Р Е Ш Е Н И Е № 315 гр. София, 03.10.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 септември, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Бисер Троянов Галина Захарова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 969/2014 година. Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по направено искане за възобновяване от осъдения В. Л. В., от с.Д., обл. Л., на влязло в сила решение постановено по внохд № 373/2013 г., на Ловешкия окръжен съд. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Искането е да бъде отменен съдебният акт и делото върнато за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура, счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426, вр. чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивно решение № 107/13.12.2013 г., постановено по внохд № 373/2013 г., Ловешкият окръжен съд, наказателна колегия, е потвърдил присъда № 65/29.11.2012 г., постановена по нохд № 136/2012 г., на Тетевенския районен съд, с която подс. В. Л. В. е бил признат за виновен в извършено престъпление на 13.09.2011 г., в [населено място], по чл. 234в, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, осъден на една година лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и на „глоба” в размер на 3 000 лв. “строг”, като съдът се е произнесъл и по направените разноски. По довода за допуснато нарушение на закона: Посоченото основание за възобновяване - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поддържано и в съдебно заседание, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Доводът за неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 2 НПК, се свежда до твърдението, че осъденият не е извършил престъплението, тъй като авторството не е било доказано по несъмнен начин. По настоящото дело, вътрешното убеждение на инстанцията, е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на чл. 314 и 315 НПК, всички възможни и необходими доказателства, за обективното, всестранно и пълно изясняване механизма на инкриминираното деяние. Данните от доказателствените средства са оценявани в съответствие с тяхното действително съдържание. В тази насока направеното възражение е неоснователно. При това положение, вътрешното убеждение на съда не може да бъде предмет на самостоятелна проверка, защото е формирано в съответствие с основните изисквания на процесуалния закон, включително и на чл. чл. 13, 14, 18, 107, ал. 3 НПК. В мотивите, в съответствие с изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК, въззивният съд е изложил съображения, защо е приел за достоверни изцяло показанията на свидетелите В., П., Р., Я., И. и П., приложените писмени доказателства и експертно заключение и защо не дава вяра на обясненията на подсъдимия и показанията на св. Г. и И., тъй като те се опровергават от всички останали доказателства, подробно изброени по – горе. При положение, че при постановяване на съдебният акт, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, настоящата инстанция проверява решението в рамките на приетото за установено, от фактическа страна. При това тази инстанция, при установяване на правно-релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на този подсъдим, в осъществяване от обективна и субективна страна, състава на посоченото престъпление, са подкрепени изцяло от посочените показания на кредитираните свидетели, приложените писмени доказателства и експертно заключение. Следователно, вътрешното му убеждение, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ, на събраните доказателства. Достоверността им е била преценявана, на базата, на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си. При така приетите за установени факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване изводът, че се касае за извършено престъпление от подс. В., по посочения текст от НК, са напълно законосъобразни. Съдът в мотивите си, подробно и задълбочено е обсъдил всички събрани доказателства и направените възражения по авторството на подс. В. и в тази връзка е изложил убедителни, логични и законосъобразни съображения, защо е направил извод за виновността му, които се споделят и от настоящата инстанция по реда на посоченото производство. Правилно и законосъобразно е било прието, че подс. В. В., е извършил инкриминираното деяние. Посочено е какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. В тази връзка следва да се отбележи, че основателно втората инстанция е стигнала до еднакъв извод с първоинстанционния съд по фактологията на престъпната дейност, при събирани по правилен процесуален ред на доказателствените материали и законосъобразно направения разбор на същите. Върховният касационен съд, изцяло споделя изводите относно потвърждаването на осъдителната присъда по отношение на този подсъдим. Счита, че мотивите на въззивната съдебна инстанция в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти, които правят законосъобразен извода, че състава на посоченото престъпление е осъществен както от обективна така и от субективна. След точна и пълна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт на доказване в процеса, законосъобразно е прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на инкриминираното деяние, т. е. да се приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин за осъдения В., каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, за да се постанови осъдителна присъда. В тази насока съдът не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на данните от гласните и писмени доказателствени средства, е изложил убедителни съображения на кои се дава вяра и на кои се гради направения извод за виновност, като нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на закона. В параметрите на установените факти и обстоятелства, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин неговото участие, в осъществяване състава на посоченото престъпление. В случая, съдилищата в мотивите си са направили вярната констатация, че събраните доказателства изобличават еднозначно подс. В., като извършител на деянието. Затова, няма никакво основание за уважаване искането, за възобновяване на производството по делото по посоченото основание. С оглед на всичко изложено, доводът за допуснато нарушение на материалния закон и искането за възобновяване на производството по делото, като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Съдебният акт, не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за уважаване на направеното искане. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. В.. Окръжният съд е проверил изцяло правилността на присъдата, по реда на чл. 313 и 314 НПК, а изводите и заключенията му относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал, като са изпълнени както бе посочено по- горе и изискванията на чл. 339, ал. 2, НПК. Подсъдимият е имал възможност да се защитава пред две съдебни инстанции, заедно със защитник и да дава обяснения по обвинението и направените доводи. Видно от изложените мотиви, този съд е посочил на кои от събраните доказателства се гради извода си за виновността на подс. В., защо не се приема неговите обяснения и показанията на св. Г. и И.. По своята същност, направените възражения се свеждат до оспорване обосноваността на съдебния акт във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане и в настоящото производство. Тази инстанция също не може да установява нови фактически положения, затова и процесуалния закон не предвижда необосноваността, като основание за възобновяване – чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1 НПК. По делото няма данни за нарушения на установения процесуален ред при събиране и проверка на доказателствата. Свидетелските показания, обясненията на подсъдимия, приложените писмени доказателства и експертното заключение, са били обсъдени по отделно и в съвкупност, като съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При този инстанция не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. В., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертно заключение. При положение, че няма нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е настоящият състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Отказът на съда да кредитира безусловно обясненията на подс. В., не представлява нарушение на процесуалния закон. Същите са били обсъдени и с основание отхвърлени, като опровергани от събраните и посочени по – горе други доказателства. Тези обяснения са доказателствено средство – чл. 115 НПК, но и средство за защита, което той упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК има право да дава такива обяснения каквито намери за нужно т. е., законодателят го е освободил от задължението да говори истината. За това, тяхната достоверност относно фактите от предмета на доказване се оценява на общо основание в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено и инстанционните съдилища са сторили точно това. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Лишен от основание е и този направен довод, по който не са направени конкретни възражения. При определяне размера на санкцията, са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи. Правилно е било прието, че тя следва да бъде определена при условията на чл. 54 НК, под средния предвиден в закона размер и при приложението на чл. 66, ал. 1 НК. като се имат в пред вид конкретните данни за деянието и дееца. Не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, така както се твърди в искането и без да са посочени такива, за да се направи извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. И според настоящата съдебна инстанция, по реда на посоченото производство, определеното по размер наказание при условията на чл. 54 НК, напълно съответства на тежестта на конкретното посегателство, на данните за личността на дееца. По – голяма снизходителност, няма да способства за постигане целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК. Ето защо, съставът на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд, на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от осъдения В. Л. В., от с.Д., обл. Л., за възобновяване на наказателното производство по внохд № 373/2013 г., на Ловешкия окръжен съд, наказателна колегия. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: