Р Е Ш Е Н И Е № 312 гр. София, 09.03.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ПЕТЯ ШИШКОВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора К. Иванов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1102 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, ал. 2, вр. 423, ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения С. И. И. за възобновяване на НОХД № 259/2014 г. на районен съд – Кубрат и отмяна на постановената по него присъда № 33 от 24.06.2015 г., в сила от 10.07.2015 г., с която е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 211, предл. трето, вр. чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК и е бил осъден да изтърпи наказание пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и упълномощения му защитник се твърди, че И. не е уведомяван за насрочените съдебни заседания и не е бил на територията на Република България по време на разглеждане на делото, тъй като е пребивавал в Република Германия. Сочи се още, че съставомерните вреди са възстановени и че са налице смекчаващи вината обстоятелства. Отделно от това, в с. з. пред настоящата инстанция защитата твърди наличието на процесуални пороци – нарушение на принципа за неизменност на съдебния състав, нередовно призоваване на осъдения и формално осъществена защита от назначения му по делото служебен защитник. Осъденият моли за възобновяване на производството и отмяна на влязлата в сила присъда с оглед последваща възможност да сключи споразумение. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните намира, че на първо място следва да очертае пределите на извършваната проверка, като доводите относно приложението на материалния закон и заявените от защитата процесуални нарушения, относими към основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК следва да останат извън нея. С оглед приетите и влезли в сила изменения и допълнения на Наказателно-процесуалния кодекс, обнародвани в ДВ, бр. 42/2015 г., по–конкретно съгл. изменената ал. 1 на чл. 424 от НПК, искането за възобновяване на наказателно дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК се разглежда от съответния апелативен съд, когато актът по чл. 419 от НПК е постановен от районен съд или от окръжен съд като въззивна инстанция, с изключение на новите присъди. В настоящия случай компетентен да провери присъдата, постановена от районен съд – Кубрат при наличие на предпоставките за образуване на производство по възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е апелативен съд – Варна. От компетентността на касационната инстанция е разглеждането на производството единствено по направеното искане от С. И. на основание чл. 423, ал. 1 от НПК с доводи относно задочното му осъждане. В посочената част искането е подадено в срок и от активно легитимирано за това лице, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Видно от материалите по образуваното досъдебното производство № 186/2014 г. по описа на РУ на МВР – Кубрат, С. И. е привлечен лично в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК на 25.07.2014 г. (л. 3), като непосредствено след това е разпитан пред съдия по реда на чл. 222 от НПК. На 05.09.2014 г. И. лично и в присъствието на защитник е привлечен като обвиняем по същото досъдебно производство за по-тежко наказуемо престъпление по чл. 211, предл. трето във вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК. Осъденият е бил и надлежно уведомен за съдебното производство по внесен обвинителен акт на РП – Кубрат, развило се в рамките на НОХД № 259/2014 г., след разпореждане № 565 от 20.10.2014 г., постановено съобразно разпоредбите на чл. 248, ал. 2, чл. 254 и сл. от НПК в редакцията им преди приетите с ДВ, бр. 63 от 2017 г. изменения. Видно от л. 11 от съдебното производство, призовката за първото по делото с. з., насрочено за 19.11.2014 г., ведно с обвинителния акт и разпореждането на съдията-докладчик, са били получени на 22.10.2014 г. лично от С. И.. На л. 25 от делото е приложена разписка от 27.10.2014 г., удостоверяваща, че на същата дата подсъдимия е върнал осемстотин лева на пострадалото лице, като с това е възстановил напълно причинените с деянието вреди в общ размер на три хиляди лева, от които две хиляди и двеста лева са предадени още в досъдебната фаза на процеса с протокол за доброволно предаване. Въпреки редовното му призоваване за с. з. на 19.11.2014 г. подсъдимият не се е явил. За него се е явил упълномощен защитник, заявил, че няма връзка с И.. Поради това съдът е постановил принудителното довеждане на последния за следващото с. з. по делото на 16.12.2014 г., за което го е уведомил чрез адвоката му. Тъй като многократните опити на ОЗ „Охрана” – да бъде открит И. са останали без резултат и при данни от РПУ – Ветово, че лицето не пребивава в същия град от дълго време, в същото с. з. производството е спряно. Подсъдимият е обявен за общодържавно издирване, като уведомлението за това, приложено на л. 35 от делото, съдържа и данни, че И. е напуснал пределите на Република България. Последващите издирвателни мероприятия също са останали без резултат, за което съдът е бил надлежно уведомяван, като с разпореждане № 231 от 13.05.2015 г. по НОХД № 259/2014 г. на Районен съд – Кубрат производството е възобновено и насрочено в открито с. з. за 24.06.2015 г. За същото съдът е изискал нова справка във връзка с местопребиваването на подсъдимия, като му е изпратил и призовка на известния по делото постоянен адрес. В последната, приложена на л. 45, е отразено, че по данни на съседи И. е заминал да работи в чужбина. Изискана е и справка за задграничните пътувания на подсъдимия, която, макар и при липса на данни за такива, също съдържа твърдение, че И. е напуснал пределите на страната. В с .з. на 24.06.2015 г. поради неявяването на подсъдимия и направения отказ от защита от страна на упълномощеният му защитник, съдът е назначил служебен такъв, дал е ход на делото и след като го е разгледал, е постановил присъдата си. Същата не е била обжалвана и е влязла в сила на 10.07.2015 г. С оглед изпълнението й е била изготвена ЕЗА, като осъденият И. е задържан и приведен в затвора – Белене на 15.09.2017 г. Изложените дотук обстоятелства поставят извън съмнение въпроса дали осъденият е знаел за воденото по отношение на него наказателно производство. Положителният отговор в тази връзка обхваща както досъдебната, така и съдебната фаза на процеса и разкрива демонстрирано от страна на С. И. нежелание да участва лично в него, упражнявайки процесуалните си права в пълния им обем. Известно е, че институтът за възобновяване при задочно осъждане е възможност и гаранция за осъденото лице да упражни лично тези права в рамките на нов съдебен процес. Възобновяването на задочните производства обаче не се дължи винаги и по силата единствено на неприсъственото постановяване на осъдителен съдебен акт. Отмяната на последния и връщането на делото за ново разглеждане е обусловена и от процесуалното поведение на подсъдимия. В конкретния случай всички данни, посочени по-горе, информират, че същият е бил надлежно уведомен за съдебното производство – получил е препис от обвинителния акт и призовка за първото с. з., но не се е явил без да има уважителна причина за това. Впоследствие същият е напуснал пределите на страната, като усилията за издирването му са останали безуспешни. Това негово процесуално поведение съдът интерпретира като недвусмислен отказ за реализиране на правото му на лично участие, поради което няма основание за компенсирането му чрез възобновяване на съдебното производство. Поради това ВКС намира, че не са налице условия за възобновяване на делото и искането за това следва да бъде оставено без уважение. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения С. И. И. за възобновяване на НОХД № 259/2014 г. по описа на районен съд – Кубрат и отмяна на постановената по него и влязла в сила присъда № 33 от 24.06.2015 г. на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения С. И. И. за възобновяване на производството по НОХД № 259/2014 г. по описа на районен съд – Кубрат на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като ИЗПРАЩА делото на Варненския апелативен съд за преценка относно допустимостта за образуване на производство на посоченото основание. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.