Р Е Ш Е Н И Е № 413 София, 08 ноември 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Павлина Панова при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 1547/2012 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК. Образувано и по искане на адвокат Г. Б., като пълномощник на осъдения М. Ч. за възобновяване на наказателното производство по в ч н д № 211/2012 година по описа на Окръжен съд Благоевград и отмяна на постановеното по него решение № 272/14.06.2012 година, с което е изменено постановеното по ч н д № 59/2012 година по описа на Санданския районен съд определение № 1119/27.03.2012 година. В искането се твърди, че атакуваното решение е постановено по протест на прокурора и неправилно в него е прието, че в съвкупността от присъди следва да се включи тази, по която осъденият е наказан с условно наказание лишаване от свобода, въпреки че към момента на кумулуцията той е бил реабилитиран по право за това осъждане. Направено е искане за отмяна на постановеното решение на Бл. ОС по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд. Направено е и особено искане за спиране изпълнението на общоопределеното наказание с атакуваното въззивно решение. Пред ВКС осъденият Ч., редовно призован не се явява. Представлява го адвокат Б., който поддържа искането по доводите изложени в него, както и това, че с атакуваното въззивно решение съставът на Бл. ОС по реда на инстанционния контрол, по недопустим начин е утежнил положението на осъдения. Твърди се неизпълнение на задължителните указания дадени в ТР № 3/2009 година на ОСНК при ВКС. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е основателно. С решение № 272/14.06.2012 година по в ч н д № 211/2012 година, състав на Благоевградския окръжен съд, по протест на прокурора е изменил определение № 1119/27.03.2012 година, постановено по реда на чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК от РС-Сандански по ч н д № 59/2012 година, като го отменил в частта, с която е приложен чл. 25 във вр. с чл. 23 ал. 3 и чл. 59 от НК за престъпленията, за които е бил осъден Чулаков по н о х д № 368/1998 година по описа на Сандански РС и по н о х д № 918/2006 година по описа на РС-Петрич. Вместо това наложил най-тежкото наказание за съвкупността от престъпленията по н о х д № 368/1998 година по описа на РС- Сандански, н о х д № 105/1997 година и № 918/2006 година по описа на РС- Петрич, а именно – лишаване от свобода за срок от три години, което да бъде търпяно при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 23 ал. 3 от НК присъединил към така определеното общо наказание изцяло наказанието глоба, в размер на 1 000 лева, наложено по н о х д № 918/2006 година по описа на РС- Петрич. На основание чл. 25, ал. 2 от НК приспаднал от общоопределеното наказание в размер на три години лишаване от свобода изтърпяното наказание в размер на две години лишаване от свобода по н о х д № 368/1998 година по описа на РС- Сандански, за времето от 14.03.2006 до 14.08.2007 година със зачетен арест по това дело от 13.08.1998 г. до 4.12.1998 година. Приспаднато е и времето през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Протестираното определение на РС-Сандански е потвърдено в останалата му чест. Проверката по реда на възобновяването на наказателни дела ще се ограничи само в изменителната част на въззивното решение, тъй като тя е предмет на атака от страна на осъдения. Преди всичко, настоящият състав споделя съображенията развити в съобразителната част на атакуваното решение, с позоваване на т. 3 от ТР № 3/2009 година, че е допустимо след ново осъждане на лицето за престъпление, което не попада в отношение на съвкувпост с нито едно от деянията по предходни влезли в сила присъда, съдът постановил последната присъда, да извърши ново групиране на наказанията с присъдата или по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, като приложи по отношение на предходните осъждания правилата на чл. 23-25 НК, включително и принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, установено с Постановление № 4/1965 г. на Пл. ВС и решение № 11/1987 г. на ОСНК при ВС. В случая, осъждането на Ч.по н о х д № 680/2011 година, с определение влязло в сила на 25.01.2012 година е станало след влизането в сила на въззивното решение на Бл. ОС по в н ч х д № 428/2011 година, по описа на същия съд. С това решение от съвкупността е било извадено наказанието по присъдата постановена по н о х д № 105/1997 г., поради това, че за това наказание съдът е приел, че осъденият е бил реабилитиран по право – чл. 86 ал.1, т.1 от НК. Настоящият състав счита, че последното цитирано решение е правилно, но не е предмет на проверка в настоящето производство. То само е послужило като аргументация на възражението на защитата на осъдения срещу съображенията на въззивния съд изложени в атакуваното въззивно решение в ч н д № 211/2012 година. Относно включването в съвкупността на наказанието наложено по н о х д № 105/1997 година от състава на проверявания съд, ВКС намира за неправилно. Видно от справката за съдимост осъденият Ч. е осъден за първи път с присъда № 142/10.05.1999 година от Районния съд – Сандански по н о х д № 368/1998 г., за деяние извършено на 13.08.1998 година, която е влязла в сила на 16.01.2001 година. Присъдата постановена по н о х д № 105/1997 г. е влязла в сила на 21.03.2003 година, за деяние извършено на 3/4 юни 1997 година. Всички предходни инстанции приемат, за безспорно, че по отношение на условното наказание от три години лишаване от свобода, с изпитателен срок от три години /поради това, че деецът е бил непълнолетен/, към момента на изтичане на изпитателния срок – 21.03.2006 година, подсъдимият Ч. е реабилитиран по право, тъй като са били налице условията на чл. 86 ал. 1, т. 1 от НК. Освен това, с диспозитива на ТР № 38/3.04.1957 г. по н. д. №38/1957 г. на ОСНК на ВС по въпроса, дали при определяне на общо наказание при съвкупност от престъпления следва да се има предвид и опростеното чрез помилване наказание, в т. 2, е дадено задължителното указание, че е недопустимо прилагането на правилата на съвкупността относно наказание, което подлежи на изпълнение, с наказание което въобще не е търпяно или е изцяло помилвано. Въз основа на тези данни, заявеното в искането на осъдения възражение следва да бъде споделено, тъй като кореспондира с правилата за съвкупността и за реабилитацията, регламентирани в Наказателния кодекс. От изложеното става ясно, че трите осъждания, са извършени при условията на реалната съвкупност по смисъла на чл. 23 ал. 1 от НК – преди осъденият да е имал влязла в законна сила присъда, за което и да е от тях. От една страна, съгласно правилата за формиране на съвкупността и определянето на общо наказание за престъпленията включени в нея, определящ е моментът на извършване на престъпленията. От друга страна обаче, с групирането съдът се произнася по същество по въпросите за размера на общото наказание и начина на изтърпяването му, т. е. с изпълнението на наказанието. В разпоредбата на чл. 85 ал. 1 от НК е предвидено, че реабилитацията заличава осъждането и отменя за бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното. В конкретния случай, противоречието в съдебните актове на съдилищата се е породило от обстоятелството, развито като теза на обвинението в протеста, въз основа на който е образувано въззивното производство предмет на проверка по настоящето дело, а именно, че деянието по н о х д № 105/1998 година е извършено първо по ред, но е второ по ред като осъждане. Настоящият състав, намира че това положение се преодолява от разпоредбата на чл. 86 ал. 2 от НК – реабилитация по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано. Изричното посочване в текста, че се има предвид само хипотезата на „пълнолетно” лице, по аргумент за обратното това ограничение не се отнася за случаите, когато деецът е бил непълнолетен. В процесния случай, в обсъжданата съвкупност са включени две осъждания на лишаване от свобода, като и в двата случая деянията са извършени от молителя, като непълнолетен. Следователно, независимо от поредността на осъжданията Ч. е бил реабилитиран по право към 21.03.2006 година, с изтичането на изпитателния срок по чл. 66 от НК, по силата на чл. 86 ал. 1, т. 1 от НК. При това положение и с оглед на това, че групирането при което това осъждане е било включено в съвкупността, е извършено значително по-късно от момента на реабилитацията, присъдата постановена по н о х д № 105/1998 година по описа на РС-Петрич, следва да се извади от тази съвкупност, така като е постановил първоинстанционният съд с определение № 1119/27.03.2012 година, постановено по реда на чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК от РС-Сандански по ч н д № 59/2012 година. По изложените съображения и с оглед правомощията на ВКС по реда на възобновяването да изменя атакуваните въззивни съдебни актове, когато основанията за това са в полза на осъдения, на основание чл. 425 ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 422 ал. 1, т. 5 и чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по в ч н д № 211/2012 година по описа на Окръжен съд Благоевград; ИЗМЕНЯВА постановеното по него решение № 272/14.06.2012 година, като го отменява в частта, с която: - е наложено най-тежкото наказание за съвкупността от престъпленията по н о х д № 368/1998 година по описа на РС- Сандански, н о х д № 105/1997 година и н о х д № 918/2006 година по описа на РС- Петрич, а именно – лишаване от свобода за срок от три години, което да бъде търпяно при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип; - на основание чл. 23 ал. 3 от НК е присъединено към така определеното общо наказание изцяло наказанието глоба, в размер на 1 000 лева, наложено по н о х д № 918/2006 година по описа на РС- Петрич. - на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато от общоопределеното наказание в размер на три години лишаване от свобода изтърпяното наказание в размер на две години лишаване от свобода по н о х д № 368/1998 година по описа на РС- Сандански, за времето от 14.03.2006 до 14.08.2007 година със зачетен арест по това дело от 13.08.1998 г. до 4.12.1998 година. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: