Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * Обезсилване на решение * каузално правоотношение * предявяване на запис на заповед * разноски в заповедно производство

2

Р Е Ш Е Н И Е
№ 162
Гр.С., 18,12,2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова

при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2514 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 229/14.04.14г., постановено по в.т.д.№ 114/14г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 487/29.10.13г. по т.д.№ 653/12г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на иска, предявен от касатора против С. Д. П. [населено място], общ. П. за признаване за установено по реда на чл.422 ГПК на съществуването на вземане по запис на заповед от 23.01.2008г. в размер на 79422.84 лв., ведно със законната лихва от 28.03.12г. и на разноските в заповедното производство в размер на 4340 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон и моли за неговата отмяна, както и за постановяване на ново решение, с което искът да се уважи и да му се присъдят разноските по делото.
Ответникът С. Д. П. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че издаденият запис на заповед от 23.01.08г. е платим на предявяване, поради което е следвало да бъде предявен до 23.01.11г. Изложени са съображения, че посоченото върху записа на заповед отбелязване за предявяването му на 19.01.11г. е оспорено, като установяването на датата и начина на предявяване е в тежест на поемателя, каквото доказване не е проведено по делото. Според решаващия състав е изтекъл срокът по чл.531, ал.1 ТЗ и искът за вземането е погасен по давност. Апелативният съд се е мотивирал и с недоказаност от страна на ищеца – кредитор на връзка между издадения запис на заповед и каузално правоотношение между страните. По отношение на другия издател – търговско дружество [фирма] с управител ответника по жалбата, заповедта за изпълнение е влязла в сила.
С определение № 270/20.04.15г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по Тълкувателно решение № 4/13г. от 18.06.14г. по тълк.д.№ 4/13г. на ОСГТК по въпроса: „Следва ли да се доказва връзката между каузалната и абстрактната сделка, в случаите когато по отношение на длъжника – търговско дружество заповедта за изпълнение е влязла в сила, а солидарен длъжник е управителят на това дружество в качеството му на физическо лице?”.
Становището на състава на ВКС произтича от следното:
Съгласно разясненията, дадени в т.17 на ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/13г. на ОСГТК на ВКС предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед, а при въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В тази хипотеза всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. В мотивите на решението е посочено, че при липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника – длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение.
По силата на т.5.в на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС искът за установяване на вземането следва да се предяви само по отношение на подалия възражение длъжник, като е разгледана хипотезата на подадено възражение само от главния длъжник или само от поръчителя по едно вземане. Прието е, че кредиторът има самостоятелни права срещу всеки от солидарните длъжници и издаването на изпълнителен лист срещу неподалия възражение длъжник не означава по-голяма по обем отговорност за материалното право, а само допълнителен ред за събиране на неоспореното от него вземане по реда на принудителното изпълнение. Даденото разрешение произтича и от разпоредбата на чл.122, ал.2 ЗЗД, доколкото предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници. В този смисъл кредиторът установява съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение по отношение на всеки солидарен длъжник, подал възражение по чл.414 ГПК. Влизането в сила на заповедта за изпълнение съгласно чл.416 ГПК по отношение на един от солидарните длъжници няма установително действие за съществуване на вземането по отношение на другия солидарен длъжник, срещу когато кредиторът е предявил установителния иск по реда на чл.422 ГПК.
По тези съображения предметът на делото на установителния иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК при издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК за съществуване на вземането, основано на записа на заповед, предявен срещу един солидарен длъжник, не се променя с оглед на влизането в сила на заповедта за изпълнение по отношение на друг солидарен длъжник. Връзката между каузалната и абстрактната сделка в посочената хипотеза се изследва и установява съгласно т.17 на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС.
На поставения в настоящото производство правен въпрос следва да отговори в смисъл, че по установителния иск, предявен по реда на чл.422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, в случаите когато по отношение на длъжника – търговско дружество заповедта за изпълнение е влязла в сила, а солидарен длъжник е и управителят на това дружество в качеството му на физическо лице, връзката между каузалната и абстрактната сделка подлежи на изследване и доказване съгласно разясненията в т.17 на ТР № 4/13г. от 18.06.14г. на ОСГТК на ВКС.

По същество на касационната жалба.
Основанията за отмяна по чл.281, т.3 ГПК в касационната жалба са за допуснати нарушения на процесуалните правила при кредитиране на събраните гласни доказателства, както и за неправилно тълкуване на клаузите на сключения договор между [фирма] и [фирма], имащи за последица необоснованост на въззивното решение в частта, с която е приета за недоказана от ищеца – поемател по записа на заповед връзката между абстрактното правоотношение по записа на заповед и каузалното правоотношение по договор за ползване на услугата „Е. карти”. Касаторът се позовава и на абстрактния характер на записа на заповед.
С оглед на отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се имат предвид въведените в процеса по установителния иск твърдения и възражения на страните. Ищецът по иска – поемател по записа на заповед е твърдял в исковата молба, че менителничният ефект е издаден във връзка с договор от 21.07.05г., сключен от него с [фирма] - издател на записа на заповед. Ответницата по установителния иск и по касационната жалба С. П. също е издател на записа на заповед, като е въвела възражение, че тя като физическо лице не е страна по каузалното правоотношение – договора от 21.07.05г. Въззивният съд е коментирал твърдяната връзка между записа на заповед и договора от 21.07.05г. и е приел, че същата не е доказана от ищеца по иска.
Предвид на така посочените твърдения и възражения на страните в процеса съществуването на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, не подлежи на изследване в процеса, тъй като ответникът – издател на записа на заповед не е въвел релативни възражения срещу менителничния ефект. Възражението, че издателят П. не е страна по договора от 21.07.05г. като физическо лице, сочи че не се оспорва причината на издаване на записа на заповед, тъй като този издател се е задължил солидарно с издателя [фирма], който е страна по договора с поемателя. Независимо от това, възражението на ответницата, че не е страна по договора, без да е посочила друга причина за задължаването си по ценната книга, представлява общо оспорване на вземането. В тази хипотеза ищецът не е длъжен да доказва възникването и съществуването на вземането по каузално правоотношение между него и длъжника – издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.
Обжалваното въззивно решение е неправилно в частта, с която изводът на апелативния съд за неоснователност на иска е мотивиран от недоказаността на връзката между абстрактното и каузалното правоотношение. Възникването и съществуването на вземането по каузалното правоотношение и връзката му със записа на заповед не подлежат на изследване в производството предвид на общото оспорване на вземането по ценната книга и липсата на въведени в процеса релативни възражения от издателя. В този смисъл ВКС не обсъжда основанията за отмяна по чл.281, т.3, пр.2 ГПК за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд.
Неправилността на въззвното решение има за последица неговата отмяна съгласно чл.293 ГПК, както и постановяването на ново решение по съществото на спора. Приетото за доказано съществуване на вземането по записа на заповед, налага касационната инстанция да провери правилността на изводите на въззивния съд за погасяване на вземането по давност на основание чл.531, ал.1 ТЗ, предвид на въведеното от ответницата възражение, поддържано и в отговора на касационната жалба.
Въззивният съд е приел, че в записа на заповед, издаден на 23.01.2008г., падежът е посочен на предявяване, което да се извърши не по-късно от три години от датата на издаване. Изложени са съображения, че поставената на записа дата на предявяване – 19.01.2011г. е оспорена, като поемателят не е доказал дали предявяването е осъществено в срок. Предвид на недоказаността на предявяването на записа на заповед в срок от три години от издаването му, съставът на апелативния съд е уважил възражението за давност, поради изтичане на срока по чл.531, ал.1 ТЗ.
Изводите на въззивния съд са неправилни.
По силата на разпоредбата на чл.531, ал.1 ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с изтичането на тригодишна давност от падежа. Падежът на записа на заповед е посочен на предявяване, като съгласно чл.487, ал.1, изр.2 ТЗ издателят е определил по - дълъг от едногодишния срок за предявяване по изр.1 на посочената норма – три години от издаването. Тълкуването на нормата на чл.531, ал.1 ТЗ във връзка с посочения от издателя срок по чл.487, ал.1 ТЗ обуславя извода, че началото на срока на погасителната давност тече от изтичане на срока за предявяване.
Съгласно чл.514, ал.1, т.1 ТЗ приносителят на менителница губи правата си джирантите, издателя и другите задължени лица, с изключение на платеца, ако пропусне срока за предявяване на менителница на предявяване. Издателят по записа на заповед е задължен по същия начин, както платецът по менителницата – чл.538, ал.1 ТЗ. Разпоредбите за менителницата се прилагат за записа на заповед съответно, доколкото са съвместими с естеството му – чл.537 ТЗ, поради което при пропускане на срока за предявяването му по чл.487, ал.1 ТЗ, по силата на чл.514, ал.1 ТЗ поемателят не губи правата си спрямо издателя на записа на заповед. Непредявяването на записа на заповед в срока за предявяване не рефлектира върху възможността за принудително събиране на вземането от поемателя, ако не е изтекъл срокът по чл.531, ал.1 ТЗ. Тригодишният срок на погасителната давност по чл.531, ал.1 ТЗ тече от изтичане на срока за предявяване по чл.487, ал.1 ТЗ. В този смисъл са решение № 1/01.03.10г. по т.д.№ 520/09г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 162/02.11.12г. по т.д.№ 1126/12г. на ВКС, ІІ т.о.
В случая срокът за предявяване на записа на заповед изтича на 23.01.2011г., поради което срокът на погасителната давност тече от този момент и изтича на 23.01.2014г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 28.03.2012г., поради което вземането по записа на заповед не е погасено по давност.
По изложените съображения вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение съществува, като предявеният по реда на чл.422 ГПК иск е основателен и следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземане по запис на заповед от 23.01.2008г. в размер на 79422.84 лв., ведно със законната лихва от 28.03.12г. в полза на [фирма] срещу С. Д. П..
Вземането за разноските в заповедното производство не се включва в предмета на делото по установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК, поради което въззивното и първоинстанционното решение следва да се обезсилят в частта, в която съдържат произнасяне по вземане за разноски в размер на 4340 лв. и в тази част производството по делото да се прекрати.

По разноските.
Съгласно т.12 на ТР № 4/13г. съдът следва да се произнесе по разноските в заповедното производство. В заповедта за изпълнение са включени разноски в размер на 4340 лв., които следва да се присъдят с настоящото решение. Ответницата следва да заплати на касатора разноските за исковото производство в размер на 11948.71 лв. (5555 лв. за първоинстанционното производство, 4688.46 лв. за въззивното производство и 1705.25 лв. за касационното производство).
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 229/14.04.14г., постановено по в.т.д.№ 114/14г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 487/29.10.13г. по т.д.№ 653/12г. на Пловдивския окръжен съд в частта за отхвърляне на иска, предявен от [фирма], [населено място] против С. Д. П. [населено място], общ. П. за признаване за установено по реда на чл.422 ГПК на вземане по запис на заповед от 23.01.2008г. в размер на 79422.84 лв., ведно със законната лихва от 28.03.12г., като ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК от [фирма], [населено място] срещу С. Д. П. [населено място], общ. П., съществуването на вземане на [фирма], [населено място] срещу С. Д. П. [населено място], общ. П. по запис на заповед от 23.01.2008г. в размер на 79422.84 лв., ведно със законната лихва от 28.03.12г., за което е издадена заповед за изпълнение № 657 /29.03.2012г. по ч.гр.д.№ 965/12г. от Казанлъшкия районен съд.
ОБЕЗСИЛВА решение № 229/14.04.14г., постановено по в.т.д.№ 114/14г. от Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него решение № 487/29.10.13г. по т.д.№ 653/12г. на Пловдивския окръжен съд в частта за отхвърляне на иска, предявен от [фирма], [населено място] против С. Д. П. [населено място], общ. П. за признаване за установено по реда на чл.422 ГПК на вземане за разноските в заповедното производство в размер на 4340 лв., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА С. Д. П. [населено място], общ. П., [улица], съдебен адрес: адв.К. М., [населено място], [улица], ет.5, офис 21, да заплати на [фирма], [населено място], съдебен адрес: адв.М. П., [населено място], [улица], ет.3, сумата от 4340 лв. (Четири хиляди триста и четиридесет лв.) – разноски за заповедното производство и сумата от 11948.71 лв. (Единадесет хиляди деветстотин четиридесет и осем лв. и 71 ст.) – разноски за исковото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.