3 решение по гр.д.№ 1423 по описа за 2009 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 301 София, 27.09.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1423 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. А. П., Р. Г. П. и И. Г. П. срещу решение от 25.05.2009 г. на Софийския градски съд, II В състав, постановено по гр.д.№ 2263 от 2007 г., с което е поставено в сила решение от 02.05.2007 г. по гр.д.№ 11436 от 2005 г. на Софийския районен съд, 32 състав за уважаване на предявените от Н. Г. Г.-С., Б. Л. С., Н. К. С., В. Л. Г., М. Г. Церовски и [фирма] срещу касаторите искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за признаване за установено, че правото на строеж на апартамент № 35, находящ се на ет.4, вх.Б и на гараж № 7, находящ се на втория сутеренен етаж във вх.А на жилищната сграда в дворно място в [населено място], [улица]-10, което касаторите са придобили по силата на договор, обективиран в нотариален акт № 90 от 25.01.1996 г. е погасено по давност и за признаване за установено, че касаторите не са собственици на гараж № 7, находящ се на втория сутеренен етаж във вх.А на същата сграда. В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост на решението по първия иск и за неправилност на решението и по двата иска поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Пълномощникът на ответниците по касационната жалба Н. Г. Г.-С., Б. Л. С., Н. К. С., В. Л. Г., М. Г. Церовски и [фирма] оспорва същата като недопустима и неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по наведените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 135 от 11.02.2010 г. на ВКС по настоящото дело. С горепосоченото определение касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК поради противоречиво разрешаване в незадължителна съдебна практика на следните въпроси: 1. От кога започва да тече 5-годишният срок за погасяване на правото на строеж на конкретен обект /апартамент, ателие, гараж и др./ в няколкоетажна сграда- от момента на учредяване на това право, от момента, в който възникне възможност за упражняване на правото на строеж на цялата сграда или от момента, в който възникне възможност за упражняване правото на строеж на конкретния обект в сградата и 2. Допустим ли е иск за признаване погасяването по давност на правото на строеж. По първия от поставените въпроси в решения № 124 от 23.04.1990 г. по гр.д.№ 31 от 1990 г. на ВС, Четвърто г.о., № 111 от 20.02.1992 г. по гр.д.№ 1585 от 1991 г. на ВС, Четвърто г.о. и № 1477 от 28.12.2006 г. на ВКС, Четвърто Б г.о. е прието, че предвиденият в чл.67 от ЗС 5-годишен срок за погасяване по давност на правото на строеж на обект в няколкоетажна сграда започва да тече от момента, когато това право може да бъде упражнено за конкретния обект /например в решение № 111 от 20.02.1992 г. по гр.д.№1585 от 1991 г. на ВС, Четвърто г.о. е прието, че давностният срок за правото на строеж на четвърти етаж от сграда започва да тече от момента, в който е изграден третия етаж на тази сграда, тъй като едва от този момент възниква възможност за упражняване на правото да се построи четвъртия етаж/, докато в обжалваното решение е прието обратното- че този срок започва да тече от момента, в който е станало възможно упражняването на правото на строеж върху цялата сграда. Към настоящия момент по този въпрос е поставена задължителна практика на ВКС- Тълкувателно решение № 1 от 04.05.2012 г. по т.д.№ 1 от 2011 г. на ОСГК на ВКС, в т.1 и 2 от което е прието, че правото на строеж, което е учредено с единен договор за цялата сграда с множество самостоятелни обекти в нея, се счита упражнено с изграждането на грубия строеж на цялата сграда или съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж, независимо от последващите прехвърляния на правото на строеж върху обекти в сградата от строителя на трети лица и че в този случай давностният срок по чл.67 от ЗС за упражняване на правото на строеж започва да тече от момента, в който договорът за учредяване на това право породи действие, независимо от всякакви последващи прехвърляния. Обжалваното решение е постановено в съответствие с горепосоченото Тълкувателно решение. В него правилно е прието, че прехвърленото с нотариален акт № 90 от 25.01.1996 г. на ответниците Р. П., Г. П. и И. П. от строителя [фирма] право на строеж върху обекти в сграда, находяща се в [населено място], Зона В-17, [улица],8,10 е погасено по давност, тъй като повече от 5 години от учредяване на правото на строеж на цялата сграда в полза на строителя [фирма] /което е станало с нотариален акт № 111 от 23.03.1995 г./ сградата не е била завършена в груб строеж. Учредяването на правото на строеж на цялата сграда в полза на [фирма] е станало на 23.03.1995 г. От този момент договорът е породил действие, поради което на основание чл.67 от ЗС правото на строеж е следвало да бъде реализирано /цялата сграда е следвало да бъде построена до етап груб строеж- тоест до покрив/ най-късно до 23.03.2000 г. От събраните по делото писмени доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза безспорно се установява, че това не е било сторено. Напротив, дори към 28.07.2006 г. цялата сграда не е била завършена в груб строеж /до покрив/. Обстоятелството, че през периода от 1997 г. до 2004 г. строителните работи са били спрени, не води до прекъсване, нито до спиране на давностния срок, тъй като това не е основание, предвидено в чл.115 и чл.116 от ЗЗД за спиране или прекъсване на давността. По втория въпрос във влязло в сила решение от 19.03.2008 г. по гр.д.№ 96 от 2008 г. на Софийския градски съд е прието, че иск за установяване, че правото на строеж е погадено по давност, е недопустим, тъй като по същество това е иск за установяване на факт с правно значение, какъвто не е предвиден в чл.97, ал.3 от ГПК /отм./, докато в обжалваното решение е прието обратното- че такъв иск е допустим. Настоящият състав на ВКС приема за правилно приетото в обжалваното решение, тъй като счита, че по същество се касае за отрицателен установителен иск за несъществуване на право на строеж на ответниците върху процесния имот след погасяването на това вещно право по давност, а не до иск за установяване на факт. С оглед на това решението на СГС и по този иск е допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.79 от ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата [фирма] направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1800 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 25.05.2009 г. на Софийския градски съд, II В състав, постановено по гр.д.№ 2263 от 2007 г. ОСЪЖДА Р. Г. П.- ЕГН [ЕГН], Г. А. П.- ЕГН [ЕГН] и И. Г. П.- ЕГН [ЕГН] и тримата от [населено място],[жк], вх.В, ет.5, ап.62 да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] на основание чл.78 от ГПК сумата 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.