Р Е Ш Е Н И Е № 445 Гр.София, 21.10. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Теодора Стамболова При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора БУМБАЛОВА изслуша докладваното от съдия Стамболова К.Н.Д. 450/10 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 78/24.02.10 г, постановена от Градски съд-София /СГС/, НО, 14 въззивен състав по В.Н.О.Х.Д.4857/09 г., е отменена оправдателна присъда на РС-София /СРС/, НО,14 състав, постановена по Н.О.Х.Д.12358/05 г. и подсъдимият Л. М. М. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.196,ал.1,т.1 вр.чл.194,ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.Б НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което на основание чл.57 и чл.60 ЗИНЗС е определено да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият, който в срок го атакува чрез своя защитник с развиване на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и несправедливост. Моли се същият да бъде отменен и касаторът да бъде оправдан. Постъпило е допълнение към жалбата, в което са упоменати подробно съображенията за депозирането й и се акцентира върху допуснатите от въззивния съд нарушения на процесуалните правила. Настоява се присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата и допълнението с отразените в тях доводи. Прокурорът от ВКП изразява становище за необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от една страна поради липса на мотиви,а от друга-заради допускане на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие между диспозитив и мотиви и касаещо посочването на едно лице и наказание в диспозитива към присъдата и на други такива в мотивите към същата. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и допълнението към нея и изтъкнатите в тях доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: Аргументите, изложени в жалбата на касатора и допълнението към нея, касаят обсъждане на конкретни доказателствени материали и тангират с възможността да се приеме, че основното оплакване е за необоснованост на атакувания съдебен акт. Последната не е касационно основание, защото върховната съдебна инстанция по наказателни дела е такава по правото. Същевременно, обсъдените неблагополучия на присъдата на СГС са изведени словно в сезиращите ВКС документи като процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия- чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Преценката на процесуалната действителност установява, че атакуваният съдебен акт страда от тежък процесуален недъг. Видно от съдържанието на мотивите, които в единство с диспозитива формират присъдата, липсва доказателствен прочит и съпоставяне на безспорно противоречивите и нуждаещи се от обсъждане в детайли гласни доказателствени средства, отнесени към писмени такива от досъдебното производство /най-малко протокол за доброволно предаване/. От формална страна е изложена фактическа обстановка и след това е посочено, че тя се установява по несъмнен начин от показанията на определени свидетели, без да се вземе задълбочено отношение по твърдяната от СГС несъмненост, с надлежни доказателствени аргументи за това. Липсва елементарно сравнение на уклончивите, било поради изминало време или по други причини, в съдебно заседание показания на свидетелите, от депозираното от които би могла да се изведе теза за виновност на обвиненото лице /например казаното от И., Б. и Михайлов/, след преодоляване на противоречията и твърда позиция на съда какво приема и защо. С оглед казаното, може да се счете, че аргументите по жалбата и допълнението към нея не са генерално безпочвени. Съгласно разпоредбата на чл.305,ал.2 НПК, в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали те са констатирани и какви са правните съображения за взетото решение, а при противоречия в доказателствените източници се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Т.е., първата инстанция е първият поред съдебен орган, пред който се разглежда делото. И тъй като все още не е ясно какво ще бъде възприето от съда, изтъкваните от страните обстоятелства по фактите, доказателствата и правото касаят съдържанието на обвинението по обвинителен акт, разбор по събраните в открито съдебно заседание доказателства със съответен техен анализ, както и анализ по правото. Затова, при възприемане от страна на първостепенния съд на задължителните за него факти и ценими обстоятелства, както и тяхната интерпретация, той не е длъжен да отговаря на всички оповестени съображения на страните за и срещу обвинението, щом като е ясно кои са подкрепящите неговото решение фактори. Съгласно разпоредбата на чл.339,ал.1 НПК второинстанционният съдебен състав, доколкото има за предмет на ревизия постановена вече присъда на първа инстанция, е длъжен да отрази кратко съдържание на доводите, изложени от страните в съдебно заседание, наред с останалите обезателни реквизити на съдебния му акт. Според нормата на чл.339,ал.2 НПК, когато потвърди присъдата, въззивният съд посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста-свързани с недоволство точно от атакувания съдебен акт. Същевременно обаче, все според нормата на чл.339, но ал.3 НПК, когато въззивната инстанция постановява нова присъда, прилагат се изискванията на чл.305 НПК. Описани по-горе, те установяват белези за необходимост от второинстанционна по същество пълна преценка на доказателствения материал, с обсъждане на противоречията и ясна позиция за тяхното преодоляване /наред с отговор на доводите по протест или жалба/. Обсъжданото по принцип,пренесено към конкретния казус, установява, че въззивната инстанция не е изпълнила вменените й с цитираната по-горе законова разпоредба задължения. В този смисъл ВКС се съгласява със становището на представителя на ВКП, изразено в съдебно заседание. Липсата на мотиви /формалното присъствие на мотивировка е равносилно на липса на такава/ в обсъжданата насока, отнасяща се и до съществен за приложението на материалното право въпрос, представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК. То рефлектира и върху правото на защита на подсъдимия, който не е в състояние ясно и точно да разбере съдебната воля, за да й се противопостави по надлежен ред. В проекция - то води и до нарушение на материалния закон. На следващо място трябва да се отчете състоятелността и на второто съображение, изложено от прокурора от ВКП в съдебно заседание. Видно от последния абзац на мотивите към присъдата, от ред шести нататък не става дума за касатора по настоящото дело, а за някакво друго лице- подсъдим на име Ч.. Налична е мотивировка за определяне на негово наказание по чл.343 Б,ал.2 НК, както и за необходимост от упражняване на съдебните правомощия по силата на чл.68,ал.1 НК. Съобразно съобщеното, безспорно е налице съществено противоречие между диспозитив и мотиви, довело до флагрантно нарушаване правото на защита на М.. Не може да не се отбележи, че прокурорът е длъжен да следи за спазване правата на всички страни в процеса, включително и на подсъдимия, дори и той да не се оплаква от това, каквито типични обстоятелства се наблюдават в конкретния казус. Допуснато е нарушение на чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Същността на който и да е магистратски акт изисква съобразяване с множество законодателно прогласени фактори, от които се извеждат убедителност на аргументацията, яснота на изказа, липса на дълбоки вътрешни противоречия и др. Те от своя страна довеждат до впечатление за Р. към постановения акт /в частност съдебен/, което пък стои в основата на възпитаване на обществото в дух на зачитане върховенството на закона, постулат, важим за всяка правова демократична държава. Р. като коментирания не може да вдъхва присъда, в чиито съставни части са допуснати ярки противоречия, обясними в технически план с оглед приложението на компютърните технологии, но не и що се касае до необходимост от полагане на елементарни усилия за дължимо уважение към страните в процеса и съдебните институции въобще. Предвид изложеното, ВКС намира основания за отмяна на атакувания съдебен акт поради допускане на процесуални нарушения от кръга на съществените, които следва да бъдат преодолени при ново разглеждане на делото от друг състав на СГС. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр. ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда № 78/24.02.10 г.,постановена от СГС, НО, 14 въззивен състав по В.Н.О.Х.Д.4857/09 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/