5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 223
[населено място], 29.01.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение в публичното заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
с участието на секретаря Ангел Йорданов , като изслуша докладваното от съдията Цолова т.д. №1964 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.48 във вр. с чл.47 т.2 ЗМТА.
Образувано е по предявен от „К.“АГ със седалище в Ш.,Ц. срещу [фирма] със седалище в [населено място] иск за отмяна на арбитражно решение от 05.06.2017г. по арбитражно дело № 73240/2015г. на Арбитражен съд София при СППМ.С решението ищецът е осъден да заплати в полза на ответното дружество суми в общ размер 273 005,26 евро., произтичащи от непогасени задължения по фактури за доставка на компютърни продукти,неустойка ,лихва за забава , както и арбитражни разноски.
Ищецът твърди, че е налице предпоставката за отмяна,предвидена в чл.47 т.2 ЗМТА, тъй като решението на арбитражния съд е постановено при липса на компетентност на арбитражния съд,обоснована с липса на писмено сключено между надлежни представители на страните арбитражно споразумение и неприложимост на презумпцията на чл.7 ал.3 ЗМТА,предвид направено от него своевременно оспорване компетентността на арбитража, съобразно разпоредбата на чл.20 ЗМТА. Ведно с искането за отмяна на решението на АС се претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Ответникът [фирма] е изразил становище за неоснователност на предявения срещу него иск . Претендира направените от него в процеса разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, констатира,че исковата молба е допустима,като предявена от легитимирана страна в рамките на предвидения в чл.48 ал.1 изр.1 от ЗМТА срок.
След преценка на доказателствата по делото и на заявените от страните доводи и възражения, съставът на ВКС намира следното:
МАД 73240/15г. на АСС при СППМ,решението по което се атакува в настоящото производство, е образувано по искова молба на [фирма] срещу регистрираното по законите на Ш. чуждестранно юридическо лице „К.“АГ.Претенциите на ищеца в арбитражното производство са били основани на фактури,издадени от [фирма] на основание сключен на 16.12.13г. рамков договор за доставка на компютърни продукти,който е подписан от името на чуждестранното дружество от лицето Б. Б. Б. Л.,За последния в договора е посочено,че представлява това дружество в качеството му на негов главен оперативен директор. Компетентността на арбитража да разреши повдигнатия пред него спор е обоснована в исковата молба с клаузата на т.7.1 от рамковия договор,предвиждаща всички спорове,отнасящи се до договора, да бъдат решавани от АСС при СППМ.След три неуспешни опити за доставка на уведомлението за образуваното арбитражно дело /първата от които на адрес по неактуално седалище на дружеството/, арбитражният съд е приложил нормата на чл.32 ал.1 ЗМТА и чл.12 ал.4 от Правилника на АСС при СППМ.С последващо определение е приел за разглеждане арбитражното дело. Съобщението за това определение е връчено на ответника на 01.06.16г. на последния регистриран като негово седалищеадрес,като на 20.06.16г. същият е депозирал отговор на исковата молба,с която е оспорил компетентността на арбитражната институция, аргументирайки се с доводи за липса на облигационни отношения между страните,респ. и на сключено арбитражно споразумение за решаването на спорове между тях от АСС при СППМ.Оспорени са подписът на лицето , обозначило се като представляващ дружеството в рамковия договор,а също така и неговата представителна власт.
В хода на арбитражното производство /в което възражението за липса на компетентност на арбитража да разгледа спора не е възприето по съображения за неговото преклудиране/ са приети извлечение от Търговския регистър на К. Ц. относно вписванията за дружеството „К.“АГ,Устав на същото към м.март 2012г. и трудов договор,сключен между „К.“АГ и Б. Л. на 01.08.12г. От тях се установява,че последният не е сред лицата,вписани в Търговския регистър като законно представляващи чуждестранното търговско дружество,а по отношение на вписаните такива е посочено съвместно представителство от всеки двама от тях.В чл.18 от Устава е предвидено правомощие на управителния съвет на базата на организационен регламент да прехвърли напълно или отчасти управлението и представителството на отделни негови членове или на трети лица /директори/. Със сключения трудов договор лицето Б. Л. е нает от „К.“АГ /в качеството му на негов работодател/ като изпълнителен директор „да изпълнява задължения и да упражнява правомощия,свързани с дейността на работодателя,както би му било възлагано от време на време или му бъдат предоставени пълномощия от работодателя или от лица,действащи от името на работодателя“.В трудовия договор са описани задълженията на служителя,свързани със сфери на оперативно планиране,инвестициите, работа с клиенти и служители. Данни Б. Л. да е бил упълномощен изрично,респ. да е бил натоварен с представителни функции да сключва от името на дружеството договори,в т.ч. и арбитражни споразумения, не са ангажирани нито в арбитражното производство,нито в настоящото. Липсват доказателства и за изрично писмено потвърждаване от страна на надлежно представляващи дружеството лица на предприетото от Л. действие по сключване с рамковия договор на арбитражно споразумение с противната страна [фирма].
При тези обстоятелства изводът на арбитражния съд,постановил решението, предмет на исканата отмяна в настоящото производство, че е компетентен да разреши спора между страните,с който е бил сезиран, не може да бъде споделен. Тази компетентност се определя от наличието на абсолютна процесуална предпоставка,каквато е наличието на арбитражно споразумение.То има формален характер, като разпоредбата на чл.7 ал.2 изр.1 ЗМТА установява императивно изискване споразумението да бъде обективирано в писмен вид. Арбитражната клауза се счита налице при насрещно съвпадане волеизявленията на двете страни,отправени от лица,разполагащи с надлежна представителна власт,когато страните са юридически лица. Арбитражното споразумение,макар и в повечето случаи да се включва в облигационни договори /уреждащи материално правоотношение/, има самостоятелно значение /арг. от чл.19 ал.2 ЗМТА/.В теорията и съдебната практика то се възприема като процесуален договор,доколкото се свързва с предоставяне разрешаването на възникнал между страните материално-правен спор в компетентност на определена от тях институция извън юрисдикцията на държавните съдилища. Поради това и лицето,сключило такова споразумение от името на юридическото лице,следва да разполага с надлежна представителна власт дадена му по силата на закона или вследствие изрично писмено упълномощаване. Аргумент в подкрепа на последното се извлича от общата разпоредба на чл.37 ЗЗД,тълкувана във връзка с чл.7 ал.2 изр.1 ЗМТА.
В случая не е установено лицето Б. Л. да е законно представляващ чуждестранното юридическо лице „К.“АГ,нито да е бил изрично писмено упълномощен от представляващите това дружество да сключи арбитражно споразумение за уреждането на отношения между страните във връзка с възникнал материален спор, произтичащ от сключения от него рамков договор.Разпоредбата на чл.301 ТЗ,която е относима към материалното правоотношение /на която се е позовал ищецът в арбитражното производство и в защитата си срещу иска по настоящото/,е неприложима по отношение на арбитражното споразумение, съществуването, валидността и изпълнението на което се уреждат от правила,различни от правилата, относими към търговските сделки, съдържащи се в материално-правните норми на Търговския закон. Такова разрешение се възприема в практиката на ВКС - решение № 157/11.01.2013г. по т. д. № 611/2012г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 66/07.07.2014г. по т. д. № 4036/2013г. на ВКС, ТК, І т. о.,решение №8/08.02.17г. по т.д.№1706/16г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,решение №223/29.12.17г. по т.д.№1507/17г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и напълно се споделя от настоящия съдебен състав.
Формираният на базата на тези съображения извод за липса на надлежно сключено, съгласно изискването на чл.7 ал.2 изр.1 ЗМТА, между страните писмено арбитражно споразумение налага преценка за наличие на основания за прилагане презумпцията на чл.7 ал.3 ЗМТА,която е предвидена като изключение от посоченото императивно правило. Прилагането на тази презумпция не може да се извършва чрез разширително тълкуване,а само при наличието на конкретно и изчерпателно посочени от законодателя условия – изрично волеизявление на ответника,с което той се съгласява спорът да бъде разрешен от арбитража,сезиран с иска; писмено обективиране на това волеизявление – било с представянето на отделен документ,в който то е направено или писмено отразено в протокола от заседанието на арбитриращия състав или при конклудентно изразени след повдигането на спора пред арбитражната институция потвърждаващи действия,изразяващи се в активно участие в производството без оспорване компетентността й. Наличието на тези условия е и допълнителен аргумент в подкрепа на становището за неприложимост на разпоредбата на чл.301 ТЗ по отношение на сключено от лице без надлежна представителна власт арбитражно споразумение. Въвеждането на първите две от тях от законодателя е в синхрон с общата разпоредба на чл.42 ал.2 изр.2 ЗЗД,според която за потвърждаване на извършени от такова лице действия се изисква изрично волеизявление от мнимо представлявания , облечено в същата форма,която е предвидена за упълномощаването /в случая – писмена/.
От данните по арбитражното дело е видно,че ответникът /ищец в настоящото производство/ не само не е потвърдил писмено сключеното от негово име от Б. Л. арбитражно споразумение,но и изрично е оспорил валидността на тези действия в депозирания от него писмен отговор на исковата молба,с който е оспорил и компетентността на арбитражния съд да разгледа повдигнатия пред него спор.Последният неправилно, прилагайки разпоредбата на чл.32 ал.1 ЗМТА и аналогичния й чл.12 ал.4 от Правилника на АСС при СППМ, е приел, че, тъй като срокът за отговор,предвиден в чл.9 ал.2 от този правилник е изтекъл, възраженията на страната са преклудирани и не следва да бъдат взети предвид. ЗМТА не установява друг преклузивен срок за отвода за компетентност освен този по чл.20 ал.1 ЗМТА,според който ответникът е в правото си да възрази срещу компетентността на арбитражния съд най-късно с отговора на исковата молба,като упражняването на това право не е обвързано изрично с изтичането на определен срок. Предвиденият във вътрешния нормативен акт на арбитража срок за подаване на отговор не би могъл да бъде приложен по отношение на ответник по арбитражното дело, направил възражение за липса на валидно сключено арбитражно споразумение, тъй като в такъв случай страната изобщо не може да се счете обвързана от разпоредбите на този акт. Поради това и при наличието на подаден отговор с възражение за липса на компетентност,обоснована от страната с твърдения за липса на сключена валидна арбитражна клауза, арбитражният съд е задължен да се произнесе по направеното възражение. В случая „К.“АГ е подал отговор,в който отговор е направил възражение по реда,предвиден в чл.20 ал.1 ЗМТА. При липса на валидно сключено арбитражно споразумение, установима от посочените писмени доказателства, арбитражният съд е следвало да зачете това възражение като пречка за прилагането на презумпцията на чл.7 ал.3 ЗМТА и да се десезира със спора.
Постановяването на арбитражното решение при наличието на посочените обстоятелства, обосноваващи приложението на чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА, е предпоставка за неговата отмяна.
С оглед изхода на спора ответникът дължи в полза на ищеца направените от последния разноски за производството по отмяна.Доколкото са налице данни адвокатското възнаграждение за процесуалното представителство на „К.“АГ само да е уговорено,но не и заплатено /последното не е удостоверено със съответните платежни документи/,няма основание то да бъде присъждано като разноски за производството.
По изложените съображения Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ арбитражно решение от 05.06.2017г. по арбитражно дело № 73240/2015г. на Арбитражен съд София при СППМ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |