Р Е Ш Е Н И Е   №  293   София, 22 юни  2009 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на седемнадесети юни двехиляди и девета  година в състав:                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков                          ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева                                               Елена Авдева   при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 267/2009 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия Н. Н. П., подадена в срок чрез защитника му адв. И против въззивно решение № 120 от 26.03.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 78/2009 год. на Софийски апелативен съд. В жалбата се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК, като се излагат съображения, че и намаленото от въззивната инстанция наказание е явно неправедливо завишено и несъответно на целите по чл. 36 НК. По същество се иска въззивното решение да бъде изменено, като срока на задължителните пробационни мерки по чл. 42а ал.2 т.1 и 2 НК бъде намален и бъде отменена наложената пробационна мярка по чл. 42а ал.2 т.6 НК. В съдебно заседание жалбоподателят и защитника му не се явяват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите, изложени от подсъдимия в жалбата и от представителя на обвинението в съдебно заседание, и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 267 от 19.11.2008 год. постановена по НОХ дело № 212/2008 год. Благоевградският окръжен съд е признал подсъдимия Н. Н. П. за виновен в това, че на 26.02.2008 год. на ГКПП-Кулата, на излизане от страната ни за Република Гърция дал в дар сумата 200 евро, с левова равностойност 391.16лв., на длъжностно лице от състава на МВР – служител на ГКПП-Кулата при РПУ- Петрич за да не осъществи граничен контрол на българския гражданин С. Г. Ф. , който имал ограничение да напуска пределите на страната, поради което и на основание чл. 304 ал.1 пр.3 във вр. с чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” НК го е осъдил на наказание “пробация” включващо следните пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес”, “задължителни периодични срещи с пробационен служител” и “безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 250 часа, всичките за срок от по две години и шест месеца. С въззивно решение № 120 от 26.03.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 78/2009 год. Софийският апелативен съд е изменил присъдата, като е намалил срока на пробационните мерки “задължителна регистрация по настоящ адрес” и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” на по една година и шест месеца, а пробационната мярка “безвъзмезден труд в полза на обществото” е намалил на 150 часа за една година и шест месеца. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК, което се мотивира с неправилна оценка на обстоятелствата от значение за определяне обема на наказателната принуда, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. В особената част на НК за престъплението е предвидена възможност за налагане на наказание лишаване от свобода до шест години и глоба до 5000лв. По реда на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” и ал.2 НК съдът е заменил лишаването от свобода с пробация и не е наложил по-лекото наказание. Срокът на пробационните мерки е индивидуализиран в рамките на закона и не е явно несправедливо завишен. Не е допуснато поддържаното нарушение и с налагане на пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото. Определените мерки за обществено въздействие по вид и размер очевидно съответстват на степента на обществената опасност на деянието и дееца и са достатъчни за постигане целите по чл. 36 НК. Без фактическо и правно осн ование от въззивната инстанция е прието, че при анализа на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства първоинстанционният съд от една с. е приел превес на смекчаващите обстоятелства, а от друга с. , в противовес с това свое становище, е наложил наказание близко до максимума за наказанието пробация. Такова нарушение би било налице ако наказанието се индивидуализира по правилата на чл. 54 НК, които с оглед избраната процедура в конкретния случай са били неприложими. Реда, по който е разгледано делото, предопределя смекчаване на наказателното положение чрез налагане на наказание под предвидения минимум и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Действително и при налагане на наказание по този ред съдът преценява относителната тежест на степента на обществената опасност на конкретно извършеното деяние и на данните за личността на дееца, но няма задължение да ги съпоставя в светлината на изискването по чл. 54 ал.2 НК. Конкретно извършеното деяние не разкрива по ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за този вид престъпления. Проявил е пълно незачитане на установения ред за преминаване през границата на страната и свързаните с него проверки от граничните служители. Степента на обществената опасност на подсъдимия без основание е прието като ниска въз основа на процесуалното му поведение, което е преценено като смекчаващо наказателната отговорност. В тази връзка следва да се посочи, че престъплението е разкрито без негово съдействие. Поискал е разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие в първоинстанционния съд, като е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях едва в третото съдебно заседание, след като преди това тримата свидетели редовно призовани са се явявали за разпит. При тези данни, макар да не може да му бъде отречено правото да се ползва от възможността на процесуалния закон за да смекчи наказателното си положение, на самопризнанието не може да се отдава по-голяма наказателноправна стойност.становените по делото факти не сочат на някакво сериозно негово решение да съобразява начина си на живот с общоприетите норми на поведение. Двете съдебни инстанции не са отчели наличието и на друго обстоятелство, което също е данна за личността му. В тази връзка е отразеното в свидетелството за съдимост предходно осъждане и извършването на инкриминираното деяние в изпитателния срок за който е отложено изтърпяването на наложеното с него наказание. Тази присъда очевидно не е изиграла своето положително възпитателно въздействие. Декларативно възрастта на подсъдимия е приета като обстоятелство, което смекчава наказателното положение. Подсъдимият се намира в зряла възраст и извършеното не може да се квалифицира като някаква младежка проява, плод на увлечение и лекомислие. Подбудите му са користни, доколкото е установено от св. Ф в досъдебното производство, че се задължил да заплати услугата. Дал е подкупа, не за да не бъде извършена паспортна проверка лично на него, а на трето лице, поради което не може да се приеме, че икономическите условия на живот с липсата на възможност да осигури издръжката на семейството си са го принудили да извърши деянието. Прие това са събрани доказателства, че има лек автомобил и многократно е напускал страната за непродължителни периоди от време, което е свързано с наличието на парични средства. При тези данни допълнителното смекчаване на наказателното му положение по касационен ред би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе както за неговото поправяне и превъзпитание, така и за оказване възпиращо въздействие върху отаналите членове на обществото, които биха решили по този начин да не се съобразят с установения в страната правов ред. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не е допуснато поддържаното от подсъдимия нарушение и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК   Р Е Ш И:   Оставя в сила въззивно решение № 120 от 26.03.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 78/2009 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда № 267 от 19.11.2008 год. по НОХ дело № 212/2008 год. на Благоевградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: