Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2 249_11_opr_chj_122gpc.doc О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 316 С., 26.05. 2011 година Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и единадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ разгледа докладваното от съдия Йорданов ч. гр.дело N 249 /2011 г.: Производство по чл.274,ал.3 вр. чл.121 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. на вътрешните работи срещу определение от 16.02.2011 г., постановено по частно гр. д. № 404 /2011 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., с което е отменено определение от 16.12.2010 г. по гр.д. № 17748 /2010 на Пловдивски районен съд, 1 с-в., с което е прекратено производството по делото и то е изпратено на ПОС по компетентност и делото е върнато на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, че изводът на въззивния съд, че спорът за обезщетение за трудова злополука от служител на МВР, който е държавен служител, е трудов спор в „широк смисъл” на думата е неправилен и противоречи на чл.2, чл.11 и чл.125 ЗДСл. вр. пар.1а ДР на ЗИД ЗМВР в сила към настъпване на инцидента и на чл.61, чл.66, чл.344 и чл.357 КТ. Поддържа, че служебните правоотношения не са трудови такива в „широк смисъл”. Представя изложение на основания за допускане на касационно обжалване, в което извежда въпроса дали претендираното обезщетение за трудова злополука от служител на МВР, който е държавен служител, е трудов спор, като твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване. Другата страна в това производство – ищецът К. Б. Т. оспорва частната жалба, твърди, че обжалваното определение е законосъобразно. Настоящия състав намира следното: Трудови са споровете, визирани в чл.357 КТ, в приложимата към спора редакция от 2006 г. : ал.1. Трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж; ал.2 Трудови са и споровете между избраните по реда на чл.,ал.2 и чл.7а представители на работниците и служителите и работодателя при нарушаване на правата им. Поради липсата на други разпоредби, които определят други спорове като трудови и поради кодификацията на уредбата, следва да се приеме, че трудовите спорове са изброени изчерпателно. Служебните отношения по ЗМВР не са трудови. За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че е предявен иск с цена 35,000 лева от служител в МВР за обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на 01.04.2009 г., приложим е пар.1а от ДР на ЗИД ЗМВР вр. чл.255 ЗМВР (Глава деветнадесета), който препраща към ЗДСл., съгласно чл.125 от който споровете се предявяват по общия исков ред. От вида на правоотношението между страните – служебно, по което се полага труд, което е твърде сходно по своите правни характеристики с трудовото правоотношение, следва извод, че ищецът се ползва от привилегията на чл.104,т.4 ГПК, т.к. не е житейски и правно оправдано еднакви по своята същност правни спорове да се разглеждат от различни по степен съдилища. При приетото разрешение на изведения въпрос следва да се приеме, че спорът по предявения иск не е трудов по смисъла на чл.357 КТ, а имуществен по смисъла на чл.125 ЗДСл.. Неговата квалификация е такава, каквато е определил въззивният съд – по чл. 255 вр. пар.1а ДР на ЗИД ЗМВР вр. чл.78 ЗДСл. в редакциите, приложими към 01.04.2009 г., и тъй като спорът е имуществен, съгласно чл.125 ЗДСл. той следва да се разгледа по общия исков ред. Т.к. цената на иска е 35,000 лева, съгласно чл.104,т.4,предл.1-во ГПК спорът е подсъден на окръжен съд като първа инстанция. От изложеното следва извод, че жалбата е основателна, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на Пловдивски окръжен съд за разглеждане на спора по иска като първа инстанция. Воден от изложеното настоящият състав О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 16.02.2011 г., постановено по частно гр. д. № 404 /2011 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о.. ОТМЕНЯ определение от 16.02.2011 г., постановено по частно гр. д. № 404 /2011 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о.. Връща делото на Пловдивски окръжен съд за разглеждане на спора като първа инстанция. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.