7 Р Е Ш Е Н И Е № 590 С., 28 март 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и десета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 598/2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на осъдения Б. П. за възобновяване на нохд № 1091/07г. по описа на РС-Враца. В искането се изтъкват всички касационни основания по чл.348 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.Твърди се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно е приложен материалният закон, а наложеното наказание е явно несправедливо. Искането, което се прави е за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането на осъдения за възобновяване на делото е неоснователно, тъй като не са налице основанията на чл.348 от НПК. Адвокат А., служебен защитник на осъдения поддържа, направеното от подзащитния й искане за възобновяване и моли за неговото уважаване. Осъденият П. се признава за виновен, но моли делото да бъде върнато, за да се постанови правилна присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановеното решение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред.Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е основателно. С присъда № 127 от 09.11.2009г., постановена по нохд №1091/07г., РС-Враца е признал подсъдимия Б. К. П. за виновен в това, че на 30/31.12.2006г., в[населено място], при условията на повторност и след предварителен сговор с неустановено по делото лице, използвайки техническо средство, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 12 184,10лв., от владението на А. С. и Т. З., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери и случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 195, ал.2, вр. ал.1, т.3, 4, 5 и 7, вр. чл.194, ал.1 от НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода. Със същата присъда, подсъдимият П. е признат за виновен и за това, че по същото време и на същото място, в съучастие, като съизвършител с неустановено по делото лице е повредил противозаконно чужди движими вещи, на обща стойност 1500лв., собственост на А. С. и Т. З., като причинените вреди са значителни, поради което и на основание чл.216, ал.5, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл.23 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание , а именно пет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „общ” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съдът на основание чл.45 от ЗЗД е осъдил подсъдимия да заплати на гражданските ищци обезщетения за претърпени имуществени вреди, резултат от двете престъпления в размер съответно на 12 184,10лв. и 1 500лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите. Приспаднато е времето на предварително задържане на подсъдимия. С присъдата, съдът се е произнесъл по веществените доказателства, дължимите държавни такси и направените деловодни разноски. С въззивно решение от 17.06.2010г., постановено по внохд № 69/09г., Окръжен съд- Монтана е изменил, атакуваната първоинстанционна присъда, като за престъплението по чл.195 от НК е намалил размера на наказанието лишаване от свобода от пет на три години, респективно е намалено, определеното по чл.23 от НК общо наказание също на три години.В останалата част присъдата е потвърдена. В рамките на първоинстанционното съдебно производство подсъдимият и защитата му са направили искане за провеждане на съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.2 от НПК. Врачанският районен съд е отказал да разгледа делото по реда на глава ХХVІІ от НПК и е постановил същото да продължи по общия ред, без да изложи каквито и да било мотиви за това. С обжалваното въззивно решение, окръжната инстанция независимо от задължението служебно да провери правилността на невлязлата в сила присъда, не е констатирала горното и не се е произнесла по този въпрос. С особените правила и по-точно процедурата, предвидена в разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК, законодателят е предписал възможност съдебната фаза на производството да се развие като съкратено съдебно следствие, когато при предварителното изслушване подсъдимият признае фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, изразявайки съгласие да не се събират доказателства, и първоинстанционният съд прецени, че са налице визираните в процесуалния кодекс условия. Единственото основание, за да не бъде прието от съда искането за провеждане на съкратено следствие е липсата на визираните в чл.371, т.2 от НПК и чл.372, ал.4 от НПК предпоставки-признаване на фактите, съчетано с обоснованост на самопризнанието от приобщените в досъдебното производство доказателства. Всякаква друга преценка от страна на съда излиза извън законовата рамка на неговите правомощия. При това тълкуване на относимите към съкратеното съдебно следствие законови текстове, в какъвто смисъл е и ТР № 1 от 06.04.2009г., първоинстанционният съд е бил длъжен да провери, дали направените самопризнания по фактите от страна на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. Вместо това съдът без каквато и да било аргументация е приел, че делото следва да се разгледа по общия ред, а в действителност оценката на доказателствената съвкупност, събрана на досъдебното производство подкрепя, възведените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения. Предходните съдебни инстанции де факто са приели за установена фактологията, която е била възприета в обвинителния акт. Прави впечатление, че съдилищата са детайлизирали фактите и са посочили сред тях доказателствата, които ги установяват.Това, че съдът е описал детайлно събитията, не означава, че всички възприети факти, са относими пряко към установяване на признаците както от обективна, така и от субективна страна на престъпните състави по чл.195 и чл.216 от НК. От значение е, че след провеждането на същинско съдебно следствие, сред възприетата фактология са били установени и описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, изясняващи механизма на извършване на деянията и авторство на подсъдимия, а измененията нямат характер на съществени такива. Незаконосъобразният отказ на първостепенния съд да уважи искането за предварително изслушване, съответно да допусне съкратено съдебно следствие, не е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от страна на въззивния съд. Последният, възприемайки изцяло фактите, описани в обвинителния акт и установени от първата инстанция, е следвало да приложи чл.55 от НК.Тази констатация от своя страна не налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като касационната инстанция може да редуцира наказанията при условията на чл.55 от НК, което в рамките на процедурата по възобновяване е в полза на осъдения. Предвид горното, настоящата инстанция счита, че следва да обсъди само и единствено доводите, касателно приложението на материалния закон. Отчитайки, установените и признати факти, правните изводи на решаващите съдилища, а именно, че с действията си подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл.195, ал.2 вр. ал.1, т.3, 4, 5 и 7 вр. чл.194, ал.1 от НК, са правилни и законосъобразни. Също така, настоящата инстанция счита, че доказателствената съвкупност изцяло подкрепя признатите факти за участие на подсъдимия, при това с активни действия при повреждане на металната каса, което сочи на осъществен състав на престъплението по чл.216 от НК. Не могат да бъдат възприети за правилни изводите на съдилищата, че на престъпното посегателство, свързано с унищожаване и повреждане на л.а. Ауди, собственост на пострадалите могат да бъдат приравнени действията по подмяната на ключовете, ключалката, декодиране и внасяне на нов чип за ключове на процесния автомобил. Действително подсъдимият е признал фактите, сред които и тези, че се е налагала горната подмяна, тъй като ключът от автомобила е бил отнет от жилището, поради което достъпът до него е бил невъзможен, без подмяна на заключващите механизми.Тези действия обаче не могат да бъде правно приравнени на повреждане на имущество. Изпълнителното деянието на престъплението по чл.216 от НК се изразява във въздействие върху субстанцията или структурата на вещта така, че последната се променя отрицателно с оглед на първоначалното й предназначение, като то може да се осъществи както с действие, така и с бездействие. Последното е възможно само ако деецът е бил длъжен да се противопостави на определени фактори от действителността и вещта се окаже засегната от тези фактори. Тогава когато престъплението е извършено чрез действие се изисква пряко въздействие върху вещта. В случая не сме изправени пред реализиране на изпълнителното деяние на престъплението унищожаване и повреждане, поради което подсъдимият следва частично да бъде оправдан, като носи наказателна отговорност само за повреждането на металната каса, която е на стойността 500лева.Това от своя страна, води до преквалификация на деянието по основния състав, тъй като стойността вече не покрива признака значителни вредни последици. С оглед на възприетата необходимост от преквалификация на деянието по чл.216, ал.5 от НК в такова по чл.216, ал.1 от НК и в рамките на диференцираната процедура, следва да намери приложение разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, като наказанията бъдат определени за престъплението по чл.195, ал.2 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под най-ниския предел на предвиденото в закона, който е от три години лишаване от свобода, а за това по чл.216, ал.1 от НК предвид липсата на специален минимум подлежи на замяна на основание чл.55, ал.1, т.2 от НК. Отчитайки степента на обществена опасност на деянията и тази на подсъдимия, както и установените от решаващите съдилища смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, настоящата инстанция намира, че адекватната наказателна санкция за престъплението по чл.195, ал.2 от НК се явява наказание лишаване от свобода за срок от две години и единадесет месеца, а за това по чл.216, ал.1 от НК-пробация, включваща двете задължителни пробационни мерки за срок от по една година- задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител.Това налага промяна и по отношение на общото наказание по чл.23 от НК, което вече следва да бъде лишаване от свобода за срок от две години и единадесет месеца. Неговото ефективно изтърпяване при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип ще доведе до постигане целите на специалната и на генерална превенции. Във връзка с гражданските искове, първата инстанция правилно е преценила, че предявените искове от пострадалите са допустими, поради което ги е приела за съвместно разглеждане. С първоинстанционната присъда вярно е отчетена тяхната основателност, предвид установените предпоставките на деликта, поради което не е било допуснато нарушение на закона при тяхното уважаване по основание. В хода на въззивното производство е представена и приета разписка, от която е видно, че подсъдимият е възстановил на пострадалите обща сума от 15 000лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва. Независимо от това, въззивният съд е потвърдил първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната й част.Съдът не е отчел, че независимо от деликтната основателност на исковете, разпоредбите на ГПК, които се прилагат субсидиарно, визират в чл.235, ал.3 от ГПК задължение за отчитане на настъпилите след предявяването на иска факти, които са от значение за спорното право. В настоящият случай тези факти са удовлетворената претенция на ищците, което обуславя отхвърляне на исковете. Предвид гореизложеното атакуваното въззивно решение следва да бъде изменено, като тази инстанция упражни правомощията си да възобнови производството по чл.425, ал.1, т.3 от НПК, да приложи правилно материалния закон, да поправи допусната явна несправедливост на наложените наказания и се произнесе в гражданката част на спора, което се явява в полза на осъдения. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.3 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 69/09г., Окръжен съд- Монтана. ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието извършено от подсъдимия Б. П. от престъпление по чл.216, ал.5, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК в такова по чл.216, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, за което на основание чл.55, ал.1, т.2 от НК му определя наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, като го оправдава по обвинението за повреждане на л.а.”Ауди” на стойност 1000лева . НАМАЛЯВА на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК, наложеното на подсъдимия Б. П. наказание за извършено престъпление по чл. 195, ал.2, вр. ал.1, т.3, 4, 5 и 7, вр. чл.194, ал.1 от НК от три години лишаване от свобода на две години и единадесет месеца лишаване от свобода. На основание чл.23 от НК определя едно общо и най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от две години и единадесет месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. ОТМЕНЯВА въззивното решение в потвърдителната му гражданско-осъдителна част, като ОТХВЪРЛЯ предявените от гражданските ищци А. С. и Т. З. срещу подсъдимия граждански искове за обезщетяване на причинени имуществени вреди в размер, съответно на 12 184,10лв. и 1 500лв. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: