12
Р Е Ш Е Н И Е
№125
София 23 юни2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
СПАС ИВАНЧЕВ
при секретар: Мариана Петрова
и в присъствието на прокурора Тома Комов
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 435/2017 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по протест на прокурор във Военно-апелативна прокуратура и по жалба на подсъдимия В. К. Г. срещу присъда № 1/16.01.2017 г., постановена по ВНОХД № 47/2016 г. от Военно-апелативен съд.
В касационния протест се сочат основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че обвиненията, повдигнати на двамата подсъдими, са доказани. В подкрепа на това е изложена установената според прокурора фактология, която води до единствено възможния извод за осъществено от подсъдимата И. престъпление по чл. 212, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, а за подсъдимия Г. – по чл. 282, ал. 2 от НК. Заявена е и претенцията за допуснати нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК.
Отправеното искане е за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд .
В касационната жалба, подадена от името на подсъдимия Г., и допълнението към нея се претендира, че обвинение по чл. 219, ал. 3 от НК не е повдигано и предявявано на подсъдимия, поради което въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, осъждайки го за това престъпление. В тази връзка се твърди, че съдът е интерпретирал по различен начин фактическата обстановка, поради което осъждането на подсъдимия по чл. 219, ал. 3 от НК е сторено при съществено изменение на обстоятелствата. В заключение жалбоподателят изразява и несъгласие с изводите на съда, че подсъдимият Г. е осъществил „деянието умишлена безстопанственост”, но с аргументацията за „класическа такава по непредпазливост”. Видяната от защитата причина за осъждането на подсъдимия по чл. 219, ал. 3 от НК е изтичането на давностния срок за престъплението по чл. 219, ал. 1 от НК.
По тези съображения се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.
В съдебното заседание протестът се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура по съображенията, изложени в него.
Подсъдимият В. Г. лично и чрез защитата си поддържат жалбата.
Защитниците на подсъдимата Е. И. поддържат становище за неоснователност на протеста и за потвърждаване на оправдателната присъда.
Процесуалният представител на гражданския ищец – Министерство на отбраната, изразява становище за основателност на касационния протест.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :
І. С присъда № 100/07.04.2015 г., постановена по НОХД № 100/2014 г., Софийският военен съд е признал подсъдимия В. Г. за невинен в това, че за времето от 20.01.2004 г. до 31. 01.2004 г. в качеството си на длъжностно лице не е изпълнил служебните си задължения, регламентирани в т. 1 от длъжностната характеристика, и в нарушение на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 7 от 14.11.1997 г. на Министерство на финансите за продажба на движими вещи – частна държавна собственост, като не спазил изискванията за търговска реализация на материалните средства, намиращи се в поверения му склад, и предал на Р. Д. срещу представени от него фактура и стокова разписка движимо имущество (един комплект от три броя агрегати), собственост на Министерство на отбраната и без същото да е включено в заповед № ОС-529/11.12.2003 г. с цел да набави за Д. облага в размер на 26 538, 52 лева, като от деяние са настъпили значителни вредни последици- 26 538, 52 лева и случаят е особено тежък, поради което го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 282, ал.3 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Със същата присъда подсъдимата Е. И. е призната за виновна в това, че на 20.01.2004 г. като „изпълнител-продавач” е съставила документи с невярно съдържание (фактура и стокова разписка), чрез които документи съзнателно е дала възможност на друго физическо лице – Р. Д. да получи за периода между 20.01.2004 г. до 31.01.2004 г. без правно основание чуждо движимо имущество (един комплект от три броя агрегати), като документната измама е в размер на 5 890 лева, поради което и на основание чл. 212, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК е осъдена на две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от срок четири години на основание чл. 66 от НК. Призната е за невинна за това документната измама да е в особено големи размери и представляваща особено тежък случай.
Подсъдимата И. е осъдена да заплати на гражданския ищец Министерство на отбраната сумата от 5 890 лева, ведно със законната лихва, като предявеният граждански иск в останалата част до пълния му предявен размер от 26 538, 52 лева и предявен солидарно срещу Г. е отхвърлен като недоказан по основание и размер.
С въззивно решение №29 от 03.12.2015 г., постановено ВНОХД № 15/2015 г. по описа на Военно-апелативен съд, присъдата е изменена в наказателно –осъдителната й част, като е увеличен размерът на полученото без правно основание чуждо имущество от 5 890 лева на 25 856, 70 лева; в гражданско – осъдителната част, като подсъдимата И. е била осъдена да заплати на Министерство на отбраната сумата от 25 856, 70 лева – причинени имуществени вреди, като искът е отхвърлен до 26 538, 52 лева; извършена е корекция в дължимите разноски. Присъдата относно оправдаването на подсъдимия Г. е била потвърдена.
По протест на прокурора и жалба на подсъдимата И. е образувано к.д. № 220/2016 г. по описа на ВКС, ІІІ н. о. С решение № 65/01.06.2016 г. въззивното решение е било отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
С атакуваната сега присъда първоинстанционният съдебен акт е отменен и вместо него подсъдимият В. Г. е признат за виновен в това, че за времето от 20.01.2004 г. до 31.01.2004 г. в качеството си на длъжностно лице умишлено не положил достатъчно грижи за запазване на повереното му имущество (комплект от три броя агрегати), като не е изпълнил служебните си задължения, регламентирани в т. 1 от длъжностната характеристика, и от това е последвала значителна щета за Министерство на отбраната в размер на 25 856,70 лева, поради което и на основание чл. 219, ал. 3 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 2 и чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от срок пет години на основание чл. 66 от НК. Признат е за невинен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 282, ал. 3 от НК, както и за разликата от 25 856, 70 лева до 26 538, 52 лева. Подсъдимият Г. е осъден да заплати на Министерство на отбраната сумата от 25 856, 70 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, а до пълния предявен размер от 26 538, 52 лева искът е отхвърлен.
Подсъдимата И. е призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 212, ал. 5 във вр. с ал. 2 от НК.
ІІ. По протеста срещу оправдаването на подсъдимата Е. И..
1. В касационния протест присъства пространно изложение на установените факти – че подсъдимата е съставител на фактурата и стоковата разписка, които са с невярно съдържание, че като част от описаните в длъжностната й характеристика функционални задължения е било и това да провери дали продадените вещи са включени в заповед № ОС-529/11.12.2003 г., на зам. министъра на отбраната, както и че тази заповед е била доведена до знанието й.
Така заявеното оспорване налага да се отбележи, че сегашният състав на ВКС не разполага с правомощия да ревизира констатациите, направени при предходната касационна проверка, по онези въпроси, по които вече се е произнесъл ВКС – трето наказателно отделение.
В отменителното касационно решение изрично е подчертано, че коментираните сега с протеста обстоятелства, послужили тогава и на предходния въззивен състав да потвърди осъждането на подсъдимата, са недостатъчни за извеждане на обективната страна на престъпния състав (виж, стр. 5 и стр. 6 от решението, л. 37 и 38 от касационното дело). Същевременно с това, макар и в отговор на защитните доводи на подсъдимата, в касационното решение е очертан и същественият за изхода на делото въпрос, „дали съставените от подсъдимата И. документи (фактура и стокова разписка) обективно са дали възможност на третото лице Р. Д. да получи именно инкриминираното имущества – комплект от три броя агрегати”.
Новото произнасяне на въззивния съд е съобразено с указанията в отменителното решение на касационната инстанция за анализ на доказателствените източници според действителното им съдържание, за да се обосноват фактическите изводи относно това – продажбата на каква стока по вид и количество е извършила подсъдимата в качеството си на „изпълнител- продавач”. В мотивите на въззивната присъда , съобразно данните по делото, е проследено документалното оформяне на предаденото на агенцията имущество (агрегат 3х270-Д 18х18 по опис 13 и акт 138, комплект, категория първа) и конкретното съдържание на съставените от подсъдимата документи (ел. агрегат 3х270ВД, 1 бр., 05 категория) . Въз основа на извършения от въззивния съд доказателствен анализ е формирано и крайното заключение, че посочените документи, удостоверяващи продажба, при индивидуализацията в тях на продаваната стока обективно не са могли да дадат възможност на свидетеля Р. Д. да получи именно инкриминирания комплект от три броя агрегати. Така съставените документи не са давали и основание на длъжностното лице, в чиято фактическа власт са се намирали движимите вещи, да се разпореди с тях, като ги предаде на свидетеля.
Срещу изложената в тази връзка аргументация от въззивния съд по фактите и правото, която всъщност следва указанията в отменителното касационно решение, в протеста не се съдържат каквито и да е доводи.
Поставеният в протеста акцент относно съставянето на коментираните документи от подсъдимата, налага да се припомни и това, че при документната измама порочният документ изпълнява две съществени функции – служи като основание да се получи определено имущество и заблуждава съответното лице да извърши акт на разпореждане с него. Ако инкриминираният документ не съчетава тези два белега, то същият не би бил годно средство за документна измама, защото не изпълнява предвидените от наказателния състав функции.
Отправеният упрек в протеста, че въззивният съд е следвало да постанови оправдателна присъда само при преценката, „че деянието не съставлява престъпление изобщо, а не само когато не е престъпление по повдигнатото обвинение”, е неоснователен. Първо, прокурорът се въздържа да посочи за кое друго престъпление се съдържат данни по делото и второ, въззивният съд не е пропуснал да обсъди дали поведението на подсъдимата не разкрива признаците на престъплението по чл. 311 от НК, срещу които съображения не се възразява в касационния протест.
В заключение, касационната проверка не установи въззивният състав да се е отклонил от указаното му в отменителното решение на ВКС – трето наказателно отделение, поради което новото произнасяне на апелативния съд, обсъдено в посочените граници, относно оправдаването на подсъдимата И. трябва да бъде оставено в сила.
ІІ. Искането, отправено с протеста, както и с жалбата на подсъдимия В. Г., за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане ще бъде удовлетворено, но не по изложените в тях съображения.
Налице е допуснато съществено процесуално нарушение, за което касационната инстанция следи служебно, предвид неговия характер.
Непоследователната позиция, проявена в годините при разследването (срещу кои лица и за какво престъпление да се повдигне обвинение по повод продажбата на инкриминираните вещи), е предопределила постановяване на значителен обем процесуални актове в хода на досъдебното производство и при повдигане на обвиненията пред съда. Въззивният съд по повод индивидуализация на наказанието е отчитал повдиганите срещу подсъдимия Г. обвинения (вкл. и по чл. 201 от НК, но отнасящо се за друг предмет на присвояване и неговото прекратяване – т.3, л. 11, т.6, л. 107 от ДП), както и развитието на делото в съдебната му фаза. Проследяването обаче е непълно, а и е свързано единствено с обосноваване на изводите за продължителността на наказателната процедура.
След отмяната на оправдателната присъда, постановена по отношение на свидетеля К. за престъпление по чл. 282 от НК, и връщане на делото за доразследване (виж, въззивно решение, постановено по ВНОХД № 70/2008 г. по описа на Военно-апелативния съд) на подсъдимия Г. е повдигнато обвинение по чл. 202, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 201 от НК за присвояване на инкриминираните три броя агрегати (още защото присвояването е при предварителен сговор с Г. К. и при извършено от него улесняващо престъпление по чл. 387 от НК) - виж съответно постановления, т. 7, л. 34, т. 8, л. 34 от ДП). На подсъдимата Е. И. са повдигнати обвинения по чл. 212, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 311, ал. 1 от НК – т. 8, л. 74 от ДП.
С постановление от 14.10. 2011 г. прокурор от Военноокръжна прокуратура – [населено място] е прекратил частично наказателното производство по ДП № 9/2006 г. по отношение на подсъдимия В. Г. по повдигнатото обвинение по чл. 202, ал.1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 201 от НК, както и по отношение на свидетеля Г. К., на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК – виж, постановление, т. 8, л. 78 и сл. от ДП. Отменени са наложените на обвинените лица мерки за процесуална принуда и е указано връчване на препис от постановлението с оглед реализиране на правата по чл. 243, ал. 3 от НПК. Последвало е предявяване на разследването от прокурора на представител на Министерство на отбраната, съответно на подсъдимата И., и на 31.10. 2011 г. е внесен обвинителен акт само срещу последната за извършени от нея престъпление по чл. 212 и по чл. 311 от НК, свързани с продажбата на инкриминираните вещи, по който е образувано НОХД № 251/2011 г. по описа на Софийския военен съд С присъда № 251/22.02.2012 г., постановена по това дело, подсъдимата е била осъдена по повдигнатите обвинения. С решение № 32/21.06.2012 г., постановено по ВНОХД № 34/2012г., Военно- апелативният съд е отменил присъдата и върнал делото на прокурора. В хода на разследването с постановления за привличане в качеството на обвиняем на подсъдимия Г. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 282, ал. 3, във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК във връзка с търговската реализация на поверения му комплект от три броя агрегати (виж- том 9, л. 15, том 10, л. 13, том 11., л. 18, том 12, л. 9 от ДП).
След приключване на разследването въз основа на обвинителен акт само срещу Г. и И. е образувано НОХД № 100/2014 г. по описа на Военен съд- София, както вече беше отразено в пункт първи от настоящето решение.
Проследеното процесуално развитие на делото не е самоцелно. От мотивите на постановения съдебен акт не личи съдът да е имал предвид постановлението от 14.10. 2011 г. за прекратяване на наказателното производство, водено срещу подсъдимия Г. по обвинението по чл. 202 от НК, на основание чл. 243, ал.1, т. 2 от НПК.
Както е известно частично прекратяване на наказателното производство се налага, когато прокурорът реши да се откаже от обвинението спрямо отделен обвиняем, а последиците от това действие са изяснени в доктрината и съдебната практика. Наличието в материалите по делото на цитираното постановление за прекратяване на наказателното производство е изисквало съдът да направи преценка относно неговото значение за последващото развитие на процеса срещу Г.. Съответно, да попълни делото с необходимите данни, тъй като актът на прокурора, който не е обжалван и потвърден от съда, не се ползва с качеството на „неотменимост” и може да бъде отменен при предпоставките на чл. 243, ал. 9 от НПК. Изясняването е било наложително, тъй като в постановлението за прекратяване е отразен изводът на прокурора, че действията на подсъдимия Г. не „съставляват престъпление от общ характер по смисъла на НК”. В тази връзка на съобразяване е подлежало и това, че една от правните последици при прекратяване на наказателното производство е свързана и с правилото, визирано в чл. 24, ал.1, т. 6 от НПК. Разпоредбата е нормативен израз на принципа за недопустимост на повторно наказателно преследване на „същото лице за същото престъпление”, а съдебната практика по приложението й и разбирането на понятието „същото престъпление” е изобилна и устойчива. Игнорирайки акта за прекратяване на наказателното производство, водено срещу подсъдимия Г., съдът не е изяснил дали в конкретния случай става дума за същата, или друга деятелност, която е била предмет на обсъждане в постановлението на прокурора, разбира се ако същото е породило своето действие и не е отменено. Съдът е дължал аргументация в тази насока, разглеждайки деянието като съвкупност от факти, реализирани в обективната действителност, независимо от правната му квалификация или от защитените отношения.
Обобщено, въззивният съд е заявил съобразяване с констатациите на предходното касационно решение и е приел, че са налице основанията по чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК да осъди оправдания подсъдим, но преди това е следвало да разреши съществените за изхода на делото въпроси, произтичащи от цитирания по-горе прокурорски акт от 14.10.2011 г. за прекратяване на наказателното производство, постановен на основание чл. 243, ал.1, т. 2 от НПК, които са били съществени за допустимостта на производството и възможността да се реализира наказателната отговорност на подсъдимия Г..
Констатираните в обсъдената насока процесуални пороци в дейността на въззивния съд обосновават извод за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия Г.. Препятствана е и възможността касационната инстанция да даде отговор на доводите, изложени в протеста и жалбата на подсъдимия Г., за допуснати процесуални нарушения и материална незаконосъобразност на присъдата в тази й част. Отстраняването на допуснатото нарушение е възможно чрез отмяна на съдебния акт в коментираната част и връщане на делото за ново разглеждане. При това ново разглеждане на делото въззивната инстанция следва да събере необходимите данни, да разреши очертания процесуален въпрос, след което с оглед дадения му отговор да постанови съдебния си акт.
ІІІ. При извършената касационна проверка настоящият състав прави и следните констатации.
По конкретното дело е предявен граждански иск от името на Министерство на отбраната срещу двамата подсъдими солидарно за сумата от 26 538, 52 лева, който е приет за съвместно разглеждане в съдебното заседание, проведено на 14.10.2014 г. (л. 102 от НОХД № 100/2014 г.).
С първоинстанционната присъда е ангажирана гражданската отговорност на подсъдимата И., като е уважен частично предявеният граждански иск, а с въззивното решение, с което е осъществен въззивен контрол, размерът на иска е увеличен.
При новото разглеждане на делото, след отменителното решение на касационната инстанция, въззивният съд е упражнил правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, като е отменил първоинстанционната присъда, оправдал е подсъдимата И. и е дължал произнасяне по предявения срещу нея граждански иск. Видно от диспозитива на новата присъда съдът не е отразил своето решение по предявената срещу подсъдимата гражданскоправна претенция.
С постановения съдебен акт подсъдимият В. Г. е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 25 856,70 лева. Въззивният съд обаче е следвало изрично да обоснове процесуалната възможност да ангажира гражданската отговорност на този подсъдим, тъй като срещу потвърденото от предходния състав на апелативната инстанция отхвърляне на иска срещу него не е подавана касационна жалба от името на гражданския ищец.
С оглед необходимостта от ново разглеждане на делото от въззивната инстанция по съображенията, изложени в предходния пункт, тези пропуски следва да бъдат отстранени по съответния процесуален ред.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 4 във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивна присъда № 1/16.01.2017 г., постановена по ВНОХД № 47/2016 г. по описа на Военно-апелативния съд само в частта по отношение на подсъдимия В. К. Г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд от стадия на съдебното заседание.
ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
|