4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №877 София, 28.12.2012 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д.N 820 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], В. /правоприемник на [фирма]/ срещу Определение № 5102/22.03.2012г. по частно гражданско дело № 14965/2010г. на Софийски градски съд. С него е потвърдено разпореждането от 04.08.2010г. на Софийски районен съд, 74 състав по гр.д.№ 38013/2010г. за отхвърляне на заявление, квалифицирано като основано на документ по чл.417,т.3 ГПК, за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за парично задължение в размер на 80 000 евро, ведно със законната лихва, въз основа на нотариален акт и договор за заем срещу длъжника [фирма], [населено място]. С частната касационна жалба се иска отмяна на въззивното определение като неправилно. Поддържа се, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, произтичащо от договор за заем от 12.03.3010г., обезпечен с ипотечен договор. Посочва се че, договорната ипотека е документът, предвиден в чл.417 ГПК. Той е редовно от външна страна изпълнително основание, удостоверяващо годно за принудително изпълнение притезание. Твърди се, че неправилно съдилищата са преценили, че документът е по чл.417,т.3 ГПК, поради което незаконосъобразно въззивният съд е приел, че и договорът за заем следва са бъде с нотариална заверка на подписите. Излагат се съображения, че основанието по чл.417,т.6 ГГПК е самият ипотечен акт, какъвто е представен. Формулираният правен въпрос е за вида на документа по чл.417 ГПК и за правомощията на съда при проверката му при условията на чл.418, ал.2 и 3 ГПК. Позоваването е на всички допълнителни основания по чл.280,ал.1 ГПК. Претендира се заплащането на разноски за производствата пред трите инстанции. Отговор на частната жалба от длъжника [фирма] не е постъпил в срока по чл.276 ГПК. Частната касационна жалба е допустима с оглед разпоредбата на чл.275 ГПК. За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението на [фирма], /чийто правоприемник е касатора [фирма]/ за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 80 000 евро, въззивният съд е приел, че не са изпълнени изискванията на чл. 417, т.3 ГПК, тъй като заявителят иска издаване на заповед за изпълнение въз основа на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека и договор за заем, като последният обаче няма нотариална заверка на подписите. Изложени са мотиви, че кредиторът се позовава на два документа като изпълнителни основания, следователно те кумулативно следва да бъдат редовни от външна страна и да отговарят на законовите изисквания; нередовността на който и да е от посочените като основания в заявлението документи, води до нередовност на самото заявление. С оглед мотивите на атакуваното определение, настоящият състав намира, че значим за изхода на делото по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК е въпросът за обсега на съдебната проверка относно предпоставките по чл.417,т.6 ГПК. По отношение на този въпрос е осъществено основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Същият е разрешен в отклонение на практиката на ВКС- в Определение № 490/02.07.2010г. на ВКС, ІІ т.о. по ч.т.д.№ 298/2010г., представено от касатора. В т.12 от депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение е посочено, че документът, от който произтича вземането е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 19, то.І, рег.№ 1091 по нот.дело № 16/12.03.2010г., вписан в Службата по вписванията с вх.регистрационен № 579 от 12.03.2010г. и договор за заем от 12.03.2010г. С оглед на тези данни, искането следва да бъде квалифицирано по чл.417,т.6 ГПК, а не по чл.417,т.3 ГПК, както неправилно е приел първоинстанционният и въззивният съд. Обхватът на дължимата от съдилищата проверка е за редовността от външна страна на ипотечния акт, установяващ подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу ответника по заявлението. В случая, ипотечният акт инкорпорира и договор за заем. Вторият посочен в заявлението документ, наречен „договор за паричен заем от 12.03.2010г.”, регламентира преддоговорните отношения между страните по повод заемното правоотношение и обезпеченията, окончателно уредени в договора за учредяване на ипотека, сключен в нотариална форма. Ипотечният акт, на който се позовава заявителят установява съществуването на вземането му по договор за заем за сумата 80 000 евро, и обезпечаването на задължението с учредената договорна ипотека. Видно от съдържанието на нотариалният акт, настъпила е изискуемостта на цялото вземане, чийто падеж е 12.07.2010г. Представени са доказателства за предаването на паричната сума : 10 000 евро, чието получаване е декларирано при изповядването на акта и 70 000 евро, преведени от сметката на заявителя по сметката на заемополучателя на 12.03.2010г. Последното обстоятелство се установява от извлечението от банковата сметка на [фирма] и Банкова референция изх.№ 1688/23.08.2010г. за преведени на 12.03.2010г. 70 000 евро по сметката на [фирма] като краткосрочен целеви заем. Следователно, налице е определеност на обезпеченото вземане /чл.170 ЗЗД/ като условие за действителност на договорната ипотека. Вземането произтича от облигационните отношения между страните, обективирани в самия нотариален акт, който удостоверява размера и изискуемостта на вземането, обезпечено с ипотеката. Представеният документ е предвидено от закон и редовно от външна страна изпълнително основание. В хипотезата на чл.417,т.6 ГПК документът за издаване на заповед за незабавно изпълнение е само ипотечният акт и съществуването на претендираното вземане следва да се установи именно от този акт. Поради това, наличието на други документи, в случая „договор за заем”, независимо че заявителят се е позовал на него в т.12 от заявлението, са без значение за редовността на молбата. Молбата за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист е основателна и следва да бъде уважена. При този изход на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно. На основание чл.78,ал.1 ГПК на [фирма] следва да бъдат присъдени разноски: 6 000лв. адвокатско възнаграждение за образуването на заповедното производство, 3129.32лв. държавна такса по сметката на СРС; 1 000лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство и 1 580лв. държавна такса по сметката на СГС; 1 564.66лв.държавна такса по сметката на ВКС-общо 13 273.98лв. Доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение за частното касационно производство не са представени. Мотивиран от изложеното и на основание чл.274,ал.3, т.2 във вр. с чл.417,т.6 и чл.418,ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ТК, Първо т.о.: О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ Определение № 5102/22.03.2012г. по частно гражданско дело № 14965/2010г. на Софийски градски съд, вместо което постановява: ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], район „М.”,[жк], [жилищен адрес] да заплати на „Април 08”О. ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], Район „Приморски”, к.к. „Св.Св. Констинтин и Е.”,[жк], ет.7,ап.708 сумата 80 000 /осемдесет хиляди/евро, ведно със законната лихва от 28.07.2010г. , на основание нотариален акт за учредяване на договорна ипотека на недвижим имот № 19, том.І, рег.№ 1091 по нот.дело № 16/12.03.2010г., както и разноски по делото в размер на 13 273.98лв. Постановява незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за посоченото вземане. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.