4 Р Е Ш Е Н И Е №145 София, 22 юни 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 513 по описа за 2016 година. С присъда по нохд № 8045/13 г. Районният съд-гр.София осъдил подсъдимите Р. К. Х., А. К. П. и Р. А. Х. за деяние, извършено на 17.05.2010 г., на основание чл.387, ал.3, във връзка с ал.1, чл.20, ал.2 и чл.54 от НК на наказания лишаване от свобода, както следва: първите двама на по една година, а третият на шест месеца, като при условията на чл.66, ал.1 от НК СРС отложил изпълненията на наказанията за срокове от по три години, за всеки един от тях. Със същата присъда подсъдимите са оправдани за част от първоначалното обвинение. По внохд № С-60/15 г., образувано по жалби на тримата подсъдими, СГС отменил присъдата на СРС в осъдителната й част и вместо нея на 21.01.2016 г. постановил нова присъда, с която оправдал подс.Х., П. и Х. по предявеното им обвинение. В останалата част присъдата на СРС е потвърдена. Срещу новата присъда е постъпил касационен протест от прокурор при Софийска градска прокуратура, с който са релевирани основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК с искане за връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста, като изразява становище за законосъобразност на въззивния съдебен акт. Подсъдимите лично и защитниците им, пред ВКС, преценяват подадения протест като неоснователен. Защитата на подс.Х. представя писмена защита. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Пределите по чл.347, ал.1 от НПК са стеснени, предвид процесуалното развитие на делото, при което оправдаването на подсъдимите за част от предявеното им обвинения, сторено от първостепенния съд, не е оспорено от съответния прокурор пред въззивната инстанция. В тази част ВКС не дължи проверка по реда на глава 23 от НПК. Както се посочи, с касационният протест, подаден на 03.02.2016 г. са ангажирани основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, като от съдържанието му е видно, че не са посочени данни в подкрепа на което й да било от тях. След изготвяне на мотивите на оспорения съдебен акт, прокурорът е депозирал допълнително изложение към касационния протест ( 03.05.2016 г.), в което са наведени данни само относно основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, а именно: неправилно СГС е изключил от доказателствата по делото протоколът за оглед на местопроизшествие; за св.Б.Д. съдът е следвало да съобрази чл.144, ал.2 , т.5 от НПК; показанията на св. Д.М. съдът е трябвало да анализира във връзка с показанията на св.Банков и обясненията на подсъдимите. Според изготвилия протеста прокурор наказателната отговорност на подсъдимите следва да се ангажира по чл.282 от НК. Писмените медицински документи, надлежно приобщени в хода на първоинстанционното производство, касаещи св.Б.Д. (л.л.54-56), показанията на свидетелите Б. Д. (л.112 и сл.), Д. Т. ( л.112) и Д. М. (л.113 и сл.) безспорно указват на съмнение относно способността на свидетеля Б. Д. с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях – хипотеза, ясно очертана в чл.144, ал.2, т.5 от НПК и принципно предпоставяща предприемането на необходимото за изясняване на действителното положение, респ. утвърждаване или не на възникналото съмнение, каквото въобще не е сторено както от СРС, така и от СГС. Поради това последно посоченият съд не е могъл да игнорира протокола за оглед, при съображенията, изложени от него в мотивите на новата присъда, свързани със свидетеля Б.Д. – поемно лице при извършване на същото процесуално следствено действие. Безспорно е, че съмнението по чл.144, ал.2, т.5 от НПК се утвърждава или не само и единствено по експертен път. Изложеното сочи, че въззивната инстанция е допуснала нарушение на процесуалните правила, за които иде реч, но ВКС намира, че то не е съществено, в конкретния случай, по съображения, за които ще стане дума по-долу. Що се отнася до възражението на прокурора, че показанията на св.Д. М. – поемно лице, при извършване на коментирания оглед, СГС не е анализирал при връзка с показанията на св.Банков и обясненията на подсъдимите, е неоснователно. Мотивите на присъдата не дават основание да се приеме, че СГС е ценил доказателствата в нарушение на правилата за това, в частност на изискването за съвместен анализ. Отделно от това, св.М. безпротиворечиво и ясно е заявил пред съда собствените си възприятия, които няма как да бъдат предолени чрез доказателствените източници, на които е поставен акцент от прокурора. Искането за осъждане на подсъдимите за престъпление по чл.282 от НК е декларативно. Липсват каквито и да било данни, съображения по признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав, който при това е характерен с множество хипотези, детайлно очертани в ал.1-5, и не е ясно коя от тях представителя на обвинението има предвид. Подаденият протест не може да доведе до целения с него резултат. В обстоятелствената част на обвинителния акт, поставил началото на това съдебно производство, очертал неговите предели, се съдържат множество фактически констатации, които имат илюстративен характер, не се отнасят до подсъдимите и случилото се на 17.05.2010г.(л.л.1 и2). Обобщено, фактическото обвинение, заявено с обвинителния акт е следното: по силата на двустранен договор от 2008 г. между [фирма] и „П.”- София при „Б.-Т.” Е. собственост на първото юридическо лице (субстанции от категория горива), през инкриминирания период, е била във фактическа власт на второто дружество; служител при последното е посегнал и се е разпоредил с чуждата собственост, според прокурора по поръчка на подсъдимите Х. и П. и около 21.31 часа на 17.05.2010г. е поставил две туби, съдържащи общо 21 литра бензин в багажника на служебния им автомобил, по указание на подс.П.; субстанцията, наречена бензин, не може да се отнесе към определен вид търговска стока, тъй като не съдържа необходимите качествени характеристики за стоковата група – бензин А 95 Н или друго гориво и понеже представлява неопределено (не индивидуализирано) вещество, експертно не е възможно да се определи неговата пазарна цена, което не го лишава от потребителска стойност и годност за употреба. Изрично е подчертано, че тримата подсъдими, са подтикнали св.К. съзнателно да наруши задължителна за него заповед на директора на „П.”-София към [фирма] (л.6 от обв.акт). При тези факти, е счетено, че е налице длъжностно престъпление – неизпълнение на служебни задължения, т.е. за бездействие по служба. Предявеното с обвинителния акт обвинение срещу подсъдимите не е изменено по реда на чл.287, ал.1 от НПК. Известно е, че фактите подлежат на оценка относно приложимия закон. Правната оценка, направена от прокурора на фактите инкриминирани с обвинителния акт, е повече от необяснима, а и вътрешно противоречива. За активни действия е ангажирана отговорност за бездействие. Според фактическото обвинение собствеността на О., намираща се във владение на съответното поделение на Б., по силата на договор, е накърнена от св.К., по поръчка на подсъдимите П. и Х., без съгласието на владелеца, с намерение противозаконно да се присвои. Липсата на пазарна цена на отнетата субстанция от категорията гориво, не препятства приложението на закона. Очевидно е, че фактите насочват към престъпление по глава V на НК, за което не е ангажирана отговорността на извършителя, а от нея зависи оценката на дейността на подсъдимите по делото, на плоскостта на чл.20, ал.3 и/или 4 от НК. Дадената неправилна квалификация на извършеното сочи на неправилно приложение на закона – не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен. Тази неправилност не е могло да бъде отстранена по реда на чл.287, ал.1 от НПК, защото дейността на извършителя е останала вън от предмета на настоящото производство и не може да се отстрани и по реда на касационния контрол. Изложеното дава основание на ВКС да приеме, че допуснатото от СГС нарушение на процесуални правила, за което стана дума по-горе, не е съществено, защото и отстраняването му не би могло да предопредели друг изход на делото, различен от оспорения с касационния протест. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда от 21.01.2016 г., постановена по внохд № С-60/15 г. на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: