Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * възстановяване правото на собственост * реституция * общинска собственост


2

Р Е Ш Е Н И Е

N 243



гр. София 11.02.2014 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на втори октомври две хиляди и тринадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Виолета Петрова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 936/ 2012 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Д. Б. Б. и Д. А. Б. – С. чрез процесуалните пълномощници адв. М.Б. и адв. Ж.К. са обжалвали решението на Софийския градски съд , Гражданска колегия, ІІ-А въззивен състав от 16.07.2012г. по гр.д.№ 6168/2010 г.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение по чл.288 ГПК от 18.05.2013г. на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК в частта по иска по чл.108 ЗС по правния въпрос за предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на чл.151 ЗИН /отм./ .
Ответникът И. Р. А. изразява становище, че решението е правилно и не са налице предпоставките за неговата отмяна. Доводите са, че независимо от тълкуването на разпоредбата на чл.151 ЗИН /отм./ при разрешаването на правния въпрос , по който е допуснато касационното обжалване, не би се достигнало до друг краен резултат по делото, защото са налице и други пречки за възстановяване на собствеността на ищците върху спорните имоти. Помещенията в партера и сутерена на сградата на @@6@ [населено място] , предмет на ревандикационния иск, не съществуват реално като самостоятелни обекти на собственост. След извършената реконструкция и включването им в обема на ресторантски комплекс „Х.” те са загубили своята самостоятелност и това води до правна невъзможност да се възстанови собствеността. Всички помещения от комплекс „Х.” , обхващащи и части от съседни сгради, са свързани функционално и ако се възстановят спорните имоти , другата част от бившия комплекс остава с достъп само от подземната улица . Поддържа се също така, че ищците не са посочили като основание за придобиване на собствеността реституция по ЗВСОНИ , освен това такава не е могла да настъпи, защото разпоредбата на чл.2 ал.1 от закона действа занапред и не преурежда заварени правоотношения. За избените помещения 2, 5 и 6 ответникът счита, че след като са били продадени на трети лица и са отчуждени са от тях по реда на З. /отм./ , не могат да бъдат възстановени на ищците, а избено помещение № 9 няма самостоятелен характер и върху него не може да съществува право на собственост с титуляр правен субект, който е различен от титуляра на собствеността върху обекта, който обслужва.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните и намира следното:
С въззивното решение в частта, в която е допуснато касационното обжалване, Софийският градски съд е отменил решението на Софийския районен съд, 31 състав от 10.08.2009г. , поправено с решение от 22.01.2010г. по гр.д.№ 3642/2006г. и е решил делото по същество като е отхвърлил исковете, предявени от Д. Б. Б. и Д. А. Б. против И. Р. А. с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на следните имоти:
Помещения във вътрешна пристройка към сграда с административен адрес [населено място], [улица] :
1. Магазин с площ от 150 кв.м. по документи за собственост /а по архитектурен проект-150,10 кв.м./при граници: изток ул. ,,Х. Б.” , запад - склад, север - коридор, юг - ПИ № 16,
2. Склад с площ от 110 кв.м. по документи за собственост /110,06 кв.м. по архитектурен проект/ при граници: изток - магазин, запад ПИ № 4, север - ПИ№ 14, юг - ПИ № 17.
3. Шахта на вътрешен асансьор и коридор
Помещения в сутеренния етаж на сградата, намиращи се в площта, оградена с червен контур на скицата приложение № 2-Б от допълнителното заключение към съдебно техническата експертиза , изготвена от инж. Б Х. на стр. 407 от първоинстанционното производство, а именно:
1. Изба № 2 с площ от 14,70 кв.м. при граници: изток - [улица], запад - коридор, север - коридор, юг - изба№ 3
2. Изба № 3 с площ от 14,70 кв.м. при граници: изток - [улица], запад - коридор, север - изба №2, юг- ПИ № 17;
3. Изба № 5 с площ от 8,28 кв.м. при граници: изток - коридор, запад- изба № 8, север - изба № 6, юг- изба № 4;
4. Изба № 6 с площ от 9,30 кв.м. при граници: изток - коридор, запад- изба № 8, север - изба № 7, юг- изба № 5;
5.Изба № 7 с площ от 8,90 кв.м. при граници: изток - коридор, запад- изба № 8, север - коридор, юг - изба № 6;
6.Изба № 8 с площ от 58,90 кв.м. при граници: изток — изби № 4,5,6 и 7, запад- изба № 9, север - коридор, юг - ПИ № 17;
7. Изба № 9 с площ от 113,92 кв.м. при граници: изток - изба № 8 и коридор, запад- ПИ № 4, север - ПИ № 15, юг- ПИ № 17.
Две шахти за вътрешни асансьори и коридори.
В. съд е приел, че Д. Б. Б. и Д. А. Б. – С. са законни наследници - син и внучка от друго коляно на Б. Б., починал през 1974 г. Той е бил собственик на дворното място бивш парцел V, пл.№ 16, кв.392 по плана на [населено място], ул. „Г. Г. №16 /сега [улица] / както и построената в него сграда, състояща се от сутерен /зимник/ , партер с магазини, мецанин, 3 етажа и тавански помещения. Третият етаж от къщата заедно с прилежащото избено помещение № 6 , собственикът е дарил през 1944г. с нот.акт № 117 /л.135/ на сина си Д. Б., вторият етаж от и прилежащото му избено помещение № 5 е дарил на другия си син А. Б. с нот. акт № 118/1944г. /л. 140/ , а на съпругата си Д. Б. е дарил с нот.акт № 119/1944г. /л.130/ първия етаж /мецанина/ с прилежащата избичка № 4.
От тази сграда са конфискувани по отменения Закон за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти ДВ бр. 78 от 5.04.1946 г. /З./ с присъда по дело № 14/1947г. на С. областен съд /л. 66/ , изменена с решение на Върховния съд, ІІІ н.о. от 15.08.1947г. : партерният етаж, състоящ се от два магазина от 150 кв.м. с една изба и зад магазините склад от 110 кв.м., с една изба под №3 , целият четвърти етаж , изба № 8 от 80 кв.м. под магазините и склада и избичка № 7 . Присъдата е отменена по реда на надзора с решение № 456/02.10.1995г. по н.д.№ 249/1994г. на Върховния съд , ІІ наказателно отделение. Останалата част от сградата, с изключение на първия надпартерен етаж е одържавена по ЗОЕГПНС /отм./.
Правните изводи на съда по отношение на обектите, предмет на конфискацията са, че след като присъдата е отменена с решение на ВС от 1995г. преди приемането на З. от 1997г., то приложим закон относно връщане на конфискуваното, е ЗИН /отм./ , а не ЗВСОНИ и възстановяването на собствеността настъпва на основание чл.151 от ЗИН /отм./, само ако това е възможно - собствеността да е на държавата към момента на отмяна на конфискацията и имуществото да не е погинало или преустроено така, че да е загубило самостоятелност. В настоящата хипотеза според въззивния съд пречката за възстановяването на собствеността е правна и се състои в това, че изграденият цялостен комплекс Кубински национален ресторант „Х.” с влизане в сила на З. респ. измененията с него на чл.6 т.6 от ЗС е преминал в собственост на общината като обект с местно обществено значение и за задоволяване на нужди на населението на общината. Обектите, включени в комплекс „Х.”, отнети от наследодателя на ищците Б. Б. чрез конфискация , както и тези, одържавени по ЗОЕГПНС /отм./ , впоследствие отчуждени по З. /отм./ и намиращи се в сутерена и партера на сградата на [улица] са станали общинска собственост още през 1991г. и не подлежат на възстановяване по чл.151 ЗИН /отв./ . Съдът е изложил и съображения, че помещенията в партера и сутерена на сградата не съществуват реално до размерите, в които са отчуждени , те са преустроени и функционално свързани с други сгради и поради преработване са загубили своята самостоятелност. Не е възможно отделянето им , без да се наруши функционалната обвързаност с блок „Б” от комплекса , който остава с достъп само от подземната доставна улица. Съгласно чл.97 от ЗС помещенията на [улица] следва да се считат за част от главната вещ –вътрешната къща. Изводите на съда за мазета № 5 и 6 са, че те са принадлежали към жилищата на втория и третия етажи, отчуждени са от държавата впоследствие на друго основание –З. /отм./ и подлежат на възстановяване по друг закон – З. по З. и др. по административен ред . Тези мазета също не съществуват реално до размерите, в които са отчуждени , за да настъпи реституция за тях по ЗВСОНИ. За мазе №9 е прието, че е принадлежност към таванския етаж, а за мазе № 2 е неизяснено към кой от обектите принадлежи, но със сигурност е отчуждено по реда на З. /отм/ и също не може да се възстанови по ЗВСОНИ.
Съдът не е зачел влязлото в сила решение по гр.д.№ 4201/1996г. на Софийския районен съд , 39 състав, с което е уважен предявеният иск от Д. Б. Б. и А. Б. Б. с правно основание чл.108 ЗС с което Общинска фирма „Х.” [населено място] е осъдена да им предаде владението на партерния етаж в сградата на [улица], състоящ се откъм лицевата страна от два магазина от 150 кв.м. с една изба №8 и зад магазините склад от 110 кв.м. с една изба № 3 и избичка № 7, който склад е с отделен вход откъм [улица]. Съображенията за този извод са, че това решение има сила на пресъдено нещо по отношение само на Общинска фирма ”Х.”, но не и за държавата и Столична община, които са били подпомагащи страни на ищците, съгласно вписаното в решението, а не на ответника. След като нито държавата нито Столична община са правоприемници на Общинска фирма ”Х.” относно спорното право, те не са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението съгласно чл.121, ал.3 от ГПК/отм /.
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване за предпоставките за възстановяване на собствеността на конфискуваните имоти по реда на чл.151 ЗИН /отм./ и дали възстановяването е възможно ако имотите са общинска собственост към датата на отмяна на конфискацията , на основание чл.291 ГПК Върховният касационен съд намира за правилна практиката в решение № 740 от 16.10.2009г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 2227/2008г., в което е прието, че реституцията настъпва ако имотът се намира не само в патримониума на държавата, но и на съответната община по следните съображения:
Чл.151 ЗИН /отм./ урежда последиците от отмяната на влезли в сила присъди на съдилищата, по които е наложено наказание конфискация като предвижда, че иззетите имущества се връщат на осъдения или на неговите наследници, а когато връщането е невъзможно, заплаща се тяхната равностойност. Разпоредбата е създадена с влизане в сила на отменения ЗИН обн.Д.В. бр. 30 от 15.04.1969 г.. Към този момент собствеността съгласно чл. 8 от Конституцията от 1947 г. /отм./ е била общонародна и на основание чл.7 от Закона за собствеността държавата я е упражнявала чрез предоставянето й на държавните учреждения или предприятия за стопанисване и управление . Такъв е бил режимът на държавната собственост до изменението на чл.13 от Конституцията от 1971 г. ДВ бр. 29/1990г. В Конституцията от 1991г. държавната и общинската собственост са регламентирани в чл.17. Общинската собственост възниква на мястото на държавната с изменението на чл.6 от Закона за собствеността и §6 и 7 ПЗР Закона за местното самоуправление и местната администрация /З./, обн. Д.В. бр.77/17.09.1991г., които определят кои обекти на държавната собственост преминават в собственост на общините. След тази законодателна промяна, възможността за връщане на конфискуваните имущества по чл. 151 ЗИН /отм./ следва да се разпростре и към обектите на общинската собственост като се възприеме законодателната уредба в други сходни реституционни закони. Такъв е ЗВСОНИ, който в чл.1 изрично допуска собствеността да бъде възстановена, ако имотите са държавна или общинска собственост. Тълкуването по аналогия на закона е допустимо поради подобие на двата фактически състава и общност на материята която уреждат. Изводът, който се налага при това тълкуване е, че условие за връщане на конфискуваното имущество по чл.151 ЗИН /отм./ е то да е собственост на държавата и общините към момента на отмяна на присъдата за конфискация и да съществува до размерите, при които е одържавено.
По основателността на касационната жалба.
Законосъобразен е изводът на Софийския градски съд в обжалваното решение, че конфискуваните имоти на Б. Д. Б. , починал през 1974г. по реда на З. /отм./ след отмяната на присъдата на 02.10.1995г. се връщат на бившите собственици по реда на чл.151 ЗИН /отм./ като реституцията настъпва по силата на закона /срв. ТР 2/2009г. на ВКС, ОСГК/.
Незаконосъобразно обаче е прието от въззивния съд, че не са били налице предпоставките за възстановяването на собствеността на наследниците на Б. Д. Б.. С оглед тълкуването на разпоредбата на чл.151 ЗИН /отм./ в изложението по чл.291 ГПК, е основателен доводът на касаторите , че щом като при отмяната на присъдата в частта й за конфискацията, имотите са били собственост на общината, връщането им на наследниците на бившия собственик е възможно.
Допуснатото нарушение на закона налага решението да се отмени на основание чл. 281 ал.1 т.1 ГПК и делото да се реши по същество от Върховния касационен съд, тъй като не е необходимо извършването на нови съдопроизводствени действия от въззивната инстанция.
При разглеждане на спора по същество Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС от Д. Б. Б. и Д. А. Б. – С. против И. Р. А. за предаване владението на обекти, намиращи се в сградата на [улица] /бивша Г.Г./ - магазина и склад зад него на партерния етаж и избени помещения в сутерена /зимника/.
По иска с правно основание чл.108 ЗС по общото правило на чл.154 ал.1 ГПК /чл.127 ГПК /отм./ всяка от страните трябва да докаже фактите, от които черпи благоприятни правни последици: в тежест на ищеца е да докаже , че е собственик на имота на твърдяното в исковата молба основание, както и че ответникът го владее. Ответникът трябва да докаже правоизключващите възражения, които е направил. Ако противопоставя свое право на собственост – трябва да докаже придобивното основание, на което се позовава.
По настоящото дело ответникът И. Р. А. не оспорва, че владее имота. Той възразява, че не са били налице предпоставките на чл.151 ЗИН /отм./ и ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността на бившите собственици на сградата на @@31@ [населено място], чиито правоприемници по наследяване са ищците по делото - Д. Б. Б. и Д. А. Б. – С., касатори в настоящото производство. Същевременно ответникът твърди, че е придобил собствеността на обектите в партера и сутерена от сградата на [улица] по силата на приватизационен договор, сключен със Столична община № 065-04 от 05.05.2005г. , с който е закупил чрез търг с явно наддаване обособена част от [фирма], представляваща вътрешна пристройка към сграда /сутерен и два етажа/ на [улица] в [населено място], с вход към [улица], ведно с правото на строеж върху дворното място.
При тези твърдения и доводи на страните съдът дължи отговор на въпросите кои са приложимите реституционни закони, настъпила ли е реституцията и към кой момент, както и дали Столична община е била собственик на имотите към датата на сключване на договора за продажба от 05.05.2005г. , което е условие купувачът по този договор да придобие собствеността.
1. Двата магазина от 150 кв.м. и складът зад тях от 110 кв.м. на партерния етаж в сградата на [улица] , както и изби № 3, 7 и 8 в сутерена , които са били конфискувани по З./отм./ , след отмяната на присъдата, както вече се посочи подлежат на реституция на основание чл.151 ЗИН /отм./.
Първото условие за възстановяване на собствеността по този закон е имуществото да е собственост на държавата или общините към момента на отмяната на присъдата, което в случая е налице. На следващо място това имущество трябва да съществува реално, да не е погинало и да е годен обект на собственост. Само при наличието на тези предпоставки с отмяната на конфискацията отнетото имущество се връща на бившите собственици или на техните наследници. „Невъзможност” по смисъла на чл.151 ЗИН /отм./ би била налице, ако имуществото е прехвърлено от държавата на трети лица или не съществува до размерите, в които е отчуждено и не може да се обособи като самостоятелен обект на собственост. Аналогично на съдебната практика по ЗВСОНИ следва да се приеме, че когато след отнемането на собствеността имотите са претърпели промени / вътрешно преустройство, смяна на предназначението и др./, които засягат само функционалната им характеристика, собствеността може да се възстанови в рамките на предишните им външни граници. При извършено пристрояване или надстрояване на сграда, в резултат на което тя е увеличила размерите си, намира приложение чл.97 ЗС и на възстановяване подлежи само частта, която е съществувала към момента на одържавяването , а статутът на останалата част се определя в зависимост от това дали е самостоятелен обект или може да се обособи като такъв /срв. ТР 1/1995г. на ВС т.1, ОСГК, ТР 6/2006г. на ВКС, ОСГК т.1. /.
От писмените доказателства по настоящото дело и заключенията на вещите лица инж. Б.Х. и инж. Д.М. се установява, че след конфискацията на имотите на Б. Д. Б. в сградата на [улица], през 1980 г. са отчуждени помещенията в сутерена, както и обекти и общи части от съседни сгради по реда на З. /отм./ и е изграден цялостен комплекс „Х.“, който обхваща територията между [улица] и [улица]/сега „Хр.Б.” / № 12-16, построена е нова вътрешна сграда, долепена до съществуващите сгради и обединяваща отчуждените обекти между двете улици. В частта откъм [улица]е разположена ресторантската част, проектирана като блок „А“ , а в частта откъм [улица]са разположени сервизни помещения и кухненски блок в пристройката , обозначени условно като блок „Б“. Предназначението на двата магазина и склада към тях, бивша собственост на Б. Д. Б. е променено, премахнати са вътрешните разделителни стени в сградата и е осъществена връзка на ниво партер с вътрешната пристройка. В заключението на вещото лице инж. Д. М. е изяснен видът на преустройството , както и възможността вътрешната къща извън очертанията на обектите в партера на [улица] да бъде отделена с вход откъм подземната улица. Заключението е детайлно, ясно и мотивирано и настоящият състав го възприема.
Настъпилите промени в магазините след конфискацията чрез смяна на тяхното предназначение, изцяло новото вътрешно разпределение и изграждането на функционална връзка с долепената двуетажната пристройка за създаване на кухненския блок на комплекс „Х.” извън ресторантската част, не води до невъзможност за възстановяването на собствеността по чл.151 ЗИН /отм./, защото външните очертания на партерния етаж са запазени т.е. обобщено обектите съществуват до размерите, в които са отчуждени. Според заключението на вещото лице инж.Д.М. , те могат да се отделят от пристройката, с която са били обединени при запазване самостоятелния характер на останалата част чрез друг вход. Съгласно чл. 97 ЗС когато чужда вещ е присъединена към главна вещ и не би могла да се отдели без съществено повреждане на главната вещ, нейният собственик придобива присъединената част. В случая главната вещ е бил ресторантът , намиращ се на [улица], а останалите помещения и сгради са имали обслужващ характер. След прекъсване на връзката на пристройката с ресторанта, от нея може да се отдели магазина. Това не води до същественото й повреждане по смисъла на чл.97 ЗС, защото за останалата част се запазва съществуващият и до реституция изход от подземна улица и пристройката остава отделен обект на собственост, макар и с друго предназначение.
За конфискуваните изби № 3, 7 и 8 реституцията също е настъпила, защото те не са били свързани с вътрешната пристройка. Съгласно заключението на вещото лице инж. Д. М. частта от блок „Б” на ресторантския комплекс , разположена в сутеренния етаж , която би се отделила от пристройката, няма функционална връзка. Същият правен извод , че реституцията е осъществена през м. октомври 1995г., когато В. съд е отменил присъдата за конфискацията, е направен и с влязлото в сила решение по гр.д.№ 4201/1996г. на Софийския районен съд, 39 състав като Общинска фирма „Х.” е осъдена да предаде на наследниците на Б. Д. Б. владението на партерния етаж в сградата на [улица], състоящ се откъм лицевата страна от два магазина от 150 кв.м. с една изба №8 и зад магазините склад от 110 кв.м. с една изба № 3 и избичка № 7, който склад е с отделен вход откъм [улица].
Решението е постановено според изричното указание в диспозитива, с участието на трети лица помагачи на страната на ищците Столична община и държавата. Правилно въззивният съд е приел, че това решение не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на държавата и Столична община, защото те са били подпомагащи страни на ищците, съгласно вписаното в решението. Съгласно чл.179 ГПК /отм./ решението има установително действие в отношенията на третото лице и противната страна, а това, което съдът е установил в мотивите на решението, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага. Следователно в отношенията между подпомагана и подпомагаща страна не е формирана сила на пресъдено нещо, но за тях е задължително приетото от съда в мотивите относно фактите и преюдициалните правоотношения, а в случая в мотивите на решението по гр.д.№ 4201/1996г. е прието, че конфискуваните имоти са отделен обект на собственост и за тях реституцията е настъпила с отмяната на присъдата за конфискация и това обвързва Столична община.
След влизане в сила на решението по гр.д.№ 4201/1996г. са одобрени планове на магазина и сутерена с отделянето им от пристройката и е издадено разрешение за строеж № 71 от 10.04.2003г. По този начин съществуващите обекти са приведени в съответствие със собствеността на физическите лица /частта от сградата на [улица]/ , придобита по реституция и установена с влязло в сила решение на съда и на Столична община /вътрешната пристройка/ при запазване на тяхната самостоятелност, което изрично е посочено като цел на проектите в обяснителната записка към тях.
С оглед на изложеното към момента на приемане на решението на Столичния общински съвет № 385 от 28.10.2004г. за откриване на приватизация на обект вътрешна пристройка към сграда /сутерен и два етажа/ на [улица] с вход откъм [улица], този обект не е включвал помещенията в сутерена и партера от сградата на [улица]. Техен собственик са били ищците по делото и продажбата от 05.05.2005г. не е породила вещноправни последици поради общото правило, че не могат да бъдат придобити права, които прехвърлителят не е притежавал. Договорът за продажба е непротивопоставим на ищците като действителни собственици на реституираната по реда на чл.151 ЗИН /отм./ част от сградата на [улица], която според одобрените проекти е отделена от вътрешната къща. По тези съображения предявеният ревандикационен иск следва да бъде уважен за партерния етаж в сградата на [улица], състоящ се откъм лицевата страна от два магазина от 150 кв.м. склад зад магазините от 110 кв.м. така както е показано на скица приложение № 2- Б от заключението на вещото лице инж. Б.Х. на лист 407 по гр.д.№ 3642/2006г. на Софийския районен съд, 31 състав, както и на изби № 3, 7 и 8 на скица –приложение 1-а от същото заключение на лист 403 по гр.д.№ 3642/2006г.
Останалите изби в сутерена , предмет на ревандикацията, са отчуждени по реда на ЗОЕГПНС /отм./ и за тях приложимият за реституцията закон е ЗВСОНИ.
В исковата молба и допълнително направеното уточнение на петитума с молбата от 24.02.2009г. ищците са посочили основанието на което са отнети отделните части от жилищната сграда на [улица] са се позовали на реституция по ЗИН /отм./ и ЗВСОНИ , на влязлото в сила решение на Софийския районен съд, 39 състав по гр.д.№ 4201/1996г. , което според тях обвързва с установително действие подпомаганата и подпомагащата страна, както и на непротивопоставимостта на разпоредителните сделки , извършени от общината след възстановяването на собствеността. От това съдържание на обстоятелствената част на исковата молба следва, че ищците въвеждат като основание за собствеността си реституция като посочването на законите, по които са отчуждени имотите предпоставя и основанията за връщането на собствеността, независимо, че липсва изрично обосноваване на предпоставките по отделните закони. Правната квалификация на иска съдът е длъжен да определи самостоятелно , въз основа на твърденията в исковата молба. Ищците не са длъжни да я посочат, а дори и да са я посочили, тяхното становище не обвързва съда и той не е длъжен да го възприеме. По тези съображения доводът на ответника, че ищците не са се позовали на реституция по ЗВСОНИ и такова основание за собственост е недопустимо да се разглежда са неоснователни.
Към втория етаж и третия етажи, които са били продадени от държавата на трети лица, са принадлежали съобразно разпоредителните сделки през 1944 г. изби №5 и №6. Те избени помещения са отчуждени отново от държавата от новите собственици по реда З./отм./ за изграждане на комплекс „Х.”,заплатени са и са завзети като мероприятието е реализирано и не подлежат на реституция по реда на З. по З. и др. Те обаче заедно с мазета № 2 и 9 са се върнали в патримониума на държавата и към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ при липса на конкуренция на права между физическите лица първоначални и последващи собственици, не съществува законна пречка да се възстановят на лицата, от които първоначално са били отчуждени.
Неоснователни са доводите на ответника И. Р. А., че на основание §6 ал.2 ПЗР З. /отм./ реституционната претенция е следвало да бъде заявена пред органа за приватизация. На първо място разпоредбата е била неприложима за конфискуваните по З. /отм./ имоти, защото те се възстановяват по ЗИН/отм./, а §6 ПЗР З. /отм./ се отнася единствено за възстановените имоти по ЗВСОНИ. На следващо място нарочно известяване не се е налагано, защото органът за приватизация е Столична община, а тя като трето лице помагач на ищците в производството по ревандикационния иск срещу Общинска фирма „ Х.“ е обвързана от мотивите и няма основание да се приеме, че не е знаела за реституционните претенции. Нещо повече, нейните технически органи са се съобразили с решението на съда и са одобрили проект за отделяне на магазините и целият сутерена от останалата част на пристройката като е предвидено обособяването на целия избен етаж , включващ асансьора и абонатната станция към жилищната сграда. Същественото обстоятелство, което изключва приложението на § 6 ПЗР З. /отм./ обаче е отделянето на помещенията, които се реституират на наследниците на Д. Б. с одобрения проект от 2003г. При това отделяне, както вече се посочи те са обособени като самостоятелни , не са част от вътрешната пристройка и съответно не са били част от капитала на общинското дружество [фирма] , от чието имущество е обособена частта, за която е открита процедурата за приватизация.
По тези съображения предявеният ревандикационен иск е основателен и следва да бъде уважен за всички описани дотук помещения, както и за шахтите за вътрешен асансьор и коридор в партера и сутерена , представляващи общи части на сградата.
При този изход на спора на основание чл.78 ал.3 ГПК на касаторите, ищци по делото следва да се присъдят разноски за всички инстанции в размер на 2356 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивното решение на Софийския градски съд, Гражданска колегия, ІІ-А въззивен състав от 16.07.2012 г. по гр.д.№ 6168/2010 г. в обжалваната пред ВКС част, в която е отменено решението на Софийския районен съд, 31 състав от 10.08.2009г. по гр.д.№ 3642/2006г. и са отхвърлени исковете с правно основание чл.108 ЗС , предявени от Д. Б. Б. и Д. А. Б. – С. против И. Р. А. за предаване владението на партерния етаж и част от сутерена на сградата в [населено място], [улица] вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Р. А., че Д. Б. Б. и Д. А. Б. – С. са собственици на следните недвижими имоти :
1. Целият партерен етаж в сградата на @@65@ [населено място], състоящ се по първоначалния архитектурен проект от 1941г. от магазин с квадратура 150 кв.м. по документи за собственост , а по архитектурен проект 150.10 кв.м. и склад зад магазина от 110 кв.м. по документи за собственост, а по архитектурен проект 110.06 кв.м., шахта на вътрешен асансьор и коридор с външни граници на тези обекти , очертани с червен контур на скица 2-Б на вещото лице инж. Б. Х. на лист 407 от гр.д.№ 3642/2006г. на Софийския районен съд, 31 състав, която приподписана от настоящият състав представлява неразделна част от решението.
2. Част от сутерена в сградата на @@68@ [населено място] , представляваща по архитектурния проект от 1941г.
1. Изба № 2 с площ от 14,70 кв.м.
2. Изба № 3 с площ от 14,70 кв.м.
3. Изба № 5 с площ от 8,28 кв.м.
4. Изба № 6 с площ от 9,30 кв.м.
5. Изба № 7 с площ от 8,90 кв.м.
6. Изба № 8 с площ от 58,90 кв.м.
7. Изба № 9 с площ от 113,92 кв.м.
8. Две шахти за вътрешни асансьори и коридори , така както тези помещения са обозначени на скица приложение 1-А на вещото лице инж. Б. Х. на лист 403 от гр.д.№ 3642/2006г. на Софийския районен съд, 31 състав, която приподписана от настоящият състав представлява неразделна част от решението.
ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС И. Р. А. да предаде Д. Б. Б. и Д. А. Б. – С. владението на гореописаните имоти.
ОСЪЖДА И. Р. А. да заплати на Д. Б. Б. и Д. А. Б. – С. сумата 2356 лв. /две хиляди триста петдесет и шест лева/ разноски за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: