Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 2 Р Е Ш Е Н И Е № 285 С., 28.09. 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. Б. С. Д. при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 1033 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. В. П. и В. П. Н., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. Л. И. от АК-В., против въззивно решение от 08.03.2010 г., постановено по в.гр.д. № 381 по описа за 2009 г. на Монтанския окръжен съд, с което като е оставено в сила решението от 06.04.2009 г. по гр.д. № 1755/2007 г. на Видинския районен съд, е обявен за унищожаем на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, договор за дарение, материализиран в нотариален акт № 48, т. ІІІ, рег. 2781, д. № 373 на нотариус Л. Ц., с район на действие РС-Видин, сключен между В. П. Н. и С. Т. И. от една страна и П. В. П. от друга, с който на П. В. П. е подарен недвижим имот – апартамент № 43 в [населено място], к-с „Б.”, [жилищен адрес] със застроена площ от 78 кв.м, ведно с избено помещение № 43, със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като извършен от лице без представителна власт за ½ идеална част от имота и на основание чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./ е отменен цитирания по-горе нот. акт за ½ идеална част от имота. Претендира се отмяна на въззивното решение като неправилно. С определение № 265 от 07.03.2011 г. по делото е допуснато касационно обжалване на решението по материалноправния въпрос от значение за изхода на спора, за характера на предявения иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД – установителен или конститутивен, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответницата по касационната жалба С. Т. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Р. Д. от АК-В. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Подробни съображения са изложени в писмена защита. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да уважи предявения иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД въззивният съд е приел, че процесната сделка е унищожаема като извършена от лице без представителна власт за ½ идеална част от имота. По поставения материалноправен въпрос е налице трайна съдебна практика, а постановеното въззивно решение е в противоречие с нея. Безпротиворечиво съдебната практика приема, че договорът, сключен при липса на надлежна представителна власт е относително недействителен – правните действия, извършени от лице без представителна власт не са нищожни, тъй като могат да бъдат потвърдени от представлявания, или налице е висяща недействителност на сделката до потвърждаването й и от лицето, от чието име е сключена, а ако мнимо представляваният откаже да потвърди договора, недействителността се стабилизира като се трансформира в относителна, а не в абсолютна нищожност, която може да е само изначална и несанируема. Т.е. предявеният иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД е установителен, а не конститутивен, както е приел въззивният съд в обжалваното решение като е приел, че договорът е унищожаем. По касационните основания : Касационната жалба е основателна, а въззивното решение е неправилно. По делото е установено по безсъмнен начин, че при сключване на процесния договор за дарение на недвижим имот ищцата С. И. като дарител е била представлявана от пълномощника си Денка В., майка на другия дарител В. П. Н., като при извършване на упълномощителната сделка тя не е положила подписа си, т.е. Денка В. като пълномощник на прехвърлителката С. И. е действала без представителна власт, поради което договорът за дарение, материализиран с н.а. № 48, т. ІІІ, рег. № 2781, д. № 373 от 12.05.2004 г. на нотариус Л. Ц., с район на действие Видинския районен съд, сключен между В. П. Н. и С. Т. И., чрез пълномощника си Денка В. от една страна и П. В. П. от друга, с който на П. В. П. е подарен недвижим имот – апартамент № 43 в [населено място], к-с „Б.”, [жилищен адрес] със застроена площ от 78 кв.м., като сключен при липса на надлежна представителна власт за ½ идеална част от него, е относително недействителен и следва да бъде прогласен като такъв по отношение на С. Т. И., а не да бъде обявен за унищожаем, както неправилно е приел въззивният съд в обжалваното решение. Въведените с исковата молба твърдения са за сключване на сделка за дарение без надлежна представителна власт за ищцата, което обуславя правна квалификация на иска по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. В случая съдът правилно е квалифицирал спорното материално право, но е постановил неправилен диспозитив, като е приел, че процесната сделка е унищожаема за ½ идеална част от имота, а не относително недействителна по отношение на ищцата, поради което въззивното решение като неправилно следва да бъде отменено и при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. Сделката, обективирана в нотариален акт № 48, т. ІІІ, рег. № 2781, д. № 373 от 12.05.2004 г. на нотариус Л. Ц., с район на действие Видинския районен съд, следва да се прогласи за недействителна на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД по отношение на ½ идеална част от процесния недвижим имот, предвид констатирания порок на упълномощаването за сключването й и отказа за потвърждаване на упълномощаването от страна на С. И.. В останалата му част по отношение на иска по чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./ въззивното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора направените от страните разноски остават в тяхна тежест. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 08.03.2010 г., постановено по в.гр.д. № 381 по описа за 2009 г. на Монтанския окръжен съд, в частта му, с която като е потвърдено решението от 06.04.2009 г. по гр.д. № 1755/2007 г. на Видинския районен съд, е обявен за унищожаем на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, договор за дарение за ½ идеална част от недвижимия имот, материализиран в нотариален акт № 48, т. ІІІ, рег. 2781, д. № 373 на нотариус Л. Ц., с район на действие РС-Видин. ПРОГЛАСЯВА за недействителен по отношение на С. Т. И. от [населено място] на договор за дарение на недвижим имот – апартамент в [населено място], удостоверен в нотариален акт № 48, т. ІІІ, рег. 2781, д. № 373 на нотариус Л. Ц., с район на действие РС-Видин, сключен между В. П. Н. и С. Т. И., и двамата от [населено място], представлявани от пълномощника си Денка В. В. от [населено място], област В. и П. В. П. от [населено място], за ½ идеална част от имота, на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :