Р Е Ш Е Н И Е № 32 гр. София, 26.02.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора М. Михайлова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 2356 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдения Д. И. З. за възобновяване на ВНОХД № 197/2013 г. на Варненския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 319/07.11.2013 г., с което е била потвърдена присъда № 32/28.01.2013 г. по НОХД № 4532/2012 г. на Варненския районен съд. С тази присъда подсъдимият Д. И. З. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, вр. чл. 18 ал. 1 от НК за това, че на 26.06.2012 г., в гр. В., в условията на опасен рецидив, направил опит да отнеме пари и вещи на обща стойност 662, 85 лв. от владението на М. Б. Б., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 4 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. В искането се изтъкват доводи за незаконосъобразно осъждане поради недоказано авторство на деянието. Претендира се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или алтернативно – намаляване на наложеното му наказание с прилагане на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК. В с. з. пред ВКС осъденият, редовно призован, не се явява. Упълномощеният му защитник поддържа искането по изложените в него съображения. Представя и писмени бележки. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество същото е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Доводите за незаконосъобразно осъждане поради недоказаност на деянието съобразно изискването по чл. 303 от НК са неоснователни. Твърденията на подсъдимият З., че не е отнемал двете чанти с учебни пособия и лични вещи на св. М. Б. от паркирания пред „Пикадили – парк” автомобил на св. Б., а само ги е намерил встрани от него, като изобщо не е намирал и изхвърлял портмоне, съдържащо 25 лв., са били поставени на вниманието на двете инстанции по същество, които са ги обсъдили и приели за неправдоподобни, излагайки по този повод подробни и убедителни съображения. Те отговарят на действителното съдържание на анализираните доказателствени източници, които преценени самостоятелно и съвкупно са опровергавали твърденията на подсъдимия в тази им част. След паркиране на автомобила и влизане в заведението св. Б. непосредствено е възприел подсъдимият да вади намиращите се на задната лява седалка чанти на неговата дъщеря и именно по този повод веднага е изтичал навън заедно с нея. Подсъдимият е бил настигнат и заставен да върне чантите, което той без съпротива е сторил. Малко след това св. М. Б. е установила липсата на портмонето й с 25 лв., което наложило подсъдимият отново да бъде преследван до залавянето му. По пътя на неговото оттегляне е било намерено празното портмоне и разхвърляни лична карта и други вещи на св. Б.. Тези конкретни обстоятелства недвусмислено са определяли подсъдимият за автор на деянието. Подробно обсъдени са били съмненията относно неговата идентичност с оглед данните за носена от дееца бейзболна шапка, липсата на такава при задържането на З., както и на паричните средства от портмонето. Отговорено е и на възраженията досежно начина на проникване в автомобила, в каквато връзка подсъдимият не е имал обвинение. Комплексната и логическа оценка на установените данни, вкл. на тези, изведени от обясненията на подсъдимия, правилно са обусловили извода за авторството на деянието, поради което отсъства нарушение по чл. 303 от НПК. На основата на приетите за установени фактически обстоятелства материалният закон е бил приложен правилно с осъждането му за деяние, осъществяващо обективните и субективни признаци от състава на чл. 196 ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, вр. чл. 18 ал. 1 от НК, каквото обвинение му е било повдигнато. Основателен обаче е довода за явна несправедливост на потвърденото му от Варненския окръжен съд наказание лишаване от свобода в размер на 4 години. От представените при въззивното разглеждане писмени доказателства и назначената СПЕ е видно, че при подсъдимият е установено мозъчно заболяване – травмена енцефалопатия в резултат на претърпяна в миналото черепномозъчна травма, което е довело до намаляване на някои психически годности (когниция, памет и интелект), без те да са изключени, като това го е улеснило в значителна степен при извършване на деянието. Това важно обстоятелства със смекчаващ характер не е било отчетено изобщо, като дори е заявено, че липсват смекчаващи обстоятелства. Такива безусловно са налице – липсата на вреди от престъплението, с изключение на сумата от 25 лв., частичните му признания, увреденото му здравословно състояние, с което е свързана и намалената му до 80% трудоспособност и отпускане на социална пенсия. Въззивният съд не е обърнал внимание и на порочната практика, възприета от първата инстанция и критикувана многократно от ВКС, като отегчаващо обстоятелство да бъде оценявана липсата на критично отношение. Затова, отчитайки горепосочените обстоятелства и съпоставяйки ги с негативните данни за предходни осъждания за деяния, извършени в периода 1994-1995 г. (за което му е било определено общо наказание по чл. 25, вр. чл. 23 от НК с прилагане на чл. 66 от НК), ВКС намира, че наказанието му следва да бъде намалено до минимума от 2 години, предвиден в текста на чл. 196 ал. 1, т. 1, вр. чл. 194 ал. 1 от НК. По този начин ще се постигне разумно съответствие между извършеното и следващото се за това наказание, както и комплексно постигане на всички цели по чл. 36 от НК. В така връзка следва да се измени въззивното решение по реда на възобновяването. В останалата част искането за това следва се остави без уважение. С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3, вр. чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 197/2013 г. на Варненския окръжен съд и ИЗМЕНЯВА постановеното по него въззивно решение № 319/07.11.2013 г., с което е била потвърдена присъда № 32/28.01.2013 г. по НОХД № 4532/2012 г. на Варненския районен съд, КАТО НАМАЛЯВА наказанието на подсъдимия Д. И. З. от 4 (четири) години на 2 (две) години лишаване от свобода. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: