О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 497 [населено място],05.12.2018 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2139 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Б. К. срещу определение №229 от 29.05.2018г. по ч. т. дело №282/2018г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 30.03.2018г. по т.д.№352/17г. на Пловдивски окръжен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване на т.д.№203/2018г. на Пловдивски окръжен съд. Частният касационен жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. Преюдициално ли е по отношение на производство, в рамките на което съдът е сезиран с иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решения, взети на последващо общо събрание, производство по иск за прогласяване нищожността на решение на проведено предходно общо събрание на съдружниците в дружеството, предявен след датата на образуване на производството по чл.74 от ТЗ, имайки предвид, че страната, предявила иска за прогласяване на нищожност, е могла да се защити в рамките на същото това производство по чл.74 от ТЗ, чрез възражение за нищожност на решенията на проведеното предходно общо събрание? 2. Следва ли съдът инцидентно в рамките на производството с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решения, взети на последващо общо събрание, да се произнесе по валидността на решение на проведено предходно общо събрание на съдружниците в дружеството, от извода за която зависи законосъобразността и на атакуваните с иска по чл.74 от ТЗ решения, взети на последващо общо събрание? 3. Следва ли производството по едно дело да бъде спряно до решаване на спор по друго дело, имайки предвид, че ищецът по първото дело не е страна в производството по второто дело, с оглед на което решението по второто дело няма да има сила на пресъдено нещо спрямо него, респ. няма да може да му бъде противопоставено? 4. Преюдициално ли е по отношение на производство, в рамките на което съдът е сезиран от съдружник в дружеството с иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решения, сред които такова за изключването му като съдружник, производство по иск за прогласяване нищожността на решение на проведено предходно общо събрание на съдружниците в дружеството, в което страни са ищец – едноличен собственик на капитала на дружеството и ответник самото дружество, и в което не участва ищецът по иска с правно основание чл.74 от ТЗ, доколкото в рамките на второто производство едноличният собственик на капитала на дружеството би могъл да контролира напълно изхода от това производство? 5. Следва ли производство, в рамките на което съдът е сезиран с иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решения, взети на последващо общо събрание, да бъде спряно, поради образуване на производство по иск за прогласяване нищожността на решение на проведено предходно общо събрание на съдружниците в дружеството, въпреки очевидната недопустимост на производството по по – късно заведения иск, от една страна поради липса на какъвто и да е било правен интерес, вписан по партидата на едно дружество едноличен собственик на капитала му да води самостоятелен иск срещу дружеството за прогласяване на нищожност на решение за изключването му като съдружник в същото дружество, а от друга страна, поради това, че искът за прогласяване на нищожност е заведен след пропускане на срока по чл.370 от ГПК в рамките на по – рано заведеното производство с предмет иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решения, взети на последващо общо събрание? Позовава се и на очевидна неправилност на определението поради противоречие с разпоредбата на чл.370 от ГПК. Ответникът по частната касационна жалба „Хубчев 58“ ЕООД поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК. Излага доводи за неоснователност на частната жалба по същество. Първият и петият въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК не се явяват обуславящи за изхода на производството доколкото той не съответства на данните по делото и извършените от страните процесуални действия, обусловили преценката на въззивния съд за наличието на основания за спиране на производството. Въпросът е поставен с оглед на тезата на касационния жалбоподател, че възражението за нищожност на решенията на общото събрание е преклудирано, тъй като не е въведено в срока по чл.370 от ГПК. Твърдение за нищожност на тези решения обаче е въведено своевременно още с отговора на исковата молба. Същевременно въпросът за преклудиране на възможността за предявяване на иска по чл.124 от ГПК изобщо не може да бъде обсъждан доколкото ищец по този иск съдружникът С. Х., който не е страна в производството по предявения от К. Б. К. срещу „Хубчев 58“ ЕООД иск с правно основание поставеният от касатора въпрос не е бил от значение при преценката на предпоставките за спиране на производството по иска по чл.74 от ТЗ и същият не може да обуслови допускането на касационно обжалване. Наред с това петият въпрос е предпоставен и от твърдението на касатора за липса на какъвто и да е било правен интерес, вписан по партидата на едно дружество едноличен собственик на капитала да води иск срещу дружеството за прогласяване нищожност на решението му за изключване като съдружник в дружеството. Този довод касае допустимостта на предявения иск по чл.124 от ГПК, която не е била и предмет на проверка в производството по чл.274 ал.1 от ГПК пред Пловдивски апелативен съд. Вторият въпрос по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК е свързан с предмета на спора, но по него не е обоснована допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Съгласно задължителните разяснения в т.2 от Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. по тълк.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС нищожност на решението на ОС може да се установи чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със срок. Активно легитимирани да го проведат, ако имат правен интерес, са както членове на дружеството, така и трети лица. В зависимост от това дали решението подлежи или не подлежи на вписване в търговския регистър, установяването на нищожността следва да стане чрез иск по чл.97 ал.1 и ал.3 от ГПК (отм.), съответно чл.124 ал.1 и ал.4 от ГПК - в първия случай, и чрез иск по чл. 431 ал.2 от ГПК (отм.), съответно чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ - във втория случай. Наличието на задължителна практика по значимите за делото правни въпроси, с която въззивният съд се е съобразил, изключва основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото с постановените от ВКС актове е установен точният смисъл на приложимите към спора процесуално правни норми. Поставените от касатора трети и четвърти въпрос могат да бъдат обобщени като въпрос относно правните последици на решението по иска за установяване на нищожност на решение на общото събрание на дружество и за наличието на преюдициалност между производството по този иск и производство по чл.74 от ТЗ за отмяна на решения на последващо общо събрание. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Формулираните от частния касационен жалбоподател в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпроси са обусловили крайния извод на въззивния съд, че изходът на т.д.№203/2008г. е от значение за произнасяне на основателността на иска по т.д.№352/2017г, тъй като от изхода на т.д.№203/2008г. зависи качеството на С. Х. на съдружник и управител на „Хубчев 58“ ЕООД във вътрешните отношения между съдружниците. Въззивният съд е достигнал до извода, че валидността на предходното решение на общото събрание на дружеството от 14.04.2016г. относно персоналния състав на дружеството би имала значение за законосъобразността на последващите решения на общото събрание, без да изследва основанието за нищожност, което е въведено като предмет на производството по т.д.№203/2008г. Този извод е в противоречие със задължителните разяснения в т.3 от Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. по тълк. д. №1/2002 г., ОСГК на ВКС. Поради това касационното обжалване на определение №229/20.04.2016г. по ч.т.д.№257/16г. на Пловдивски апелативен съд, следва да бъде допуснато при условията на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. По така поставения материалноправен въпрос настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно задължителните разяснения в т.1 и т.3 от Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. по тълк.д.№1/2002г., ОСГК на ВКС. Нищожно е и липсващото (невзето) решение на ОС, което обаче е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако е вписано в търговския регистър. зависимост от това дали решението подлежи или не подлежи на вписване в търговския регистър, установяването на нищожността следва да стане чрез иск по чл.97 ал.1 и ал.3 от ГПК (отм.), съответно чл.124 ал.1 и ал.4 от ГПК - в първия случай, и чрез иск по чл. 431, ал.2 от ГПК (отм.), съответно чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ - във втория случай. И в двата случая се касае за установителни искове, за които следва да е налице правен интерес. Освен невзетото решение, нищожно е и решението на ОС, което е извън пределите на неговата и на другите органи на ТД компетентност, определена от закона и учредителния акт., както и решенията на ОС, посочени в чл.75, ал.2, вр. ал.1 от ТЗ, които търговският закон изрично квалифицира като нищожни. В т.3 от Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. по тълк. д. №1/2002г., ОСГК на ВКС е проведено разграничение между правните последици от липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър и взето решение на ОС, нищожността на което е установена по-късно по исков ред. В първия случай вписаното несъществуващо обстоятелство е имало действие по отношение на третите добросъвестни лица от вписването и до заличаването му при условията на чл.493 от ГПК, но за същия период няма действие по отношение на членовете на дружеството. Във втория случай, за периода от вземане на решението от съответния орган и до установяване на неговата нищожност, това съществуващо решение (което има конститутивно действие) ще е задължително за членовете на дружеството, а от вписването и до заличаването му ще има действие и по отношение на третите добросъвестни лица - чл. 493 от ГПК. Разрешението относно правните последици на нищожните решения спрямо членовете на дружеството е приложимо и в случаите когато решението не подлежи на вписване или не е вписано поради спиране на регистърното производство. Следователно от значение за наличието на преюдициалност между иска по чл.124 от ГПК за установяване на нищожност на решението на ОС и иска по чл.74 от ТЗ за отмяна на последващи решения на ОС на същото дружество, е основанието на което се претендира нищожност на по – рано приетото решение. Когато се касае за невзето решение, тоест твърди се, че изобщо не е приемано решение въпреки наличието на съставен протокол, обективиращ приемането му от проведено общо събрание, при успешното установяване нищожността на решението, ще се счита, че то никога не е породило действие по отношение на членовете на дружеството. Ако се претендира установяване на нищожност на прието решение на някое от останалите основания - решение взето извън компетентността на ОС или в хипотезата на чл.75, ал.2 от ТЗ, за периода от неговото приемане до прогласяване на нищожността му, това съществуващо решение ще е задължително за членовете на дружеството. Конститутивното действие на това решение спрямо членовете на дружеството ще следва да бъде съобразена при преценката на валидността на всички общи събрания, проведени до прогласяването на нищожността на решението. Поради това и производството по иска за установяване на нищожността на взето решение на ОС няма да бъде преюдициално по отношение на производства по чл.74 от ТЗ за отмяна на последващи решения на общото събрание на дружеството, приети преди прогласяване на нищожността. Предвид отговора на поставения правен въпрос, частната жалба се явява основателна. След извършена служебна справка в системата на Пловдивски окръжен съд, първоинстанционният съд е констатирал, че по искова молба вх.№9447 от 27.03.2018г. е образувано т.д.№203/2018г. с предмет на иска да се обяви нищожността на решения на ОС на „Хубчев 58“ ЕООД от 14.04.2016г. за изключване на съдружника С. Х. и освобождаването му като управител. От събраните по делото доказателства не може да се установи основанието на иска, по който е образувано приетото за преюдициално производство по т.д.№203/2008г. Въззивният съд не е изискал други доказателства относно предмета на т.д.№203/2008г. на Пловдивски окръжен съд. Има данни само за петитума на иска. Връзка на преюдициалност между производството по чл.124 от ГПК и производството по иска на К. Б. К. би била налице само в хипотезата, ако се претендира, че решението, обективирано в протокола от проведеното на 14.04.2016г. общо събрание, изобщо не е прието. Тогава с уважаването на иска ще се счита, че последиците на това решение никога не са настъпвали за съдружниците и това следва да бъде взето предвид при преценка законосъобразността на решенията от 09.06.2017г., предмет на иска по чл.74 от ТЗ. С оглед изложеното обжалваното определение като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на Пловдивски апелативен съд, който следва да се произнесе по частната жалба срещу определението за спиране, след като събере доказателства относно основанието на иска по чл.124 от ГПК, по който е образувано производството по т.д.№203/2008г. на Пловдивски окръжен съд. На частния жалбоподател не следва да бъдат присъждани разноски за настоящото производство, доколкото не е направено такова искане. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение. О П Р Е Д Е Л И ОТМЕНЯ определение №229 от 29.05.2018г. по ч.т.д. №282/2018г. на Пловдивски апелативен съд. ВРЪЩА делото на друг състав на Пловдивски апелативен съд за произнасяне по частната жалба на К. Б. К. срещу определение от 30.03.2018г. по т.д.№352/17г. на Пловдивски окръжен съд за спиране на производството по делото. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.