Р Е Ш Е Н И Е № 97 гр. София, 11 март 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1841 по описа за 2014 г Производството е образувано по искане на осъдената Й. И. М., депозирано на 6.11.14 г, за възобновяване на ВНОХД № 16/14 по описа на Варненски окръжен съд, по което е постановено решение № 121 от 8.05.14 г, с което е потвърдена присъда на Варненски районен съд № 411 от 4.12.13 г, по НОХД № 3270/12. С първоинстанционната присъда подсъдимата Й. И. М. е призната за виновна в това, че в периода от 16.03.10 г до 7.07.10 г, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - търговски представител в отдел „Търговия на едро”, звено „Козметика”, на [фирма], [населено място], е присвоила чужди пари, на стойност 22 055, 89 лв, собственост на дружеството, връчени й в това й качество да ги пази, като присвояването е в големи размери, с оглед на което и на основание чл. 202, ал. 2, т. 1 и ал. 3 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъдена на пет месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, както и „лишаване от право да заема отчетническа и материално-отговорна длъжност”, за срок от шест месеца. С присъдата е уважен предявеният от пострадалото дружество граждански иск обезщетение за имуществени вреди в размер на процесната сума. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Изтъква се, че осъждането не почива на надлежна доказателствена основа, че свидетелските показания не са анализирани съобразно процесуалните изисквания, че не е съобразено различието в заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, че не са взети предвид представените от подсъдимата документи, че подсъдимата не е годен субект на длъжностно присвояване, че не са събрани категорични доказателства за това, че инкриминираната сума не е отчетена в касата на дружеството, че не е изяснен механизмът на присвояване, че не е доказано извършването на разпоредителни действия, от страна на подсъдимата. Иска се делото да бъде възобновено и да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание на настоящата инстанция осъдената пледира за уважаване на искането. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо право да поиска възобновяване, при спазване на законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. По делото е установено, че подсъдимата М. е работила като търговски представител към [фирма], [населено място]. В това си качество, съгласно длъжностната й характеристика, е имала задължение да събира и отчита парични средства от търговските партньори на дружеството и да носи пълна материална отговорност за поверените й стоково-материални ценности. Подсъдимата е посещавала клиенти на дружеството и е приемала техните поръчки за доставка на козметични продукти. За осигуряване на стоката се изготвяла заявка до централния склад на дружеството чрез електронно устройство „Вайзор”. Продуктите се изпращали на клиента чрез куриер заедно с фактура. Била създадена практиката да се осъществява плащане по два начина: при първия, цената на стоката по фактурата се заплащала на куриера, а при втория, при посещение на място на търговския представител. При втория вариант се издавал касов бон, който се прикрепял към фактурата. След получаване на паричните средства търговският представител следвало да се отчете пред дружеството с дневен финансов отчет, представляващ кочан от 33 отчета, издадени в три химизирани екземпляра с машинна поредна номерация. Първият екземпляр - оригиналът на документа, се отчитал на касата на дружеството с попълнена дата, номер на фактура, наименование на клиента, сума, опис на парите, подписи на касиер и търговски представител. Вторият екземпляр оставал в склада, а третият се съхранявал от търговския представител. В инкриминирания период подсъдимата е работила с два кочана дневни финансови отчети. Тя се е отчитали същия ден / вечерта / или най-късно, на следващия ден. Изисквало се разпечатаният дневен отчет от касовия апарат да бъде прикрепен към първия екземпляр от дневния финансов отчет. Вторият екземпляр се залепял за касовата книга за съответния ден, а клиентите получавали фискален бон от мобилен касов апарат. С издаването на боновете се документирало, че цената на стоката е заплатена от клиента, а парите са получени от търговския представител. За удостоверяване на обстоятелството, че получените от търговския представител суми са постъпили в касата на дружеството, служел дневният финансов отчет с поредни машинни номера, двустранно подписан от касиер и търговски представител, и описаните фактури. Изисквало се да бъдат осчетоводени оригиналите на дневните финансови отчети, попълнени от търговския представител, към които се прикрепял отчетът от касовия апарат. Счетоводството на дружеството следяло за своевременно погасяване на задълженията на клиентите на дружеството. Задълженията се водели непогасени, когато съответните суми не били платени от клиентите, или когато получените от търговския представител парични средства не били отчетени в касата на дружеството. От гласните доказателства, изводими от показанията на св. П., св. С., св. Б., св. Д., св. К., св. Я., анализирани съобразно действителното им съдържание, е установено, че в инкриминирания период клиентите на дружеството са заплащали цената на получените от тях стоки на подсъдимата в качеството й на търговски представител, за което са им издавани съответни касови бонове. Подсъдимата частично отчитала получените от нея парични средства, а друга част, задържала за себе си. Поради това, в счетоводството на дружеството, отделни задължения на клиенти се водели непогасени. С оглед изпълнение на задълженията им към клиентите била отправена покана за плащане. Установено било, че длъжниците са погасили задълженията си, за което представили съответните касови бонове. Свидетелските показания в насока на това, че е осъществено плащане, съответстват на представените от клиентите касови бонове, издадени от подсъдимата. Установено е, че неотчетените суми възлизали на обща стойност 22 055, 89 лв. Представените от подсъдимата копия на дневни финансови отчети са били обект на изследване от Тройната ССчЕ. Вещите лица са съпоставили копията с оригиналите, съхранявани в счетоводството на дружеството, и са посочили, че копията не съответстват на оригиналите. С оглед на това, че копията не са автентични, представените от подсъдимата документи не са променили доказателствените изводи по виновността на молителката. Правилно са оценени заключенията на приетите ССчЕ-зи. Различието в крайните им изводи е обусловено от нееднаквия обем документи, ползвани от вещите лица. За изхода на делото е от значение заключението на Тройната ССчЕ, изследвала всички доказателства и посочила, че в касата на дружеството не е постъпила сумата 22 055, 89 лв. Вярно е становището на съдилищата, че подсъдимата е притежавала длъжностно качество. В тази насока е приложената длъжностна характеристика на длъжността „търговски представител” и показанията на свидетелите, че цената на стоките е плащана на молителката в качеството й на материално-отговорно лице. Правилно е прието, че инкриминираните парични средства не са постъпили в касата на дружеството, а са останали във фактическа власт на подсъдимата, която неправомерно се е разпоредила с тях. Следователно, изводът, че е налице присвояване в големи размери, е съответен на изискванията по чл. 303, ал. 2 НПК, откъдето и осъждането на молителката почива на надлежна доказателствена основа. При това положение, следва да се приеме, че при анализа на доказателствата не е допуснато съществено процесуално нарушение, а релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Поради изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и като такова не може да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Й. И. М. за възобновяване на ВНОХД № 16/14 по описа на Варненски окръжен съд, по което е постановено решение № 121 от 8.05.14 г, с което е потвърдена присъда на Варненски районен съд № 411 от 4.12.13 г, по НОХД № 3270/12. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: