Р Е Ш Е Н И Е № 164 С о ф и я, 28 април 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 а п р и л 2015 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 277/2015 година. Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. С искане по чл.420, ал.2 от НПК от името на осъдения Д. В. М. от К. се претендира отмяна на влязлото в законна сила решение от 17.11.2014 г., постановено по ВНОХД № 163/2014 г. от Софийския окръжен съд с доводи по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК за връщане на делото за ново разглеждане от прокурора, алтернативно, за намаляване на размера на наложеното му наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Осъденият М. и защитникът му адв.М.М. от САК молят искането да бъде уважено. Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК, като съобрази следното: С присъда № 4 от 11.02.2014 г., постановена по НОХД № 129/2012 г. на районен съд-Своге подсъдимият Д. В. М. от К. е признат за виновен в извършването в съучастие с още трима подсъдими (А. Ал.В. като извършител, А. Е.С. и Д. Ив.И. като извършител и помагачи, последните сключили споразумения за приключване на наказателното производство спрямо тях) на престъпление по чл.197, т.3 вр.чл.195, ал.1, т.3 и 4 вр.чл.20, ал.2 от НК, за което при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Присъдени в тежест на подсъдимия са направените по делото разноски в размер на 23,45 лв. Присъдата е била обжалвана от защитниците на подс.М. адв.Ем.М. от САК и Д. Л., негова майка, с оплаквания за нейната процесуална и материалноправна незаконосъобразност и явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда, алтернативно, за намаляване на размера на наложеното му наказание, но с въззивното решение тя е потвърдена изцяло и е влязла в законна сила на 17.11.2014 г. С искане от 15.01.2015 г. защитникът на осъдения адв.М.М. от САК атакува решението с наведени всички основания по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК заради съществени процесуални нарушения от досъдебното производство, неправилното приложение на материалния закон и явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора, алтернативно, за намаляване на размера на наложеното му наказание. В допълнението към искането са изложени подробни доводи в подкрепа на касираните основания с позоваване на съдебна практика. Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира, че искането е направено в предвидения в чл.421, ал.3 от НПК срок, от осъден, който има право на такова искане и срещу въззивен съдебен акт, който не подлежи и не е проверен по касационен ред, поради което е допустимо. Разглеждано по същество, същото е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : В искането съществените нарушения на процесуалните правила се обосновават от защитника на осъдения М. с пропуски относно квалифициращи деятелността на двамата му съучастници С. и И. обстоятелства, довело до неправилно приложение на закона, до неяснота относно стойността на предмета на престъплението, до ограничаване на правото им на защита заради участието на досъдебното производство на общ защитник за всички обвиняеми при техни противоречиви интереси и в крайна сметка до налагане на несправедливо за М. наказание, значително завишено спрямо определените на съучастниците му. В допълнението, като се цитират цели пасажи от атакуваното решение, въззивният съд се упреква в липса на собствени или незаконосъобразни мотиви по възраженията на защитата и като се цитират решения на състави на ВКС, се настоява размерът на наказанието му да бъде сведен до законовия минимум за осъщественото престъпление съобразно степента на неговото участие. Тези възражения не са съобразени с хода на разследването в стадия на досъдебното производство и събраните, включително и еднопосочните обяснения на четиримата обвиняеми тогава, гласни, веществени и писмени доказателства, които са очертали вярната картина на извършената кражба и участието на всеки един от тях. И четиримата, освен искрено съжаление за извършеното, са изразили и желание за сключване на споразумение за приключване на производството спрямо тях, което се е случило за И. и С., но не и за осъдения М., който е предпочел да се укрие, поради което производството спрямо него е протекло при условията на чл.269, ал.3, т.3 и 4, б.”в” от НПК (с.з. от 04.02.2014 г.) с участието на служебния му защитник адв.М., а въззивното – с участието на наетия чрез другия му защитник неговата майка Д.Л. адв.М.. Възражението на последния особените обстоятелства, касаещи отговорността на съучастниците И. и С., да са ограничили правото на защита на осъдения М., е неоснователно и несъобразено с разпоредбите на чл.21, ал.1 и 4 от НК. Категорично е установена и стойността на отнетите вещи съобразно приетата и неоспорена и в искането оценъчна експертиза. Поради изложеното ВКС не намира процесуални пропуски от вида на съществените, които да обосновават основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, още по-малко от прокурора, а правилното приложение на закона, който е следвало да бъде приложен, прави неоснователен и доводът относно релевираното основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Основното оплакване на осъдения М. е за явната несправедливост на наложеното му наказание, сравнявайки го и с определените на съучастниците му. Аналогично е било поднесено и на въззивния съд и той го е отхвърлил с пестеливи съображения, към които следва да се добави следното. Макар осъденият Д.И. да е бил инициатор за извършване на кражбата, фактическият организатор и изпълнител, включително и чрез използване на личното му (без да е било валидно прехвърлено като негова собственост) МПС е именно молителят М., на чийто „опит” и известна доза безразсъдство е разчитал И. и замисленото е било осъществено при няколко по-тежко квалифициращи кражбата обстоятелства. Значителна е и стойността на отнетите вещи – 6 750 лв., от една общополезна за населението образователна институция. Не може да бъде подминато и съдебното минало на М. за извършени престъпления по транспорта, свързани със значителна употреба на алкохол и довели в два от случаите до отнемане на няколко човешки живота и за които е изтърпял тежки наказания в затвора, но не се е поправил и превъзпитал. На този фон процесуалното му поведение в хода на съдебното производство по делото обезмисля в значителна степен самопризнанието му и изразеното съжаление за извършеното и го очертава като деец със завишена обществена опасност. От друга страна, неубедително е и сравнението със занижените, според настоящия състав на ВКС, наказания на останалите дейци, с които прокурорът се е съгласил при сключване на споразумения със защитниците им или съдът е определил на осъдения В. ( 6 месеца лишаване от свобода, а не 3 месеца, както го е коментирал окръжният съд), но спрямо когото, като неосъждан, е приложил разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Именно отликата на осъдения М. от останалите му съучастници е дало основание на районния съд в Своге, а после и на Софийския окръжен съд да му наложат една по-сериозна санкция, която ВКС няма основание да смекчи. Искането му и в тази насока е неоснователно и като цяло следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл.426 вр.чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. В. М. от К. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение от 17.11.2014 г., постановено по ВНОХД № 163/2014 г. от окръжен съд-София. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :