О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 225 гр.София, 26.03.2021 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева Борис Илиев като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 526/ 2019 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Спряно е с постановено по настоящето дело определение № 65/ 13.02.2019 г. до постановяване на акт по Тълкувателно дело № 1/ 2018 г., ОСГК, ВКС. Посоченото дело приключи с издаването на Тълкувателно решение № 1 от 04.06.2020 г., според задължителното тълкуване в което изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.) не погасява нито правото на иск, нито материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Поради това са отпаднали предпоставките за спиране на производството по настоящето дело и то следва да бъде възобновено. Делото е образувано по жалби на срещупоставените в производството по делото страни - Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ, правоприемник на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – КОНПИ и на Комисия за установяване и отнемане на имущество придобито от престъпна дейност - КУИППД) (ищец), Я. М. П. и „Спика – К“ ЕООД, гр.Черноморец (ответници), с искания за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 31 от 21.06.2018 г. по гр.д.№ 415/ 2017 г., с което, след като частично е отменено и частично е потвърдено решение на Бургаски окръжен съд по гр.д.№ 867/ 2012 г., като краен резултат: - е постановено отнемане в полза на държавата от Я. М. П. на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор ****, с площ от 307 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., при съседи - ***, ***, ***, ***, със стар идентификатор УПИ ***, с площ 310 кв.м. в кв.34, по плана на [населено място], ведно с построените в имота сграда с идентификатор ***, със застроена площ 61.00 кв.м., брой етажи - два, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 4.00 кв.м., с предназначение - постройка на допълващо застрояване; сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 6.00 кв.м., с предназначение - жилищна сграда, еднофамилна; 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], област Бургаска, одобрени със заповед №РД-18-12/24.04.2007 година на Изпълнителния директор на АК, с площ от 16 000 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - за стопански двор, при съседи: юг - ***, ***, ***, изток - ПИ ***, север - ПИ *** и ***; запад - ПИ ***, като този имот е част от бивш поземлен имот с идентификатор № ***, съгласно заповед КД-14-02-1485 от 30.10.2009 година на Началник на СГКК - Бургас по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], област Бургас, товарен автомобил марка „Тойота Л. Круизер" с ДК ***, дата на първоначална регистрация 24.04.1991 година, регистрация в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Бургас от 18.12.2008 година, шаси **, двигател № *** и сумата от 14 100 лв, получена от продажбите на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. [рег.номер на МПС] , товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. [рег.номер на МПС] и лек автомобил „Тойота Л. круизер“ с рег. [рег.номер на МПС] . - е постановено отнемане в полза на държавата от „Спика – К“ ЕООД на 1/2 идеална част недвижим имот, находящи се в град Черноморец, община Созопол, област Бургас, представляващ поземлен имот с идентификатор 81178.502.310 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Черноморец, община Созопол, област Бургас, одобрени със заповед №РД-18-12/24.04.2007 година на Изпълнителния директор на АК, с площ 368 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 метра, стар идентификатор - 272, в квартал 34, парцел ХV, при съседи - 81178.502.309; 81178.502.328; 81178.502.313; 81178.502.311; 81178.502.229, ведно с построената в имота сграда с идентификатор №81178.502.310.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], област Бургаска, застроена площ 73.00 кв.м., брой етажи - два, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, при граници - от всички страни външни зидове, както и сграда с идентификатор №81178.502.310.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Черноморец, община Созопол, област Бургаска, застроена площ 36 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - друг вид обществена сграда, която сграда съгласно разрешение за строеж №13/20.05.1996 година е магазин за пакетирани стоки; и на колиен кантар и оборудване - везна „В. 2000”, находящ се в северозападната част на стопански двор на ЗКПУ „Черноморец” в [населено място], [община], област Бургас, кад.№198, в парцел IV, РЗП - 50 кв.м., ЗО-197 куб.м., проектна площ - 345 кв.м., при граници: изток - парцел V, запад и север - обслужващ път, юг - парцел V, съгласно приложено постановление за възлагане на недвижим имот №15/10.11.2003 година, идентичен с имот с идентификатор №81178.32.413.1, представляващ селскостопанска сграда със застроена площ от 18.00 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор 81178.32.413, съгласно кадастрална карта на [населено място], [община], област Бургас, одобрена със заповед РД-18-12/24.04.2007 година на Изпълнителния директор на АГКК и приложената кадастрална скица на сграда № 21822/25.04.2008 година, на основание чл.7 т.2 от ЗОПДИППД (отм.) - е отхвърлено искането за отнемане в полза на държавата от Я. М. П. на втори жилищен етаж от триетажната масивна жилищна сграда, с идентификатор №***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-12/24.04.2007 година на Изпълнителния директор на АК, състояща се от партерен и два жилищни етажа и находяща се в [населено място], [община], [улица], като жилищният етаж се състои от две спални, дневна, трапезария, кухня, баня, тоалетна, коридор и е застроен на 107.69 кв.м., заедно с гараж №2 на партера, с площ от 22.42 кв.м., както и складово помещение №2 на партера, с площ от 6.82 кв.м., заедно с 47.762 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, съставляващо парцел ХІІ-** в кв.41 по плана на селото, с площ от 460 кв.м.; склад ГСМ с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-12/24.04.2007 година на Изпълнителния директор на АК, адрес на имота: [населено място], сградата е построена в поземлен имот с идентификатор №***, със застроена площ от 112 кв.м, брой етажи - 1, предназначение: складова база; дворно място с площ от 230/460 кв.м. с идентификатор № ***, при съседи: ***, ***, ***, **, ***, съставляващо УПИ *** в кв.41 по плана на [населено място] при граници: север - УПИ *** в кв.41, юг - УПИ *** в кв.41, изток - УПИ *** в кв.41, запад – улица; автомивка с площадка, находяща се в стопанския двор на ЗКПУ „Ч.” в [населено място], [община], област Бургас, с идентификатор №***, адрес на поземления имот: [населено място], местност „К.”, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - за стопански двор, при съседи - ***, ***; нива в местността „Т. г.”, землище на [населено място] и., [община], област Я., имот №*** с ЕКАТТЕ ***, с площ от 11.421 дка, категория четвърта, при граници и съседи: имот №***, път III клас на МРРБ-ИА „П.”, землищна граница, имот № ***, вътрешна река на МОСВ, имот №***, пасище, мера на [община], имот №***, полски път на [община]; сумата над 14 100 лв до 43 850 лева, представляваща полученото по реализирани възмездни сделки от Я. П.; наличната сума по банкова сметка в лева № *** на името на Я. П. в „Банка ДСК”ЕАД; наличната сума по банкова сметка в евро на Я. П. в „Юробанк И Еф Джи България”АД, с IBAN ***. КПКОНПИ атакува въззивното решение в частта, в която е отхвърлено искането й за отнемане в полза на държавата на имущество на Я. П.. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК ищецът поддържа, че обжалването следва да бъде допуснато по процесуалноправните въпроси „С каква доказателствена сила се ползва съдебно решение по отношение на влязлата му в законна сила част, с която е признато за неуспешно оспорването на официален свидетелстващ документ и задължен ли е съдът да съобрази решението си със състоянието на материалните отношения, сочено от този документ?"; „Следва ли в производство, в което е повдигнат спор за установяване на трудов и осигурителен стаж, респективно доходи от такъв … съдът да разреши спора, кредитирайки само доказателствата, посочени в Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2016 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2015 г. на ОСГК на ВКС?”; и „Допустимо ли е с решението си Апелативния съд да се произнесе по отношение сторените разноски по делото само пред въззивната инстанция и съответно счита ли се, че с такова решение се оставя в сила решението на първоинстанционния съд в частта за разноските, когато даденото от въззивната инстанция разрешение на спора е различно от решението на първоинстанционния съд?”. Счита, че въззивният съд е разрешил първия от тези въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а за останалите претендира, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът Я. П. оспорва жалбата на КПКОНПИ като излага съображения по правилността на обжалваното решение, без да взема изрично становище по наличието на основание за допускането му до касационно обжалване в отхвърлящата искането част. Ответникът „Спика – К“ ЕООД също оспорва жалбата на ищеца, но неговото становище е ирелевантно, тъй като той няма интерес от това оспорване. Жалбата на КПКОНПИ засяга интересите единствено на ответника – физическо лице. В своето изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК Я. П. претендира допускане на въззивното решение до касационен контрол в частите му, в които е уважено искането на КПКОНПИ, като поддържа неговата недопустимост поради постановяването му по нередовна искова молба (такава, която не съдържа фактически основания по претенцията срещу „Спика – К“ ЕООД). Във връзка с твърденията за недопустимост този ответник е повдигнал и процесуалноправен въпрос за това, при какви условия исковата молба отговаря на изискванията на чл.124 ал.1 т.4 ГПК. Освен това формулира процесуалноправни въпроси, които счита, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, а именно: „Може ли съдът да отнема имущество от проверяваното лице, придобито от него преди извършването на престъпното деяние, без да излага мотиви за наличие на пряка или косвена връзка между придобитото имущество и осъществената след това придобиване престъпна дейност? Длъжен ли е съдът да установи връзката между придобиването на имуществото и конкретно установената престъпна дейност при собствено изследване на конкретните обстоятелства?“; „Длъжен ли е съдът, когато отнема имущество от проверяваното лице, да изследва придобивния способ на имуществото, последващите му трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки?“; „Може ли житейските предположения на съда да служат като доказателствено средство по ГПК?“; „За задължението на съда да обсъди всички доказателства, които не са изключени от кръга на доказателствата с изричен акт и за допустимостта на съдебен акт, с който съдът да лиши страната от приети доказателства, без да представи и посочи възможност за събиране на други доказателства?“. Като основание за допускане на решението до касационен контрол в обжалваната от него част ответникът П. поддържа и очевидната му неправилност, състояща се в противоречие на мотивите. Счита, че съдът приел за установено от доказателствата, че е придобил имотите със средства от законен източник, същевременно постановил отнемането им като придобити със средства от престъпна дейност. КПКОНПИ оспорва жалбата на ответника П. и счита, че по нея няма основание за допускане на касационно обжалване. По свързания с допустимостта на решението въпрос поддържа, че този ответник няма интерес да го повдига, тъй като твърдяната нередовност на исковата молба касае само другия ответник. По отношение на повдигнатите от ответника П. правни въпроси поддържа, че част от тях са формулирани по труден за тълкуване начин, друга част са неотносими към правните разрешения на въззивния съд, а относимите счита, че са разрешени в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС. Оспорва и доводите за очевидна неправилност на обжалвания акт като поддържа, че не е налице квалифицирана (установима от пръв поглед) неправилност на решението. Касаторът – ответник „Спика – К“ ЕООД също поддържа в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол в частите му, в които е уважено искането на КПКОНПИ срещу него, като недопустимо поради постановяването му по нередовна искова молба и по недопустим иск. Нередовността на исковата молба извежда от липса на фактически твърдения, които да разграничат хипотезите на чл.7 и чл.8 ЗОПДИППД (отм.), а недопустимостта на иска – от липсата на произнасяне по въпроса относително недействителни ли са по отношение на държавата сделките, с които е придобил отнетите имоти от ответника Я. П.. Освен това формулира правни въпроси, които счита, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, а именно: „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и обстоятелства по делото, като конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата от него фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречеви доказателства мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не. Следва ли въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички относими доказателства и доводите на страните и да мотивира решението си като съд по съществото на спора?“; „Необходимо ли е да съществува връзка между конкретната престъпна дейност по чл.3 ал.1 ЗОПДИППД (отм.) и придобитото имущество, времето на нейното осъществяване и придобитото имущество, за да се постанови отнемане в полза на държавата на дадено имущество и достатъчно основание ли е да не е установен законен източник на доходите за придобиване на дадено имущество през проверявания период по реда на ЗОПДИППД (отм.), за да е налице основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност?“; и „При преценката на предпоставките на чл.4 ал.1 ЗОПДИППД (отм.) в производството по чл.28 от З. и изследване на наличието на възможност за придобиване на всяко от процесните имущества, следва ли съдът да преценява за всеки обект индивидуално начина и времето на придобиването му, а не преценката да се базира на механичното изчисляване на разликата между приходите и разходите към края на годината?“. КПКОНПИ оспорва жалбата на ответника „Спика – К“ ЕЕОД като поддържа, че и по нея няма основание за допускане на касационно обжалване. Твърди, че нередовностите на исковата молба са отстранени от въззивния съд в съответствие с установената практика. По повдигнатите от този ответник правни въпроси поддържа, че са разрешени в съответствие с установената практика на ВКС. Съдът намира жалбите за допустими, а основателни са и исканията на страните за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд, който разглеждал спора за втори път след като с решение по гр.д.№ 4902/ 2016 на ВКС, 4-то г.о. първото въззивно решение по делото било отменено, констатирал нередовност на исковата молба по отношение на ответника „Спика – К“ ЕООД. Затова я оставил без движение с указание да се отстрани несъответствието между обстоятелствената част предвид липсата на фактически основания и петитума, като задължил КПКОНПИ да посочи фактическите основания, на които предявява претенцията си за отнемане на имущество на дружеството. В указания от съда срок ищецът депозирал уточняваща молба, според която престъпната дейност на ответника П. получила широка обществена разгласа и управителят на дружеството – ответник (майката на ответника П.) не можело да не знае за нея. Съдът намерил нередовностите за отстранени, разгледал делото и установил, че срещу ответника П. било образувано пред Комисия за установяване на имущество от престъпна дейност (чиито правоприемници са последователно КОНПИ и КПКОНПИ) производство за отнемане на имущество придобито от престъпна дейност през 2010 г. В месечен срок от влизане в сила на присъдата за престъпната дейност по отношение на ответника П. било внесено мотивираното искане по чл.28 ЗОПДИППД (отм.). Този ответник бил осъден за престъпление посочено в чл.3 от същия закон и в рамките на проверявания период от навършване на пълнолетие до 2010 г. придобил имущество на значителна стойност по смисъла на закона - над 60 000 лв. В периода от 28.06.1996 г. до 23.10.1999 г. същият работил като моряк на различни моторни кораби, като на 17.08.1997 г. упълномощил брат си да го представлява по сделка с техните родители. Пълномощното било вписано в корабния дневник, което, наред с останалите писмени доказателства и свидетелските показания, потвърждавало извода, че ответникът е реализирал доходи от полагане на труд като моряк. Съдът счел за неоснователни твърденията във въззивната жалба на КОНПИ, че събраните доказателства не доказват ответника П. да не е работил като моряк, като посочил, че установяването на полагане на труд по трудово правоотношение и получени доходи от труд в производството по иск по чл.28 ЗОПДИППД (отм.) може да се доказва с всички допустими по ГПК доказателствени средства, включително със свидетелски показания. За доходи, получени от законен източник, въззивният съд приел и тези, получени от ответника П. през 2002 г. и през 2010 г. от дейността му като едноличен търговец и от ресторантьорство. Съдът обаче не приел за установено, че ответникът е имал за проверявания период доходи с източник предоставени от брат му и от трети лица средства по договори за заем или за съвместна дейност. Посочил, че не може да се приеме за доказан доход от суми, дадени от брата на ответника (40 000 щ.д.), макар по делото да било представено подписано от двамата братя споразумение с предвидено предаване на суми в сочения размер. Документът бил без достоверна дата за трети лица и нямало данни сумата действително да била предадена и за какво била използвана. Нямало и обективни данни братът да е разполагал със свободна сума в такъв размер, доколкото към датата на споразумението – 2002 г. - той бил едва на 33 години. Не можел да намери обяснение и фактът, твърдян от ответника П., че през 2008 г. братът предоставил нови 35 000 щ.д., без да имало данни за извършени с тези суми реални покупки. По аналогични съображения съдът не приел за установено, че ответникът П. е получил през проверявания период суми от трети лица по заемно правоотношение. Представените договори за заем, запис на заповед и разписка били частни писмени документи, оспорени от ищеца, които нямали достоверна дата. Верността им не се подкрепяла от други доказателства по делото, а и не можело да има обяснение защо от една страна, ако ответникът е получил 40 000 щ.д. от брат си през 2002 г. и не я бил изразходвал, се налагало да взема заеми от трети лица през 2003 г. След като проследил последователно доказаните по делото доходи, намалени с обичайните разходи за живот на едно лице, съдът приел, че до края на 2007 г. ответникът П. е имал доходи от законен източник към момента на придобиването на имущество от него. Вече при липса на законен източник на доход той закупил лек автомобил Мерцедес G320 за 20 175 лв, кантар и оборудване - везна, в северозападната част на стопански двор на ЗКПУ ”Ч., 1/3 ид.ч. от. недвижим имот с идентификатор *** по плана на [населено място], 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] ведно с построените в имота сгради с идентификатори *** и ***., 1/4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по единния кадастър на страната за [населено място], товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. [рег.номер на МПС] Н, продаден на 10.06.2011 г., лек автомобил „Тойота Л. круизер“ с рег. [рег.номер на МПС] , продаден на 10.06.2011 г.; лек автомобил „Тойота Л. круизер“ с рег. [рег.номер на МПС] . През 2010 г ответникът П. продал на ответника – юридическо лице, чиито управител и представител била неговата майка, за сумата 8 500 лв придобитите от него 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 368 кв.м., ведно с построените в него сгради с идентификатори *** и ***, а за сумата от 6 000 лв - кантар и оборудване - везна, в северозападната част на стопански двор на ЗКПУ ”Ч.”. Съдът посочил, че престъпната дейност, за която е осъден ответникът П. (участие в организирана престъпна група за кражби на горива) е от характер, позволяващ генериране на доходи. Част от имуществото било придобито в съсобственост с лицата, именно с които при условията на организираност била осъществявана престъпната дейност. Затова съдът приел, че средствата за придобиване на посочените вещи са от престъпната дейност и че следва да бъдат отнети, доколкото са притежание на ответника П., а за отчуждените – че следва да бъде присъдена паричната им равностойност. По отношение на ответника – юридическо лице съдът посочил, че отнемането от него може да бъде извършено, ако придобивната възмездна сделка е недействителна по отношение държавата. Следвало купувачът да е знаел, че прехвърленото имущество е придобито в резултат на престъпна дейност на продавача. Знанието обаче можело да се предположи, когато приобретателят бил в определена степен на родство с прехвърлителя, която предпоставка в случая била налице. Макар приобретателят да бил юридическо лице, негов представител по закон била майката на прехвърлителя. За придобиването на права от юридическо лице решение следвало да бъде взето от неговите органи, а предвид организационната форма на ответника - търговско дружество, този орган бил едноличният собственик на капитала, той и представител (майката на ответника П.). Поради това знанието на физическото лице обвързвала юридическото, защото именно волята на физическото лице, изразена при сключване на договора, формирала неговото наличие. Затова сделките между двамата ответници не били противопоставими на държавата, а имуществото по тях подлежало на отнемане от приобретателя. В останалата част съдът намерил мотивираното искане за неоснователно поради доказани доходи от законен източник при ответника за придобиването на вещите. Съдът разпределил отговорността за разноските по въззивното производство между страните по делото, без да се произнесе по разноските направени в първата инстанция. Не съществува вероятност така мотивираното въззивно решение да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба или по недопустим иск. Изложените от КПКОНПИ фактически твърдения надлежно разграничават условията, при което се иска отнемане на имущество от всеки от ответниците, а правната квалификация е задължение на съда. Наличието или липсата на произнасяне по въпроса недействителни ли са по отношение на държавата на сделките, с които ответника Я. П. възмездно се разпорежда с част от процесните имоти, няма отношение към допустимостта на обжалвания акт. Основателно обаче касаторът-ищец поддържа, че с него е разрешен процесуалноправният въпрос (уточнен при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС) за задължението на въззивния съд, когато отменя частично решението на първата инстанция, да преразпредели между страните по делото отговорността за сторените в първоинстанционното производство разноски, както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Също основателни са твърденията на ответниците, че са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд въпросите (уточнени при горепосочените условия и сведени до един) за задължението на съда да изложи мотиви за наличие на пряка или косвена връзка между придобитото имущество и осъществената престъпна дейност, когато постановява отнемане на имущество от проверяваното лице, придобито преди осъществяване на тази дейност. Затова въззивното решение следва да бъде допуснато изцяло до касационен контрол, като останалите доводи на страните ще бъдат обсъдени при разглеждане на спора по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№ 526/ 2019 г. по описа на Върховен касационен съд, ІV-то гражданско отделение. ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 31 от 21.06.2018 г. по гр.д.№ 415/ 2017 г. Указва на жалбоподателя Я. П. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 3 402,32 лв (три хиляди четиристотин и два лева, тридесет и две стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната. Указва на жалбоподателя „Спика К“ ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 2 580 лв (две хиляди петстотин и осемдесет лева), в противен случай жалбата ще бъде върната. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: