Р Е Ш Е Н И Е № 28 гр. София, 18.02. 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на осми февруари, две хиляди и двадесет и първа година, в състав: Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА Членове: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Даниела Цветкова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2376 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано по жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД чрез юрисконсулт И. К. срещу решение № 102/23.01.2020 г. по в.гр.д. № 2064/2019 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 3087/19.07.2019 г. по гр.д.№ 1796/2019 г. на Районен съд Пловдив и е уважен иска на Д. М. С. против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, на основание чл.124, ал.1 ГПК, да бъде установено, че не дължи сумата 7138,38 лева, коригирана сметка за електроенергия на обект в [населено място] махала, [община], област Пловдив, за периода от 08.08.2018 г. до 29.08.2018 г., начислена по фактура № ...../25.01.2019 г. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, за проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение. В съдебната практика на Върховния касационен съд е изяснено, че допустимостта на иска се определя от наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки за съществуване и упражняване правото на иск, за които съдът следи служебно. Не може да се пререшава спор, който е разрешен с влязло в сила решение, а повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда, според чл.199, ал.1 и 2 ГПК. Следователно, в тези хипотези, произнасянето при наличието на отрицателна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, ще е налице основание за обезсилване на постановеното решение и прекратяване на производството. В допълнение следва бъде посочено, че както първоинстанцонният съд, така и въззивният съд дължи произнасяне в рамките на заявения предмет на делото, поради което при твърдения за доставено на абоната определено количество електроенергия, цената на която е била коригирана след установяване на несъответствие между реално отчетената и доставената енергия, съдът, без да бъдат променя изложените от страните факти и обстоятелства, следва да даде отговор на всички доводи и възражения, след което да се произнесе по съществото на правния спор, като уважи или отхвърли предявения иск. Според въззивната инстанция, предявеният иск да бъде установено по отношение на ответника незаконосъобразното коригиране на сметката му като потребител на електроенергия е допустим и основателен, независимо че за същия период ищецът е предявил друг иск за недължимост на сумата по фактура от 31.08.2018 г., издадена на същия клиентски номер, въз основа на извършена проверка на 29.08.2018 г. С оглед данните по делото и обхвата на търсената от ищеца защита, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивното решение е процесуално допустимо, но е необосновано поради неправилно възприемане на релевантните за спора обстоятелства. В случая, правилно съдът е приел, че е сезиран с иск по чл.124, ал.1 ГПК, да се установи, че като клиент на ответното дружество ищецът не дължи сумата по фактура № ....../25.01.2019 г., с която е била коригирана сметката му за периода от 08.08.2018 г. до 29.08.2018 г. Правилно също така въззивният съд приема, че електроразпределителното дружество има възможност да коригира едностранно сметката на абоната, но необосновано се посочва в обжалваното решение, че за един и същи период са издадени две фактури при различни обстоятелства, което не дава възможност да се прецени правилно ли е определена стойността на дължимото количество електрическа енергия. Съдът е достигнал до този извод, но без да съобрази установените по делото правнорелевантни факти, че издадената на името на трето лице фактура е била сторнирана, след което е издадена оспорваната от ищеца фактура от 25.01.2019 г. /с погрешно посочена дата от 29.01.2019 г./. Отделно от това, въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което в нарушение на материалния закон се приема, че към датата на извършената техническа проверка - 29.08.2018 г., следва да бъде спазено изискването на чл.47 ПИКЕЕ. С решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г., петчленен състав на ВАС /обн.ДВ, бр.15 от 14.02.2017 г./ са били отменени Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, с изключение на разпоредбите на чл.48 до чл.51 ПИКЕЕ, които са приложими до изричната им отмяна с решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017г. на ВАС, в сила от 23.11.2018 г. Следователно, съдът е приложил разпоредбата на чл.47 ПИКЕЕ, която не е действала към датата на извършената проверка от служители на ответното дружество. Договорните отношения между електроразпределителното дружество и неговите абонатите се уреждат от специалните разпоредби на Закона за енергетиката, Общите условия по договора за доставка и продажба на електроенергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (до отмяната им), но при съответно приложение на общите правила в Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, средството за техническо измерване е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на електроразпределителната мрежа, който е длъжен да осигури правилното му функциониране. При констатирано несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването ѝ, но за период не по-дълъг от една година, съгласно чл.50 ПИКЕЕ /отм./, действащ към датата проверката. В конкретния случай, при извършената проверка, служители на ответника са установили нерегламентирана схема за свързване преди електромера, вследствие на което не се отчита цялата консумирана електроенергия на обект в [населено място] махала, [община], област Пловдив, за периода от 08.08.2018 г. до 29.08.2018 г. Според заключението на вещото лице по делото, разходената от абоната количество електроенергия за исковия период от датата на регулярния отчет на абоната до установеното неправомерно въздействие и възстановяване на правилната схема на свързване, което не е било отчетено е 26577,56 квч на стойност 5037,19 лева, която съгласно изискванията на чл.51, ал.1 ПИКЕЕ правилно е била допълнително начислена на ищеца. Предвид изложените съображения, обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да бъде отменено поради нарушение на материалния закон. По делото се доказва по несъмнен начин, че вследствие на неправомерно въздействие е манипулирана схемата на измерване на потребената електрическа енергия, като част от нея преминава през поставен шунт в електрическото табло преди електромера, без да бъде отчитана. Електроразпределителното дружество е извършило корекция в сметката на абоната съгласно чл.48, ал.2 ПИКЕЕ, въз основа на констативен протокол № 454563/29.08.2018 г., при спазване на изискванията за допълнително начисляване на потребеното количество електроенергия на стойност 5037,19 лева, поради което предявеният иск по чл.124, ал.1 ГПК е неоснователен до този размер. Страните са поискали сторените от тях разноски по делото, които следва да бъдат присъдени с оглед изхода на спора – на ищеца съразмерно на уважената част от иска се дължат разноски в размер на 1167,80 лева (295,98 лева за първата инстанция, 211,93 лева – за въззивната инстанция и 659,89 лева за касационната инстанция), а на ответника общо 1704,24 лева (684,48 лева за първата инстанция и по 509,88 лева – за въззивната и касационната инстанции), съразмерно на отхвърлената част от иска. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 102 от 23.01.2020 г. по в.гр.д.№ 2064/2019 г. на Окръжен съд Пловдив в частта, с която е уважен иска на Д. М. С. против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, на основание чл.124, ал.1 ГПК, да бъде установено, че не дължи сумата от 5037,19 лева, коригирана сметка за електроенергия на обект в [населено място] махала, [община], област Пловдив, за периода от 08.08.2018 г. до 29.08.2018 г. и вместо това: ОТХВЪРЛЯ предявения иск на Д. М. С. срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, на основание чл.124, ал.1 ГПК, да бъде установено, че не дължи сумата от 5037,19 (пет хиляди тридесет и седем лева, деветнадесет стотинки) лева, коригирана сметка за електроенергия на обект в [населено място] махала, [община], област Пловдив, за периода от 08.08.2018 г. до 29.08.2018 г. ПОТВЪРЖДАВА решение № 102/23.01.2020 г. по в.гр.д.№ 2064/2019 г. на Окръжен съд Пловдив в частта, с която е уважен иска на Д. М. С. срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, на основание чл.124, ал.1 ГПК, за разликата над сумата 5037,19 лева до пълния предявен размер от 7138,38 лева, представляваща коригирана сметка за електроенергия на обект в [населено място] махала, [община], област Пловдив, за периода от 08.08.2018 г. до 29.08.2018 г. ОСЪЖДА Д. М. С., ЕГН [ЕГН], да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], сторените разноски по делото в размер на общо 536,44 (петстотин тридесет и шест лева, четиридесет и четири стотинки) лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.