О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50438 гр. София, 09.11.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 985/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Л. Ж. от [населено място] срещу въззивно решение № 9 от 25.01.2022 г., постановено по в. гр. д. № 559/2021 г. на Варненския апелативен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 260081 от 29.09.2021 г. по гр. д. № 1940/2019 г. на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против адвокат Н. Г. К. искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и на сумата 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, изразяващи се в тревоги, безсъние, чувство на безизходица, вследствие на бездействие на ответника, в качеството му на особен представител на ищеца по гр. д. № 550/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, ХІІ състав, да му окаже правна помощ, поради което е последвало прекратяване на производството по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК, ведно със законната лихва върху посочените суми от 19.03.2019 г. до окончателното им изплащане. По делото е установено, че производството по гр. д. № 550/2019 г. на Варненския окръжен съд, ХІІ състав, е образувано по подадена на 19.03.2019 г. искова молба от М. Л. Ж. против Министерство на правосъдието за заплащане на основание чл. 49 ЗЗД на обезщетение в общ размер на 50 000 лв. – за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди в резултат на предприети от държавен съдебен изпълнител при Съдебно-изпълнителна служба към Варненския районен съд действия по принудително изпълнение по изп. д. № 20183110406100. С разпореждане № 3732 от 11.06.2019 г. по гр. д. № 550/2019 г. на Варненския окръжен съд на жалбоподателя е предоставена безплатна правна помощ, като с определение № 1993 от 03.07.2019 г. адв. Н. Г. К. е назначен за служебен адвокат на ищеца, и в същия акт е разпоредено да му се връчи препис от определение № 1882 от 21.06.2019 г., с което ищецът е задължен да отстрани констатирани от съда нередовности на исковата молба. На 24.07.2019 г. на адв. Н. К. са връчени преписи от посочените съдебни актове, като в предоставения срок нередовностите не са отстранени. В резултат на това, с определение № 2411 от 14.08.2019 г. производството по гр. д. № 550/2019 г. на Варненския окръжен съд, ХІІ състав, е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Препис от това определение е връчено на назначения служебен адвокат на касатора на 13.09.2019 г. и същото е влязло в сила на 21.09.2019 г. поради необжалването му. На 01.10.2019 г. ищецът лично е подал частна жалба срещу прекратителното определение, но същата е била оставена без разглеждане като просрочена с определение № 655 от 21.10.2019 г. по в. ч. гр. д. № 498/2019 г. на Варненския апелативен съд, потвърдено с определение № 487 от 14.11.2019 г. по ч. гр. д. № 4152/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о. С решение от 21.12.2020 г. по дисциплинарно дело № 7/2020 г. на Дисциплинарния съд при Адвокатска колегия – Варна, І състав, адв. Н. Г. К. е признат за виновен в това, че за периода от 02.07.2019 г. до 13.08.2019 г. в [населено място], след като е назначен за особен представител на М. Л. Ж. по гр. д. № 550/2019 г. на Варненския окръжен съд, като адвокат не е упражнил съвестно професионалните си задължения и не е сторил необходимото, за да защити правата и интересите на ищеца, и не го е осведомил за делото, с което е допуснал дисциплинарни нарушения по чл. 40, ал. 1- 3 и чл. 44, ал. 1 ЗАдв., както и по чл. 9 и чл. 11, ал. 4 ЕКА, поради което са му наложени наказания „порицание“ и „глоба“ в размер на 610 лв. При така установените факти въззивният съд е приел, че ответникът, в качеството му на назначен от съда процесуален представител на ищеца по гр. д. № 550/2019 г. на Варненския окръжен съд, не е упражнил съвестно професионалните си задължения и не е сторил необходимото, за да защити правата и интересите на ищеца, и не го е осведомил за делото, с което е допуснал дисциплинарни нарушения, за което са му наложени дисциплинарни наказания. Въпреки това, съдът е намерил предявените искове за неоснователни, тъй като ищецът не е претърпял вреди от виновното и противоправно поведение на ответника. Изложени са съображения, че отговорността на адвоката за вреди може да бъде ангажирана само ако неблагоприятният за страната резултат се дължи на пропуск на адвоката да упражни някое процесуално право или да извърши надлежно някое процесуално действие, което е довело до погасяването на съответна процесуална възможност. В настоящия случай с исковата молба, подадена на 19.03.2019 г., по която е било образувано гр. д. № 550/2019 г. на Варненския окръжен съд, ищецът е претендирал обезщетение от Министерство на правосъдието за претърпени имуществени и неимуществени вреди за периода от 24.07.2018 г. до 01.04.2019 г., като погасителната давност за предявяване на тези искове не е изтекла нито към момента на влизане в сила на прекратителното определение по гр. д. № 550/2019 г. на Варненския окръжен съд, нито към момента на подаване на исковата молба по настоящото дело - на 23.10.2019 г. Поради това за ищеца не е препятствана възможността да предяви своите претенции отново и поради това в патримониума му не са настъпили неблагоприятни последици – нито под формата на пропусната полза в размер на 50 000 лв., нито под формата на претърпени неимуществени вреди, тъй като дори и да са налице негативни изживявания от негова страна, същите не са обосновани с действителна процесуална пречка за защита на субективни граждански права. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК по следния въпрос: Следва ли бездействието на адвокат да извърши определена от съда работа, да се счита като пропуск, който не води до неблагоприятен резултат за неговия клиент. Ответникът по жалбата Н. Г. К., представляван от адв. Д. П., е представил писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Поставеният въпрос, макар и формулиран според твърденията на касатора, не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване, тъй като е разрешен в съответствие с практиката на ВКС и предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице. В съдебната практика последователно се приема, че за да е налице вреда, подлежаща на обезщетяване на основание чл. 45 ЗЗД, деянието трябва да я обуславя поради наличието на решаващи и съществени връзки на необходимост, т.е деянието трябва да предпоставя, да предизвиква настъпването на отрицателните последици в сферата на увреденото лице. Вредата по чл. 45 ЗЗД трябва закономерно да произтича от деянието. Ако тази характеристика не е налице, липсва вреда по смисъла на чл. 45 ЗЗД, няма и деликт. В случая въззивният съд е приел, че не е настъпила вреда от противоправно поведение ответника, тъй като не е препятствана възможността на ищеца да предяви своите претенции отново и поради това в патримониума му не са настъпили неблагоприятни последици. Посочената от касатора практика на ВКС - решение № 182 от 26.01.2021 г. по гр. д. № 573/2020 г., III г. о., и решение № 24 от 22.02.2012 г. по гр. д № 285/2011 г., IV г. о., се отнася до различни от настоящата хипотези и противоречие с нея не е налице, нито същият сочи конкретно в какво се изразява то. Във връзка с останалите две основания за допускане на касационно обжалване не са посочени актове на КС на РБ или на Съда на ЕС, на които обжалваното решение да противоречи, нито са изложени някакви доводи за наличието на визираните в т. 4 на цитираното по-горе тълкувателно решение предпоставки относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, които в случая не са налице, тъй като разрешаването на обуславящия изхода на спора правен въпрос в съответствие с практиката на ВКС изключва неговото приложение. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се и релевират от касатора. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о., О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 9 от 25.01.2022 г., постановено по в. гр. д. № 559/2021 г. на Варненския апелативен съд. О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: