Ключови фрази
Частна касационна жалба * прекратяване на производството по делото * обезпечение на бъдещ иск * иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност * обезпечителни мерки * възбрана


1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 583

гр.София, 18.09.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седемнадесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 4547/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на (К.), срещу определение на Пловдивски апелативен съд № 450 от 10.08.2015 г. по в.ч.гр.д.№ 449/ 2015 г., с което е потвърдено определение на Хасковски окръжен съд от 03.07.2015 г. по ч.гр.д.№ 463/ 2015 г. и по този начин е прекратено производството по искането на К. за допускане на обезпечение на бъдещ иск за отнемане на незаконно придобито имущество, с цена 252 470,44 лв, чрез налагане на обезпечителни мерки възбрана върху недвижими имоти, запор върху движими вещи и запор върху вземания на А. Н. А. и Т. А. М., поради предявяването му пред местно некомпетентен съд. Постановено е изпращането на искането по подсъдност за произнасяне от Разградски окръжен съд, по постоянен адрес на бъдещите ответници.
Жалбоподателят поддържа наличие на основания за допускане на въззивното определение до касационен контрол по процесуалноправния въпрос (уточнен при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) за приложението на чл.37 ал.3 ЗОПДНПИ в случаите, когато с едно искане К. претендира налагане на различни обезпечителни мерки, включително възбрана върху недвижими имоти. Според него въззивният съд неправилно приел, че в този случай искането трябва да бъде направено пред съда по постоянен адрес на бъдещите ответници, тъй като приоритет има правилото за предявяването му според местонахождението на недвижимия имот с най-висока данъчна оценка. Касаторът поддържа, че от имотите, чиято възбрана е претендирал, най-висока данъчна оценка има този, който се намира на територията на [населено място]. Поради това счита за местно компетентен Хасковския окръжен съд и моли определението, с което е прието обратното, да бъде отменено.
Съдът намира частната жалба срещу това определение за допустима, а са налице и предпоставките за допускането му до касационен контрол, тъй като поставеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото - по него законът не изричен и ясен и няма данни за формирана съдебна практика (чл.280 ал.1 т.3 ГПК).
При условията на чл.37 ЗОПДНПИ е възможно съдът да бъде сезиран с общо искане за допускане на различни по естеството си обезпечителни мерки. Когато не е поискано налагане на възбрана върху недвижим имот, местно компетентният съд се определя по правилото на чл.37 ал.3 изр.1 ЗОПДНПИ – по постоянния адрес на бъдещия ответник. Ако в искането е формулиран петитум за налагане и на такава обезпечителна мярка, съдът не може да раздели производството и да се произнесе частично, доколкото се явява местно компетентен да наложи възбраната, а в останалата част да препрати искането на друг съд. В този случай се прилага разпоредбата на чл.37 ал.3 изр.2 ГПК и компетентен да се произнесе по цялото искане е окръжният съд, в района на който се намира недвижимият имот с най-висока данъчна оценка. При такава хипотеза постоянният адрес на бъдещия ответник (или ответници) е обстоятелство, ирелевантно за определяне на местната подсъдност. Съдът, който е компетентен да се произнесе по искането за налагане на възбрана върху недвижимия имот с най-висока данъчна оценка, е компетентен и е длъжен да се произнесе и по исканията за налагане на другите претендирани от К. мерки – запори върху вещи или вземания или други подходящи мерки за обезпечение.
С оглед така приетото по въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, частната жалба на К. се явява основателна. От К. е взето решение за образуване на производство по ЗОПДНПИ срещу А. Н. А. и за отправяне на искане до съда за обезпечаване на бъдещи искове срещу нея и Т. А. М. чрез налагане на възбрана върху три недвижими имота, собственост на бъдещите ответници, както и чрез налагане на запор върху движими вещи и вземания на Т. А. М.. В тази хипотеза относимата разпоредба за определяне на местно компетентния да се произнесе по искането съд, е тази на чл.37 ал.3 изр.2 ЗОПДНПИ. Компетентен е съдът, в чиито район се намира недвижимият имот с най-висока данъчна оценка, който е длъжен да се произнесе и по исканията за налагане на запори, независимо от постоянния адрес на бъдещите ответници. Недвижимите имоти, чиято възбрана К. претендира, са с местонахождение в [населено място] и [населено място]. Видно от нотариален акт № **, т.V**, рег.№ ****, н.д.№ 751/ 200* г. на нотариус рег.№ ***, данъчната оценка на придобития по силата на този акт от Т. А. М. имот в [населено място] (парцел ***-**** в кв.*** по плана на [населено място] и построените в него сгради) е 4 068,70 лв. В нотариален акт № **, т.*, рег.№ ****, н.д.№ 778/ 201* г. на нотариус рег.№ ***, е удостоверено, че данъчната оценка на придобития по силата на този акт от А. Н. А. имот в [населено място] (гараж № *, преустроен на магазин за промишлени стоки, застроен в УПИ *-***в кв.**по плана на [населено място]) е 3 684,20 лв. А според нотариален акт № **, т.***, рег.№ ****, н.д.№ 241/ 201* г. на нотариус рег.№ ***, данъчната оценка на придобития от Т. А. М. имот в [населено място] (79/1020 ид.ч. от УПИ *-**** в кв.*** по плана на [населено място] ведно с жилище, находящо се в построената в имота двуетажна сграда) е 16 786,10 лв. Следователно от имотите, чиято възбрана К. претендира, най-висока данъчна оценка има този, който се намира в [населено място]. Поради това компетентен да се произнесе по искането за допускане на всички претендирани обезпечителни мерки по чл.37 ЗОПДНПИ е Хасковският окръжен съд. Обжалваното определение е с различен краен извод, поради което следва да бъде отменено, както и потвърденото с него прекратително определение на първата инстанция, като делото й бъде върнато за произнасяне по искането.
По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Пловдивски апелативен съд № 450 от 10.08.2015 г. по в.ч.гр.д.№ 449/ 2015 г.
ОТМЕНЯ определение на Пловдивски апелативен съд № 450 от 10.08.2015 г. по в.ч.гр.д.№ 449/ 2015 г. и потвърденото с него определение на Хасковски окръжен съд от 03.07.2015 г. по ч.гр.д.№ 463/ 2015 г. и ВРЪЩА делото на Хасковски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: