О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 805 Гр.София, 19.11.2020г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2289 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. М. К. срещу решение №.405/13.02.20 по г.д.№.3694/19 на АС София - в частта му, с която, след частична отмяна на реш.№.3509/14.05.19 по г.д.№.12585/17 на СГС, касаторът е осъден да плати на основание чл.45 ЗЗД 1500лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от изявления на същия по г.д.№.12900/15 на СГС, ведно със съответни разноски. Ответната страна М. Д. С. оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С въззивното решение съдът е разгледал претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от две групи изявления на касатора - направени в съдебно заседание от 13.06.17 по г.д.№.12900/15 на СГС /в качеството на свидетел/ и в предаването „Честно казано“ на 24.07.14 по „Би Ай Телевизия“; приел е, че искът е основателен във връзка с първата група изявления - поради което и, след частична отмяна на първоинстанционното решение относно същите, го е уважил. Няма спор, че съдържанието на първата група изявления е както следва: “Госпожа М. се беше наела по едно време да става говорител на главния прокурор Ц. по линия на фалита на КТБ. Имаше изключително брутално поведение по медиите. Поръчково бих казала“; „Тогавашният директор на ТВ 7 ми се беше оплакал, че е поканена М., а уж под формата на друго мнение, така да има плурализъм и т.н. Тъй като се знае, че госпожа М. има общо с плурализма, колкото аз с Д. Т., той се беше ядосал много“; „Точно тогава въпросната г-жа изпълнителка на поръчки М.-така е известна в нашите кръгове между другото-да, дори се говореше преди години, че имало тарифа, която й се плащала, за да изпълнява особени поръчки и да играе роля на страхотен блюстител на истината и морала“; „По-точно аз я утешавах, че си познаваме М. и нейната журналистическа чистоплътност“. Въззивната инстанция е посочила, че сам по себе си фактът, че изявлението е направено пред правораздавателен орган - в качеството на свидетел по гражданско производство - не освобождава лицето от наказателна или гражданска отговорност, ако казаното съставлява престъпление или деликт. Приела е, че първото и последните две изявления от първата група имат позорящ характер, тъй като са изнесени твърдения, че ищцата е неморален човек, който срещу определено нерегламентирано възнаграждение подготвя поръчкови журналистически материали. Намерила е твърденията за неверни, доколкото ответницата, в чиято тежест е да установи тяхната истинност, не е ангажирала никакви доказателства, които да ги подкрепят. По тези съображения е формирала извод за наличие на основания за ангажиране на отговорността й за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Във връзка с установяване на размера им е посочено, че е изслушан свидетел /св.С., процесуален представител на ищцата по съответното дело, който е имал преки и непосредствени впечатления и чиито показания поради това съдът е кредитирал/, който заявява, че въпреки твърдия характер на ищцата, това, което чула от К., я притеснило силно, тъй като лицата, които присъствали в съдебната фаза, са могли да изградят погрешно мнение за нея; самочувствието й било силно накърнено. Отчетено е и, че изнесеното от ответницата в качеството й на свидетел не е станало достояние на широк кръг лица, което обективно би довело до по-голям интензитет на вредите. Намерено е, че между действията й и влошеното здравословно състояние на ищцата не се установява причинна връзка /по делото са били изслушани експертизи, от които е видно, че заболяванията, от които тя страда, са се появили много преди 2017, а дори да е имало внезапно влошаване на телесното здраве, то не може да се направи еднозначен извод, че това се дължи на поведението на К./. По тези съображения дължимото обезщетение за репариране на претърпените неимуществени вреди е определено на 1500лв. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: 1.„Възможно и допустимо ли е съдът да се произнася и да формира извод за наличие и доказаност на неимуществени вреди, нанесени на физическо лице, само и единствено въз основа на показанията на един свидетел и без абсолютно никакви други доказателства, вкл. и без медицински документи и/или без експертно становище и без доказана причинна връзка?“; 2.“Възможно и допустимо ли е съдът да се произнася и да формира свой извод за наличие на доказаността на неимуществените вреди, нанесени на физическо лице, само и единствено въз основа на показанията на адвоката/ пълномощник на това лице, дадени в качеството му на свидетел?“; 3.“При приети от съда данни за евентуална заинтересованост на свидетел, особено при условията на чл.172 от ГПК, задължен ли е съдът да изложи в решението си конкретната обосновка, анализ и лексикална преценка относно наличието или липсата на заинтересованост на свидетеля, вкл. и защо и на какво основание съдът дава или не дава вяра на показанията на такъв свидетел?“; 4.“Заинтересован ли се явява свидетел в едно дело, даващ показания в полза на ищеца, пострадал – обиден от свидетелски показанията на ответника-„деликвент“, дадени от него по друго съдебно производство, когато е установено, че този свидетел на ищцата е бил неин адвокат /процесуален представител - пълномощник/ по другото дело, и която съответно е била негов клиент по това друго производство?“/когато страната по едно дело се счита за неимуществено увредена от показанията на свидетел и когато съдът и адвокатът от нейно име са разпитвали и са му задавали въпроси, въз основа и на които от същия са били дадени /и/ деликтни/вредоносни показания, и когато в ново отделно дело тази страна е завела иск за обезщетение срещу този свидетел, и когато и в това ново производство адвокатът на тази страна е бил допуснат и разпитан, но вече като свидетел в полза на страната /имаща качество на негов клиент по предходното дело е настоящ ищец в новото производство/, стремящ се да установи увреждащия характер на показанията на свидетеля по предходното дело, то може ли да се смита, че този адвокат свидетел по новото дело е заинтересован, включително и при отчитане на условията по чл.172 от ГПК?/“; 5. „Може ли да се считат за обидни за страната неблагоприятни за нея показания на свидетел, които съдът е възприел, но независимо от тях се е произнесъл с решение в полза на страната?“; 6. „Задължен ли е съдът да изложи в решението си мотивационен анализ и преценка, както и да направи разграничаване на личното мнение и оценка от една страна и посочването на факти от друга в изпълнителното деяние на деликвента, изразени в негово изказване?“; 7.“Следва ли да се считат за обидни за една от страните в гражданско дело показанията на свидетел, за които няма данни, не са обявени и не са доказани като лъжесвидетелстване и във връзка с които е налице произнасяне на съда, но производството все още не е приключило?“; 8.“Заинтересован ли се явява свидетел, даващ показания във вреда на страна, за когото са налице данни, че в лично качество извън предмета на спора се намира в общоизвестен /ноторен/, публично и медийно отразен конфликт с тази страна, и задължен ли е съдът да извърши и изложи в решението преценка и съображения относно наличието или липсата на такава заинтересованост у свидетеля?“; 9.“Могат ли да бъдат обидни за страна по делото изказаните в показанията на свидетел неблагоприятни за нея сведения, които в същността си представляват възпроизвеждане/ повтаряне на общоизвестна, по-ранна и предхождаща делото публикувана чрез средствата за масово осведомяване, широко оповестена към обществото и предназначена за неограничен кръг лица информация, подадена от медии, която обаче сама по себе си не е дала повод и/или основание за преживяване на страдания респективно неимуществено увреждане на тази страна, но в последствие същата информация, пресъздадена от свидетеля, се възприема от страната за обидна, и то когато е възпроизведена от свидетеля пред силно ограничен кръг лица?“; 10. „Може ли свидетелят да отговаря по чл.45 от ЗЗД за възпроизведени/ повторени от него сведения, които преди увреждащото деяние са били публикувани в средствата за масово осведомяване и са станали общоизвестни и предназначени за неограничен кръг от лица, вкл. и за пострадалия от тези сведения?“. Сочи се практика. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с шестия въпрос. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната /реш.№.85/23.03.12 по г.д.№.1486/11, ІV ГО, реш.№.369/26.11.15 по г.д.№.2098/15, ІV ГО/ в мотивите към акта си, с който разрешава спора по същество, съдът е длъжен да посочи кои конкретни изрази представляват твърдения за факти и кои – оценка на фактите; на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, във връзка с които може да бъде ангажирана отговорността само ако са неверни и позорят адресата; оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност; те могат да ангажират отговорността само ако представляват обида; в мотивите съдът е длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква – оценка, съответно дали фактите са неверни и позорни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл.39 ал.1 от КРБ; трябва да се посочи конкретно кои действия ангажират отговорността на деликвента и кои са правомерно извършени. Обосновани са твърденията на касатора, че въззивният съд се е отклонил от така формираната задължителна практика. С оглед на изложеното по посочения въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 30лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.405/13.02.20 по г.д.№.3694/19 на АС София. ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 30лв. /тридесет лева/ и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено. ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: