Р Е Ш Е Н И Е № 409 гр.София, 16 октомври 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ със секретар Илияна Петкова при участието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1034/2013 година Производството пред ВКС е по искане за възобновяване на наказателното дело,направено от Я. А. Й..Искането е основано на чл. 423 НПК-Й. твърди,че за проведеното по нохд № 690/2007 год. на Плевенския районен съд производство не са били уведомени нито той,нито близките му,тъй като отдавна,от близо 8 години,всички живеят в Испания.Иска делото да бъде възобновено и от ВКС „да бъдат изпълнени разпоредбите на НПК”. В съдебно заседание осъденият и служебният му защитник поддържат искането. Заключението на прокурора е искането да се остави без уважение,тъй като А. е знаел за воденото срещу му наказателно преследване и съзнателно се е укрил. ВКС установи: С присъда № 340 от 11.ХІІ.2008 год. по нохд № 690/2007 год. на Плевенския районен съд,Я. А. Й. е признат за виновен в това,че на 31.VІІ.2002 год. в [населено място], е направил опит да открадне от И. А. А. от с.гр. 40.5 м кабел на стойност 121.50 лв.,който опит останал недовършен по независещи от волята на извършители причини,за което деяние,извършено повторно,и на основание чл. 195,ал.1,т.7 НК А. е наказан при условията на чл. 55,ал.1,т.1 НК с 3 месеца лишаване от свобода,търпими при общ първоначален режим. На основание чл. 68,ал.1 НК е постановено А. да изтърпи при същия,общ,първоначален режим и наказанието от 1 година лишаване от свобода,наложено му с присъдата по нохд № 1117/2000 год. на Плевенския районен съд. Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо:изхожда от страна,имаща такова право;направено е почти незабавно след екстрадирането на А. от Испания на 27.ІІІ.2013 год. на основание издадена от компетентните органи в България ЕЗА от 4.ХІІ.2012 год. и решение на надлежния съд в М. от 7.ІІІ.2013 год.,с което осъденият се предава на българската държава;насочено е срещу съдебен акт от изброените в чл. 419 НПК,който не е проверяван по касационен ред,но не и основателно както по ал.1,така и по ал.5 на чл. 423 НПК. От призовката и отразеното в съдебния протокол за първото проведено в първата инстанция съдебно заседание е видно,че А.,находящ се тогава в Плевенския затвор, лично е получил призовката за това заседание заедно с препис от обвинителния акт и разпореждането за предаване на съд /л.10 от първ.д./,като по негово искане и това на другия подсъдим,А. А. А.,делото е било отложено,за да може А. да ангажира адвокат за защитата си,а на А. да бъде назначена служебно такава /л.17 от първ.д./.След датата на това съдебно заседание,26.ІV.2007 год.,А. е бил освободен от затвора /призовка на л. 22 от първ.д./,укрил се е и не е могъл да бъде издирен въпреки проведеното ОДИ на основание телеграма от 20.ІІІ.2008 год.Т.е. след като процедурата по чл. 254,ал.4 НПК е била изпълнена,А. не се е явил в съдебно заседание без за това да е имало уважителна причина и искането му на основание чл. 423,ал.1 НПК делото да бъде възобновено,а постановената по това дело задочна присъда-е неоснователно. Не е налице и предпоставката по ал.5 на чл. 423 НПК за възобновяване на наказателното дело;от решението на 6-ти Централен следствен съд,Мадрид се вижда,че предаващата държава не е дала гаранция делото,по което екстрадираният А. е бил осъден,да бъде възобновено /преписката е приложена към касационното дело/л.8-15,17-18,27-50/. С оглед на дотук изложеното и чл. 426 във вр. с чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА искането на Я. А. Й. за възобновяване на нохд №690/2007 год. на Плевенския районен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/