Ключови фрази
Кражба, за извършването на която е използвано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин * условно осъждане * цели на наказанието


1

Р Е Ш Е Н И Е

№513
гр.София, 27 октомври 2010 г.
в името на народа
Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова

ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов
Севдалин Мавров

с участието на прокурора И. Чобанова
и при секретаря И. Илиева,
разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов
наказателно дело 532/2010 година.

Производството е образувано по искане на осъдения В. И. И. за възобновяване на нохд № 2633/2009 год. на П. районен съд и изменение на постановената по него присъда № 134 от 23.02.2010 год., като бъде приложен чл.66 ал.1 НК по отношение на наложеното му наказание лишаване от свобода.
Според искането за възобновяване наложеното наказание на осъдения И. е явно несправедливо без приложението на чл.66 НК.Намира, че с отлагане изпълнението на наказанието с подходящ изпитателен срок, също могат да бъдат изпълнени целите на наказанието.В съдебно заседание не се явява е не изпраща процесуален представител.
Становището на прокурора е за липса на основания за възобновяване на делото, след като с решението си въззивната инстанция е приложила института на условното осъждане.
ВКС на РБ за са произнесе взе предвид следното:
С присъда № 134 от 23.02.2010 год. по нохд № 2633/2009 год., П. районен съд, е признал подсъдимия В. И. И. за виновен в извършено престъпление по чл.195 ал.1, т.4 НК и при условията на чл.55 НК е осъден на единадесет месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим.
С решение № 146 от 16.04.2010 год. по внохд № 249/2010 год., П. окръжен съд е изменил присъдата, като на основание чл.66 ал.1 НК е отложил изпълнението на наложеното на В. И. наказание от единадесет месеца лишаване от свобода, с тригодишен изпитателен срок.В останалата част присъдата е потвърдена.Решението е окончателно и присъдата е влязла в сила.
ВКС намира, че искането макар и подадено в срока по чл.421 ал.3 НПК и от лице оправомощено за това, е процесуално недопустимо по следните съображения:
Въззивното производство е проведено в присъствие на осъдения И. и упълномощен от него защитник.От съдържанието на искането е видно, че не е проявил необходимата процесуална активност да узнае за изхода на делото с който е напълно удовлетворена, претенцията за проверка на присъдата относно начина на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.Приложен е института на условното осъждане.Поради това липсва правен интерес на осъденото лице за образуване на производство пред касационната инстанция по реда на възобновяването.Съгласно чл.54 НПК, обвиняемия /респективно подсъдимия и осъдения/, може да атакува съдебните актове по установения в закона ред, само когато за накърнени негови права и законни интереси.В случая това изискване не е налице и е безпредметно разглеждане на искането.
По тези съображения Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о.,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАГЛЕЖДАНЕ искането на В. И. И. за възобновяване производството по нохд № 2633 по описа за 2009 год.на П. районен съд и изменение на постановената по него присъда № 134 от 23.02.2010 год.
ПРЕКРАТЯВА образуваното касационно производство по настоящето дело.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: