Р Е Ш Е Н И Е № 285/12 г. гр. София, 02.08.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА дело № 4/2011 година Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 326 от 27.04.2012 г. е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на Р. М. Р. и Ц. М. Р. лично и като правоприемници на починалата в хода на касационното производство Е. Х. Р. на решение № 230/14.10.2010 г., по гр.д. № 305/2010 г., по описа на Ловешки окръжен съд , с което е отменено изцяло решение № 56/26.04.2010 г., постановено по гр.д. № 360/2009 г. на Тетевенския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от касаторите против Г. М. Г. и Г. Д. Г. ревандикационен иск за предаване владението върху описания процесен недвижим имот. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос относно обхвата на нормата на чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ във връзка с института на придобивната давност,актовете на разпореждане и понятието”предоставяне на трети лица”. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение,поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и за необоснованост - основание за отмяна по смисъла на чл.281 ,ал.1, т.3 ГПК.Претендират разноски. Ответната страна,чрез пълномощника си оспорва основателността на касационната жалба.Претендира разноски. Върховния касационен съд,състав на Първо гражданско отделение ,провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе,съобрази следното: Касационната жалба е допустима,защото е подадена от надлежна страна срещу въззивно решение,което е неблагоприятно за нея в срока по чл.283 ГПК. За да постанови този резултат въззивният съд е установил,че ищците,сега касатори са наследници по закон на Ц. М. Р., починал на 16.12.1962 г.Със заявление вх.№ 3221/05.06.1992 г. са заявили възстановяването на редица земеделски земи, в различни местности, между които: ливада от 10 дка в м.”Л.” в землището на [населено място], Л. област. Към заявлението е представено копие от нот.акт за собственост на недвижим имот, купен на публична продан том .., № ..., рег.№..., дело №.../.... г. и записка за вписването му. С решение № 45/16.06.2008 г. постановено по гр.ах.д.№ 3/2008 г. на Т. е отменен отказа на ОСЗГ-Т. и е възстановена собствеността върху няколко имота,включително и процесния,като е прието,че е налице хипотезата на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ.Съгласно т.1 от решение № К 1554/07.07.2008 г. на ОСЗГ-Т. на наследниците на Ц. М. Р. се признава правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на ливада от 0,510 дка, VІІІ категория, находяща се в строителните граници на [населено място], Л. област, в м.”Л.” , имот пл.№...., парцел ....., кв..... от план изработен през 1967 г., при граници: парцели ... и ..., кв...., [улица] и земеделска земя, заявен с пореден № ... от заявлението и установен с решение № 45/16.06.2008 г. на Т., като имотът се ползва съгласно ЗУТ. От одобрения Помощен план на основание чл.13а от ППЗСПЗЗ и удостоверение по реда на чл.13,ал.5 от ППЗСПЗЗ,е видно, че процесния имот е образуван от собствена на наследодателя на ищците , към момента на образуване на ТКЗС земеделска земя – ливада от 10,00 дка, находяща се в м.”Л.”, землището на [населено място], Л. област, която по-късно е включена в строителните граници на населеното място, и понастоящем процесния имот е с идентификатор ....., съответстващ на бившия УПИ .. в кв.... по П. на [населено място], Л. област и представляващ част от този имот по нот.акт № .../.... г., както и че имота не е застроен на законно основание. Ответниците се легитимират като собственици на незастроено дворно място, което урегулирано има площ 535 кв.м. и съставлява парцел ..., в кв.4 по регулационния план на [населено място], Л. област, при неуредени регулационни отношения, с придаваеми около 165 кв.м. от имот пл.№... по плана на същото село въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.06.1986 г., обективиран в нот.акт №..., т..., дело №.../.... г. на Т., с който Г. М. Г. е закупила процесния имот от баща си М. С. М..С влезли в сила заповед № 660/16.09.1983 г. на ОНС [населено място] на основание чл.95-98 от ЗТСУ /отм./ ,съгласно протокол № 3587/20.07.1983 г. на комисията по чл.265 от ППЗТСУ /отм./ , се отчуждават 750 кв.м. от дворно място с пл.№ .., парцел ..., кв..., собственост на М. С. М. за многофункционална сграда, площад и път за сумата 12437,00 лева, като М. се обезщетява имотно с парцел ..., кв...., по плана на [населено място], собственост на ОБНС [населено място].От неоспореното заключение на техническата експертиза е установено,че е налице идентичност на имота описан в исковата молба с имота описан в нот.акт № .../... г. на Т. ,който е записан в регистъра към кадастралния план на името на Г. М. Г..Няма постъпило искане по реда на ЗВСВОНИ за отмяна на отчуждаването от М. и липсва акт за държавна собственост на отчуждения имот пл.№..,урегулиран в УПИ ...,кв.... по кадастралния план на [населено място]. Въззивният съд e приел, че нормата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ не следва да се тълкува разширително, като в конкретния казус не се касае нито до продажба, нито до предоставяне на друго основание, а до придобиване на собствеността въз основа на административен акт с вещно-правни последици, каквато е заповедта по определяне на обезщетението по чл. 98 и сл. ЗТСУ (отм.). Това е направено по разпореждане на закона, за да бъде възмезден праводателя на ответниците за друг негов имот, отчужден за мероприятие на държавата. Следователно от приложното поле на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ се изключват разпоредителните сделки, извършени от държавата в полза на трети лица с имоти, които са били одържавени след тяхното масовизиране, като тези разпореждания запазват действието си и имотите не подлежат на възстановяване в полза на бившите им собственици, тъй като са станали обект на валидно придобиване, каквато е настоящата хипотеза. По поставеният въпрос,по който е допуснато касационно обжалване. В по-старата практика на ВКС (например решение № 1367/03.10.2000 г., по гр.д. № 543/2000 г., на ВКС, IV г.о.) съществуваше становище, съгласно което с разпоредбата на чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ се възстановяват и земите, продадени или предоставени на трети лица от ТКЗС или държавните и общински органи. Когато обаче е налице придобиване на собствеността въз основа на административен акт с вещно-правни последици, какъвто е заповедта за определяне на обезщетението, то това е направено по разпореждане на закона, за да бъдат възмездени правоимащите за друг техен имот, отчужден за мероприятие на държавата. Ако при тази конкуренция на права се отдаде предпочитание на бившите собственици на земята, ищците на които е бил отчужден недвижим имот, ще бъдат поставени в неравностойно положение, тъй като ще им се отнемат вече придобити права по даденото обезщетение. Такова разрешение противоречи на чл.17 от Конституцията на РБългария, както и на принципа залегнал в ЗСПЗЗ земята да се възстановява само когато не е придобита законно от трети лица. Ако се отнемат законно придобити права това следва да става само за изрично предвидените случаи, както е по чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, поради което тази разпоредба трябва де се тълкува според точния й смисъл, а не разширително за всички случаи, когато трети лица са придобили земеделска земя. Ето защо в тези случаи имотът не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, а се запазват правата на лицата, обезщетени с нея за отчуждените им по ЗТСУ (отм.) имоти. С ТР№6/10.05.2006 год., по тълк.дело № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС обаче, бе прието точно обратното. Според него административният акт за обезщетяване е законосъобразен, но това не означава, че той е породил действие за своя адресат, което е противопоставимо на този, чието право на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ.Според т.2 от тълкувателното решение по реда на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ се възстановява собствеността върху тези земи, притежавани от собствениците преди образуване на ТКЗС, ДЗС, или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или от други държавни или общински органи с изключение на изрично посочените случаи по този закон. Идеята на разпоредбата е възстановяване на всички земеделски земи (бивши и настоящи) независимо от обстоятелството, че актът на разпореждане е бил правомерен и приобретателите по него са били добросъвестни с оглед на това, че собствеността върху тях никога не е била изгубена от техните собственици преди образуване на посочените селскостопански организации, макар да са били лишени от възможността да я упражняват през периода на принудителното им обобществяване. Текстът визира фактически незастроените земеделски земи, включени в строителните граници на населените места, тъй като тези, които са застроени със законни сгради или законно разрешения строеж върху тях е започнал към 01.03.1991 г., не подлежат на реституция съгласно чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ. В този контекст под разпореждане трябва да се разбират всички актове (гражданско и административно правни), с които носителят на право на кооперативно земеползване или на упражняващия правото на държавна собственост, променя правния или фактически статус на вещта, като прехвърля правото на собственост върху нея или я обременява с ограничени вещни права, респ. я унищожава или преработва. Текстът се отнася до един от видовете разпоредителни актове - продажбата като най-разпространен в разглежданата хипотеза с транслативно действие по отношение правото на собственост. С оглед логическото и граматическото му тълкуване следва да се приеме, че останалите разпоредителни актове с такова действие, могат да бъдат както гражданско правни, така и административно правни такива с вещноправни последици, т.е. под понятието „предоставяне на земеделски земи на трети лица по чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ” следва да се разбират всички актове, с които се прехвърля право на собственост. Настоящият състав намира, че в касираното решение не е намерен правилен отговор на поставеният въпрос,тъй като не е съобразен с тълкувателното решение, с което е уеднаквена съдебната практика. Въззивният съд неправилно е приложил материалния закон.Искът за ревандикация по чл.108 ЗС предполага пълно и главно доказване по правилата на петиторната защита,каквато е търсената.При посочените факти въззивният съд е направил незаконосъобразен извод,че искът на предявеното основание е неоснователен.Ищците,сега касатори са доказали наличието на трите кумулативно предвидени материалноправни предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл.108 ЗС относно процесния имот,а именно че са собственици на този имот,а ответниците го владеят и то без правно основание,защото праводателят им М. не е загубил правото си на собственост върху формално подложения на отчуждаване собствен недвижим имот и той не би могъл да бъде обезщетен с процесния имот,тъй като отчуждане не му е било извършено от фактическа и правна страна.Ответниците не могат да се позовават на придобивна давност и поради разпоредбите на чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ,т.2 от ТР№ 6/2006 год.на ОСГК на ВКС , чл.86 ЗС и §1 от ЗД на ЗС. По изложените съображения,предвид разрешението на въпросите,по които е допуснато касационно обжалване,въззивното решение е неправилно,постановено при касационно отменително основание по чл.281,т.3 ГПК и следва да бъде отменено.Спорът следва да се реши от настоящата инстанция по същество,съгласно чл.293,ал.2 ГПК,като искът за ревандикация се уважи,а на основание чл.537,ал.2 ГПК се отмени нот.акт № 35/1985 год. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК на ищците – касатори се присъждат направените разноски за трите инстанции в размер на претендираната сума по списъка – 606,80 лв. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 230/14.10.2010 г., по гр.д. № 305/2010 г. по описа на Ловешки окръжен съд . ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. М. Г. и Г. Д. Г.,че Р. М. Р. и Ц. М. Р.,лично и като наследници на Е. Х. Р. са собственици на УПИ,находящ се в [населено място],област Л.,м.”Л.”,с площ от около 510 кв.м.,съставляващ парцел ...,кв.... по П. на [населено място],при граници:улица,парцел....,парцел ... и неурегулирано – земеделска земя с идентификатор ...... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място],одобрени със Заповед РД-18-87/29.09.2008 год. на Изп.Директор на А.,със стар идентификатор .... и ОСЪЖДА Г. М. Г. и Г. Д. Г. да отстъпят собствеността и предадат владението върху имота. ОТМЕНЯ на основание чл.537,ал.2 ГПК нотариален акт №..,том ...,дело № ..../.... год. на Районен съд – Тетевен. ОСЪЖДА Г. М. Г. и Г. Д. Г. да заплатят на Р. М. Р. и Ц. М. Р. разноски за трите инстанции в размер на 606,80/шестстотин и шест лева и осемдесет стотинки/ лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: