Ключови фрази
Ревандикационен иск * саморъчно завещание * възстановяване правото на собственост * земеделски земи * противоконституционност * отмяна на завещанията или даренията от наследник с право на запазена част * трето лице-помагач

Р Е Ш Е Н И Е

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

398

 

гр. София, 10.05.2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на двадесет и осми април през две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА

ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

при секретаря Ан. Иванова

след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 980 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взема предвид следното:

 

Производство по чл. 290 и сл. ГПК.

С решение № 1* от 22.12.2008 г. по гр. д. № 1416/08 г. Окръжен съд гр. В. е оставил в сила решение № 1* от 08.04.2008 г. по гр. д. № 5804/05 г. на Районен съд гр. В..

С. решението на въззивния съд е подадена жалба от Д. Г. Е. и П. Г. П..

Ответникът по касация „М” ООД гр. В. оспорва жалбата.

Третите лица помагачи не вземат становище.

ВКС, след като взема предвид събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено следното:

С определение № 1* от 19.10.2009 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса за приложение разпоредбата на чл. 37 ЗН.

По формулирания специфичен въпрос настоящият състав приема следното:

Отчуждаването на имот от трети лица, които са придобили имот от лице по отношение на което е постановено намаление на завещателното разпореждане може да бъде отменено по иск на наследник който има право на запазена част, ако са нали условията записани в чл. 37 ЗН. Текстът предвижда, че отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях, трябва да са станали преди да е изтекла една година от откриване на наследството, или след като е била вписана исковата молба за намалението и то ако наследникът не може да допълни запазената си част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари. С оглед на това законодателно решение, спирането на производство по чл. 108 ЗС, насочено срещу трети лица е въпрос на преценка, свързан със срока визиран в чл. 37 ЗН.

По основателността на касационната жалба:

С решение № 1* от 08.04.2008 г. Районен съд гр. В. е отхвърлил предявения от Д. Е. и П. П. срещу „М” ООД иск за собственост на общо 2/24 ид. ч. от имот № 1* с площ 6.921 дка и от имот № 1* с площ 6.029 дка, двата в м. „А”, землището на гр. Б.. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд. Приел е, че с решение на ОСЗ гр. Б. от 10.09.1999 г. на наследниците на Е. С. било възстановено право на собственост върху осем земеделски земи с план за земеразделяне, включително и претендираните ниви. Една от наследниците на Е. , дъщеря и М. С. , завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на сина си С. и на дъщеря си К. , като ищците, наследници на друга дъщеря Г. , били изключени от кръга за наследяване. Според съда, не било доказано че наследодателката С не е автор на завещанието от 08.01.1994 г., обявено на 22.05.1997 г. Неавтентичността на друго завещание от 1995 г. било установено в производство по делба, но не било доказано че синът С. се е ползувал от него, затова той не бил недостоен. С оглед установената с вещо лице автентичност на завещанието от 1994 г., ирелевантно за спора било обстоятелството за точната дата на съставянето му, тъй като от значение е датата на обявяването му и по отношение на трети лица то има достоверна дата към смъртта на съставителя. Разпоредбата на чл. 90а ЗН не намирала приложение в случая, поради обявяването и за противоконституционна с решение № 4/96 г. на КС.

В касационната жалба се твърди че съдът допуснал нарушение на съдопроизводствените права, като отказал да спре производството по делото до приключване на това по чл. 30 ЗН. Доводът е неоснователен. С оглед тълкуването на нормата изложено по-горе, не е имало основание за спиране на производството по чл. 108 ЗС насочено срещу трети лица, тъй като възражението по чл. 30 ЗН, направено в производство за делба, не е преюдициално за разглеждане на настоящия спор. Няма спор, че наследството е открито в момента на смъртта на наследодателя на 21.02.1995 г. и от този момент тече и едногодишния срок по чл. 37 ЗН, а продажбата която се атакува е извършена на 31.08.2005 г.

В жалбата се твърди също така, че ищците не били изключени от кръга на наследниците по закон, тъй като тяхната баба М. С. завещала земеделските земи на децата си, а майка им, починала преди завещателката, затова имали запазена част от наследството. Завещанието не изключвало правата на наследниците по закон, след като те предприели действия за намаляване на завещателните разпореждания.

Делото е изяснено от фактическа страна. Ищците и третите лица помагачи са наследници на Е. С. , починала на 26.02.1958 г. Наследници на Е. са синовете А. , Н. , Д. и дъщеря М. Наследници на М. С. са дъщерите К. и Г. , както и син С. Ищците са деца на Г. , починала през 1993 г. Със завещание от 08.01.1994 г. Марийка завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на сина си С. и на дъщеря си К. , а ако починат преди нея, оставя цялото си недвижимо имущество на внуците си С. , М. , Н. и К. Завещанието било обявено на 22.05.1997 г. Според графологична експертиза, текстът и подписът са на М. С. С последващо завещание от 20.01.1995 г. Марийка С. завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на сина си С. , той обаче не се ползувал от него по предявения от него иск за делба. С решение № 1* от 10.06.1999 г. ОСЗ гр. Б. възстановила с план за земеразделяне на наследниците на Е. С. право на собственост върху осем земеделски земи, включително и претендираните ниви. С нот. акт № 57 от 31.08.2005 г. наследниците на Е. С. , с изключение на ищците, продали на ответника процесните два имота.

При тези факти неоснователно в жалбата се твърди, че ответникът владее без правно основание, тъй като ищците, като наследници на С. , не са взели участие в сделката през 2005 г. Няма влязло в сила решение по чл. 30 ЗН и възстановяване на запазена част по отношение на ищците. Ответниците придобили имота от собственици по завещание, затова владеят на правно основание. Датата на съставяне на завещанието е релевантна за неговата действителност, с оглед нормата на чл. 25 ЗН. Означението на датата върху завещание е необходимо защото чрез нея може да се прецени при наличие на няколко завещания тяхната поредност, както и защото завещателната дееспособност се преценява към точно определена дата на съставяне на завещанието. В случая обаче не е така. Разпитаните свидетели във връзка със здравословното състояние на завещателката не дават категорични сведения че тя не е написала завещанието на посочената дата. Действително, била е на легло, но това не означава че не е могла да пише, още повече че графологичната експертиза потвърждава авторството на завещанието.

Неоснователен е и доводът, че решението било в противоречие с нормата на чл. 90а ЗН. В първоначалната редакция на чл. 90а ЗН е записано че завещание и продажба на наследство, съставено и извършена след одържавяване или включване в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се възстановява, нямат действие за тези имоти. Противоконституционността на тази част от нормата на чл. 90а ЗН е прогласена с Решение № 4 на КС на Република България от 27.02.1996 г., обнародвано в ДВ бр. 21 от 12.03.1996 г. и влязло в сила на 16.03.1996 г. В т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че следва да се зачетат универсални завещателни разпореждания по отношение на земеделските земи, собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ, дори и съставени след като тези земи са включени в ТКЗС и наследството на завещателя е открито преди обявяване на противоконституционността на нормата на чл. 90а ЗН, в хипотезите на висящ съдебен спор към 16.03.1996 г. От момента на влизане в сила на решението за обезсилване на противоконституционния закон чл. 90а ЗН, той не може да се прилага към онези спорове, които съществуват, но не са заявени пред съда или ще възникнат в бъдеще. Възприетото становище ограничава приложното поле на обявената за противоконституционна норма на чл. 90а ЗН в рамките на приключилите с влязло в сила решение съдебни спорове до датата на влизане в сила на решението на КС.

По изложените съображения въззивното решение е правилно, поради което и на основание чл. 293 ал. 1 ГПК следва да се остави в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* от 22.12.2008 г. по гр. д. № 1416/08 г. на Окръжен съд гр. В..

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: