Р Е Ш Е Н И Е № 266 гр. София , 22 ноември 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Петър Долапчиев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 814/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, подадена от адв.С. Р., служебен защитник на подсъдимия С. Г. В. срещу въззивна присъда №189 от 16.05.2016 г., постановена по внохд №4759/2015 по описа на Софийски градски съд,НО. В жалбата се посочват всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия. В допълнението към касационната жалба се навеждат единствено съображения във връзка с касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. То се свързва на първо място с нарушение на чл.180 от НПК относно призоваването на подсъдимото лице. Посочва се, че съдът неправилно е приел ,че подсъдимия В. е редовно призован ,тъй като призовката за съдебното заседание е била връчена на брат му, който не е член на неговото семейство, тъй като подсъдимият живее на семейни начала със св.М.. На следващо място се оспорва авторството на деянието ,в извършването на което въззивната инстанция е признала подсъдимия В. за виновен- не били ясни причините, поради които пострадалата е подала сигнал в полицията няколко дни след извършване на деянието; заявените в разпита непосредствено преди провеждане на процесуално следственото действие „разпознаване“ идентификационни белези ,по които пострадалата е могла да разпознае извършителя на престъплението, били разширени и допълнени, в сравнение с посочените от нея при първоначалния й разпит,което според защитата е нелогично , предвид изминалия по-дълъг период от време ; констатираното несъответствие в цвета на очите, посочен в разпита на свидетелката „много зелени очи“ и този, отразен в протокола за разпознаване „пъстри очи“. Оспорва се годността на протокола за разпознаване, като се твърди ,че същият е опорочен , защото в него не е отразено ,че поемните лица са били запознати с правата и задълженията им по чл.137 ал.4 от НПК ,както и поради факта,че преди провеждане на „разпознаването“, на пострадалата са й били показвани множество фотоснимки и тя е могла да види лицето на подсъдимия. Моли се да бъде отменена атакуваната въззивна присъда и С. В. да бъде оправдан. В съдебното заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба и допълнението към нея , излагайки съображения за това ,че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения като е кредитирал доказателства, на които не е следвало да даде вяра. Моли се да бъде отменен атакувания съдебен акт и подсъдимият да бъде оправдан ,алтернативно- делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция, тъй като именно там са допуснати съществени процесуални нарушения. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище ,че касационната жалба не отговаря на изискванията на чл.351 ал.1 от процесуалния закон относно релевираните касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК, поради което тези оплаквания не са предмет на проверка по настоящото дело.На следващо място посочва ,че са били налице всички предпоставки за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия /чл.269 ал.3 от НПК/, поради което въззивната инстанция не е нарушила процесуалните правила. Тя не ги е нарушила и с кредитирането на показанията на св.Б. и с приемането на протокола за разпознаване като годно доказателствено средство .В заключение моли жалбата да бъде оставена без уважение. Подсъдимият С. Г. В. не се явява пред касационната инстанция,поради което не взема становище. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда от 17.06.2015 г.,постановена по нохд №392/2012 г., Софийски районен съд, НО е признал подсъдимия С. Г. В. за невиновен и на основание чл.304 от НК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.198 ал.1 от НК. По протест на Софийска районна прокуратура ,пред Софийски градски съд е било образувано внохд №4759/2015 г.,приключило с въззивна присъда №189 от 16.05.2016 г.,с която е бил отменен първоинстанционния съдебен акт и подсъдимият С. Г. В. признат за виновен за това, че на 30.09.2011 г., в [населено място],[жк],[жилищен адрес] до /номер/ поликлиника е отнел чужди движими вещи на стойност 204 лв. от владението на А. Б. с намерение противозаконно да ги присвои ,като употребил за това сила ,поради което и на основание чл.198 ал.1 от НК, го е осъдил на четири години лишаване от свобода,при първоначален строг режим на изтърпяване, в затвор . На основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение и наказанието, наложено на подсъдимия по нохд №4272/2009 г. на СГС –три години лишаване от свобода, като е определен първоначален „строг“ режим ,в затвор. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. ВКС не констатира допуснати съществени процесуални нарушения от въззивната инстанция при разглеждане на делото и постановяване на новата присъда. Неоснователно е твърдението на защитата на подсъдимия ,че делото пред въззивния съд е било разгледано в нарушение на процесуалните правила, тъй като неправилно е било прието, че подсъдимият е редовно призован. Действително за датата на съдебното заседание, в което градският съд е дал ход на делото, е била приложена призовка за подсъдимият В., приета от неговия брат. Съдът обаче изрично е отразил в протокола, че независимо от това призоваване, съобразява и отговора от ОЗ „Охрана“-София и приложената към него докладна записка, че по данни на получилия призовката брат на подсъдимия, последният не живее на адреса. Впрочем въззивната инстанция е положила всички необходими усилия за издирването и призоваването на подсъдимия В. /същият е бил обявен за ОДИ, което обаче не е дало успешен резултат; подсъдимият е бил търсен в затворите и арестните помещения в страната; събирани са били данни ,за това дали е напуснал пределите на Р.