3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 129 С. 19.02.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 февруари две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 1084/2013г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. П. И., Ц. П. И. и Ц. Ц. И., подадена от пълномощниците им адв. Н. А. и адв. Л. Паунова, срещу въззивното определение на Видинския окръжен съд, № 326 от 09.10.2012г. по ч.гр.д. № 427/2012г., с което е потвърдено разпореждането на Кулския районен съд от 03.08.2012г. по гр.д. № 141/2012г., с което е върната исковата молба на Г. П. И., Ц. П. И. и Ц. Ц. И. против Р. Й. У. за обявяване нищожност на направени откази от наследство. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното. Първоинстанционният съд е върнал исковата молба на Г. П. И., Ц. П. И. и Ц. Ц. И. против Р. Й. У. за обявяване нищожност на направени откази от наследство по съображения, че ищците нямат правен интерес да искат самостоятелно установяване на приемането на наследството или пък на нищожност на отказа. Съгласно ППВС № 7/1973г., т. 3, б. „д” за установяване на нищожността на отказа от наследство е недопустим отделен иск, тъй като нищожният отказ не произвежда никакво действие. Отказалият се от наследство, който поддържа, че отказът му е нищожен, може да предяви иск за делба на наследство, а също и всеки друг иск – вещен или облигационен, основан на наследяването, в което да се позове на нищожността. В. съд е потвърдил първоинстанционното определение със същите мотиви. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частните жалбоподатели молят да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното определение на ППВС № 7/73г. и на ТР № 2/2010г. ВКС по въпросите „допустимо ли е съдът да разпореди връщане на исковата молба без да си е изяснил налице ли са факти и обстоятелства, водещи до недопустимост на предявения иск” и „допустимо ли е наследници, които не разполагат с никакъв друг иск – вещен или облигационен, тъй като наследството е открито в чужбина и имуществото на наследодателя се намира в чужбина, да предявят искане за установяване недействителност на отказа и наличието на приемане на наследството”. ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по втория от поставените от касатора въпроси поради противоречие с посоченото по-горе постановление. Съгласно мотивите на ППВС № 7/73г., т. 3, б. „д”, изложените в постановлението съображенията за недопустимост на самостоятелен иск за установяване нищожността на отказ от наследство не намират място при унищожаване на отказа поради пороци на волята. Приема се, че в този случай отреклият се от наследство може както в производството за делба, така и в отделно производство да иска унищожаването на отказа поради пороци на волята, когато законът не изключва това. В исковата молба на Г. П. И., Ц. П. И. и Ц. Ц. И. са изложени фактически обстоятелства за недействителност на отказа от наследство поради въвеждане в заблуждение. На следващо място ищците претендират недействителност на отказите от наследство поради това, че те са извършени след приемане на наследството. ВКС намира, че и този иск е допустим в самостоятелно производство предвид особеностите на конкретния случай. Без да могат да се легитимират като наследници, ищците не биха могли да получат информация от съответните органи за имуществото, останало в наследство от техния наследодател в чужбина, съответно не биха могли да предявят какъвто и да е иск – за делба, вещен или облигационен, с които да съединят иск за прогласяване нищожност на отказите от наследство. По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на определението на Видинския окръжен съд, въззивното определение и оставеното с него в сила разпореждане на Кулския районен съд следва да се отменят, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Видинския окръжен съд, № 326 от 09.10.2012г. по ч.гр.д. № 427/2012г. ОТМЕНЯ определението на Видинския окръжен съд, № 326 от 09.10.2012г. по ч.гр.д. № 427/2012г. и потвърденото с него разпореждане на Кулския районен съд от 03.08.2012г. по гр.д. № 141/2012г., с което е върната исковата молба на Г. П. И., Ц. П. И. и Ц. Ц. И. против Р. Й. У. за обявяване нищожност на направени откази от наследство. ВРЪЩА делото на Кулския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Председател: Членове: