4 Р Е Ш Е Н И Е № 30 гр. София, 01.08.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 636 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47, ал.2 и чл.47, ал.1 т.2, т.4 и т.6 ЗМТА. Образувано е по предявени от „Таурис 2001” ЕООД срещу Етажна собственост на в.с.”САН СИТИ 1”, община Несебър, к.к.”Слънчев бряг-Запад”, искове с правно основание чл.47, ал.2 и чл.47, ал.1, т.2, т.4 и т.6 ЗМТА за прогласяване нищожност, съответно за отмяна на арбитражно решение № 5/ 20.02.2017г. по арб.д.№ 2016005/2016г. на Арбитражен съд при „Арбитражен съд и медиация” СНЦ Бургас. С арбитражното решение ищецът е осъден да заплати на Етажната собственост сумата от 733,70 евро, равняваща се на 1 438,05 лева, на основание взети решения на ОС на Етажната собственост на 14.07.2016г. за месечни вноски за поддръжка и ремонт на сградите и еднократна годишна такса за фонд ”Басейн”, прилежащ към комплекса, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2016г. до окончателното й плащане, както и разноски за арбитражното производство от 1050 лева. Ищецът искат прогласяване на нищожността на арбитражното решение, тъй като се поддържа, че спорът, на основание пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, е потребителски и не подлежи на разрешаване от арбитраж. Излагат се съображения, че поддръжката в комплекса, в който е притежавания от него обект, е услуга, която се предоставя на неограничен кръг лица, собственици на имоти в комплекса. Последният се състои от три отделни секции, независими една от друга, като решенията на ЕС „Сан Сити 1” не касаят всички секции, в частност секция „А”, в която е обектът на ищеца. При условията на евентуалност се иска отмяна на арбитражното решение на основание чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА – липса на арбитражно споразумение, евентуално на основание чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА, съответно по чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА. Сочи се, че взетото решение в т.3.3 и т.3.4 по протокол от проведено ОС на Етажната собственост на в.с. „Сан Сити 1” на 14.07.2015г. делата на „неизрядните” съсобственици да се решават от арбитражен съд, не представлява арбитражно споразумение, тъй като не е договор. Решенията се формират въз основа на волята на мнозинството от присъстващите на събранието. Недопустимо е етажните собственици да уговарят арбитражна клауза, тъй като тя предполага насрещни волеизявления. На следващо място се поддържа, че в чл.38, ал.2 ЗУЕС е предвиден ред за събиране на паричните вземания от собственик / ползвател, който не е изпълнил решение на ОС на ЕС, в това число и подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1, т.1 ГПК. Ищецът сочи, че е нарушено правото му на защита в арбитражното производство, поради допуснати от арбитъра съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, изразяващи се в: неприемане на отговора на исковата молба от арбитъра, поради непредставено пълномощно за процесуално представителство на подписалия отговора адвокат, без да се дадат указания за представянето му; прилагане на правилник на арбитража, който не е представен и не е публикуван на общодостъпно място; непредоставена възможност за посочване на арбитър, като не е ясно кой и как е определил арбитъра по делото; делото е решено без призоваване на страните, като липсва съгласие на същите спорът да се разреши само въз основа на писмени доказателства. Претендират се направените разноски по делото. Ответникът, Етажна собственост на в.с.”САН СИТИ 1”, моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Излага съображения, че взетите на 14.07.2016г. решения от ОС на ЕС са от компетентността му, същите са законосъобразни и са влезли в сила, поради необжалването им, поради което подлежат на изпълнение. Поддържа се, че общото събрание има право да вземе решения относно подсъдността на споровете и за арбитражни клаузи по дела за заплащане на дължими суми от собственици на обекти в комплекса на ЕС. В качеството си на собственик на самостоятелен обект в ЕС, ищецът се явява обвързан от взетите от ОС на ЕС решения, включително и от съдържащата се в тях арбитражна клауза. Ищецът- ответник в арбитражното производство, е бил надлежно уведомен на 03.02.2017г. с писмо с обратна разписка за започналото арбитражно производство и за назначаването на арбитър по него. С изпращането на екземпляр от исковата молба с приложенията към нея му са дадени указания от съда за правата му при подаване на отговор на исковата молба и последиците от неподаване на отговора в дадения едноседмичен срок. В посочения срок от връчване на исковата молба с приложенията, дружеството не е подало отговор, не е представило доказателства, не е оспорило иска, съответно подсъдността на спора пред Арбитражния съд или наличието на арбитражна клауза. ЕС се позовава на прилагане на Правилника за решаване на споровете пред съответния арбитражен съд, а не на разпоредбите на ГПК. Претендира заплащане на направените по делото разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Арбитражното решение е връчено на ищеца на 23.02.2017г., поради което заведените на 06.03.2017г. искове, за отмяна на решението са предявени в тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. Не е налице поддържаната от ищеца нищожност на арбитражното решение, поради неарбитруемост на спора по чл.19 ГПК. Същата се извежда от твърдението, че ищцовото дружество е потребител по см. на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. Потребител съгласно цитираната разпоредба, е само физическо лице, докато ищецът, в качеството си на търговско дружество, е юридическо лице. От друга страна, основателно е твърдението на ищеца за липса на арбитражно споразумение, обосноваващо наличието на правораздавателна власт по отношение на арбитражния съд, постановил атакуваното решение. Арбитражният съд е извел своята компетентност въз основа на обективирано в протокол от 14.07.2016г. решение на Общото събрание на Етажната собственост всички спорове относно изпълнението на решенията, взети на това събрание, или на ,бъдещи общи събрания, или взети от председателя, или от Управителния съвет да се решават от Арбитражен съд при „Арбитражен съд и медиация” СНЦ Бургас, съобразно неговия правилник. По своята правна същност решението на Общото събрание няма характер на арбитражно споразумение по см. на чл.7 ЗМТА - писмено съгласие на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно споразумение, като арбитражната клауза може да бъде инкорпорирана в друг договор или отделно споразумение. Видно от дефинирането на понятието „арбитражно споразумение”, същото представлява договор – двустранна сделка, по която са направени насрещни съвпадащи волеизявления от двете страни, поради което е налице постигнато съгласие между тях. Основателно е твърдението на ищеца по настоящото дело, че решението на ОС на ЕС по своята правна същност не е договор, тъй като волеизявленията са насочени към постигане на една обща цел, а не са насрещни, съответно решенията отразяват волята на мнозинството, а не постигнато съгласие между две насрещни страни. Предвид изложеното, решението на ОС на ЕС само по себе си няма характер на арбитражно споразумение – процесуален договор, поради което е осъществен фактическият състав на чл.47, ал.1 т. 2 ЗМТА, като на това основание атакуваното арбитражно решение следва да бъде отменено. Следва да се има предвид, че, фактическата обстановка, при която е постановено решение № 67 от 20.07.2016г. по т.д. № 3347/2015г. на I ТО на ВКС, не е идентична на тази по настоящото дело. Поради уважаване на иска за отмяна на предпочитаното от ищеца основание, съдебният състав не следва да се произнася по поддържаните при условията на евентуалност основания по чл.47, ал.1, т.4 и т.6 ЗМТА. На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 57,54 лева – заплатена държавна такса. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ, на основание чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА, арбитражно решение № 5/ 20.02.2017г. по арб.д.№ 2016005/2016г. на Арбитражен съд при „Арбитражен съд и медиация” СНЦ Бургас. ОСЪЖДА Етажна собственост на в.с.”САН СИТИ 1”, община Несебър, к.к.”Слънчев бряг-Запад”, да заплати на „Таурис 2001” ЕООД, ЕИК [ЕГН], разноски за настоящото производство в размер на 57,54 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.