6 Р Е Ш Е Н И Е № 95 София, 04 май 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 292/2017 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на повереника на частния тъжител С. Д. Т. срещу въззивна присъда № 26/06.12.2016 г., постановена по ВНЧХД № 387/2016 г. от Окръжен съд – Кюстендил. В жалбата се сочи, че макар въззивният съд да е възприел изцяло фактическата обстановка, установена от първата инстанция, изводите, че подсъдимата К. С. не е осъществила престъпния състав на чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал.1 от НК, са в нарушение на закона и в противоречие с доказателствата и фактите по делото. Отправеното искане е за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от втората инстанция. В съдебното заседание пред касационната инстанция повереникът на частния тъжител поддържа жалбата по изложените съображения. Подсъдимата К. М. С. участва лично и със защитника си, който излага съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на постановената въззивна присъда. Постъпило е писмено възражение срещу жалбата на частния тъжител, в което се обосновават идентични доводи. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : I. Районният съд – Дупница с присъда № 63/13.06.2016 г. по НЧХД № 1478/2015 г. признал подсъдимата К. М. С. за виновна в извършено от нея престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 78а от НК й е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. С присъдата подсъдимата С. е била осъдена да заплати на частния тъжител С. Т. обезщетение за претърпените от последната неимуществени вреди от деянието в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва, считано от 27.06.2015 г., като до пълния предявен размер от 3000 лева искът е бил отхвърлен. По жалба на подсъдимата С. е било образувано въззивно производство. С атакуваната сега въззивна присъда окръжният съд отменил изцяло първоинстанционния съдебен акт, и вместо това признал подсъдимата за невиновна в това, че на 27.06.2015 г. в [населено място], в кафене в центъра на селото да е приписала престъпление на С. Д. Т. по повод изпълнение на службата й, като клеветата е разпространена публично, и я оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. Отхвърлил гражданския иск за сумата от 2000 лева, както и иска за заплащане на законната лихва. II. Жалбата е основателна, макар и не само по изложените в същата съображения. Касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че заявената материална незаконосъобразност на атакувания съдебен акт е самостоятелно касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и когато касаторът се позовава на това основание, проверката се свежда до съответствието на правните изводи с приетите за установени факти. Доколкото обаче в подадената жалба и уточнението към нея се съдържат доводи, от които могат да се изведат действителните причини за недоволството, то ВКС, съобразно правомощията си по чл. 124 от Конституцията на Р България, извърши проверка по тях и в рамките на основанието по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Въззивният съд е упражнил правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимата по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. Решението да постанови нова присъда е задължавало въззивният съд като инстанция по същество да съобрази изискванията за мотивираност на постановения акт, които са регламентирани в разпоредбата на чл. 305, ал. 3, приложим по силата на чл. 339, ал. 3 от НПК. Въззивната присъда не отговаря на тези изисквания относно посочването на установените фактически обстоятелства. Окръжният съд в мотивите си е отразил (стр. 2 от мотиви, л. 35 от делото), че приема установената от първата инстанция фактическа обстановка, поради което не я повтаря. Несъмнено, процесуално допустимо е при едни и същи факти законът да бъде приложен по различен начин, след като съответната съдебна инстанция им дава друга правна оценка. В конкретния случай въззивният съд, изоставяйки задължението си да мотивира съдебния акт относно фактите, е пропуснал да обсъди всички фактически обстоятелства, приети от първата инстанция. В мотивите на присъдата районният съд, извеждайки фактологията на събитието, е отразил, че на инкриминираната дата в присъствието на клиенти на заведението „подсъдимата казала, че при направата на детската площадка, кметицата (частната тъжителка, бел. ВКС), заедно с К. М., си разделили по 50 000 лева от проекти, както и че с пари, отпуснати за читалището, си е остъклила терасата” – виж, мотиви, л. 35, съответно на л. 36 при съображенията относно обективната страна на престъплението. Изводите си за несъставомерност на деянието въззивният съд е направил, пренебрегвайки целия обем на установените от първата инстанция факти, независимо че е утвърдил същите по посочения по-горе начин. Съдът не е обективирал убеждение за това имат ли тези факти значение при преценката за съставомерността на деянието и тяхната съвместимост с инкриминираните в тъжбата обстоятелства, доколкото отговорност за клевета възниква, когато приписаното някому престъпление е достатъчно, макар и не напълно конкретизирано. Процедирайки по този начин, изложените в мотивите на новата присъда принципни съображения относно съставомерните признаци на престъплението клевета, почерпени и от съдебната практика, остават изолирани от утвърдената от въззивния съд фактология. Затова изразеното от частния тъжител недоволство, че при едни и същи факти и доказателства са направени противоположни изводи има своето основание. Липсата на мотиви, които да отразяват недвусмислено какви фактически положения са приети от въззивния съд, за да може касационната инстанция да извърши проверка за правилното приложение на закона, каквото е всъщност искането на жалбоподателя, сочат на наличие на основание за отмяна на атакувания съдебен акт. За изчерпателност на касационната проверка настоящият състав прави и констатацията, че са налице и други процесуални нарушения, които имат отношение към прецизността на извършената въззивна проверка. Известно е, че уреденото в закона правомощие на въззивната инстанция по чл. 336 от НПК по своя характер е контролно-решаващо. При осъществяване на контрола върху атакувания съдебен акт в тази хипотеза делото се преразглежда по същество и с новата присъда се решават отново въпросите, свързани с вината и отговорността на подсъдимия. В съответствие с разпоредбата на чл. 339, ал. 3 от НПК приложими са предписаните в чл. 305 от НПК изисквания и решаващият орган е длъжен в диспозитива на съдебния си акт да обективира своето решение по посочените в чл. 301 от НПК въпроси, вкл. и по гражданския иск. По конкретното дело частният тъжител е предявил граждански иск в размер на 3000 лева и същият е бил приет за съвместно разглеждане в съдебното заседание, проведено на 11.02. 2016 г. С първоинстанционната присъда районният съд е уважил предявения иск за сумата от 2000 лева и го е отхвърлил в частта му до 3000 лева, като неоснователен. Упражнявайки правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, въззивният съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда, поради което е дължал и произнасяне по гражданско-правната претенция в нейния пълен обем. Видно от диспозитива на въззивната присъда съдът е отхвърлил гражданския иск само за сумата от 2000 лева. Пропуснал е да съобрази, че е отменил първоинстанционната присъда изцяло, тоест и в частта, с която е отхвърлен гражданският иск до пълния му предявен размер от 3000 лева. Налице е непълнота в диспозитива на присъдата, което също определя пренебрегване на процесуалните норми на чл. 339, ал. 3 във вр. с чл. 305 и чл. 301 от НПК. Обобщено, с оглед на изложените съображения настоящият състав намира, че констатираните съществени недостатъци в съдържанието на въззивната присъда (липса на мотиви в обстоятелствената й част и непълнота в диспозитива), очертават процесуално нарушение от категорията на абсолютните основания за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане следва да се отстранят допуснатите процесуални нарушения, като по ясен начин бъдат обективирани възприетите за установени фактически положения в рамките на обвинението и съответните правни изводи. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 4 във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 26/06.12.2016 г., постановена по ВНЧХД № 387/2016 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.