Р Е Ш Е Н И Е N 278 С. , 11.08.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори март , две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова Василка Илиева При участието на секретаря В. П. като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 4184 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК . Г. Б. Ш., Б. Г. Ш. и И. Г. Ш. са подали касационна жалба решение № 437 от 18.04.2008 г. по гр.д. № 858 от 2006 г. на Варненския окръжен съд с което е отменено решение № 317 от 30.12.2005 г. по гр.д. № 349 от 2005 г. на Районен съд, гр. П.. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт при условията на чл.281, т.3 ГПК. С определение № 1267/09 от 12.11.2009 г. по гр.д. № 4184 от 2008 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 437 от 18.04.2008 г. по гр.д. № 858 от 2006 г. на Варненския окръжен съд по материално правният въпрос за придобиването на имот по давност от съсобственик обуславят приложението на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответниците Т. Н. В. и Д. А. Ч. оспорват жалбата. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение като съобрази доводите на страните и данните по делото приема за установено следното от правна и фактическа страна: Касационната жалба допустима, защото е подадена от надлежни страни в срока по чл.283 ГПК , срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях и съдържанието й отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Решението е неправилно и касационната жалба е основателна. Варненския окръжен съд е допуснал делба при равни квоти за двете страни на два урегулирани поземлени имота УПИ ІІ 37 с площ от 1 290 кв.м. и УПИ V-37 с площ от 1 440 кв.м. ведно с построената в парцел ІІ едноетажна масивна постройка със застроена площ от 66 кв.м. Така общата квота от собствеността на ответниците от Ѕ идеална част , която е възникнала като семейна имуществена общност между Г. Б. Ш. и неговата покойна съпруга Г. Н. Ш. , починала на 25.07.2005 г. е била разпределена както следва: 4/12 идеални части Г. Б. Ш. и по 1/12 идеална част за Б. Г. Ш. и за И. Г. Ш.. За ищеца Т. Н. Ч. е посочена квота от 6/12 идеални части. По делото е бил представен нотариален акт № 61, т.02, н.д. № 61, т.02, н.д. № 437 от 1976 г. установяваща придобиване на първично основание на парцел ІІ за имот пл. № 37 от кв.3 по плана на с. “Средно село”, В. с площ от 2 880 кв.м. , одобрен със заповед № 380 от 18.12.1935 г. С последваща заповед № 161 от 22.10.1987 г. е била направена промяна на дворищната регулация и от посочения парцел са били оформени два отделни парцела както следва : УПИ ІІ 37 с площ от 1 290 кв.м. и УПИ V-37 с площ от 1 440 кв.м. В парцел ІІ-37 ответниците твърдят, че Г. Б. Ш. и неговата съпруга Г. Н. Ш. са изградили сграда. Събрани са свидетелски показания , като са разпитани свидетелите Н. Д. Д. и Н. Н. Д. , Н. К. С. които са установили ,че от 1987 г. насетне фактическата власт върху къщата и парцела се осъществява от ответниците- съпрузи. Показанията на свидетелите А. Т. Ч. и А. А. Я. следва да се ценят с оглед разпоредбата на чл.136 ГПК/отм./ . Варненския окръжен съд неоснователно е намерил , че направеното правопогасително възражение на ответниците за придобиването на УПИ ІІ- 37 , ведно със сградата от тях , а УПИ V 37 от ищеца Т. Н. Ч. на оригинерно основание е неоснователно поради което е допуснал делба при посочените квоти. Този извод не кореспондира със събраните по делото доказателства- свидетелски показания- св. Н. Д. Д. и Н. Н. Д. , които съответстват на данните в представените документи- представена данъчна декларация квитанции и разписки . Г. Н. Ш. – починала , съпруга на първият касатор и майка на останалите двама и ищеца Т. Н. Ч. са брат и сестра , които са придобили по наследство и давност празно неурегулирано място , като собствеността е обективирана с н.а. № 61, т.02, н.д. № 437 от 1976 г. Ш.и са изградили в общото място вилна сграда въз основа на строително разрешение, което е издадено на двамата съсобственици. Със заповед № 161 от 22.10.1987 г. от общия един парцел са процедирани два , както следва : V-37 и ІІ -37 от кв.3 по регулационният план на с. Средно село. Г. Ш. и нейният съпруг противопоставянето на Т. Ч. са ползвали масивна вилна сграда и терена на парцел ІІ-37 . Свидетелите са категорични ,че в периода от 1987 г. до смъртта на Г. Ш. 25.07.2000 г. семейството си е своило имота , като го е ползвало и е извършвало разпоредителни действия. Нещо повече от свидетелските показания се установява ,че те са считали ,че двата парцела са поделени и те са собственици на този, в който са изградили вилната сграда. Този парцел те са го владяли като собственици и съгласно чл.120 ЗЗД вр. с чл.84 ЗЗД са заявили това в делбения процес. Разпоредбите на Глава втора ЗСГ- чл.15, ал.1 ,т.1 ЗСГ вр. с чл.29 ЗСГ не са били относими към придобиването по давност на съсобствен имот. Поисканата делба на двата парцела е неоснователна защото не съществува съсобственост. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 437 от 18.04.2008 г. по гр.д. № 858 от 2006 г. на Варненския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. Н. Ч. и Д. А. Ч. срещу Г. Б. Ш., Б. Г. Ш. и И. Г. Ш. иск за делба на УПИ ІІ 37 с площ от 1 290 кв.м. и УПИ V-37 с площ от 1 440 кв.м. от кв.3 по плана на с. Средно село ведно с построената в парцел ІІ-37 едноетажна масивна постройка със застроена площ от 66 кв.м поради липса на съсобственост. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: