Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 2 Р Е Ш Е Н И Е № 327 С., 27.11. 2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети ноември, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ : Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д.N 5536 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 9462 от 25.06.2013 г. на Ю. С. К. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 130 от 28.02.2013 г. на Пазарджишкия районен съд, постановено по гр.д. № 3338/2012 г. В молбата са развити оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, с което е изменен размера на присъдената със съдебно решение по гр.д. № 1252/2005 г. на Пазарджишкия районен съд, издръжка в полза на ненавършилото пълнолетие дете С. Ю. К., като Ю. С. К. е осъден да заплаща на своята дъщеря С. Ю. К., чрез нейната майка и законен представител А. С. С. от [населено място] месечна издръжка в размер на 140 лв./увеличение с 95 лв./, считано от 14.08.2012 г. до настъпване на законна причина за нейното прекратяване или изменяване, със законните последици. Релевира се основание за отмяната му по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответницата по молбата за отмяна А. С. С. от [населено място], в качеството си на майка и законен представител на ненавършилото пълнолетие дете С. Ю. К., чрез пълномощника си адв. М. М. от АК-П., в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК изразява становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е подадена в 3-месечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от узнаване за решението и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е неоснователна. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната, вследствие на нарушение на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото между тези основания е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в разглеждане на делото. В случая доводите на молителя са, че е бил лишен от възможност да участва в разглеждането на делото, тъй като съдът е допуснал процесуални нарушения в процедурата по призоваване и само формално е изпълнил изискванията на закона – чл. 47 ГПК. Доводите са неоснователни, тъй като видно от данните по делото, на адреса на молителя – ответник в производството по делото, са изпращани призовки, които са се връщали в цялост с отбелязване, че лицето не се намира на адреса, поради което съдът е указал на ищцата да представи удостоверение за постоянен и настоящ адрес на ответника. Такова удостоверение е представено по делото и на двата адреса – постоянен и настоящ са изпратени призовки, които са се върнали в цялост с отбелязване, че лицето е търсено многократно, но никой не се намира на адресите, поради което съдът е разпоредил да бъдат залепени съобщения, което е сторено съответно на 05.12.2012 г. и на 12.12.2012 г. на външната входна врата на блоковете. На основание чл. 47, ал. 6 ГПК съдът е назначил на ответника-молител в настоящото производство особен представител адв. Е. К. П. от АК-П., при участието на която се е развило производството по делото, приключило със съдебно решение, чиято отмяна се иска. В случая решаващият съд не е извършил процесуални нарушения в процедурата по призоваване на ответника. Същият в изпълнение на законовите изисквания на чл. 45 – чл. 47 ГПК е изпращал съобщения на адреса му по исковата молба и тъй като те са се върнали в цялост, е изпратил призовки на постоянния му адрес в [населено място] и на настоящия му адрес в [населено място], съгласно представеното удостоверение затова от [община]. В. е установил, че ответникът не пребивава на посочените адреси, залепил е уведомленията на входните врати, в указания срок ответникът не се е явил в канцеларията на съда да получи книжата, съдът е приложил съобщенията по делото като редовно връчени и му е назначил особен представител – адв. Е. П.. Т.е. в производството по делото Пазарджишкият районен съд не е нарушил което и да било процесуално правило по призоваването на ответника, поради което оплакването му по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не се подкрепя с позоваването на конкретна процесуална разпоредба, посредством чието нарушаване да е било осуетено упражняването на правото му на участие и защита по делото. Предвид изложеното следва, че съдът е изпълнил законосъобразно задълженията си по изпращането на призовки и съобщения на ответника-молител, поради което не следва извод за допуснато нарушение, свързано с изпращане на съобщенията и призовките по реда на чл. 45 – чл. 47 ГПК. При тези данни, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основанието за отмяна в първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като процесуалните действия извършени от решаващия съд не са опорочени. Затова с довода за нередовно съобщаване и призоваване и неправилно приложение на чл. 45 – чл. 47 ГПК не се обосновава фактическия състав по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като предвидената в тази норма хипотеза засяга случаи на нередовно съобщаване и призоваване на страната вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до лишаване възможността й да участва в делото, какъвто не е настоящия случай. Възможността за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки и опущения, допуснати в хода на производството по делото. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което молбата за отмяна на това основание следва да се остави без уважение. Разноски за настоящото производство на ответната на молбата страна не следва да се присъдят, тъй като липсват данни такива да са направени. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 9462 от 25.06.2013 г. на Ю. С. К. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 130 от 28.02.2013 г. на Пазарджишкия районен съд, постановено по гр.д. № 3338/2012 г., на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: