Р Е Ш Е Н И Е № 54 гр. София, 07 юни 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Даниела Атанасова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Лилия Гаврилова и прокурора Юлиана Петкова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №2284 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба от защитника на подсъдимия М. А. В. срещу присъда №192 от 25.06.2012 г., постановена по ВНОХД №1273/2012 г. по описа на Софийски градски съд, с която изцяло е отменена присъда от 28.03.2011 г., постановена по НОХД №12079/2009 г., по описа на Софийски районен съд и подсъдимият е признат за виновен в това, че на 17.02.2006 г. в [населено място], на /улица/ чрез нанасяне на удар в областта на лицето причинил на И. С. М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна яблъчна кост, довело до трайно затруднение на дъвченето и говора, като на основание чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, като на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението му е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 425 лева. В касационната жалба и допълнението към нея се релевират оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуални правила и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че незаконосъобразно съдът е обсъдил доказателствените материали, като неправилно е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.129 НК, като не е отчел, че В. е бил нападнат от пострадалия И. М. и свидетелите С. М., Т. и Т. и това, че инкриминираните увреждания са настъпили в резултат на опит на пострадалия да нахлуе в жилището на подсъдимия. На това основание се твърди, че фактическата обстановка, възприета от въззивния съд противоречи на показанията на свидетеля С. М., който в две различни наказателни производства дава противоречиви показания по отношение на инкриминираното събитие. Като нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.2 НПК се сочи това, че неправилно решаващият съд, постановил осъдителната присъда, не е съобразил, че действията на подсъдимия (дори да се приеме, че са довели до причиняване на увреждане на пострадалия М.) са осъществени при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 от НК. На тези основания се предлага атакуваната въззивна присъда да бъде изцяло отменена, а подсъдимият В. оправдан по повдигнатото му обвинение. Прави се алтернативно искане, след отмяна на въззивния съдебен акт, делото да бъде върнато на въззивния съд за разглеждането му от друг състав на СГС. В хода на касационното производство защитата на подсъдимия поддържа касационната жалба на основанията, отразени в нея. Твърди, че обясненията на подсъдимия са били неправилно отхвърлени, като отново се моли за оправдателна присъда. Алтернативно се предлага делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Частният обвинител М. моли да бъде наложено наказание на подсъдимия. Представителят на държавното обвинение поддържа, че касационната жалба е неоснователна и въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила или нарушение на материалния закон. Подсъдимият моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон Касационният съд прие, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, по смисъла на чл.348, ал.3 НПК, във връзка с анализа на събраните доказателствени материали. Въззивният съд е обсъдил задълбочено доказателствата и доказателствените средства и въз основа на тях е направил верни изводи по отношение на релевантните за изхода на производството факти. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите И. М., П. Т., С. М., Е. М. и Х. Т., които кореспондират както помежду си, така и с част от останалите доказателствени източници и конкретно медицинските документи, установяващи естеството на получените увреждания на пострадалия и травмите на подсъдимия, настъпили в резултат на инцидента. Въззивният съд правилно е отчел наличните противоречия между показанията на тези свидетели и показанията на свидетелите М. и В. по отношение на мястото на настъпване на инцидента (дали в апартамента, обитаван от подсъдимия или на площадката пред него) и начина на получаване на уврежданията на пострадалия М., като законосъобразно тези доказателствени източници са били частично кредитирани. Правилни са изводите на съда, че показанията на свидетелката В. не могат да опровергаят тези на свидетелите- очевидци на случилото се, тъй като тя не е присъствала на инцидента и съобщава информация, която и е станала известна впоследствие от разказа на подсъдимия. Правилно съдът не е кредитирал показанията на другата свидетелка, като е преценил, че тя е нямала възможност да възприеме инцидента, ако същият се е развил в жилището, а не пред него. Ето защо законосъобразно показанията на М. не са били кредитирани в тази им част, а единствено в частта им, че тя е възприела бой, в който е участвал и В.. При преценката на гласните доказателства въззивният съд правилно е отчел съществуването на две групи- тези на свидетелите, придружаващи пострадалия и обясненията на подсъдимия, подкрепени с показанията на свидетелите М. и В.. Основните противоречия в тези доказателствени източници са по отношение на мястото на настъпване на инцидента и конкретните действия на всеки един от участващите в него. При преценката на тези обстоятелства, съдът правилно е отчел наличните увреждания по пострадалия и подсъдимия и е съобразил заключенията на приетата съдебно- медицинска експертиза по отношение на начина на получаването им. От това заключение се установява, че травмите на подсъдимия В. са получени не в резултата на инкасирани от него удари, а от нанесени такива, което изцяло опровергава неговата версия за случилото се и кореспондира изцяло с показанията на първата група свидетели. Информация за възникването на бой, в който е участвал и подсъдимия се съдържа и в показанията на свидетелката М.. Не на последно място въззивният съд е направил верни изводи за това, че непосредствено преди началото на сбиването, между свидетелите И. М., П. Т., С. М., Е. М. и Х. Т. и подсъдимия е имало словесен конфликт по повод споровете за апартамента и намерението на Т. да въведе в него И. М., но този конфликт е ескалирал във физически по инициатива на подсъдимия, който е започнал да нанася удари на свидетелите, един от който е причинил и съставомерното увреждане. Направеният доказателствен анализ от въззивният съд се споделя изцяло и от касационната инстанция, което е и основание да се приеме, че в хода на производството не са били допуснати отразените в касационната жалба съществени нарушения на процесуални правила. Не може да бъде възприета тезата, че неправилно въззивният съд е ценил показанията на свидетеля С. М., като не е отчел наличието на различни негови показания за същите събития, дадени в хода на друго наказателно производство. Не съществува процесуална възможност да бъдат обсъждани и ползвани показания на свидетел, дадени в различно наказателно производство. Ето защо решаващият съд правилно е обсъждал и ценил само показанията на този свидетел, дадени в рамките на настоящото производство. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон Касационният съд прие, че правилно въззивният съд е приложил закона, като законосъобразно е преценил, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 НК. От доказателствата безспорно се установява, че М. В. е нанесъл удар на пострадалия М. и в резултат на това негово действие последният е претърпял увреждане, което представлява по своята медикобиологична характеристика средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК. Изводите на съда, че престъплението е осъществено и от субективна страна при форма на вината „пряк умисъл” кореспондират с доказателствените материали по делото. Правилно въззивният съд е преценил, че липсват основания да се квалифицира случилото се като „неизбежна отбрана” по смисъла на чл.12 НК. За да е налице тази правна фигура трябва да е осъществено нападение от страна на пострадалия, което да предхожда действията по защита, с които се нанасят съставомерните вреди. Законосъобразно въззивният съд е приел, че в нито един момент поведението на пострадалия и придружаващите го свидетели не може да бъде прието за нападение, тъй като същото не е било общественоопасно и противоправно. Не може да се приеме тезата на подсъдимия, че броя на намиращите се на площадката свидетели, това, че те са го призовавали да напусне апартамента и възникналия спор представляват непосредствена опасност и оправдават извършваното на инкриминираното действие. Правилно въззивният съд е отхвърлил възможността да приложи института на „мнима неизбежна отбрана”, като законосъобразно е приел, че нито едно от действията на пострадалия или придружаващите го свидетели не може да бъде възприето като нападение. Правилно е била и отхвърлена възможността действията на подсъдимия да бъдат квалифицирани по привилегирования състав на чл.132 НК, тъй като липсват доказателства за съществуването и на медицинските и на правните критерии да се приеме, че престъплението е осъществено от подсъдимия при наличието на остър физиологичен афект. На посочените основания касационната инстанция прецени, че въззивният съд не е допуснал в постановения съдебен акт нарушение на материалния закон, а напротив правилно е приел, че наказателната отговорност на подсъдимия В. трябва да бъде ангажирана за извършено от него престъпление по чл.129 НК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №192 от 25.06.2012 г., постановена по ВНОХД №1273/2012 г. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.