начин може да се установи, че страната не разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си; достатъчна ли е за целта единична съдебно-медицинска експертиза или е необходимо съдът да изслуша тройна експертиза; съдът безкритично ли следва да се довери на заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза или е необходимо да направи самостоятелни правни изводи, базирайки се на материалите по делото
Твърди, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с определения, постановени от ВКС по ч.гр.д.№179/2009 г., ІІІ г.о. и по ч.гр.д.№ 312/2006 г., V г.о., а така също и с определение по ч.гр.д.№672/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд,което не е приложено в цялост и за което няма данни дали е влязло в сила.Посочва,че в тези определения е прието, че за да бъде постановено спиране на производството по делото е необходимо наличието на влязло в сила решение, с което страната е призната за недееспособна по реда на чл.336 ГПК.
Налице е поддържаното от касаторката основание за допускане на касационно обжалване по първия въпрос, който е обуславящ за правните изводи на въззивния съд. Останалите въпроси са свързани с обсъждане на доказателствата по делото и не могат да бъдат допуснати с оглед приетите разрешения в ТР № 1//19.02.2010 г. то тълк.д.№ 1/2009 г. ОСГТК-т.1.
По първия поставен въпрос настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. счита, че направените правни изводи в приложената съдебна практика, не съответстват в пълен обем на настоящия случай, доколкото в тези съдебни актове не се съдържат данни за представени писмени доказателства и заключение на съдебно-психиатрична експертиза назначена по делото относно липсата на възможност страната да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.Касационният съд споделя правните изводи, съдържащи се в определение № 414 / 5.10.2012 г. по ч. гр. д. № 423/2012 г., II г. о., което е постановено по реда на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК и представлява задължителна съдебна практика.Предпоставка за спирането на производството в хипотезата на чл. 229 ал.1 т.3 ГПК е настъпването на факт, предвиден от закона, а именно да е необходимо учредяване на настойничество или попечителство на някоя от страните,поради настъпила недееспособност.Процесуалната дееспособност е абсолютна процесуална предпоставка и съдът следва да спре производството по делото, когато страната преди или по време на процеса е станала недееспособна.Липсата на дееспособност може да бъде установена с влязло в сила решение за поставяне под запрещение и учредяване на настойничестно и попечителство.С оглед конкретиката на обстоятелствата по делото, когато е събрана надлежна информация за здравословното състояние на страната, изслушана е съдебно-медицинска експертиза за невъзможността на лицето да извършва съответните съдопроизводствени действия , производството също трябва да бъде спряно.
С оглед отговора на поставения въпрос в съответствие със създадената задължителна съдебна практика трябва да се приеме, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 331/22.05.2014 г. по ч.гр.д.№258/2014 г. на Апелативен съд-В. .
ПОТВЪРЖДАВА определение № 331/22.05.2014 г. по ч.гр.д. №258 / 2014 г. на Апелативен съд-В..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: