3 Р Е Ш Е Н И Е № 225, гр.София, 09 май 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на единадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 628 по описа за 2012 година. С присъда по нохд № 145/11 г. Варненският военен съд в гр.Шумен осъдил подсъдимите К. Н. Д., С. Г. Д. и Н. Д. Ц. на основание чл.195, ал.1, т.т.2, 4 и 5, във връзка с чл.194, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.55, ал.1, т.1 НК на по шест месеца лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанията за срок от по три години. На основание чл.53, ал.1, б.”а” НК съдът отнел в полза на държавата л.а., марка „Рено Е.”, рег. № Н 74-90 АН, собственост на подс.К. Д. и л.а. „Рено Е.”, рег. № Н 69-71, собственост на подс.Н. Ц.. Със същата присъда ВВС се произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски. С решение № 4 от 17.02.2012 г. по внохд № 5/12 г. , образувано по протест на прокурора (с искане за увеличаване размера на наказанията, наложени на тримата подсъдими) и жалби на подсъдимите К. Д. и С. Д. (с оплаквания за нарушения по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК), Военно апелативният съд потвърдил присъдата на ВВС. Срещу въззивното решение са постъпили касационни жалби от подсъдимите К. Д. и С. Д., идентични по съдържание, като се претендира наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК с алтернативни искания – за връщане на делото за ново разглеждане или приложението на чл.9, ал.2 НК. Пред ВКС жалбоподателите, редовно призовани, не се явяват, а защитата им – адвокат Ж. Ж., поддържа жалбите им. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Налице е касационното основание по чл.348, ал.3, т.3, във връзка с чл.29, ал.2 НПК, поради което въззивното решение и потвърдената с него присъда следва да се отменят изцяло, а делото – върне за ново разглеждане на първата инстанция, където е допуснато нарушението. Този изход на делото следва и за необжалвалия Н. Д. Ц., доколкото установеното основание е в негова полза – чл.347, ал.2 НПК. ВВС, в съдебно заседание на 15.11.2011 г. (л.47 и 48), при условията на чл.279, ал.2, във връзка с ал.1, т.4 НПК е прочел обясненията на подсъдимите К. Д. и С. Д., дадени от тях в присъствието на защитник пред орган на досъдебното производство, а именно и съответно – за подс.Д. – в т.1, л.л.97-99 и в т.2, л.л.218-221, а за подс.Д. - в т.1, л.л. 91-93 и в т.2, л.л.211-214. От протокола за посоченото съдебно заседание е видно, че ВВС е изразил становище по достоверността на обясненията на двамата подсъдими. Спрямо подс.Д. е изразил ясно, че констатира противоречие между показанията, дадени от него на досъдебното производство относно участието на тримата подсъдими в изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление, както и противоречие между неговите показания и тези на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Б. Г. И., М. С. М. и Красен В. Д. относно извънпроцесуалните заявления на подсъдимия. Спрямо подс.Д. ВВС констатирал противоречие в приобщените му показания от досъдебното производство относно участието на тримата подсъдими в изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление. Така заявеното от ВВС сочи, че той предварително, преди постановяване на присъдата, по реда на чл.300 и сл. НПК, е обявил част от обясненията на цитираните подсъдими за недостоверни, с което е обективирал предубеденост по смисъла на чл.29, ал.2 НПК. Известно е, че преди постановяване на присъдата съдът по същество не може да заявява оценката на доказателствените източници и произтичащите от тях доказателства, респ. да се произнася по достоверността им. Това е достатъчно за осъществяване на правомощията на ВКС, регламентирани в чл.354, ал.3, т.2 НПК, но настоящият състав на касационната инстанция намира за необходимо да обърне внимание и на следното: Съдът безкритично е възприел заключението по оценителната експертиза, назначена на досъдебното производство (л.151). В представеното писмено заключение експертът е посочил, че дадената от него цена на инкриминираните вещи е „с включен ДДС по Тарифа на временен склад за дърводобив”. При новото разглеждане на делото, съдът следва да изясни за коя конкретна Тарифа иде реч и на какво основание предметът на престъплението е оценен с включен ДДС. За приложението на чл.53, ал.1, б.”а” НК законът изисква средството да „принадлежи” на виновния. В случая първоинстанционният съд не е проявил необходимата активност, за да изследва всестранно и пълно обстоятелството чия собственост е автомобил „Рено Е.”, рег. № Н 69-71 и дали подсъдимият Н. Ц. е изключителен собственик на този автомобил или същият е семейна имуществена общност (по делото са налице данни за семейното му положение и за момента, в която коментираният автомобил и регистриран на името на Ц.). Ако последният притежава идеална част от автомобила, само тя подлежи на отнемане. Водим от горното на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 4 от 17.02.2012 г. по внохд № 5/12 г. на Военно апелативния съд и потвърдената с него присъда № 145 от 15.11.2011 г., постановена по нохд № 145/11 г. на Варненския военен съд в гр.Шумен и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на ВВС от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Особено мнение на съдия Николай Дърмонски : Считам, че по делото не е допуснато възприетото от мнозинството от настоящия състав на ВКС съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.3 вр.чл.29, ал.2 от НПК във връзка с констатациите на състава на Варненския военен съд при и за прочитане в съдебното заседание на 15.11.2011 г. на обясненията на двамата подсъдими Д. и Д., дадени от тях на досъдебното производство в присъствието на защитник, на две основания – чл.279, ал.2 вр.ал.1, т.3 и 4 от НПК заради отказа им да дадат такива в хода на съдебното следствие, а повторно – заради констатацията за съществени вътрешни противоречия относно някои обстоятелства по обвинението срещу тримата подсъдими при двукратния им разпит и такива с показанията на трима от разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели. Както е отбелязал в решението си и въззивният съд, това е било излишно, тъй като е достатъчно едно от основанията, за да се приобщят тези обяснения към доказателствените материали. Констатациите на съда, че те страдат от вътрешни противоречия и са в противоречие и с други гласни доказателствени средства не сочи на недопустима оценка за достоверността им, с което да е демонстрирана предубеденост на състава на съда в хода на събиране и проверка на тези доказателствени средства. Това следва и от усилието на съда да отстрани констатираните противоречия с провеждане на очни ставки между тези подсъдими и посочените свидетели, но това не е могло да се случи заради отказа на двамата подсъдими да дадат обяснения пред съда. Не е изразена предубеденост от състава на съда с направените от него констатации за наличие на известни противоречия в обясненията на двамата подсъдими, вътрешни, помежду им и със свидетелските показания, тъй като именно такъв е смисълът на това процесуално правомощие на съда – съобрази ли да е налице противоречие в твърденията на подсъдим/и и/или свидетели, да го „констатира”, като го огласи на страните и пристъпи към отстраняването му с предвидените в НПК процесуални способи, един от които е да проведе очна ставка между подсъдим/и и/или свидетел/и, което в случая е нямало как да се случи. Поради това считам, че не е налице основанието по чл.29, ал.2 от НПК, за да се счете, че съставът на ВВС е изразил по този начин предварително становище относно достоверността на част от обясненията на двамата подсъдими, дадени двукратно от тях на досъдебното производство в присъствието на защитник и няма допуснато процесуално нарушение, извън излишното им двукратно прочитане, което не е съществено и не е ограничило правото им на защита. Отделно от това, така приобщените обяснения на подсъдимите Д. и Д. са били предмет на въззивната проверка, те са били оценени според действителното им съдържание, включително е извършена преценка дали има допуснато процесуално нарушение при събирането и проверката на тези доказателствени средства, като предмет на касационната проверка е въззивното решение, а не първоинстанционната присъда. Поради изложеното считам, че няма основание за отмяна и на двата съдебни акта и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Дадени са указания от мнозинството от състава на съда за изясняване на някои съществени обстоятелства по делото, а именно : - как и по каква Тарифа са оценени отнетите дървета с включен ДДС в цената им. Константната съдебна практика изисква оценка на предмета на присвоително престъпление по „средна пазарна цена”, като дали производителят или вносителят при определяне на цената на предлаганата от него стока е включил ДДС е без значение. Още по-малко може да се говори за начислен ДДС за вещи, които не са стока, а са за задоволяване определени нужди на собствениците им. В случая обаче съдилищата са пропуснали да обсъдят твърденията на св.Бл.И. – началник на участъка, където е добита дървесината, предмет на престъпното посегателство. Той неколкократно в съдебно заседание е посочил, че това е „технологична дървесина”, без съдът да си е изяснил това понятие. Вместо това, още от досъдебното производство предметът на престъплението е формулиран като „дърва за огрев”, каквото предназначение са му отдали отнемащите го дейци. Различните видове дървесина има различна цена в пазарното стопанство и това налага изясняването на горното обстоятелство с оглед действителната цена на дървесината и общата стойност на предмета на престъпното посегателство. - следва да се изясни и още един важен момент относно довършеността на престъплението : безспорно е установено, че дървесината е била на временен склад на няколкостотин метра от мястото, където св.Бл.И. и подчинените му, „подсилени” от служители на МВР са изчаквали излизането на подсъдимите с двете МПС, тъй като пътят до склада е обслужвал само него и от друго място те не са могли да напуснат района. Пита се, при това положение, дали след забелязването им от св.И., до момента на забелязването им от блокиралите пътя им горски надзиратели и полицаи, тримата подсъдими са могли да установят „трайна фактическа власт” над отнетата дървесина и дали не е налице опит за отнемането й, пресечен по независещи от волята на дейците причини. На този въпрос също се дължи отговор от инстанциите по фактите. - с оглед довода на защитата за приложението на чл.9, ал.2 от НК ВВС, а след него и въззивният съд са отрекли приложението му „заради трайната съдебна практика на ВКС” при повече квалифициращи деянието като по-тежко наказуемо престъпление обстоятелства, което обаче не е вярно. Вярното е, че степента на обществена опасност или липсата й се преценява от съда във всеки конкретен случай с оглед на всички имащи отношение по този въпрос обстоятелства. В случая е налице и обвинение за посегателство върху вещи, оставени без постоянен надзор. Това е обективен признак на деянието, който, безспорно, следва да се съзнава от дееца. Конкретните обстоятелства обаче са, че св.Бл.И. е получил сигнал за възможно посегателство и като е отишъл пеш в близост до временния склад на ДГС, е видял силуети, които товарят дървесина, отдръпнал се назад на няколкостотин метра, като е повикал свои подчинени и полицейски патрул. Минути след това, 5-10-15 според отделните свидетели, двете МПС със загасени светлини излезли от гората, но били последвани и задържани, съответно деянието и дейците разкрити, а дървесината – задържана заедно с МПС. Пита се налице ли е обективният признак – „оставени без постоянен надзор” и доколко това квалифициращо обстоятелство следва да се цени с оглед действителната обществена опасност на деянието, а и на дейците, признали на място глупавата си постъпка, още повече, че вместо да ги чакат на края на гората, служителите на ДГС и полицейският патрул е могло да ги заловят при временния склад и да пресекат довършването на престъплението там, свързано и с гореизложените съображения за стадия на осъществяването му. - не на последно място е останало неизяснено и още едно обстоятелство – за кого е била предназначена отнеманата дървесина, при позицията на подс.Н.Ц. той да е инициатор за осъществяване на деянието, което също има значение за изясняване на подбудите и мотивите за извършването му от всеки един от дейците, а оттам и да се оценят правилно при очертаване на личната им обществена опасност и дали за кадровите военнослужащи това деяние следва да сложи край на кариерата им. В тази връзка се дължи и преценка на факта за изземване и възстановяване на дървесината на собственика й. Намирам, че след като няма допуснато съществено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, то изясняването на посочените обстоятелства е следвало да бъде предмет на проверката на присъдата от въззивния съд и нему делото следва да се върне за допълнително разглеждане, поради което изразявам настоящето си особено мнение. Съдия : ( Н.Дърмонски )