България, както и данни от НОИ за месторабота и осигурител на В./. Напълно неоснователно въззивният съд е упрекнат, че не е призовал подсъдимия от адреса, на който той е живял с Н. М. –майка на децата му. На л.66 от нохд №4759/15 г. се намира докладна записка, от която е видно, че посоченият адрес е бил посетен от служители на ОЗ „Охрана“ и е разговаряно с Н. М., която е завила ,че подсъдимият от дълго време не живее там, няма представа къде се намира , както и че отказва да приеме призовката, тъй като няма как да му я предаде. Предвид горните съображения и след като е изчерпал всички процесуални възможности за издирване на подсъдимия с оглед участието му в производството пред въззивната инстанция, напълно правилно съдът е дал ход на делото при условията на чл.269 ал.3 от НПК / л.86 на гърба/ от внохд 4759/15 г. и в този смисъл възраженията на защитата, свързани с призоваването на подсъдимия ,са лишени от основание. На следващо място, въззивната инстанция е анализирала критично доказателствените източници,събрани по делото и им е дала вярна оценка, както с оглед процесуалната им годност,така и предвид възможността въз основа на тях да бъдат обосновани обстоятелствата ,включени в предмета на доказване. Не се констатира превратна или противна на формалната логика преценка на доказателствата и доказателствените средства. Във връзка с оспорване от сл.защитник на извода на въззивната инстанция за процесуална валидност на протокола за разпознаване , настоящият касационен състав намира следното: при изготвяне на коментирания процесуален документ са били спазени формалните изисквания на чл.129 от НПК относно съдържанието на протоколите, обективиращи извършването на съответните процесуално следствени действия и резултатите от тях. Наред с това, както правилно е отбелязал и градския съд /л.93 от съд.дело/, „разпознаването“ е било проведено при съблюдаване и на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.170 и чл.171 от НПК. Непосредствено преди неговото извършване, пострадалата Б. е била разпитана относно това дали е в състояние да разпознае нападателя си, за особеностите, по които може да го разпознае, обстоятелствата, при които го е наблюдавала и т.н. Разпознаването е било извършено с участие на поемни лица, предоставеното за разпознаване лице е било съпоставено с още три сходни с него по външност лица /видно от приложения по делото фотоалбум/. Твърдението на защитата, че поемните лица по процесния протокол не са били запознати с правата, които имат в това си качество, е голословно и не почива на каквито и да е било данни по делото. Органът ,който извършва съответното действие по разследването има задължение съобразно чл.137 ал.5 от НПК да запознае поемните лица с правата им по ал.4 ,но никъде в закона не е посочено,че това трябва да стане писмено и да бъде отразено в протокола. Нещо повече, настоящият протокол за разпознаване е подписан от поемните лица без възражения. На следващо място е необходимо да се отбележи, че описаните в първоначалния разпит на пострадалата Б. конкретни идентификационни характеристики на подсъдимия / възраст, ръст, тен на кожата, цвят на косата, начина на сресване/ не се отличават от тези , заявени в разпита, проведен непосредствено преди извършване на „разпознаването“. В заявяването на два допълнителни идентификационни признака „много зелени очи, изцъклени“ и „изпито лице“ в проведения последващ разпит на пострадалата /две седмици след деянието/, не се открива нищо нелогично, така както претендира защитника на подсъдимия. Много и различни могат да бъдат причините , поради които впоследствие посочените идентификационни белези не фигурират в протокола, обективиращ първия разпит. Намекът за манипулация във връзка с показвани на пострадалата снимки на лица от криминалния контингент, не държи сметка за това, че св.Б. изрично е заявила ,че в тези множество снимки тя не е разпознала извършителя. Предварителното показване на пострадалия от едно престъпление на снимки на множество лица с цел установяване на извършителя, не води до опорочаване на проведеното в последствие разпознаване. Такова би било налице, ако разследващият орган предварително покаже само снимката на подсъдимия, тъй като в тази хипотеза той целенасочено би въздействал върху разпознаващото лице. Не се набелязва противоречие между белезите ,по които пострадалата е разпознала своя нападател и белезите, които предварително е описала като такива, по които може да го разпознае. Няма съществена отлика между „много зелени очи“ и пъстри очи, тъй като пъстрите очи представляват комбинация от зелено и кафяво, а моментния цветови нюанс зависи от редица фактори в т.ч. светлина, разстояние от което се наблюдава, дрехата, с която лицето е облечено и други. Не следва да се подминава и факта, че св.Б. в разпита си в съдебното заседание пред първостепенния съд изрично е заявила, че при осъщественото спрямо нея нападение е запомнила именно очите на извършителя /много пъстри, страшни очи/, които не може да забрави, както и изразената от нея категоричност относно направената идентификацията на подсъдимият като автор на процесния грабеж. Въззивната инстанция е отделила нужното внимание и на възражението на защитата, свързано с обстоятелството, че св.Б. не е сигнализирала органите на полицията веднага след деянието, а това е сторила три дни по-късно. На стр.92 на гърба от съд.дело, СГС е изложил съображенията си ,които се споделят от настоящия касационен състав и поради изчерпателността им не следва да се преповтарят. В заключение, не се установява касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. В жалбата ,допълнението към нея и пледоарията на защитника на подсъдимия, не са изложени конкретни съображения, обосноваващи касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК , които да бъдат предмет на обсъждане от ВКС. С оглед на изложеното, Върховната съдебна инстанция намери ,че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното съдебно решение- в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №189 от 16.05.2016 г., постановена по внохд №4759/2015 г. по описа на Софийски градски съд, НК. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/