О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 291 София, 24.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3483/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 796 от 23.04.2021 г. по в.гр.д. № 3630/2020 г. по описа на Окръжен съд-Варна е отменено решение № 260850 от 23.10.2020 г. по гр.д. № 9473/2019 г. на Районен съд Варна и вместо него е постановено друго по същество на спора, с което е признато за установено по предявения от И. Р. Е. отрицателен установителен иск за собственост, че ответниците С. А. С. и С. О. С. не са собственици на следния недвижим имот: УПИ ....-общ. в кв. .....по плана на [населено място] чифлик, с площ на имота 600 кв.м, при граници: [улица], УПИ ...., УПИ ...., УПИ ....., УПИ ...., УПИ .... и УПИ ..... Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ответниците С. А. С. и С. О. С. чрез техния пълномощник адв. Д. А.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателите сочат, че ищецът не е доказал наличието на правен интерес от предявяване на този иск, тъй като не е установена идентичност на имота, описан в писмения договор от 1944 г., и този, предмет на иска. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси:1. Може ли изводът за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск да се основава на твърдения, различни от заявените от ищеца пред първоинстанционния съд. 2. Извършва ли процесуално нарушение въззивната инстанция, ако размести доказателствената тежест и я разпредели на другата страна, без това разпределяне да е указано изрично на страните. 3. Чия е доказателствената тежест по отрицателен установителен иск за собственост, когато ищецът твърди, че е собственик на спорния имот на оригинерно основание-изтекла в негова полза придобивна давност. Твърдението на жалбоподателите е, че тези въпроси са разрешение в противоречие с практиката на ВКС-основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивното решение е обжалвано и от третото лице-помагач на страната на ответниците-Община Долни чифлик, представлявана от кмета на общината К. П. А.. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е изместил доказателствената тежест по предявения отрицателен установителен иск за собственост, като е възложил в тежест на общината доказването на придобивното основание, на което твърди да е станала собственик на имота, без да изиска от ищеца да докаже наличието на правен интерес от този иск. Неправилно е приел, че още с исковата молба ищецът е оспорил доказателствената сила на съставения Акт за частна общинска собственост за процесния имот. На следващо място поддържа, че по делото не е била установена идентичността между имота, който ищецът твърди, че притежава, и недвижимия имот, предмет на делото. Излага подробни съображения за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения във връзка с преценката на доказателствата. Иска се въззивното решение до бъде допуснато до касационно обжалване по следните въпроси: 1. Допустимо ли е съдът да постанови решението си за уважаване на отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот без да е доказана идентичност на имота по местоположение и граници. 2. Допустимо ли е идентичността на един имот с друг да се установи само по площ и нанесени/ съществуващи/ в имота сгради. 3. Следва ли владелецът, който се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност, да докаже в процеса, че е демонстрирал намерението си да свои имота по отношение на действителния собственик. 4. Представлява ли прехвърляне на доказателствената тежест позоваването на въззивния съд единствено на липсата на доказване от страна на третото лице-помагач на придобивното основание на спорното право за уважаване на отрицателния установителен иск за собственост, без да е установен правният интерес на ищеца от предявяването на такъв иск. 5. Възможно ли е допускането и разглеждането на отрицателен установителен иск без да е доказан правен интерес на ищеца. В писмен отговор на касационните жалби ответникът по касация И. Р. Е. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ УПИ .....-общ. в кв. ....по плана на [населено място] чифлик, предявен от И. Е. против С. А. С. и С. О. С.. В исковата молба е изложил твърдения, че този имот е идентичен с част от недвижим имот, който неговият наследодател А. А. Х. /А. И. Е./ е закупил от Д. К. Т. с частен писмен договор от 21.01.1944 г., представляващ къща, построена върху 18 кв.м,един обор и един плевник, заедно с дворно място от 8 дка, находящо се в чертите на [населено място] чифлик. Този имот бил владян от рода Е. от закупуването му през 1944 г. до сега. Община Долни чифлик отказала да издаде удостоверение, че имотът не е общинска собственост, за да се снабди ищецът с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. По повод подадената писмена молба Община Долни чифлик отговорила писмено, че за имота има съставен Акт за частна общинска собственост № 1563 от 25.08.2017 г., както и че имотът е бил продаден на ответницата С. С. с договор за покупко-продажба. Твърдял е, че общината не е придобила правото на собственост, поради което и не е могла да се разпореди валидно с имота в полза на ответницата. С тези твърдения ищецът е обосновал правния си интерес от провеждането на отрицателния установителен иск, с който да установи, че ответницата С. С. не е собственик на УПИ .....-общ. От фактическа страна по делото е установено, че с писмен договор за продажба на недвижим имот, сключен на 21.01.1944 г. А. А. Х. е закупил от Д. К. Т. една къща, построена върху 18 кв.м, състояща се от две стаи; един обор и един плевник, заедно с дворно място от 8 дка, находящо се в чертите на [населено място] чифлик, при съседи: братя Ив. Ц., наследници на Т. Ч., С. М. К. и пасбище. Продавачът се легитимирал като собственик на продадения имот с писмен договор за продажба от 10.05.1941 г., с който закупил имота от М. К. Д., вписан съгласно чл. 25 от Закона против спекулата с недвижими имоти със записка от 20.08.1943 г. Назначената по делото съдебно-техническа експертиза е установила, че първият регулационен план на [населено място] чифлик е одобрен през 1928 г. В него процесният недвижим имот не е отразен, тъй като не попада в обхвата му. Следващият кадастрален и регулационен е план е одобрен през 1963 г. В него е заснет имот пл.№ ....с площ по графични данни 6 780 кв.м. За част от този имот е отреден УПИ ..... с площ 590 кв.м, записан в разписния лист на името на наследници на А. А. Е. на основание Удостоверение за строеж от 1965 г. През 2013 г. ищецът И. Е. е признат за собственик на основание придобивна давност на едноетажна жилищна сграда с площ 70 кв.м., построена в УПИ .... в кв. .....по плана на [населено място] чифлик. Видно от съдържанието на нотариални акт, при съставянето му е било представено Удостоверение за признато право на строеж № 1024 от 24.03.1965 г Това удостоверение не е представено като доказателство по делото. В разписния лист към плана от 1963 г. имот пл.№ ....е записан като „двор” на наследници на А. А. Е.. Спорният УПИ ХVІ граничи от изток с УПИ ...... Той, заедно с други парцели, са образувани в границите на имот пл.№ .... въз основа на Заповед № 488 от 1990 г.на председателя на ИК на ОбНС, с която е одобрено изменение на регулацията от 1985 г. на няколко квартала, в това число и кв. ....по плана на [населено място] чифлик /тогава [населено място]/. По делото е представена скица- извадка от този план, от която е видно, че в границите на УПИ ..... има заснета паянтова жилищна сграда. Представена е и скица-извадка от плана от 1963 г., видно от която сградата е била нанесена и в този план. Разпитани са свидетели, които са установили, че в тази сграда е живял дядото А. А. Х. до смъртта си /същият е починал през 1989 г./, а след неговата смърт сградата е била разрушена. Назначената по делото съдебно-техническа експертиза е установила също, че имот пл.№ ....в по-голямата си част е бил ограден с ограда, изградена в отделните участъци от различни материали и вероятно по различно време, така, както е показано на изготвената от вещото лице комбинирана скица № 3. Вещото лице е посочило, че не може да установи идентичност на закупения през 1944 г. от А. А. имот с имот пл.№ ...., тъй като по кадастрален план от 1963 г. този имот бил с площ, графично изчислена, 6 780 кв.м, а закупеният имот бил с по-голяма площ- 8 000 кв.м, както и поради това, че няма съвпадение на съседите по договора от 1944 г. и по плана от 1963 г. В тази част въззивният съд не е кредитирал заключението на вещото лице, като е посочил, че измерената от него по-малка площ не включва площта на УПИ ....., който също е в границите на оградената част от имота. Приел е, че процесният УПИ ..... е идентичен с част от закупения през 1944 г. имот, като е основал този извод на обстоятелството, че в него е била жилищната сграда на купувача А. А. и че този имот попада в оградената част на имот пл.№ ..... Установено е по делото, че с Акт № ..... г. УПИ .... е актуван като частна общинска собственост, след което с Договор за покупко-продажба от 07.11.2018 г. е продаден на ответницата С. С.. С исковата молба ищецът И. Е. е оспорил вещнопрехвърлителното действие на този договор с твърдението, че продавачът Община Долни чифлик не е била собственик на имота. Това възражение е намерено за основателно от въззивния съд. Прието е, че актовете за общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират придобиването на правото на собственост от общината по силата на конкретно придобивно основание, посочено в него. В случая в съставения за имота Акт за частна общинска собственост като основание за придобиване на правото на собственост от общината е посочена разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.2 ЗОбС, съгласно която общинска собственост са имотите и вещите, предоставени на общината със закон. Община Долни чифлик като трето лице-помагач на ответниците не е установила конкретен способ-правна сделка, давност или друг, въз основа на който имотът е преминал в собственост на общината. В писмените бележки, депозирани пред първоинстанционния съд, се е позовала на разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗОбС. Въззивният съд е приел, че тя е относима към трансформацията на държавната собственост в общинска, а при липса на каквито и да е доказателства имотът да е бил придобит от държавата по някой от предвидените в закона способи, третото лице- помагач не може да се легитимира като собственик на имота на това основание. Поставените в изложенията по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси от жалбоподателите, макар и формулирани по различен начин, касаят допустимостта на предявения отрицателен установителен иск и разпределянето на доказателствената тежест между страните по него. Тези въпроси са разрешени с ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В него е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние, или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, а ответникът-фактите, от които произтича правото му. Въззивното решение е съобразено с цитираното тълкувателно решение, което има задължителен характер. Съдът е приел, че ищецът е доказал наличието на правен интерес от провеждането на отрицателния установителен иск за собственост чрез ангажираните от него доказателства за упражнявана фактическа власт върху имота на основание договорът за продажба от 1944 г. Упражняването на фактическа власт върху недвижим имот /фактическо състояние/ и възможността на владелеца да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност, е една от хипотезите, примерно посочени в тълкувателния акт, за които се приема, че обуславят правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за собственост. Въззивното решение е съобразено с разясненията, дадени в ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС и по въпроса за разпределянето на доказателствената тежест на страните в исковото производство по предявен отрицателен установителен иск за собственост. Тъй като в този случай предмет на делото не е правото на собственост на ищеца, а на ответника, последният следва да изчерпи в процеса всички придобивни основания, на които то е могло да се породи. В случая ответниците черпят права от сключения през 2018 г. договор за покупко-продажба на процесния имот, а с исковата молба ищецът е оспорил правото на собственост на техния праводател Община Долни чифлик, поради което в тежест на ответниците е било да докажат основанието, на което праводателят им е станал собственик на имота. Това е приел и въззивният съд. В изложението към касационната жалба на Община Долни чифлик се поставя и въпрос допустимо ли е идентичността на един имот с друг да се установи само по площ и нанесени /съществуващи/ в имота сгради. По този въпрос жалбоподателят твърди противоречие с решение № 672 от 07.03.2011 г. по гр.д. № 1584/2009 г. на ВКС, І г.о., и и решение № 253 от 18.05.2010 г. по гр.д. № 1114/2009 г. на ВКС, ІІ г.о. В първото решение в отговор на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, е прието, че индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателства за тях. За да се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация, е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници. Въззивното решение не противоречи на тази практика. За да обоснове извод за идентичност на процесния недвижим имот с част от имота, закупен с частен писмен договор през 1944 г. от А. А., въззивният съд е приел, че процесният УПИ .... попада в очертанията на ограден имот, който обхваща имот пл.№ ...., УПИ .... и УПИ ....., и че в това място е била сградата, в която е живял до смъртта си А. А. Х., т.е. изводът е базиран на съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Второто сочено от жалбоподателя решение на ВКС е неотносимо към поставения въпрос. В него е посочено, че недвижимият имот, предмет на иск за собственост, следва да бъде индивидуализиран от ищеца в исковата молба, тъй като въз основа на събраните по делото доказателства се преценява основателността на предявения иск, но не и обекта на спорното право, за който съдът дължи произнасяне. По настоящото дело надлежната индивидуализация на спорния имот към момента на предявяване на иска не се поставя под съмнение, тъй като същият еднозначно е индивидуализиран чрез неговото местонахожденсие, граници и регулационен статут по действащ ПУП/ регулационен план/.. В обобщение на изложеното, не са налице сочените от жалбоподателите предпоставки за допускане на касационно ожалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 796 от 23.04.2021 г. по в.гр.д. № 3630/2020 г. по описа на Окръжен съд-Варна ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: