Ключови фрази
пропуснати ползи * договор за строителство * възражение за прихващане * договор за изработка * Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/

Гр

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

60

 

гр. София, 11.05.2009 година

 

 

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на седми април през две хиляди и девета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА

                                                                      ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

 

при участието на секретаря СОФИЯ СИМЕОНОВА, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 559 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Й. М. като Е. „М”, гр. С. чрез процесуалния й представител адв. В срещу решение № 12 от 18.04.2008г. по гр. д. № 1434/2007г. на Софийски апелативен съд, 3 състав в частта, с което е отменено решение от 18.04.2007г. по гр. д. № 1416/2004г. на Софийски градски съд, Търговска колегия, VІ-2 състав в частта, с която са отхвърлени предявеният от „С” О. , гр. С. иск по чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 17 000 лв. до размера от 14 794,92 лв., представляваща незаплатена част от възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи по договор за строителство от 22.08.2003г. и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва в размер на 3 791,61 лв. до размера от 2 127,72 лв. за периода от 30.10.2003г. до 19.10.2004г., както и в частта за разноските и ответникът М. Й. М. като Е. „М”, гр. С. е осъден да заплати на „С” О. , гр. С. на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД сумата 14 794,92 лв. - възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи по договор за строителство от 22.08.2003г. ведно със законната лихва от 19.10.2004г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 2 127,72 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 30.10.2003г. до 19.10.2004г. и деловодни разноски пред двете инстанции в размер 1 527,53 лв. В останалата част, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, въззивният съдебен акт не е обжалван от ищеца „С” О. , гр. С. и е влязъл в сила.

Касаторът инвокира доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави оплакване, че неправилно и в противоречие със събраните доказателства въззивният съд е приел, че се касае до неизпълнение на задълженията на ответника /касатор в настоящото производство/ по договора за изработка и че плащанията с банкови бордера от 22.08.2003г. и 29.08.2003г. се отнасят до заплащане правото на строеж, а не на изработка. Касаторът сочи, че неправилно Софийски апелативен съд е направил извод за неоснователност на възражението за прихващане в размeр на ползата, от която е бил лишен за периода на забавата на строежа от 31.03.2004г. /уговорената крайна дата за въвеждане в експлоатация/ до 28.04.2005г. /датата на разрешението за ползване/, мотивирайки се с липсата на доказателства за реално пропусната възможност. Моли въззивното решение в осъдителната му част да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът „С” О. , гр. С. оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 от ГПК, приема следното:

С определение № 171 от 30.12.2008г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която исковете са уважени, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – разрешен съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 691 от 14.11.2008г. по т. дело № 351/2008г. на ВКС на РБ, Търговска колегия, Второ отделение, решение № 495 от 22.05.2006г. по т. дело № 1092/2005г. на ВКС на РБ, Търговска колегия, Второ отделение и други съдебни актове, а именно въпросът за приложението на чл. 82 от ЗЗД във връзка с обхвата на подлежащите на обезщетяване при неизпълнение на задължение по договор за строителство вреди, в частност пропуснати ползи, от невъзможността за ползване на възложените за изграждане имоти.

 

Въззивният съд е приел, че на 22.08.2003г. между „С” ЕО. и М. Й. М. като Е. „М” е сключен в нотариална форма договор за покупко-продажба на право на строеж върху описани апартамент и надземен гараж за сумата 17 470 лв., в който е посочено, че сумата е изплатена напълно на продавача. Констатирано е, че този договор е сключен в изпълнение на подписан между страните на 21.08.2003г. предварителен договор, в който ответницата е поела задължението в срок до 15.09.2003г. да плати уговорената цена в размер 17 470 лв., както и че с банкови бордера от 22.08.2003г. и 29.08.2003г. ответната страна е превела по сметката на ищеца суми в размер съответно 10 000 лв. и 7 000 лв.

Софийски апелативен съд е посочил, че на 22.08.2003г. страните са сключили и договор за изработка, съгласно който „С” О. като изпълнител е поел задължението да извърши самостоятелно със свой труд или чрез наети лица, със свои материали и проекти и на свой риск строително-монтажни работи по изграждане на недвижимите имоти, върху които е прехвърлено правото на строеж. М. Й. М. като Е. „М” като възложител е поела задължението в срок до 30.10.2003г. на частични вноски да заплати на изпълнителя за вложените труд и материали по изграждане на имота сумата 61 610 лв. с ДДС, която с анекс от 29.08.2003г. е променена на 59 733 лв.

За да уважи предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че общият размер на задължението на ответницата по исковата молба по двата договора възлиза на 77 203 лв., от които са изплатени общо 60 203 лв. и е останал неразплатен остатък от 17 000 лв. – част от задължението по договора от 22.08.2003г. за изработка на апартамент № 9, надземен гараж № 8 и мазе № 1 в новострояща се сграда на ул. „. поле” № 104-106.

В първоинстанционното производство ответната страна /касатор по настоящото дело/ е направила възражение за прихващане с насрещни вземания към ищеца, произтичащи от същия договор, а именно за сумата 9 580 лв., представляваща обезщетение за неизвършени, недовършени и некачествено изпълнени СМР, както и със сумата 16 232,98 лв., представляваща обезщетение за вреди, породени от забавеното изпълнение на ищеца в размера на ползата, от която ответницата е лишена чрез неотдаването под наем на процесния обект за периода от 31.03.2004г. до 28.04.2005г.

По отношение на възражението за прихващане със сумата 9 580 лв. - обезщетение за неизвършени, недовършени и некачествено изпълнени СМР, въззивният съд е приел, че ищецът е допуснал частично неизпълнение, изразяващо се в недовършени или лошо изпълнени строителни и монтажни работи, за чието отстраняване възложителят ще понесе разходи общо в размер 2 205,08 лв., поради което е направил извод, че след извършеното прихващане предявеният иск за присъждане на възнаграждение за извършените СМР е основателен за сумата 14 794,92 лв.

Според Софийски апелативен съд възражението за прихващане със сумата 16 232,98 лв. - обезщетение за вреди, породени от забавеното изпълнение на ищеца в размера на ползата, от която ответницата е лишена чрез неотдаването под наем на процесния обект за периода от 31.03.2004г. до 28.04.2005г., е изцяло неоснователно, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, обосноваващи извода, че през процесния период ответницата реално е пропуснала възможност да увеличи имуществото си чрез отдаването му под наем по пазарни цени.

 

Неоснователен е инвокираният довод, че неправилно и в противоречие със събраните доказателства въззивният съд е приел, че се касае до неизпълнение на задълженията на ответника /касатор в настоящото производство/ по договора за изработка и че плащанията с банкови бордера от 22.08.2003г. и 29.08.2003г. се отнасят до заплащане правото на строеж, а не на изработка. От една страна, този довод е в противоречие с изразеното от ответницата /касатор/ в първоинстанционното производство становище по иска, че последната вноска в размер 17 000 лв. не е заплатена поради изоставане на строителството и недостатъци на извършените СМР. От друга страна, изводът на въззивната инстанция, че общият размер на задължението на ответницата по исковата молба по двата договора възлиза на 77 203 лв., от които са изплатени общо 60 203 лв. и е останал неразплатен остатък 17 000 лв. е обоснован и изграден въз основа на обсъждане на всички събрани в двете съдебни производства доказателства. Изявлението на представителя на продавача в нотариалния акт, че цената на правото на строеж е получена, се опровергава от заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, приети във въззивното производство, видно от които РКО 84 и РКО 87 не са подписани от ищеца, няма отразено касово плащане по нотариалния акт в счетоводството на ищеца, както и от двустранно подписаната фактура № 934/22.08.2003г., съгласно която като начин на плащане на сумата 17 470 лв. – право на строеж за апартамент № 9 ул. „. поле” по нотариален акт, е посочено платежно нареждане, а не плащане в брой.

Неправилен е изводът на Софийски апелативен съд за неоснователност на възражението за прихващане със сумата 16 232,98 лв. – обезщетение за вреди, породени от забавеното изпълнение на ищеца в размера на ползата, от която ответницата е лишена чрез неотдаването под наем на процесния обект за периода от 31.03.2004г. до 28.04.2005г. Разпоредбата на чл. 82, изречение първо от ЗЗД регламентира границите на договорната отговорност – претърпяна загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Неизпълнението на задължението на ищеца /ответник в настоящото производство/ да изгради и предаде на ответницата /касатор/ в уговорения срок до 31.03.2004г. обектите – предмет на договора за покупко-продажба на право на строеж и договора за изработка, е лишило касатора от възможност да ползва апартамента и гаража според предназначението им. Причинените на ответницата по исковата молба вреди в резултат на забавата на строежа се изразяват в невъзможността за ползване на възложените за изграждане имоти. Изграждането и въвеждането в експлоатация с разрешение за ползване на жилищната сграда и в частност на апартамента и гаража – предмет на договора за изработка, представлява реална и основателно очаквана от касатора възможност да увеличи имуществото си и да извлича полезните свойства на вещта. Лишаването на собственика – възложител по договора за изработка от правната възможност да извлича полезните свойства на вещта има характер на пропусната полза, тъй като правомощието на собственика да ползва вещта, в случая апартамента и гаража, включва и възможността да придобива доходите от нея. Тези вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължението на изпълнителя да построи и предаде обектите в срок и са могли да бъдат предвидени от него. Обезщетението за тази пропусната полза се измерва със средния пазарен наем за съответните обекти съобразно района, в който се намират, в зависимост от търсенето и предлагането. Като е приел, че възражението за прихващане със сумата 16 232,98 лв. е неоснователно, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, обосноваващи извода, че през процесния период ответницата реално е пропуснала възможност да увеличи имуществото си чрез отдаването му под наем по пазарни цени, Софийски апелативен съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт.

По делото е установено, че ищецът е бил длъжен да изгради и предаде с протокол образец 16 /разрешение за ползване/ извършените СМР по апартамента и гаража – предмет на договора за изработка в срок до 30.03.2004г. и предаването на имотите е извършено въз основа на разрешение за ползване № ДИ-07-146/28.04.2005г. Не са ангажирани доказателства за форсмажорни обстоятелства при невиновно поведение на изпълнителя, нито други обективни основания за освобождаване на ищеца от отговорност, поради което са налице предпоставките за заплащане на обезщетение за причинените на ответницата вреди в резултат на забавеното изпълнение на задължението на ищеца за изгради и предаде обектите в уговорения срок. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, депозирано на 29.11.2005г., размерът на средния пазарен наем на апартамент № 9, мазе № 11 и надземен гараж № 8 за периода от 31.03.2004г. до 28.04.2005г. е общо 16 232,98 лв.

По изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките за извършване на съдебно прихващане на насрещните вземания до размер на по-малкото от тях. С вземането на ответницата към ищеца в размер 16 232,98 лв. се погасяват насрещното вземане на ищеца към ответницата в размер 14 794,92 лв. - възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи по договор за строителство от 22.08.2003г., както и вземането на ищеца в размер 1 438,06 лв. – част от обезщетението за забавено плащане на главницата за периода от 30.10.2003г. до 19.10.2004г. Останалата част от обезщетението за забава в размер 689,66 лв. /разликата над 1 438,06 лв. до 2 127,72 лв./ е дължима и в тази част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Неоснователно е възражението за прихващане със сумата 2 211,42 лв. – обезщетение за забава върху сумата 16 232,98 лв. за периода от 31.03.2004г. до 28.04.2005г. Обезщетението за забава се дължи при наличието на следните предпоставки: да съществува основно задължение, задължението да не изпълнено в срок, забавеното изпълнение да е по вина на длъжника. Когато за вземането не е уговорен срок, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В конкретния случай ответницата не е поканила ищеца да й заплати обезщетението за пропуснати ползи в резултат на забавата на строежа, поради което не се дължи лихва за забава върху сумата 16 232,98 лв. за периода от 31.03.2004г. до 28.04.2005г.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че въззивното решение е неправилно в частта, с която М. Й. М. като Е. „М”, гр. С. е осъдена да заплати на „С” О. , гр. С. на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД сумата 14 794,92 лв. - възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи по договор за строителство от 22.08.2003г. ведно със законната лихва от 19.10.2004г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 1 438,06 лв. – част от обезщетението за забавено плащане на главницата за периода от 30.10.2003г. до 19.10.2004г. На основание чл. 293, ал. 2 от ГПК обжалваното решение трябва да бъде отменено в посочената част и вместо него постановено друго, с което предявените искове следва да бъдат отхвърлени съответно за сумата 14 794,92 лв. и 1 438,06 лв. С оглед изхода на спора ответницата – касатор дължи на ищеца разноски за двете съдебни производства в размер общо 93,15 лв., поради което въззивното решение следва да се отмени и в частта за сумата над 93,15 лв. до 1 527,53 лв. За настоящото производство разноски на ищеца не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани. На основание чл. 78 от ГПК ответникът по касационната жалба трябва да заплати на касатора сумата 2 436,42 лв. – разноски за всички съдебни производства, изчислени съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 12 от 18.04.2008г. по гр. д. № 1434/2007г. на Софийски апелативен съд, 3 състав в частта, с която М. Й. М. като Е. „М”, гр. С. е осъдена да заплати на „С” О. , гр. С. на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД сумата 14 794,92 лв. - възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи по договор за строителство от 22.08.2003г. ведно със законната лихва от 19.10.2004г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 1 438,06 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 30.10.2003г. до 19.10.2004г. и деловодни разноски пред двете инстанции в размер над 93,15 лв. до 1 527,53 лв. и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „С” О. , гр. С. срещу М. Й. М. като Е. „М”, гр. С. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата 14 794,92 лв. - възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи по договор за строителство от 22.08.2003г. ведно със законната лихва от 19.10.2004г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 1 438,06 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 30.10.2003г. до 19.10.2004г. като погасени чрез прихващане със сумата 16 232,98 лв. – обезщетение за вреди, породени от забавеното изпълнение на задължението ищеца по договор за изработка от 22.08.2003г. в размера на ползата, от която ответницата е лишена чрез неотдаването под наем на апартамент № 9, надземен гараж № 8 и мазе № 1 в сградата на ул. „. поле” № 1* за периода от 31.03.2004г. до 28.04.2005г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12 от 18.04.2008г. по гр. д. № 1434/2007г. на Софийски апелативен съд, 3 състав в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА „С” О. , гр. С., бул. „В” № 150 да заплати на М. Й. М. като Е. „М”, гр. С., гр. С., ул. „Патриарх Евтимий” № 3 на основание чл. 78 от ГПК сума в размер 2 436,42 лв. /две хиляди четиристотин тридесет и шест лева и четиридесет и две стотинки/ – разноски за всички съдебни производства.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.