Р Е Ш Е Н И Е
№ 310
София, 27.01.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЖИВА ДЕКОВА
при участието на секретаря Северина Толева
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело № 1145 по описа за 2012 год.
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. П., чрез процесуален представител адв.М., срещу решение от 08.02.2012г., постановено по гр.д.№11592/2010г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 19.07.2010г. по гр.д.№31287/2009г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявения от Т. Д. П. срещу [фирма] иск с правно основание чл.200 КТ.
Касационното обжалване е допуснато с определение №555 от 07.05.2013г. поради противоречие на въззивното решение с постановено по реда на чл.290 ГПК решение по приложението на чл.123 КТ - решение №84 от 07.04.2011г. по гр.д.№1873/2009г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че при преобразуването на [фирма] чрез отделяне на три нови еднолични дружества – [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и „Б. – тягов подвижен състав /Локомотиви/”Е., [населено място], новите дружества са правоприемници на съответната част от правата и задълженията на [фирма] и че трудовите правоотношения на работниците и служителите, работещи в поделенията до преобразуването, са преминали към съответните нови работодатели – новоучредените търговски дружества.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено.
Ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител юрисконсулти С. и Г., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.
Третото лице-помагач [фирма], чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., оспорва жалбата като неоснователна.
Третото лице – помагач „Национална компания Железопътна инфраструктура” не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от Т. Д. П. срещу [фирма] иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане на сумата 150 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. Ц. П., настъпила в резултат на трудова злополука на 26.08.2008г.
Въззивният съд е приел, че ответникът [фирма] не е пасивно материалноправно легитимиран по предявения иск, тъй като не той, а неговото поделение – Поделение за товарни превози София – е работодател на пострадалия към момента на трудовата злополука, на основание чл.123 КТ.
Въззивният съд е приел, че М. П. е бил в трудово правоотношение с Пътно транспортно предприятие София към [фирма]; че с решение №1 от 13.11.2007г. по ф.д.№16662/2007г. на СГС, ФО, е регистрирано [фирма], образувано чрез отделяне на [фирма] и че трудовите правоотношения на работниците преминават съгласно чл.123 КТ към новоучреденото дружество, към което отива и поделението, към което се числи – работниците и служителите от ПТП-София са преминали към [фирма]. Въззивният съд е приел, че новият работодател на М. П. е ПТП-София към [фирма], а не ответника [фирма]. Това разрешение е в противоречие с постановено по реда на чл.290 ГПК решение по приложението на чл.123 КТ - решение №84 от 07.04.2011г. по гр.д.№1873/2009г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че при преобразуването на [фирма] чрез отделяне на три нови еднолични дружества – [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и „Б. – тягов подвижен състав /Локомотиви/”Е., [населено място], новите дружества са правоприемници на съответната част от правата и задълженията на [фирма] и че трудовите правоотношения на работниците и служителите, работещи в поделенията до преобразуването, са преминали към съответните нови работодатели – новоучредените търговски дружества.
Установено е, че М. Ц. П. е изпълнявал по трудово правоотношение длъжността „техник-механик, ревизор вагони” във Вагонно ревизорски пункт гара Д., Република С., към Вагонно ревизорски участък Драгоман на поделение за товарни превози София към [фирма]. На 26.08.2008г. около 17.30ч. М. П. е починал при трудова злополука - при изпълнение на служебните си задължения е прегазен от влак, следствие на което получава тежка съчетана травма на главата, тялото и крайниците. Злополуката е призната за трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО с разпореждане по чл.60 КСО на длъжностно лице на С.. С определение по нохд №31/2010г. на Врачански окръжен съд е одобрено споразумение между ВрОП и обвиняемия Ц. Й. П. /ръководител движение в г.Драгоман от българска страна/, по силата на което обвиняемият се е признал за виновен за извършването на престъпление по чл.123, ал.1 НК за настъпилата трудова злополука, поради незнание и немарливо изпълнение на задълженията си по служба, представляваща източник на повишена опасност, в нарушение на правилата за движение на влаковете и маневрената работа, е издал заповед за заминаване на влак №47041 без да е получил: телефонограма от ръководител смяна, че влакът е готов за заминаване и удостоверение за спирачната маса на влака – образец ВП-11, както и не е проследил правилното излизане на влака от гарата, с което е причинил смъртта на М. П. - ревизор-вагони, който е извършвал проба на спирачна маса.
При така установените фактически данни следва да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество по чл.200 КТ за причинените на ищцата вреди от смъртта на съпруга й, настъпила при трудова злополука. По възражението на ответника-работодателя настоящият съдебен състав намира, че в случая разпоредбата на чл.201 ал.2 КТ не намира приложение. Не е налице груба небрежност, която да изисква пострадалият да е съзнавал и предвиждал вредоносния резултат. Груба небрежност се отчита когато работникът или служителят е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, но самонадеяно се е надявал да ги предотврати /решение от 18.12.2009г. по гр.д.№4001/2008г. ІVг.о. на ВКС/. В конкретния случай това не е доказано. Установеното при аутопсията количество етилов алкохол – 0,44%о в урината и 0,26г/кг в тъканите на мозъка и на метилов алкохов - 0,07г/кг в тъканите на мозъка, не е установено по делото от работодателя, чиято е тежестта да докаже възражението си за съпричиняване, на каква концентрация на алкохол в кръвта отговаря и на каква фаза на алкохолно повлияване, поради което от данните по делото не се установява твърдението на работодателя, че служителят е бил практически алкохолно повлиян към момента на трудовата злополука. Отделно от това, при същите данни от аутопсията, в обвинителното заключение на НСлС е прието, че установеното количество етилов алкохол съответства на субклинична фаза на алкохолно повлияване, при което са могли да бъдат нарушени най-фините координативни функции на организма, т.е. прието е, че към момента на трудовата злополука М. П. практически не е бил алкохолно повлиян. Недоказани са и твърденията за съпричиняване поради това, че служителят „не е изпълнявал правилно изискванията на възложените му дейности”. В решение от 21.06.2011г. по гр.д.№1248/2010г. ІІІ г.о. на ВКС на въпроса: дали пострадалият, който извършвайки определени действия в нарушение на установени правила за безопасност на труда, е предвиждал възможността за настъпване на вредоносен резултат, който лекомислено се е надявал да предотврати, разчитайки на придобитите си умения, е даден отговор, че не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение /груба небрежност/, като преценката е конкретна и зависи от фактите по делото; в решение от 14.01.2010г. по гр.д.№298/2009г. ІVг.о. на въпроса за приложението на чл.201 ал.2 КТ и за това кога би била налице „груба небрежност” от страна на пострадалия при трудовата злополука е даден отговор, че не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на увреждането, като преценката е конкретна във всеки случай. Посочената задължителна практика на ВКС се споделя и от настоящия съдебен състав. По делото не е установен механизма на злополуката и поведението на служителя при настъпването й, за да може точно да се посочи конкретното поведение на служителя, в което се изразява неговата груба небрежност или обикновена небрежност, което разграничение е от значение, тъй като когато проявената небрежност е обикновена, а не груба, не се прилага намаляването на отговорността на работодателя при условията на чл.201, ал.2 КТ. Доказването на тези обстоятелства и на грубата небрежност е в тежест на работодателя, който е релевирал възражение по чл.201, ал.2 КТ, но не го е доказал. Отделно от това, установеното със споразумението в наказателното производство противоправно поведение на ръководител движение в гарата от българска страна, индицира, че дори пострадалият да е извършил твърдените от ответника по иска нарушения по небрежност, то пострадалият не би могъл да предвиди настъпването на неблагоприятния резултат, тъй като според установените правила за движение на влаковете и маневрената работа влакът не може да потегли преди пострадалият - ревизор-вагони да е приключил възложената му работа по извършване и удостоверяване на извършената от него проба на спирачна маса.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди на ищцата от смъртта на съпруга й в резултата на трудова злополука, следва да се съобрази разпоредбата на чл.52 ЗЗД и да се вземат предвид обстоятелствата, установена със събраните по делото свидетелски показания, че между съпрузите е съществувала изключително силна емоционална връзка и привързаност, изградили са здраво и сплотено семейство. Ищцата на 48-годишна възраст е лишена от обичта, моралната опора и подкрепата, които е получавала от съпруга си, починал на 48-годишна възраст, с когото са имали щастлив брак двадесет и шест години. Установено е, че ищцата изключително тежкото е понесла загубата, изживявала и продължава да изживява мъка и страдание от загубата на съпруга си. Като съобрази търпените вреди от ищцата, установени по делото, както и съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, настоящата инстанция определя размера на обезщетението на препретърпените от Т. П. неимуществени вреди от смъртта на съпруга й М. П. в размер на 93 333,33лв., който размер на обезщетението счита, че удовлетворява обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД. От така определения размер следва да се приспадне сумата 3333,33лв. - размера на полученото от ищцата обезщетение по поддържаната от работодателя застраховка на персонала, поради което искът е основателен до размер на 90 000лв. В останалата част до претендирания размер 150 000лв. претенцията е завишена. Сумата на обезщетението се дължи ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука.
Въззивното решение следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.2 ГПК и искът бъде уважен за сумата 90 000лв., ведно със законната лихва, считано от 26.08.2008г., а в останалата отхвърлителна част решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото на Т. П. следва да бъдат присъдени направените разноски по делото по компенсация - в размер на 1466,40лв.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 08.02.2012г., постановено по гр.д.№11592/2010г. на Софийски градски съд, в частта, с която след отмяна на решение от 19.07.2010г. по гр.д.№31287/2009г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявения от Т. Д. П. срещу [фирма] иск с правно основание чл.200 КТ за размера 90 000лв., ведно със законната лихва от 26.08.2008г., както и в частта за разноските и вместо него постановява:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ул”И. В.” №3, да заплати на Т. Д. П. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.2, ап.19, ЕГН [ЕГН], на основание чл.200 КТ сумата 90 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. Ц. П., настъпила на 26.08.2008г. в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.08.2008г. до окончателното изплащане, както и сумата 1466,40лв. - разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение от 08.02.2012г., постановено по гр.д.№11592/2010г. на Софийски градски съд, в останалата част.
Решението е постановено при участието на третите лица-помагачи на страната на ответника [фирма] и „Национална компания Железопътна инфраструктура”.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|