Р Е Ш Е Н И Е № 142 гр. София, 22.06.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор ИВАЙЛО СИМОВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 491/2016 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на осъдения С. Р. С. за възобновяване на НОХД № 498/2015 г. по описа на Добричкия районен съд. В саморъчната молба на осъденото лице са изложени доводи, че атакуваната присъда неправилно е била постановена в негово отсъствие, тъй като през 2015 г. той заминал да работи в чужбина при сестра си. Разбрал от брат си, че бил обявен за издирване, поради което се върнал в България, но бил задържан и преведен в затвора–гр. Белене за изтърпяване на задочно постановена присъда, за която не знаел. В съдебно заседание на ВКС осъденият С. и неговият служебно назначен защитник адв. П. Г. поддържат искането за възобновяване и молят да бъде уважено. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С присъда № 13 от 15.10.2015 г. по НОХД № 498/2015 г. Добричкият районен съд (ДРС) е признал подсъдимия С. Р. С. за виновен в това, че през периода 08/09.12.2014 г. – 08/09.01.2015 г. в [населено място], [община], и в [населено място], [община], в условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, чрез използване на техническо средство и чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 676.14 лева от владението на М. К. М., директор на ЦДГ „С.”, [населено място], и на М. М. А. от [населено място] без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на четири години и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС. С присъдата си съдът се е произнесъл по веществените доказателства; възложил е в тежест на подсъдимия направените по делото разноски; уважил е предявените граждански искове от [община] и М. М. А.. Присъдата на ДРС е влязла в сила на 31.10.2015 г. Съгласно писмо рег. № 255000-1927 от 14.04.2016 г. на МВР ІІ РУ–Добрич и писмо ИП № 168/2015 г. от 22.03.2016 г. осъденият С. е бил установен и приведен в Затвора–гр. Белене за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с начало от 14.03.2016 г. Поради липса на друга информация относно времето на узнаване от страна на осъдения на обстоятелствата за влезлия в сила съдебен акт на ДРС по НОХД № 498/2015 г., за начало на визирания от чл. 423, ал. 1 от НПК период следва да се приеме посоченият от него в искането за възобновяване на наказателното дело момент – 11.03.2016 г. Молбата на осъдения за ревизия на наказателното дело по реда на възобновяването е подадена с вх. № 1400 от 08.04.2016 г. на Затвора–гр. Белене – в шестмесечния срок от узнаването за постановената присъда. При тези данни ВКС намери, че искането на молителя е допустимо на основание чл. 423, ал. 1 от НПК, по реда на която процедура е образувано настоящото производство. Разгледано по същество, искането на осъдения С. за възобновяване на наказателното дело е неоснователно. Досъдебното производство срещу него е било проведено по ДП № 11/2015 г. по описа на ІІ РУ МВР–Добрич, като с постановление на прокурор в РП–гр. Добрич от 03.02.2015 г. цитираното досъдебно производство е било обединено с досъдебно производство № 520/2014 г. по описа на същото РУ МВР. С постановление на разследващ полицай от 06.03.2015 г. искателят С. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на същата дата той е бил и разпитан в качеството му на обвиняем, за което е бил съставен протокол за разпит на обвиняем. Посочените процесуални действия са били извършени с участието на защитник адв. Б. С. от Д.. И в двата цитирани документа е отразено посоченото от обвиняемия местоживеене в [населено място], [община]. В постановлението за привличане като обвиняем, надлежно подписано от искателя, изрично са били отразени поетите от него задължения „да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване”, като разследващият орган е посочил и последиците от неизпълнението им. Тези обстоятелства са били отразени и в отделно постановление от 30.01.2015 г., което също е подписано лично от обвиняемия. На 06.03.2015 г. на обвиняемия и защитника му са били предявени материалите от разследването, като разследващият орган е изготвил и заключително постановление с обвинително мнение за предаване на обвиняемия на съд. По внесен от РП–гр. Добрич обвинителен акт по обвинението на искателя С. е било образувано НОХД № 498/2015 г. по описа на ДРС. Преписи от изготвения обвинителен акт и от разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на делото обаче не му били връчени, тъй като въпреки поетите процесуални задължения, произтичащи от качеството му на обвиняемо лице, осъденият самоволно е напуснал заявения от самия него адрес в [населено място]. (Изготвената призовка за явяването му в съдебно заседание на 25.05.2015 г. с приложение преписи от посочените книжа е била върната по делото в цялост с отбелязване от връчителя, че лицето е търсено многократно, но не е намерено, като по данни на съседите било извън населеното място). С определение от съдебно заседание на 25.05.2015 г. той е бил задържан под стража от съда и е било постановено обявяването му за общодържавно издирване. По данни от ІІ РУ МВР–гр. Добрич (писмо рег. № 255000-2623 от 08.06.2015 г., постъпило в деловодството на съда на 12.06.2015 г.) – подсъдимият С. е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 23377 от 08.06.2015 г. на ГДКП–София. За периода до 15.10.2015 г. не бил даден ход на делото, като съдът осъществил множество действия по установяване местонахождението на искателя. Приложените по делото документи – призовки в цялост, писмо от ІІ РУ МВР – [населено място] относно проведени мероприятия по издирване на подсъдимия, служебна бележка от 02.07.2015 г. от кметството на [населено място], че лицето не пребивава в селото и че местонахождението му не е известно, писмо от ОД МВР–Добрич относно регистрираните преминавания на лицето през ГКПП на страната, справки от ІІ РУ МВР–гр. Добрич изх. № 255р-7150/09.09.2015 г. и изх. № 255р -7554/28.09.2015 г. – удостоверяват обстоятелствата, че подсъдимият не обитавал [населено място], водел скитнически начин на живот и местопребиваването му било неизвестно. При тези данни в съдебно заседание на 15.10.2015 г. първоинстанционният съд разгледал и решил делото в отсъствие на подсъдимия на основание чл. 269, ал. 3, т. 1 и 2 от НПК. Така описаната хронология на процесуалното развитие на воденото срещу осъдения С. наказателно дело категорично сочи на неоснователност на искането му за възобновяване делото. В случаите на задочно осъждане такова задължение е регламентирано от нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК, но не безусловно, а само ако не са налице предвидените в изр. 2 на цитираната разпоредба изключения – когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство осъденият се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не е могла да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В процедурата по възобновяване осъденият не може да черпи права от собственото си процесуално незаконосъобразно поведение, което в разглеждания казус е единствената причина за неприсъственото осъждане на искателя. Няма спор, че досъдебното производство е протекло с негово участие, като той е бил уведомен от разследващия орган за задълженията си да не напуска своето местоживеене без да уведоми съответния орган. Тези факти обуславят извод за ясно знание на осъдения за воденото срещу него наказателно производство. Въпреки това (според собствената му декларация, залегнала в искането за възобновяване) след приключване на разследването той самоволно заминал „при сестра си” извън България, без да посочи каквито и да е конкретни данни във връзка с намерението си да напусне страната, срока на отсъствието си и адрес за призоваване. С напускането на декларираното по делото местоживеене в разрез с произтичащите от процесуалното му качество задължения, той е демонстрирал незаинтересуваност към развитието на наказателния процес и на практика е манифестирал отказ да се яви по делото и да се защитава лично. Въпросът за даване ход и разглеждане на делото в негово отсъствие е бил правилно разрешен от съда, който е положил всички дължими процесуални усилия за установяване на действителното местонахождение на подсъдимия и осигуряване на участието му в съдебната фаза, като е обезпечил и правото му на защита чрез участието на негов защитник. По изложените съображения ВКС прие, че искането на осъдения С. за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 423, ал. 1 от НПК е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Р. С. за възобновяване на НОХД № 498/2015 г. по описа на Добричкия районен съд. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.