Р Е Ш Е Н И Е №. 194 София, 25.06.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело N 291/2010 година Производство по чл. 290 ГПК. Образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 23.10.2009 г. по гр. дело № 3893/2008 г. на Софийски градски съд, с което след частична отмяна на решение от 10.10.2008 г. по гр. дело № 26071/2007 г. на Софийски районен съд, 76 с-в е уважен предявения от М. Б. П. срещу касатора иск с правно основание чл.407, ал.1 (отм.) ТЗ за сумата 1 500 лв., представляваща обезщетение за претърпяни от ищеца неимуществени вреди в резултат на ПТП, предизвикано по вина на застрахован при касатора водач на МПС, както и иска по чл.86 ЗЗД за сумата 397.76 лв. Касаторът обжалва въззивното решение с твърдение за недопустимост на същото поради безспорния по делото факт, че за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди ищецът вече е бил обезщетен, тъй като е уважен предявения от него в наказателния процес иск по чл. 45 ЗЗД срещу прекия му причинител, при което е настъпило увреждането. Алтернативно поддържа и доводи за неговата неправилност. Ответникът по касация М. Б. П. заявява становище за неоснователност на касационната жалба. С определение № 519 от 15.07.2011 г. по т. д. № 291/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., на основание чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обжалваното въззивно решение е допуснато до касационно обжалване за произнасяне по процесуалноправния въпрос допустим ли е иск за присъждане на обезщетение за вреди от ПТП срещу застрахователя, ако такъв иск е бил предявен и уважен за същите по вид вреди срещу делинквента в наказателния процес. С определението е постановено спиране на производството, до постановяване на ТР по тълкувателно дело № 1/2010г. на ОСТК, с предмет, поставения от касатора правен въпрос. С определение от 26.06.2012 г. производството по делото е възобновено. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от касаторите доводи във връзка с наведените оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 и сл.ГПК приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че снабдяването на пострадалия при ПТП с изпълнителен лист срещу деликвента въз основа на влязла в сила присъда, с която е уважен предявения срещу деликвента граждански иск не погасява отговорността на неговия застраховател, след като не е извършено плащане на обезщетението за вреди. Застъпено е становището, че предявяването на иска по чл.45 ЗЗД не води до недопустимост на прекия иск срещу застрахователя, тъй като погасителен ефект за обезщетяването на вредите има само плащането или погасяването на вземането на пострадалия по друг предвиден в закона начин. Касационната жалба е неоснователна. Поставеният от касатора въпрос, свързан с допустимостта на въззивния акт, по който именно е допуснато касационното обжалване, е решен по задължителен за съдилищата начин с постановеното в хода на производството Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2012 г. на ОСТК на ВКС. В същото е прието, че при уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл. 407 ТЗ (отм.), съответно по действащия чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" и че плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл. 45 ЗЗД, няма значение за допустимостта на прекия иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.), съответно по чл. 226, ал. 1 КЗ, но е от евентуално значение за неговата основателност. С оглед посоченото разрешение за съотношението между иска по чл. 45 ЗЗД и прекия иск срещу застрахователя, оплакването на касатора за недопустимост на въззивното решение е неоснователно. Уважаването на предявения от ищеца в наказателното производство срещу причинителя на процесното пътно-транспортно произшествие С. Г. Н. граждански иск по чл. 45 ЗЗД не представлява процесуална пречка за реализиране отговорността на застрахователя ЗК [фирма] по реда на чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.), поради което предявените срещу него искове, предмет на настоящото производство, са допустими, което налага извод за допустимост съответно и на постановеното по тях решение. Въззивното решение освен валидно и допустимо, е и правилно. Неоснователно е касационното оплакване за незаконосъобразност на извода на съда за основателност на претенцията за лихва върху присъдената главница. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, поради което той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена именно от датата на увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователното обезщетение. В този смисъл е застъпеното становище постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 45 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г., II т. о., ТК, към което настоящият състав изцяло се присъединява. Не се подкрепя от данните по делото оплакването на касатора, че в нарушение на чл.9, т.4 от Наредба № 18/10.11.2004 г. въззивният съд уважил претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатените в наказателното производство разноски, както и за присъждане на лихви върху тях. В съобразителната част на решението обстойно е обсъдена тази претенция на ищеца, но е счетена за неоснователна по съображения за неприложимост на Кодекса за застраховане, който в чл.267, ал.1, т.4 предвижда отговорност на застрахователя за разумно направените от пострадалия разноски, тъй като застрахователният договор, в рамките на който е настъпило застрахователното събитие се урежда от нормата на чл.407 ТЗ (отм.). С оглед всички изложени дотук съображения, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните в касационната жалба основания за неправилност на постановеното от Софийски градски съд решение. При безспорно доказаните предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя и предвид липсата на данни за извършено от делинквента плащане на присъдената на ищеца в наказателното производство сума, предявеният иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.) е основателен до приетия от въззивния съд размер, съобразен с платеното от застрахователя обезщетение преди завеждане на делото. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 980 лв. съобразно представения списък по чл.80 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 1 ГПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение от 23.10.2009 г. по гр. дело № 3893/2008 г. на Софийски градски съд. ОСЪЖДА ЗК [фирма] да заплати на М. Б. П. деловодни разноски за настоящето производство в размер на 980 /деветстотин и осемдесет лв./ лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 3