Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
София, 19.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 3689/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.
С решение № 754 от 12.06.2019 г. по гр. д. № 1610/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, е потвърдено решение № 145/11.04.2018 г. по гр. д. № 612/2016 г. на Районен съд - Смолян, с което е отхвърлен предявения от В. Р. Ф., починал и заместен в процеса от наследниците си Р. В. Ф. и Д. В. Ф. установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника община Баните, област Смолян., че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], с площ от 1 545 кв. м., при описани граници, идентичен с УПИ * в кв.102 по регулационния план на [населено място] – О., на основание договор за покупко-продажба от 11.03.1996 г., наследствено правоприемство от Ф. Ф. и придобивна давност, считано от 1996 г.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл.283 ГПК от адвокат Д. К. като пълномощник на ищците Р. В. Ф. и Д. В. Ф., в която са изложени съображения относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, изр.2 ГПК – очевидна неправилност.
Ответникът по касация община Баните не е подал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от В. Р. Ф. срещу община Баните иск за признаване за установено, че ищецът притежава право на собственост върху процесния имот. В исковата молба е изложил твърдения, че на 11.03.1996 г. е сключил договор с правоимащите по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ на заличеното ТКЗС „Свобода“, с. Давидково, с който е закупил „административна сграда и гаражни клетки“ в [населено място] и прилежащата към тях незастроена площ от 1 370 кв. м., в парцел * в кв.102 по ЗРП на [населено място]-О., при описани граници. Считано от 18.03.1996 г. е започнал да упражнява фактическа власт, като след изтичане на десетгодишен давностен срок е придобил правото на собственост по давност. Въведено е и твърдение, че с влязло в сила на 07.11.2008 г. решение по гр. д. № 921/2003 г. на РС - Смолян е признато за установено по отношение на него, че община Баните не е собственик на парцел * в кв.102 по плана на [населено място]-О. При изготвяне на кадастралната карта от 2010 г. имотът е записан в кадастралния регистър на името на общината, като е съставен и акт за частна общинска собственост № 1050/15.03.2012 г.
Ответникът е оспорвал иска с твърдението, че е придобил правото на собственост на основание безвъзмездното му прехвърляне с решения от 15.12.1992 г. и 25.11.1993 г. на Ликвидационния съвет на ТКЗС по чл.48, ал.4 от ППЗСПЗЗ.
С договор за продажба на „основно средство – недвижим имот“ от 11.03.1996 г., сключен между правоимащите по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ на заличеното ТКЗС „Свобода“, с. Давидково, като продавач, и В. Р. Ф., като купувач, за „административна сграда и гаражни клетки“ в [населено място] и прилежащата към тях незастроена площ от 1 370 кв. м., в парцел * в кв.102 по ЗРП на [населено място]-О., при описани граници. Според скица от 27.10.1999 г. описаната площ е цялата площ на парцела, включваща незастроена част от 1 014 кв. м. и застроена от 356 кв. м. Между страните е уговорено, че владението ще бъде предадено на купувача 6 години след сключването на договора.
По делото е установено, че на 10.03.1994 г. е бил съставен акт за държавна собственост, на основание чл.6, т.5 ЗС и чл.77 НДИ /отм./ по отношение на административната сграда и дворното място, в което е построена, съставляващо парцел *, с посочен бивш собственик – ТКЗС – Давидково, предоставен на община Баните с цитирани протоколи на ЛС на ТКЗС. Със заповед от 13.08.2002 г. на областния управител имотът е отписан от актовите книги за недвижими имоти – държавна собственост. На 15.03.2012 г. на основание чл.59, ал.1 ЗОС е съставен акт за частна общинска собственост на поземлен имот с идентификатор *** и на построените в него административна сграда и склад – гаражи.
С решение № 48/11.07.2016 г. по гр. д. № 3495/2015 г. на ВКС, Второ г. о., е обезсилено въззивно решение № 144/21.03.2015 г. по в. гр. д. № 35/2015 г. на Окръжен съд – Смолян и потвърденото с него решение № 569/23.10.2014 г. по гр. д. № 271/2014 г. на РС – Смолян и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд за произнасяне по предявения иск за собственост. С обезсиленото решение е признато за установено на основание чл.53, ал.2, изр.2 ЗКИР /първоначална редакция/ по отношение на община, Баните, че към момента на одобряване на кадастралната карта е налице кадастрална грешка, изразяваща се в неправилно записване на общината като собственик на поземлен имот с идентификатор ***, вместо на действителния собственик В. Р. Ф.. В мотивите на касационната инстанция е посочено, че в исковата молба са изложени обстоятелства, свидетелстващи за съществуването на същински спор за собственост между страните по делото. Ищецът се е позовал на придобивна давност, сочейки за начало на упражнявано давностно владение 18.03.1996 г. /след сключването на писмен договор от 11.03.1996 г./. С оглед така изложените обстоятелства районният съд следва да съобрази, че при новото разглеждане на спора трябва да бъдат дадени указания на ищеца за прецизиране петитума на исковата молба чрез привеждане на заявеното искане в съответствие с обстоятелствената част – предвид съдържащите се в петитума изрази, относно установяване на права към минал момент и искане за отстраняване на непълнота в кадастралната карта и регистър, некореспондиращи с твърденията за съществуващ понастоящем спор за собственост, чието разрешаване се търси.
При новото разглеждане на делото исковата молба е била оставена без движение за привеждане на петитума в съответствие с обстоятелствената й част. С уточняваща молба от 29.08.2016 г. ищецът е посочил, че претендира установяване на правото си на собственост върху процесния имот на основание придобивна давност.
Видно от приложените граждански дела, с влязло в сила решение по гр. д. № 921/2003 г. на РС - Смолян /решение по въззивно дело № 233 от 2007 г. на ОС – Смолян и решение от 07.11.2008 г. по гр. д. № 6174 от 2007 г. на ВКС, трето г. о./ е признато за установено по предявения от ищеца в настоящото производство срещу община Баните отрицателен установителен иск, че общината не е собственик на прилежащия терен към сградите, с площ 1 370 кв. м., съставляващ парцел *. В това производство, образувано по искова молба от 15.12.2003 г., ищецът В. Р. Ф. е поддържал наличието на собствено право, а общината се е легитимирала като собственик с решения от 15.12.1992 г. и 25.11.1993 г. на Ликвидационния съвет на ТКЗС по чл.48, ал.4 ППЗСПЗЗ за безвъзмездното им прехвърляне. Искът по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ е отхвърлен за установяване правото на собственост върху триетажна административна сграда с гаражни клетки към нея, със застроена площ за сградата 176 кв. м. и 76 кв. м. за гаражите, в парцел * в кв.102 по ПУП на [населено място]. Прието е, че правото на собственост на общината върху терена не е доказано – безвъзмездното му прехвърляне заедно със сградите не е установено.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което искът е отхвърлен, въззивният съд е приел, че договорът за покупко-продажба от 1996 г. е нищожен /не е сключен в предвидената от закона нотариална форма/. По отношение на придобивната давност /разгледана като въведено второ придобивно основание/ е посочено, че не е установено упражняването на фактическа власт от 1996 г. С договора предаването на владението е било отложено за срок от 6 години /т.4 от него/. Началният момент на упражняваната фактическа власт е 2002 г. На 16.06.2011 г. владението на ищеца неправомерно е било отнето от общината /той е предявил иск по чл.75 от ЗС за възстановяване на нарушено владение, въз основа на който е било образувано гр. д. № 865 от 2011 г. на РС – Смолян/. В исковата молба ищецът е твърдял упражнявано владение от 13.08.2002 г., когато имотът е деактуван като държавна собственост със заповед на областния управител, както и че владението е продължило до посочената по- горе дата. Искът е отхвърлен с влязло в сила на 28.01.2013 г. решение. Направено е заключение, че от 2002 г. до 2011 г. не е изтекъл изискуемия се давностен срок. Разгледано е като самостоятелно придобивно основание /въведено след връщането на делото за ново разглеждане/ и възстановяването на собствеността с решение № 129/20.10.1999 г. на ПК – с. Баните в полза на наследниците на Ф. Ф. върху нива от 0,310 дка, представляваща реална част от парцел *. Прието е, че административният акт е нищожен.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към жалбата касаторът е поставил следните въпроси, с които се обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, формулирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. достатъчна ли е писмената форма за продажба на недвижим имот, включен в имуществото на ТКЗС при ликвидацията му, с който Общото събрание на правоимащите по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ на заличеното ТКЗС продава това имущество при редакцията на цитираната разпоредба към месец март 1996 г. и може ли този договор да легитимира купувача като собственик; сочи се противоречие с решение № 301/24.06.2011 г. по гр. д. № 1154/2010 г. на ВКС, първо г. о. и решение № 980/29.03.2009 г. по гр. д. № 3322/2008 г. на ВКС, второ г. о.; 2. необходимо ли е договорът, сключен от Общото събрание на правоимащите по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ на заличеното ТКЗС, в редакцията към 18.03.1996 г., да бъде в нотариална форма, за да има вещно-правни последици; 3. може ли цитираният по-горе договор, сключен преди изменението на разпоредбата с ДВ, бр.98 от 28.10.1997 г., да бъде начален момент на кратка придобивна давност за придобиване на имота; 4. имат ли конститутивно действие решенията на общинските служби по земеделие и може ли съдът да преценява валидността им; поддържа се противоречие с ТР № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ОСГК на ВКС и определение № 411/23.07.2018 г. по гр. д. № 336/2018 г. на ВКС, второ г. о.
Настоящият състав приема, че са налице предпоставките на чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за допускане до касационно обжалване на атакуваното въззивно решение поради вероятната му недопустимост.
Според чл.299, ал.1 и ал.2 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да се пререшава, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда, а постановеното по него решение или решения подлежат на обезсилване /чл.270, ал.3, пр.1 ГПК, която намира приложение и при касационното обжалване съгласно чл.293, ал.4 ГПК/.
В настоящата хипотеза с влязло в сила на 07.11.2008 г. решение по гр. д. № 921/2003 г. на РС – Смолян, претендираното от ответника – община Баните право на собственост върху процесния имот е отречено със сила на пресъдено нещо. При уважаване на отрицателен установителен иск за собственост формираната с решението сила на пресъдено нещо има правопредпазващо действие по отношение на субективното право на ищеца. Формираната сила на пресъдено нещо не е зачетена в настоящото производство, в което е разгледан положителен установителен иск за същото спорно право.
Поради изложените по-горе съображения, касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК с цел преценка неговата допустимост.
С оглед допускането на касационното обжалване, касаторите следва да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 754 от 12.06.2019 г., постановено по гр. д. № 1610/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на Р. В. Ф. и Д. В. Ф., че в едноседмичен срок от съобщението следва да представи доказателство за заплатена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/ на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в противен случай жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: