Р Е Ш Е Н И Е № 60151 Гр.София, 28.10.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря ИЛ.РАНГЕЛОВА и в присъствието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Н.Трифонова н. д. № 629/2021 година. Касационното производство е образувано по жалби на подс. М. С. П., подадена чрез защитника му адв. С. И., и на частните обвинители Н. П. и М. П., подадени съответно чрез особения представител адв. Д. и повереника адв. Ф., срещу въззивно решение № 260060 от 25.05.2021г. постановено по ВНОХД № 26/2021г. по описа на Апелативен съд гр. Варна. В жалбата на подсъдимия се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК. Оплакванията за нарушения на процесуалните правила касаят пълнотата на доказателствения анализ, направен от въззивния съд, както и липса на отговори на направените от защитата възражения - относно протичането на инцидента, начина на съпротива от страна на подсъдимия и относно съразмерността на отбранителните действия, предприети от него срещу противоправното нападение от пострадалия. Тези оплаквания дават основания на защитата да възрази и срещу правилното приложение на материалния закон, отстоявайки тезата, че не е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана. Представя се тезата и за явна несправедливост на наказанието. Иска се от касационната инстанция да отмени решението на апелативния съд и да оправдае подсъдимия, приемайки, че същият е действал при условията на неизбежна отбрана, алтернативно: ако приеме, че е имало превишаване на пределите й, то това се дължи на уплаха или смущение и да не накаже подсъдимия, да приложи разпоредбата на чл.12, ал.3 НК или да намали наложеното му наказание прилагайки разпоредбите на чл.55 НК, или да отмени и върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В касационните жалби на частните обвинители Н. П. и М. П. се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Определеното на подсъдимия наказание се преценя от тях като несправедливо занижено и се иска увеличаването му. В съдебно заседание пред касационния съд защитникът на подсъдимия П. - адв.М., поддържа изцяло жалбата, като акцентира на доводите относно правилното приложение на материалния закон. Застъпва тезата, че не са превишени пределите на неизбежната отбрана. Моли за оправдаване изцяло на подсъдимия, алтернативно за произнасяне на съда по направените искания. Повереникът на частните обвинители Н. и М. П., М. С., Н. П., Н. и Р. С.- адв.Ф., поддържа подадената от името на М. П. касационна жалба, като оспорва жалбата на подсъдимия. Твърди, че наказанието на подсъдимия е несправедливо занижено. Постъпило е и писмено становище от М. П. (подадено заедно и с частни обвинители, които не са депозирали касационна жалба), в което се акцентира на тежката загуба на близък и нуждата от адекватно наказание за подсъдимия. Жалбоподателят и частен обвинител М. П. не се явява пред касационната инстанция. Частният обвинител М. С. оспорва жалбата на подсъдимия и счита същата за неоснователна Особеният представител на частния обвинител Н. П. – адв. Д., не се явява, а депозира писмено становище. Със същото заявява, че поддържа жалбата си, като намира, че наказанието не би изпълнило целите на генералната превенция. Желае настоящата инстанция за увеличи наложеното на подсъдимия наказание. Становище е депозирано от частните обвинители Н. и Р. С. и Н. П., които не са подали касационна жалба, но изразяват солидарност с исканията в жалбата на частния обвинител М. П.. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбите за неоснователни. Не споделя възраженията за допуснати нарушения на процесуалните правила, материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Намира, че въззивното решение следва да се остави в сила като законосъобразно и справедливо. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 65 от 17.12.2020г., постановена по НОХД № 1217/2020г., Окръжен съд Варна е признал подс. М. С. П. за виновен в това, че на 06.10.2018г. в гр. Дългопол умишлено умъртвил С. П. С., като убийството е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради което и на основание чл.119, вр. чл.115, вр. чл.54 НК е осъден на 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, които да се изтърпят при първоначален строг режим. На основание чл.68 НК е приведено в изпълнение наказание от 1 година и 2 месеца „лишаване от свобода“, постановено по НОХД № 31/2016г. на РС гр. Велики Преслав. С присъдата подсъдимият е осъден за заплати на гражданските ищци М. и М. П. сумите от по 90000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, като исковете до пълно предявените размери от по 100000лв. са отхвърлени. Подсъдимият е осъден за заплати и на гражданските ищци Н. П. П., Н. П. С. и Р. П. С. сумите от по 20000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, като исковете до пълно предявените размери от по 40000лв. са отхвърлени. Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски и по веществените доказателства. По повод депозирани въззивни жалби от подсъдимия и от частните обвинители Н. П., чрез особения й представител, и М. П. е инициирано производство пред АС Варна. С решение № 260060 от 25.05.2021г., постановено по ВНОХД № 26/2021г. по описа на Апелативен съд гр. Варна присъдата е била потвърдена. В касационната жалба на подсъдимия се твърди, че въззивният съд е подходил схематично към доказателствения анализ, че определени доказателства са игнорирани, като например съдебно-медицинската експертиза относно здравословното състояние на подсъдимия, че не е отговорено на направени възражения, като се обобщава, че пропуските се приравняват на липса на мотиви към атакувания съдебен акт, което представлява съществено процесуално нарушение. Прегледът на мотивите към въззивното решение позволява да се направи извод, че апелативният съд е възприел аргументите на първата инстанция, касаещи фактическата обстановка по делото, с незначителни корекции, като е направил собствен доказателствен анализ. Относно фактическите констатации принципно спор няма, въпреки че защитата има забележки, които се отнасят по-скоро до правната интерпретация на фактите. Безпротиворечиво е прието за установено, че подсъдимият е с 96% нетрудоспособност поради пълна неподвижност на лявата ръка и цялостна слепота с дясното око. Дъщерята му - св. Р. С., живеела на съпружески начала с пострадалия С. С., от когото имала две деца. След раздялата на родителите и заминаването на С. за Великобритания грижата за децата поел бащата - пострадалият С.. Поддържали контакт със св. С. по телефона и чрез социалните мрежи. Затрудненото финансово положение на пострадалия налагало често изпращане на пари от св. С.. След като последната съобщила, че се е омъжила в чужбина, отношенията им се изострили, като комуникацията от негова страна била с обидни думи. В края на месец септември - началото на месец октомври 2018г., вследствие на сериозни парични затруднения пострадалият започнал да търси контакт с подсъдимия, когото поначало винял за раздялата си с дъщеря му. Искал да получи от него златни обеци, които бил подарил на св. С., и считал, че се съхраняват от подсъдимия. За това разговарял със съседи и познати на подсъдимия, които впоследствие предали на подс. П., че бившият му зет го търси. По време на комуникация чрез социална мрежа на 04.10.2018г. пострадалият написал на св. Р. С., че настоява малката им дъщеря да замине при нея, тъй като той няма възможност да се грижи за нея. Последното съобщения било със съдържание: „Баща ти ще обере пешкира чудя се как да се драча с него Н. заради него е в мизерия за Н. съм готов на всичко ще чуеш за баща ти какво го правя“. Св. С. се обадила и предупредила баща си, като той я успокоил, че няма неуредени финансови отношения с пострадалия С., и споделил, че от седмица С. го търси и иска да научи телефона му. На 06.10.2018г. около обяд, след като подсъдимия се върнал в дома си в гр. Дългопол, паркирал колата в гаража. След като разтоварил част от багажа си и се отправил да затвори вратите на гаража, забелязал, че С. спира колата си на улицата пред дома му. Докато вървял към подсъдимия, С. му казал, че е дошъл да си иска обеците, подарени на дъщеря му. Поискал подс. П. или да му ги върне, или да му даде паричната им равностойност, като отново го обвинил за раздялата с дъщеря му. Подсъдимият отказал и предложил да отидат в полицията, като междувременно се придвижил към вътрешността на гаража си. Пострадалият го последвал и, достигайки го, в гръб му нанесъл удар с юмрук в теменно-тилната част на главата . От удара подсъдимият паднал на земята. Започнал да вика за помощ, но никой не се отзовал. В същия момент пострадалият го хванал през кръста, за да го изправи, и продължил да го държи в захват, намирайки се зад гърба му. Подсъдимият успял да извади от джоба си сгъваем нож и го отворил. Последвала борба между двамата, в резултат на която подсъдимият успял да пореже пръстите на пострадалия и да му нанесе два удара по задната повърхност на лявата предмишница и един в дясната. Завъртайки се, успял да се освободи от захвата на С. и вече намирайки се с лице към него, му нанесъл удар с ножа в лявата гръдна половина. Разбирайки, че е наранен С. отстъпил назад и излязъл от гаража, качил се в колата си и отишъл до центъра за спешна медицинска помощ в Дългопол. Там паднал пред входа на болничното заведение. Помощ му била оказана от медицинския персонал, била извикана линейка, но въпреки положените усили по реанимация С. починал. Причина за смъртта му било прободно-прорезно нараняване в лявата гръдна половина, засегнало лявата сърдечна камера. Подсъдимият след инцидента доброволно отишъл в полицията и разказал за случилото се. Промените, които въззивният съд е направил във възприетата фактическа обстановка, касаят разположението на телата на подсъдимия и пострадалия по време на нанасяне на ударите с нож. Апелативният съд е достигнал до извода, че при причиняване на порезните наранявания по пръстите на ръката и на трите прободно порезни наранявания в областта на предмишниците пострадалият е бил зад подсъдимия и го е бил обхванал в областта на пояса (стр. 87 от мотивите), като по този начин е кредитирал предоставения втори вариант на съдебно-медицинската експертиза. Не могат да се открият основания, които да доведат до споделяне тезата на защитата за допусати съществени пропуски в аналитичната дейност на съда. Липсата на конкретика в това оплакване лишава настоящата инстанция от възможността детайлно да разгледа същото. Може единствено да се обобщи, че апелативният съд е подложил на нужната внимателна и всеобхатна проверка всички налични доказателства по делото. Не са игнорирани такива, нито на други е предадена несъществуваща тежест или значение. Не е пренебрегната от апелативния съд роднинската връзка между свидетелите, като показанията им законосъобразно са анализирани през призмата на евентуалната им заинтересованост. На възраженията на защитата е отговорено в нужната пълнота, поради което и не би могло да се направи заключение, че липсват мотиви към постановения съдебен акт. Не се споделят и възраженията в касационната жалба на подсъдимия и защитата за доказателствен дефицит, при който са направени изводите на въззивния съд за емоционалното и душевно състояние на подсъдимия. Въззивната инстанция е отделила значимо място в решението си на този проблем(л.89-90), като е обосновала изводите си на надлежно събрани доказателства – КСППЕ, определяща подсъдимия като нестрадащ от психично заболяване, в поведението на когото липсват белези на физиологичен афект. Може да се обобщи, че са дадени отговори на наведени възражения с касационните жалби на подсъдимия - за наличието на противоправно нападение от страна на пострадалия, неговия характер, интензитет и средства на осъществяване, изложени са мотиви и досежно действията на подсъдимия. Не са игнорирани и данните за физическото състояние на подсъдимия, тези за предхождащите събитието взаимоотношения между двамата мъже. Поради изложеното касационната инстанция счита, че не е налице предпоставката на чл.348, ал.1, т.2 НПК. Основните доводи, посочени в жалбата на подсъдимия, са свързани с наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НК - нарушение на материалния закон. Оспорват се правните изводи на съдебните инстанции, че с действията си подсъдимият е превишил пределите на неизбежната отбрана и респективно следва да понесе наказателна отговорност по чл.119 НК. Защитата твърди, че подобно превишаване не е имало, че поведението на подсъдимия по предприетата защита е адекватно и съразмерно на нападението, поради което не е общественоопасно и следва да бъде оправдан на основание чл.12, ал.1 НК. Алтернативно се излагат аргументи и за това, че ако е имало превишаване пределите на неизбежната отбрана то е било поради уплаха и смущение и следва да се приложи чл.12, ал.4 НК, както и че в случая са налице предпоставките на чл.12, ал.3 НК - няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище. Отговорите на първата група възражения предопределят произнасянето на съда и по следващите две. Именно поради това касационната инстанция намира за необходимо първо да разгледа доводите на защитата относно приложението на чл.12, ал.1 НК. Конкретната обстановка, при която е извършено деянието - средствата на въздействие, интензивността на нападението и респективно отбраната, емоционалната обусловеност на реакциите на участниците в инцидента, както и предхождащите случая взаимоотношения между тях, са от съществено значение за правилното приложение на материалния закон в дадения случай. Законосъобразни и направени въз основата на правилен прочит на доказателствата са изводите на въззивния съд, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана (л. 88 от решението). Срещу него е извършено противоправно нападение от пострадалия, осъществено с нанасянето на удари в тилно-теменната област, достатъчно силни, за да го повалят на земята и да оставят белези - в областта на главата на подсъдимия са констатирани поне две наранявания. Впоследствие пострадалият е успял да повдигне подс. П. от земята, да остане зад гърба му и със захват през кръста да го задържи. Нападението не е било прекратено, когато подсъдимият е отговорил на същото, явно с цел да се защити - извадил е нож, отворил го е, нанесъл е първо порезните рани по ръцете на пострадалия, а впоследствие и нараняванията в областта на предмишниците, което явно не е отблъснало С. С.. С упражняването на допълнителни физически усилия подс. П. е успял да се обърне, да се отскубне от пострадалия и тогава му е нанесъл фаталния удар в областта на лявата гръдна половина. Въззивният съд не е игнорирал обстоятелството, че взаимоотношенията между пострадалия и подсъдимия имат предистория и тя включва: негативно отношение между тях, мотивирано от виждането на С., че подс. П. е виновен за раздялата му със св. С. (дъщеря на подсъдимия), активното поведение от страна на пострадалия по търсене на контакт с подсъдимия, отправяне на закани и заплахи за саморазправа, обективирани и в съобщения до дъщеря му. В деня на инцидента пострадалият е посетил дома на подсъдимия, като е отправил претенции за връщане на подарени обеци или плащане на равностойност им, а при отказ от страна на подсъдимия му е нанесъл удар в тилната област. В резултат на удара подсъдимият е паднал на земята, извикал за помощ и не е получил такава. Едва след като пострадалият продължил с физическата си агресия, изразена с изправянето на подсъдимия със захват през кръста и принудително и силово ограничавайки движенията му държейки тялото му, подсъдимият е извадил и отворил джобен нож. Осъществявайки отбранителни действия, П. е нанесъл прорезни рани по ръцете на пострадалия и в областта на предмишницата, което не е довело до оттеглянето на подсъдимия. Едва след последвали активни действия по съпротива на подсъдимия, завъртане и отскубване от захвата на пострадалия, подсъдимият е нанесъл удара с нож в лявата гръдна половина. Този именно финален удар е бил причината пострадалият да отстъпи и да напусне гаража, прекратявайки нападението. При правилно установената фактическа обстановка, касационната инстанция напълно споделя изводите за това, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана, но не може да се съгласи, че са превишени пределите й. Възраженията на защитата в тази насока имат своето основание и се базират на твърденията за неправилно приложение на материалния закон. Поставя се акцент в касационната жалба на подсъдимия върху твърдението, че П. е действал в границите на необходимото, за да отблъсне нападението на пострадалия, че се е отбранявал по позволен от закона начин, поради което следва да се ползва от разпоредбата на чл.12, ал.1 НК, изключваща обществената опасност на деянието. Въззивният съд е приел, че има превишаване пределите на неизбежната отбрана, тъй като пострадалият не е бил въоръжен, не е изненадал подсъдимия при посещението в дома му, нападението не е било неочаквано и е окачествено от съда като незастрашаващо живота на подсъдимия. Съдебната практика последователно отстоява виждането, че при упражняването на правото на защита нападнатият или други граждани могат да причинят вреди на нападателя с цел за защита и отблъскване на нападението. При отблъскване на нападението нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана, но във всеки един случай действията му трябва явно да не надхвърлят възможностите за отблъскване на нападението. Преценката, която следва да се даде на използваното средство за отбрана и интензивността на защитата има комплексен характер. Тя включва редица предпоставки - място и начин на нападение, физическа сила на нападнат и нападател, възраст, емоционален статус. В конкретния случай, използването на нож от подсъдимият, за да отблъсне нападението от страна на пострадалия не следва да се разглежда изолирано, а на фона както на предходните техни отношения, така и на физическите им особености. Безспорно е прието, че подсъдимият е човек с изцяло неподвижна лява ръка и пълна слепота с дясното око. Отчитайки факта, че въпреки тези физически недъзи се е справял в ежедневието си, а дори е управлявал автомобил, въззивният съд е приел, че той е добре адаптиран към живота и не може да твърди двигателни затруднения, като оправдание за действията си. В разсъжденията си апелативният съд е пропуснал тази подробност, че нормалното ежедневие на такъв човек не включва стресови ситуации на физическа агресия. Ударите, който са му нанесени в тила от пострадалия, и падането на земята безспорно го поставят в изключително неравностойна и уязвима позиция, най-малко предвид факта, че едната ръка не може да му служи и респективно не може да се изправи безпроблемно. Освен това и зрението му е ограничено, което има пряка връзка с координацията на движенията му и добрата пространствена ориентираност. Ако и да е успял да адаптира живота си при тези физически недостатъци, въпросната ситуация не би могла да се приравни на ежедневна такава, а е характерна с нетипичност, агресивно поведение и въздействие, упражнени спрямо него. Относно доводите на въззивния съд, че нападението не е било изненадващо и неочаквано, тъй като е бил предупреден от дъщеря си и от съседи, може да се отбележи следното: Пристигането на С. в дома на подсъдимия, разменените реплики между тях само потвърждават наличието на обтегнати и влошени отношения, мотивирани както от лични причини, така и от финансови съображения. Принципната психологическа подготвеност на подсъдимия за евентуално посещение от страна на пострадалия с недобри намерения не означава непременно, че е бил подготвен за груба физическа агресия от негова страна. Неочакваността на нападението е илюстрирана от обстоятелството, че първият удар, нанесен от пострадалия, е в тила на подсъдимия, когато той е тръгнал към вътрешността на гаража и е бил обърнат с гръб към С.. По повод аргумента на въззивната инстанция, че нападението не е застрашавало живота на подсъдимия, защото пострадалият не е бил въоръжен, то изводите на съда са твърде произволни и неправилни. Разсъждавайки изолирано върху това обстоятелство, без да го разгледа във взаимовръзка с останалите факти, определено е довело въззивният съд до неправен извод за характера и интензивността на нападението и адекватността на защитата. Въпреки че С. не е носел в себе си нож или друго оръжие, физическото въздействие, оказано върху подсъдимия с нанасяне на удар в гръб, е било достатъчно интензивно, за да повали П. на земята и да остави белези по тялото му. Виковете за помощ на подсъдимия не са довели до оказване на такава от съседи, които са ги чули, но са решили да не се наместват. Инцидентът не приключва с повалянето на подсъдимия на земята, а е то е последвано от силови действия на пострадалия по изправянето му със захват през кръста, явно ограничаващо движението му. Изваждането на ножа и причиняването на първите наранявания, дори в областта на предмишниците, не са отблъснали нападението. Фактът, че пострадалият не е бил въоръжен, не го прави по малко опасен за подсъдимия, като се вземе предвид и споменатите вече данни относно неподвижността на ръката му и слепотата с едното око. Не на последно място трябва да се отбележи и обстоятелството, че пострадалият е знаел за физическите недостатъци на подсъдимия, осъзнавайки, че напада човек в неравностойно положение, имайки предимството и на по-младата си възраст. На фона на споделените изводи на въззивния съд, че подсъдимият е бил поставен в ситуация на неизбежна отбрана, приемайки, че същата е адекватна, касационният съд достига до извода, че нужното съответствие е налице. Противоправното нападение по отношение на подсъдимия се оценя за достатъчно сериозно, неприключило и осъществено с нужния интензитет, оправдаващо ответната реакция на подсъдимия. Отбранителните действия на последния не излизат извън рамките на нужните предели, за да се отблъсне ефективно противоправното нападение (р.248/ 98г. от 28.07.1998 г. по н. д. № 444/1997г,І н. о.). Поради изложените съображения касационният съд намира, че в конкретния случай действията на подсъдимия покриват признаците на института на „неизбежната отбрана” съгласно чл.12, ал.1 НК, като няма превишаване на пределите й. И тъй като деянието, което е извършено при условията на неизбежна отбрана - чл. 12 ал. 1 НК, е правомерно, затова за причинените от него вреди нападнатият не носи гражданска отговорност - чл. 46, ал. 2 ЗЗД. Предвид тези обстоятелства, настоящата инстанция намира, че не следва да репарира причинените на пострадалия вреди и предявените граждански искове следва да се отхвърлят изцяло, като неоснователен. С оглед последиците от коригираните правни изводи на въззивния съд настоящият състав не намира за необходимо да излага доводи по алтернативно направените искания в касационната жалба, както и на възраженията на частните обвинители. На базата на приетите за установени от въззивния съд факти по настоящото дело в рамките на своята компетентност касационната инстанция намира, че следва да осъществи правомощията си по чл.354, ал.1, т.2, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК. Извършеното при неизбежна отбрана деяние не е общественоопасно и с оглед разпоредбата на чл.24, ал.1, т.1, пр.2 НПК, същото не съставлява престъпление. Това води до отмяна на атакувания съдебен акт, признаване на подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение и оправдаването му. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че е налице соченото в жалбата на подсъдимия касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК и въззивното решение следва да се отмени изцяло, като подсъдимият се признае за невиновен и оправдае. Респективно предявените срещу него граждански искове от М. С., Н. П. П., Н. С., Р. С., М. Д. П. за причинени неимуществени вреди следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.2, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 260060 от 25.05.2021г., постановено по ВНОХД № 26/2021г. по описа на Апелативен съд гр. Варна, като на основание чл.12, ал.1 НК признава подсъдимия М. С. П. за невиновен и го оправдава по обвинението по чл.119, вр. чл.115 НК ОТХВЪРЛЯ изцяло, на основание чл.46, ал.2 ЗЗД, предявените от М. С., Н. П. П., Н. С., Р. С., М. Д. П. граждански искове срещу подсъдимия М. П. за причинени неимуществени вреди. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: