О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №144 [населено място], 02.06.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 1100 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. С. Г., гражданка на Руска Федерация, [населено място], [улица], ап.1, в качеството и на майка и законен представител на малолетната К. А. Г., чрез пълномощник адв. П. Ш., срещу определение № 3155/19.12.2014 г. постановено по ч.гр.д. № 2115/2014 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 265 от 23.10.2014г. на Царевски районен съд по ч.гр.д. № 1336/2014г. за оставяне без разглеждане на подадената молба по чл.130, ал.3 СК. Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение, като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните норми. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения въпрос: Компетентен ли е българският съд да разгледа молба по чл. 130 СК, подадена от законния представител на малолетно лице, руски гражданин, относно даване на съгласие за разпореждане с недвижим имот, находящ се на територията на Република България? Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното: Производството по гр.д. № 1339/2014 г. по описа на Царевски районен съд е образувано въз основа на подадена молба от адв. П. Ш. като пълномощник на А. С. Г., гражданка на Руска Федерация, в качеството й на майка и законен представител на малолетната К. А. Г., гражданска на Руската Федерация и двете с адрес: [населено място], [улица], ап. 1, с искане да бъде издадено разрешение за извършване на замяна на притежаваната от детето по наследство 1/6 идеална част от недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда - апартамент № 8, с идентификатор на обекта № 44094.21.63.3.8 по кадастралната карта на [населено място], [община], област Б. на основание чл. чл. 130, ал. 3 СК. Първоинстанционният съд е оставил молбата без разглеждане и е прекратил производството по делото поради това, че не е териториално компетентен да се произнесе по направеното искане за издаване на разрешение за извършването на разпоредителната сделка, тъй като постоянният адрес на детето е в [населено място]. С обжалваното определение въззивната инстанция е потвърдила акта на първоинстанционния съд. Намерила е за неоснователен изтъкнатият от жалбоподателката довод, че съобразно разпоредбата на чл. 14 КМЧП, компетентен във връзка с производства относно наследяването е съдът по местонахождението на имуществото.Посочил е, че в настоящия случай не се касае за визираните в тази разпоредба хипотези, тъй като искането е с правно основание чл. 130, ал. 3 СК и няма за предмет спор във връзка с наследяване, а за разрешение за извършване на разпоредителна сделка с имот на малолетно дете, придобит по наследство. На второ място е изтъкнал, че производството по чл. 130, ал.3 СК е охранително е неговата цел е запазване интересите на детето Поради това по отношение на това производство не намират приложение правилата на КМЧП относно вещните спорове и относно наследяването, а тези за споровете, по които страна е дете. Спрямо тях КМЧП предвижда прилагане правото на държавата, чийто гражданин е детето, респ. където е обичайното му местопребиваване, т.е. отдава предимство на местоживеенето на детето пред местонахождението на имота. Тъй като според данните по делото детето е гражданин на Руската Федерация и има местоживеене в М., то българският съд не е компетентен да разгледа молбата. По предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното: Поставеният от жалбоподателя правен въпрос е: Компетентен ли е българският съд да разгледа молба по чл. 130, ал.3 СК, подадена от законния представител на малолетно лице, руски гражданин, с постоянно местопребиваване в чужбина, относно даване на съгласие за разпореждане с недвижим имот, находящ се на територията на Република България? Въпросът е от обуславящо значение за изхода на производството, по него няма съдебна практика, а същият има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид липсата на изрична правна уредба и възможността да възникнат подобни спорове с оглед придобиването на недвижими имоти в страната от чужденци. Следователно налице са предпоставките на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал.3 СК извършването на действия на разпореждане с недвижим имот, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на дете, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. Разпоредбата се намира в главата, уреждаща отношенията между родители и деца. Съгласно чл. 85 от КМЧП отношенията между родители и деца се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване. Чл.25 от Договора между НРБ и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела също предвижда прилагане спрямо отношенията родители - деца на законодателството на страната, на чиято територия те имат местожителство. Същевременно, следва да се вземе предвид, че целта на разпоредбата на чл. 130, ал.3 СК е да осигури защита на интереса на детето при извършване на разпореждане с негово имущество. Издаването на разрешение за разпореждането представлява изискване на специален закон за сключване на разпоредителна сделка по смисъла на чл. 586, ал.1 ГПК, наличието на което подлежи на проверка от нотариуса при сключване на договора. Съгласно чл. 65, ал.1 КМЧП придобиването и прекратяването на вещни права и на владение се уреждат от правото на държавата по местонахождението на вещта. В същия смисъл е и чл. 30, ал.2 от горепосочения Договор за правна помощ /ДПП/. Следователно и спрямо особените изисквания на закона /вкл. и това по чл. 130, ал.3 СК/ за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот е приложим същия закон. Тъй като издаването на разрешение за разпореждане с недвижим имот се извършва от съда, то това следва да се съдът в държавата по местонахождението на имота. Отделен аргумент е и разпоредбата на чл.1, ал.2 от ДПП, според която гражданите на едната страна имат право свободно и безпрепятствено да се отнасят до съдилищата на другата страна, в компетентността на които спадат гражданските, семейните и наказателни дела; могат да се явяват пред тях и да подават молби и искове при същите условия, както и гражданите на тази договаряща държава. По изложените съображения обжалваното определение на Бургаски окръжен съд следва да бъде отменено. На отмяна подлежи и потвърденото с него определение на Царевски районен съд. Тъй като съдилищата са оставили искането без разглеждане, то делото следва да се върне на първата инстанция за произнасяне по основателността на молбата. Въпрос по същество е дали отечествения закон на молителя съдържа правила за издаване на подобно разрешение, които да бъдат приложени от българския съд. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3155 от 19.12.2014г. постановено по ч.гр.д. № 2115/2014г. на Бургаски окръжен съд. ОТМЕНЯ посоченото определение №3155 от 19.12.2014г. постановено по ч.гр.д. № 2115/2014г. на Бургаски окръжен съд и потвърденото с него определение № 265 от 23.10.2014г. на Царевски районен съд по ч.гр.д. № 1336/2014г. ВРЪЩА делото на Царевски районен съд за произнасяне по основателността на молбата. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: