Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е   №.195   гр. Софияq 30 март 2010г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март, две хиляди и десета година,  в състав:                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                          ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА   ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА         при  секретар  ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдията  ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА н. д. №96/2010 година   Производството е инициирано по искане на осъдените С. П. и М. С. за възобновяване на НОХД №10 880/2002г., по описа на Районен съд - София и на ВНОХД №268/06г. на Софийски градски съд, и отмяна на постановения и влязъл в сила съдебен акт, на основание чл.425, ал.1, т.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от процесуалния закон . В депозираното искане се визират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната и съдебната фаза на наказателния процес, довели до ограничаване правото на защита на осъдените лица. Очертаната позиция се обективира в съображения за дерогиране на законовите предписания при привличането на С. П. и М. С. в качеството им на уличени, предпоставило пороци в протоколите за повдигане на обвинение, съставени по време на досъдебното разследване. Релевират се и оплаквания за несъблюдаване на процесуалния закон от първостепенния и въззивен съд, подкрепени с доводи за неправилно приобщени и ценени гласни и писмени доказателства. Обстойно се обосновава процесуална недопустимост за прочитане на обясненията на К. Г. и на показанията на П. К. и Б. Д. , при условията на чл.279 НПК, и съществуваща неяснота в огледния протокол от 05.09.1999г. досежно мястото на намерените и иззети дактилоскопни следи. Мотивира се доказателствена непълнота като логическа последица от коментираните недостатъци в работата на надлежните органи, налагаща необходимост от повторен разпит на посочените свидетели и от изслушване на участващите при използувания доказателствен способ поемни лица. Излагат се възражения и за несъответна на нормативните изисквания продължителност при изготвяне на решението на въззивната инстанция. В съдебно заседание на 23.03.2010г. осъдените П. и С. , редовно уведомени не се явяват пред ВКС, като същите се представляват от упълномощен адвокат. Защитникът поддържа искането за възобновяване и моли за упражняване на касационните правомощия по чл.425, ал.1, т.1НПК. Прокурор при ВКП мотивира заключение за неоснователност на искането на осъдените лица. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 18.03.2005 година, постановена по НОХД№10880/2002г., Софийски районен съд е признал подсъдимите М. И. С. и С. Г. П. за виновни в извършено в съучастие престъпно посегателство по чл.346, ал.2, т.3, вр.ал.1, вр.чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.20, ал.2 от НК и ангажирал тяхната наказателна отговорност, налагайки им наказания- лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА. Съдебният акт е влязъл в сила след обявяване на въззивно решение от 23.11.2009 година на Софийски градски съд, с което е потвърден и спрямо него са приложими правните норми на Глава тридесет и трета от НПК . Искането на осъдените лица е неоснователно. При осъществения извънреден контрол ВКС не констатира допуснати съществени нарушения в процесуалната и доказателствена дейност на органите на досъдебното и съдебно производство, финализирала с постановяването на придобилата юридически стабилитет атакувана присъда. Конституционно установеното и гарантирано право на защита на осъдените лица не е ограничено при привличането на С. П. и М. С. в качеството на уличени във фазата на досъдебното разследване. С постановления от 07.06.2002 година и 24.10.2002 година, при съблюдаване на императивната разпоредба на чл.207 от процесуалния закон, в актуалната му редакция до 29.04.2006 година, на П. и С. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.346, ал.2, т.3, вр.ал.1, вр.чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК. Приложените по дознание - ЗМ 17вр/00г. на 09РПУ-СДВР писмени документи, словно обективиращи визираните процесуални действия отговарят на нормативните предписания за форма и съдържание. В същите са посочени датата и мястото на издаване, компетентният орган, трите имена на привличените лица; очертана е необходимата конкретика от релевантните за престъпната съставомерност на инкриминираното деяние факти, с последващо лимитиране на правната му квалификация; положени са подписите на разследващия, на уличените и упълномощените от тях адвокати. В контекста на изложеното доводите на защитата на липса на реквизити и демонстрирана непрецизност при изписване на точния час при първоначалното повдигане на обвинение по чл.195, ал.1, т.4 НК с постановления от 08.09.1999година и при направените в него изменения на 22.11.2000 година, са правно незначими. Констатираните пропуски и неточности са преодолени и санирани с последващата дейност на досъдебните органи при финализиране на разследването, отразена в материализиращия я носител - постановленията от 07.06.2002 година и 24.10.2002 година за привличане на С. П. и М. С. , като уличени за престъпно посегателство по чл.346, ал.2, т.3, вр.ал.1, вр.чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.20, ал.2НК, за което е внесен и обвинителният акт в Софийски РС от представителя на прокуратурата . При реализираната съдебна проверка по чл.419-426 от НПК, ВКС не установи и очертаното в искането на осъдените лица дерогиране на процесуалните правила при събиране и проверка на доказателствата от съдебните инстанции, изразяващо се недопустимо инкорпориране на депозираното от К. Г. , П. К. и Б. Д. , и в неправилна интерпретация на огледния протокол от 05.09.1999 година. Неаргументирана е и лансираната теза, че релевираните нарушения са довели до погрешни изводи по основния факт на наказателния процес–извършване на инкриминираното престъпление, с индивидуализиращите го обективни и субективни признаци, и неговото авторство. В съответствие с предоставената с параграф 249 от действащия процесуален закон процедурна възможност, при условията на чл.279 НПК са приобщени към доказателствената маса по делото обясненията на К. Г. и свидетелските показания на П. К. и Б. Д. Съдържимите се в посочените гласни доказателствени средства фактически данни са събрани в рамките на досъдебното производство за периода от 08.09.1999 година до 30.09.1999 година, т.е. преди ЗИДНПК, обнародван ДВ, бр.70/06.08.99г., в сила от 01.01.2000г., въвеждащ като задължителни предпоставки за правоприлагане на чл.277 и чл.279 от НПК - депозиране на обясненията на обвиняемия и показанията на свидетеля пред съдия, или заявено от процесуалните страни съгласие в хипотезата на чл.279, ал.3 НПК. Съгласно параграф 249 НПК не съществува процесуална пречка същите да бъдат включени в доказателствения материал по „досегашния ред на чл.277 и чл.279 НПК”, с което са се съобразили първостепенният и въззивен съд. По установения до 01.01.2000 година нормативен регламент, предвид липсата на спомен у П. К. за важни обстоятелства, свързани с инкриминирания акт и с оглед неявяването на редовно призования Б. Д. , при изискуемите се волеизявления на участващите подсъдими и тяхната защита, в съдебно заседание на 18.03.2005 година на основание чл.279, ал.1, т.2 и ал.1, т.5, вр. параграф 249 от НПК са прочетени дадените от тях по време на предварителното разследване свидетелски показания. Законосъобразно са инкорпорирани и обясненията на К. Г. , но по необясними причини и с неразбираеми съображения, изключени от обсега на доказателствените източници. По отношение на уличения Г. наказателното производство е прекратено с постановление от 18.11.2002г., поради недоказаност на повдигнатото обвинение, като при наличната официална информация, че издирваното за разпит в качеството на свидетел по чл.93, ал.1, т.1 НПК е с неизвестен адрес, за депозираните от него пред досъдебния орган обяснения е приложима разпоредбата на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.4, вр.параграф 249 от НПК.     С проявен юридически усет съдебните инстанции са преценили и изготвения протокол, при използване на регламентирания в чл.чл.128-130 от стария процесуален кодекс /сега чл.чл.155 и 156НПК/ способ за доказване. При съставянето на писменият документ, обективиращ осъщественото на 05.09.1999г. процесуално-следствено действие е спазена предвидената формална процедура и изпълнени предявените от законодателя изисквания. В присъствието на поемни лица внимателно е извършен оглед на местопрестъплението и на предмета на инкриминираното посегателство - лек автомобил, марка „Мицубиши Галант, с ДК №С 0040 ТМ, като подробно са описани намерените и иззети вещи и дактилоскопни следи / открита между двете предни седалки отверка и пръстови отпечатъци от вътрешното огледало за обратно виждане/. В коментирания смисъл оплакванията на защитата за съществуваща неяснота във визирания протокол досежно точното местонахождение на установените и изследвани следи, поставяща под съмнение убедителността на дактилоскопната експертиза, че същите са оставени от десен показалец на С. П. и безименен десен на М. С. , са некоректни. В аспекта на предложената аргументация настоящият касационен състав не споделя претендираната от процесуалния представител на осъдените доказателствена непълнота - логическа последица от допуснатите от първостепенния и въззивен съд процесуални нарушения, налагаща необходимост от повторен разпит на свидетелите Г, К. и Д. , и от изслушване на участващите при огледа поемни лица. Съдебните инстанции при съблюдаване на процесуалните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК са извършили необходимите процесуални действия за разкриване на обективната истина в наказателния процес, като след всестранно изследване на релевантните за повдигнатото обвинение обстоятелства, и при прецизен анализ на инкорпорираните доказателства, формирали своето вътрешно убеждение по фактите. Интерпретацията на доказателствената съвкупност, приобщена чрез свидетелските показания на П. К. , Б. Д. , В. Б. , Г. Ш. , И. Б. , Л. С. , и писмените протоколи, и проверена посредством изготвената дактилоскопна експертиза очертава фактология, сочеща на непосредствени възприятия на получилите сигнал за противозаконно отнемане на л.а.„Мицубиши Галант” полицаи. Служителите на реда забелязали С. П. и М. С. при излизането им от процесния автомобил и ги задържали в близост до него. Същата преценена при корелативно съотнасяне с установените по делото фактически данни относно начина на проникване в моторното превозно средство и привеждането му в движение, с намерение да бъде използвано, обосновава заключение за консумиран състав по чл.346, ал.2, т.3, вр.ал.1, вр.чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.20, ал.2 от НК, и предпоставя ангажиране на наказателната отговорност на осъдените за инкриминираното престъпление.     Изложените съображения, обсъдени във взаимовръзка с очертаната несъстоятелност на доводите на осъдените лица за допуснати от органите на досъдебното производство нарушения на процесуалния закон мотивират ВКС да приеме липса на визираните в чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК основания за възобновяване на НОХД №10 880/2002г. на СРС и на ВНОХД №268/06г. на СГС, и отмяна на обявената по тях и влязла в сила осъдителна присъда по предвидената в чл.425, ал.1, т.1 от НПК процедура. Промяна в очертаната позиция не внася и акцентираното пренебрегване на разпоредбата чл.340НПК, илюстрирано в просрочено изготвяне на въззивния акт /три години след проведеното на 05.12.2006 година съдебно заседание/. То индицира на необходимост от дисциплинарна отговорност, но е извън обхвата на компетентността на ВКС и не обуславя неговата интервенция. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените С. П. и М. С. за възобновяване на НОХД №10 880/2002г., по описа на Районен съд-София, отмяна на постановената по него присъда от 18.03.2005 година, потвърдена с въззивно решение на Софийски градски съд, и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.