Ключови фрази
Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение-липса или недействителност на сключено арбитражно споразумение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 153

гр. София, 23.01.2020 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №2517 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 47 и сл. ЗМТА.
Образувано е по предявен от Б. К. Б. иск по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение по арб.д.№167/2018г. на АС Варна при „Сдружение за правна помощ и медиация“ /СППМ/, с което е осъден да плати на Д. Д. В. сумата 52 200.75 лева – договорна неустойка за забава върху сумата 12 100 лева заем с падеж 31.12.2014г. и сумата 4 930.00 лева разноски по делото.
Ищецът поддържа, че арбитражното решение е постановено въпреки липсата на валидно арбитражно споразумение, учредяващо компетентност на АС Варна при СППМ. Твърди, че в договора за заем от 03.02.2014г. е посочен арбитраж „Арбитражен съд Варна при АСВт“, а не „АС Варна при СППМ“, като не е постигнато съгласие за правилника и правилата, по които делото ще бъде разгледано, дали арбитражът ще е институционален или ad hoc, начин на формиране на състав. Излага доводи, че спорът между него и ответника за мораторната лихва на основание процесния договор за заем е разгледан от РС-Троян, т.е. с отнасянето на спора до общите съдилища страните са се отказали от арбитражното споразумение. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по иска за отмяна Д. Д. В. поддържа, че искът е неоснователен, като излага подробни съображения в писмения отговор. Моли да се отхвърлят исковете, като му се присъдят разноски.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното:
По допустимостта на иска:
Предявеният от Б. К. Б. иск по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение.
По основателността на предявения иск:
Няма спор в правната теория и съдебната практика, че абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на възникнал правен спор от арбитражен съд е наличието на валидно сключено между страните арбитражно споразумение /чл.7, ал.1, т.2 ЗМТА/, което може да е обективирано в отделен самостоятелен договор или в арбитражна клауза в друг договор, сключен между страните. По своята правна същност арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор, за който се изисква писмена форма за действителност. По изключение с разпоредбата на чл.7, ал.3 ЗМТА законодателят признава компетентност на арбитражния съд и в хипотезата на презумирано мълчаливо съгласие на ответника за сключване на арбитражно споразумение, материализирано чрез предприетите от последния процесуални действия по съществото на делото, без да оспорва компетентността на арбитража, сезиран с искова молба от ищеца /ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола от арбитражното заседания, приеме спорът за бъде разгледан от арбитража или когато участва в арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства, предявяване на насрещен иск или явяване в арбитражно заседание, без да оспорва компетентността на арбитража/.
Няма спор в теорията и практиката и по въпроса, че ответникът следва да направи възражение, че арбитражният съд не е компетентен, най-късно с отговора на исковата молба /чл.20, ал.1 ЗМТА/, като пропусне ли да го направи своевременно, това възражение се преклудира, освен ако пропускът е извинителен /чл.20, ал.3 ЗМТА/. Настъпилата преклузия за възражението важи както за арбитражното производство, така и при иска за отмяна на арбитражното решение по чл.47 ЗМТА.
Видно от приложеното арбитражно дело ответникът Б. К. Б. е получил препис от исковата молба, по която е образувано арб.дело №167/2018г. на АС Варна при „Сдружение за правна помощ и медиация“ /СППМ/, както и копия от приложените към нея доказателства на 15.02.2019г. чрез процесуалния си представител адв.М. В., надлежно упълномощен с изрично писмено пълномощно. Процесуалният представител е взел участие по делото, вкл. в първото открито съдебно заседание е изразил становище да се даде ход на делото, като не е направил възражение относно компетентността на арбитражния съд.
Неоснователно е въведеното едва в хода на устните състезания възражение от ищеца по настоящото дело Б. Б., че пълномощното по арбитражното дело не удостоверявало валидно процесуално представителство. Пълномощното не е оспорено като неавтентично, като обективира изрично волеизявление на упълномощителя Б. К. Б., с което упълномощава адвокат М. В. от ВАК да го представлява по арбитражно дело №167/2018г. на Арбитражен съд- Варна. Въз основа на това изрично писмено пълномощно, чиято истинност не е оспорена, за пълномощника е възникнала валидно представителна власт по процесното арбитражно дело, по което е постановено и арбитражното решение, чиято отмяна се претендира.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че възражението за некомпетентност на арбитражния съд поради липса на арбитражно споразумение е преклудирано, поради което не е налице и основанието на чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да плати на ответника разноските по делото в размер на 2 400 лева адв.възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. К. Б., ЕГН [ЕГН] от [населено място] иск по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение по арб.д.№167/2018г. на АС Варна при „Сдружение за правна помощ и медиация“ /СППМ/.
ОСЪЖДА Б. К. Б., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на Д. Д. В., ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата 2 400 лева разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.