О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                                           №  533   София,09.07.2010 година   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети юли през две хиляди и десета година в състав :                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ  :  ТАТЯНА ВЪРБАНОВА                                                           ЧЛЕНОВЕ  :  КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА                                                                                     БОНКА ЙОНКОВА   изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 357/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :     Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „С” О. - гр. Г. срещу определение № 1* от 21.12.2009 г. по ч. гр. д. № 9908/2009 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, с което е оставена без уважение подадена от дружеството частна жалба срещу разпореждане от 23.09.2009 г. по гр. д. № 38425/2009 г. на Софийски районен съд в частта за определяне цената на предявените по делото искове. В жалбата се излагат доводи за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на закона - чл.69, ал.1, т.1 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Частният жалбоподател твърди, че изводите на въззивния съд за предявени 60 обективно съединени иска и за дължима върху цената на всеки от исковете държавна такса в общ размер, формиращ 40 % от търсената парична сума, са незаконосъобразни. Прави искане за отмяна на определението и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Допускането на въззивното определение до касационен контрол е аргументирано с основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. В инкорпорираното в частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значим за конкретното дело процесуалноправен въпрос, касаещ правилното определяне на цената на иска и дължимата държавна такса при предявени с една искова молба няколко обективно съединени иска за парични вземания, който е решаван противоречиво от съдилищата. Тезата за противоречива съдебна практика е подкрепена с представени определения и разпореждания на различни състави на Софийски районен съд и Софийски градски съд. При условията на алтернативност частният жалбоподател се позовава и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Ответникът „Д” ЕО. - гр. С. не изразява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното : Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Производството по делото е образувано пред Софийски районен съд по искова молба на „С” О. , с която са предявени при условията на обективно съединяване осъдителни искове срещу „Д” ЕО. за заплащане на сумите 7 179.23 лв. и 1 610.56 лв., претендирани съответно като неплатена цена на доставени стоки по договори за търговска продажба, оформени с 30 бр. фактури, и обезщетение за забава върху цената по всяка фактура от падежа на задължението до предявяване на исковете. С разпореждане от 23.09.2009 г. първоинстанционният съд, след като е приел, че е сезиран с 30 броя обективно съединени искове за „главници” и 30 броя обективно съединени искове за мораторни лихви, предявени при условията на кумулативност по смисъла на чл.72 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е определил дължимата по всеки от исковете държавна такса, а именно - по 50 лв. за иск, или общо 3 000 лв. за всички искове. В съответствие с тези изводи съдът е разпоредил ищецът да довнесе 2 648.40 лв. държавна такса в едноседмичен срок и е указал възможността за обжалване на разпореждането на основание чл.70, ал.2 от ГПК. Подадената от ищеца частна жалба срещу разпореждането е оставена без уважение от Софийски градски съд с обжалваното в настоящото производство определение. Въззивният съд се е произнесъл по основателността на жалбата като е приел, че дължимата държавна такса върху обективно съединените 60 иска е определена правилно от първоинстанционния съд съобразно разпоредбата на чл.72, ал.1 от ГПК. Атакуваното с частната касационна жалба определение е постановено при условията на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК, поради което касационното му обжалване е обусловено от предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. При съобразяване на задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС относно правомощията на Върховния касационен съд в производството за селектиране на касационни жалби настоящият състав намира, че въззивното определение следва да бъде допуснато до касационен контрол, независимо от релевираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК основания, поради вероятната му недопустимост. Обжалваното пределение е недопустимо. В разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК са посочени лимитивно определенията и разпорежданията на първоинстанционните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред въззивен съд. На обжалване по силата на чл.274, ал.1 от ГПК подлежат само определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т.1/, както и тези, за които в закона е предвидена изрична възможност за самостоятелното им обжалване с частна жалба /т.2/. Разпореждането на Софийски районен съд от 23.09.2009 г., с което е определена дължимата държавна такса върху предявените в производството по гр. д. № 38425/2009 г. искове, не е преграждащо спрямо развитието на делото и обжалваемостта му не произтича от чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. Не са налице и предпоставките за обжалване по чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като процесуалният закон не предвижда възможност за самостоятелен инстанционен контрол по отношение на акта, с който съдът се произнася по размера на дължимата държавна такса. Определянето на държавната такса е процесуално действие на съда, свързано с преценката за редовност на исковата молба по реда на чл.129 от ГПК, чиято законосъобразност може и следва да бъде преценявана единствено по повод обжалване на евентуално разпореждане за връщане на исковата молба поради невнасяне на указаната такса. Ирелевантно за обжалваемостта на първоинстанционния съдебен акт е неуместното позоваване от страна на районния съд на разпоредбата на чл.70, ал.2 от ГПК. Посочената разпоредба предвижда възможност за обжалване с частна жалба на определението, с което по реда на чл.70, ал.1 от ГПК съдът увеличава цената на иска, какъвто характер няма разпореждането от 23.09.2009 г. Последното не съдържа произнасяне относно цената на иска и нейното увеличение, а има за предмет определяне на дължимата такса върху предявените искове в размера, посочен от ищеца в исковата молба, поради което не подлежи на обжалване на предвиденото в чл.70, ал.2 от ГПК основание. Отсъствието на процесуална възможност за самостоятелно обжалване на първоинстанционното разпореждане обуславя недопустимост на подадената срещу него частна жалба, която е следвало да бъде оставена без разглеждане от въззивния съд. Като е разгледал и се е произнесъл по съществото на недопустимата частна жалба, съставът на Софийски градски съд е постановил недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено на основание чл.278, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3 от ГПК. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед изразеното чрез обжалването несъгласие с размера на определената държавна такса първоинстанционният съд следва да предостави отново възможност на ищеца да внесе дължимата такса. Евентуално следва да се прецени дали не са налице основания за изменение на разпореждането за размера на държавната такса и за изчисляването й върху общия сбор от вземанията за неплатена цена - по първата група обективно съединени искове, и върху общия сбор от вземанията за обезщетение за забава - по втората група обективно съединени искове, доколкото претендираните вземания произтичат от трайни търговски отношения между спорещите страни.   Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,   О П Р Е Д Е Л И :   ОБЕЗСИЛВА определение № 1* от 21.12.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 9908/2009 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, с което е оставена без уважение подадена от „С” О. частна жалба срещу разпореждане от 23.09.2009 г. по гр. д. № 38425/2009 г. на Софийски районен съд, и ПРЕКРАТЯВА производството по частната жалба.   ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ :